№ 622
гр. Бургас, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20212100501910 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
повод на въззивната жалба на процесуалния представител на М. Д.,чрез
нейната майка и законен представител П.С.С. -ищец по гр.д. № 2158
/2021 год. по описа на Бургаския районен съд против решение №
933/30.08.2021 год. в частта ,с която е отхвърлена претенцията за заплащане
на издръжка за минало време – за периода от 29.03.2020 г. до 29.03.2021 г. за
сумата над уважения размер от 3060 лв. до претендирания от 4800 лв. ,както
и в частта ,с която е отхвърлена претенцията за осъждане на ответника да
заплаща на малолетната М. месечна издръжка в размер над еважения от 280
лв. до претендирания от 400 лв.
Въззивникът изразява недоволство от решението , като
счита същото за незаконосъобразно ,неправилно и необосновано.
Сочи се на първо място ,че необосновано районният съд е
приел,че макар и на социални помощи с доход около 1328 евро месечно
,бащата на детето заплаща по 125 евро месечно за управление на бюджета си
1
и по 310 евро месечно за наем за имот в България/в която идва само за по
един месец през годината /.Счита се ,че бащата категорично не разчита само
на социални помощи ,а реализира доходи многократно над размера на
инвалидната му пенсия,което се установява от размера на разходите му ,както
и от показанията на свид. И. .Затова се счита ,че претендираната издръжка от
400 лв. месечно е във възможностите на ответника ,който заплаща два пъти
повече суми за наем на имот ,в който не живее преимеществено
Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване
изцяло на исковите претенции.Не се сочат нови доказателства и
обстоятелства по делото .
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално
легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт .
Въззимаемият ответник по делото в писмения си отговор по чл. 263 от
ГПК оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяване на атакуваното
решение не са допуснати визираните нарушения.Сочи ,че по делото е
безспорно установено ,че ответникът е инвалид и пенсионер по инвалидност
с месечен доход около 1329 евро .Доказано е ,че разходите му възлизат на
946 евро и за неговата издръжка остават 380 евро на месец .Твърденията ,че
доходите му надхвърляли 3000 евро на месец са недоказани ,а за факта ,че
той заплаща разходи за управление на бюджета си ,се сочи ,че тъй като е с
увреждания ,той има затруднения с писането и четенето ,което именно налага
ползването на тази помощ..Освен всичко друго ответникът има още две
деца,които не може да издържа при доходите си.Докато ищцата С. е с доход
3000 лв. месечно и възможностите й са значително по-големи.
Моли се за отхвърляне на възивната жалба на ищцата .
Междувременно ответникът е подал насрещна въззивна жалба
против същото решение в частта ,с която са уважени претенциите за
заплащане на месечна издръжка над минималната за страна в размер на 165
лв. и за издръжката за минало време .В тази му част решението според
ответната страна е неправилно ,като са съобразени само нуждите на детето
,но не и възможностите на бащата .Подчертава се ,че поради минималните
доходи на бащата същият е в невъзможност да заплаща определения от съда
завишен размер издръжка.Поради инвалидността си той не може да реализира
допълнителни доходи ,а име задължения към още две деца ,докато ищцата е
2
само с едно дете и има доходи пет пъти над тези на ответника.Освен това той
е осигурявал нормално жилище за ищцата и детето ,което превратно се
използва от нея за внушение,че прави допълнителни неразумни разходи –в
наетото от него жилище е живяла именно ищцата с детето .
Моли се за отмяна на решението в частта ,присъждаща месечна
издръжка над минималната за страната ,както и относно определената
издръжка за минало време ,тъй като същата е завишена.Също не се сочат
нови доказателства .
В писмения си отговор на насрещната въззивна жалба ищцата я оспорва
,като сочи ,че съдът е обсъдил задълбочено доказателствата за получаваните
от ответника доходи ,както и тези на ищцата .Ответникът дължи издръжка
само на едно друго дете,а не на две ,както твърди /другото дете е
пълнолетно/.Доходът на ищцата е бил 3000 лв. зсамо за м. юли 2020 г.През
отстаналите месеци е нямала дохиди и въпреки това се грижи сама за детето
и осигурява финансовото му благополучие.Подчертава се , че квартирата
,чийто наем ответникът продължава да плаща , се е ползвала от ищцата и
детето ,но само до зимана на 2018 г.След това той продължава да плаща наем
от 310 евро месечно ,който не би следвало да може да си позволи ,ако ме
остават 380 евро за издръжка на месец .
Моли за потвърждаване на решението в атакуваната част .
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено
следното :
Предявен е бил иск с правно основание чл. чл. 143 ал. 1 и 2 от СК .
Безспорно е по делото ,че страните са родители на малолетното дете М.
/род.на **.**.20** г./,родителските права по отношение на което се
упражняват от майката П.С.С. ,като правилна е преценката на
първоинстанционния съд ,че българският съд е компетентен да разледа спора/
бащата е гражданин на ************/,на основание регламент 4/2009
г.,доколкото обичайното местопребиваване на детето е в България ,при
майката /чл. 3 /.Няма данни до момента да е била определена издръжка за
детето по съдебен ред ,като безспорно е ,че то се отглежда от майката .
Няма спор ,че задължението за заплащане на издръжка на непълнолетно
дете е безусловно ..Разпоредбата на чл. 143 ал. 1 и 2 от СК предвижда ,че
3
родителите дължи издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
,независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си и са длъжни съобразно своите възможности и
материално състояние да осигурят условия на живот ,необходим за
развитието на детето .Правото да получи издръжка е безусловно ,като е
достатъчно наличието на качеството „непълнолетно лице „ по отношение на
претендиращия издръжката ,а размерът на издръжката съгласно чл.
142 от СК се определя в зависимот от две величини –нуждите на детето и
възможностите на родителя и е определен само минималния размер на
издръжката на едно дете ,равна на една четвърт от минималната работна
заплата .Нуждите на детето се преценяват с оглед на правилното му
отглеждане ,здравословното състояние ,възраст ,нуждите от получаване на
образование на детето и задоволяване на неговите потребности .Тук следва
да се преценяват нормалните , ежедневните нужди на детето от храна ,
облекло , ученически пособия и т.н.По отношение средствата ,необходими за
отглеждането и възпитанието на детето М. като дете на почти * години /*
години и ** месеца / следва да се посочи например ,че съгласно чл. 49 ал. 2
от ППЗЗДет ,който регламентира издръжката ,която осигурява държавата ,се
гарантира издръжка за деца от 3 до 14 години издръжка в размер на 3,5-
кратния размер на гарантирания минимален доход за страната ,а в чл. 50 от
ППЗЗДет се гарантира същата издръжка за деца ,настанени за отглеждане в
приемно семейство .Съгласно ПМС № 305/2017 г. месечния размер на
гарантирания минимален доход е 75 лв. –т.е. за деца над 3 години
гарантираната издръжка е в размер на 262,5 лв. месечно .Така посоченият
размер на средствата за издръжка е критерий за минимален и жизнено
необходим размер на средствата за отглеждането на едно дете и за което
поради липса на средства или на отглеждане от двама родители ,на
настанени за отглеждане в приемно семейство или с ниски доходи е
предвидена социална защита от държавата с посочения размер на средствата
на база на възрастта на детето и размера на гарантирания минимален доход в
страната .В случая издръжката за детето М. следва да бъде определена така
,че на детето да бъде дадена възможност за отглеждане , задоволяване на
всички жизнени потребности ,така ,както детето би било отглеждано и в
семейството от двамата родители ,ако живеят заедно .В тази връзка правилно
и законосъобразно първоинстанционният съд е съобразил и възможностите
4
на родителя , който дължи издръжка .Както правилно е посочил съдът ,с
оглед нормативната уредба относно минималния размер на дължимата
издръжка ,която според нормата на чл. 142 ал. 2 от СК е в размер на ¼ от
размера на минималната работна заплата –т.е. 162,50 лв. ,при епределяне на
необходимата издръжка за детето следва да се прецени факта ,че детето е на
сравнително ниска възраст ,чийто нужди са сравнително по-малки от тези на
детете в юношеска възраст .Няма данни за някакви специални потребности на
детето - от здравословно ,културно и др. естество, като ходенето на уроци
по рисуване не е свързано с особени нужди .Преценени са и възможностите
на родителя ,от когото се търси издръжка –обстоятелствата ,че той е на
социални помощи и основният му доход е от тези помощи /около 1330 евро
месечно ,като след приспадане на разходите му остават около 380 евро за
храна и лични нужди /.Съдът е обсъдил и останалите събрани по делото
доказателства относно доходите на бащата /всъщност основният спор по
делото се е съсредоточил именно около тези доходи и неговите възможности
/.Обсъдил е гласните доказателства – свид. И. ,според която ответникът
освен социалните помощи получава доходи и от допълнителна работа –
работи като пазач пре уикендите и ремонтира къщи ,освен това получава и
наем къщата си .Съдът е кредитирал тези показания и е приел ,че ответникът
има и други доходи ,извън получаваните социални помощи ,като месечно
доходът му е около 3000 евро .От тези доходи дължи издръжка и на друго
непълнолетно дете от предходна връзка .Като е обсъдил всички
доказателства относно доходите на родителя ,съдът е преценил ,че за
задоволяване нуждите на детето и с оглед възможностите на бащата следва
да се присъди извържка в размер на 280 лв. месечно ,в какъвто размер е и
уважена исковата претенция.
Настоящият състав споделя изцяло мотивите на първоинстанционния
съд относно определяне размера на дължимата издръжка ,към които
препраща на осн.чл. 272 от ГПК .
Неоснователни са възраженията във въззивната жалба ,че високите
доходи на бащата му позволяват да заплаща по-висок размер издръжка за
детето .От една страна ,доказателства за много високи доходи на ответника
не са представени – освен гласните такива на цитирания свид. И..Установено
е било по делото ,че ответникът е пенсионер поради инвалидност и че
пенсията му е равна на социалния минимум .Същият е с увреждания и има
5
затруднения с писането и четенето ,което според въззиваемата страна налага
ползването на помощ при управление на бюджета си /затова е заплаща
ежемесечно разходи за управление на бюджета си /.От друга страна ,както бе
посочено по-горе ,детето М. е все още на ниска възраст и няма
доказателства за потребности по-голе от обикновените за дете на тази
възраст ,или за специални потребност ,а минималната издръжка за страната е
в размер на 162,50 лв.Затова и неосноването е искането за отмяна на
решението в отхвърлителната част ,както и в в частта ,с която е определена
издръжка за минало време ,вземайки предвид ,че е прието ,че на детето се
дължи издръжка в размер на 280 лв. месечно.
Ето защо решението следва да бъде потвърдено ,поради което
Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 933/30.08.2021 г. постановено по гр.д. №
2158/2021 г. по описа на Бургаския районен съд .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6