Определение по дело №353/2018 на Апелативен съд - Варна

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

 

№                                                  2018 година                           град Варна

 

Апелативен съд – Варна                    търговско  отделение

на  осемнадесети юли                                                  година 2018

в закрито заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.Братанова    

ЧЛЕНОВЕ:М.Недева

                             Н.Дамянова

 

като разгледа  докладваното от съдията М.Недева в.ч.т.д. № 353  по описа  на Варненския апелативен съд за 2018г., за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Производството по делото е по реда на чл.274 ал.1 т.2 ГПК вр.чл.64 ал.3 ГПК.

          Образувано е по подадена частна жалба от адв.П.Г. в качеството му на процесуален представител на „Планекс“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Варна против определение № 1654/14.05.18г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 369/18г., с което е отхвърлена молбата за възстановяване на срока по чл.390 ал.3 ГПК, определен от съда за предявяване на обезпечения бъдещ иск и представяне на доказателства за това. По съображения, изложени в жалбата, моли съда да отмени обжалвания съдебен акт и вместо него постанови друг, с който да уважи направеното искане за възстановяване на срок.

          Предвид едностранния характер на производството, препис от частната жалба не е връчван на другата страна.

          Съдът, след  преценка на доказателствата по делото, намери следното :

          Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

          Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, по следните съображения :

          С определение № 864/07.03.18г. съдът, в производство по чл.390 ГПК,  е допуснал обезпечение на бъдещия иск, който ще бъде предявен от Планекс, ЕООД срещу Сано БГ, ЕООД с правно основание чл.55 ал.-1 пр.3 от ЗЗД вр.чл.649 ал.2 от ТЗ, обусловен от евентуално предявен и уважен иск с правно основание чл.647 ал.1 т.1 ТЗ да бъде осъден ответника да заплати сумата от 3 446 111, 48лв, получена на отпаднало основание по силата на договор за цесия от 15.06.15г. между Сано и Пи Си, ЕООД и Сано БГ, ЕООД и договор в  полза на трето лице от 14.10.15г. между Сано и Пи Си, ЕООД и Бара Груп, ЕООД чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, собственост на бъдещия ответник. На молителя е определен двуседмичен срок за предявяване на исковете, считано от датата на произнасяне на съда – 07.03.2018г., с указване на последиците от неизпълнението.

          Поради непредставяне на доказателства в указания от съда срок за предявяване на обезпечените искове, съдът с определение № 1127/27.03.18г. е отменил допуснатото обезпечение. Определението за отмяна на обезпечението е обжалвано с частна жалба, по която е образувано в.ч.т.д. № 354/18г. на ВнАпС, ТО, производството по което е спряно до приключване на производството по настоящото дело на осн.чл.129 ал.1 т.4 ГПК поради констатирана от съда преюдициалност между двете дела.

          В деня на постановяване на отменителното определение молителят е представил доказателства за предявяване на обезпечената претенция – л.110. С разпореждане от 28.03.18г. съдът е приел, че доказателствата се представени извън срока.

          На 16.04.18г. – л.203 дружеството е подало молба за възстановяване на пропуснатия срок. Изложените в нея аргументи се свеждат до това, че за периода – 08.03.18г. – 21.03.18г. /когато изтича определения от съда срок за извършване на процесуалното действие/ адвокатската кантора не е имала мандат за водене на осъдителни и отменителни искове от името на „Планекс“, ЕООД, а управителят на дружеството  Христо Димитров за същия период е отсъствал от страна  и не е можел да учреди необходимата процесуална представителна власт. Отказът да се възстанови срока би компрометирал интереса на дружеството, тъй като на 02.04.18г.  бъдещият ответник се е разпоредил с имота, предмет на обезпечението.

          С обжалваното определение молбата за възстановяване на срока е отхвърлена.

 

          Производството по чл.64 ГПК дава възможност на страната, пропуснала да извърши определено процесуално действие, да поиска от съда възстановяване на срока, при което извършеното процесуално действие ще придобие с обратна сила процесуална релевантност, т.е. – ще се смята за своевременно извършено. Молбата за възстановяване на срока се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му. В процесния случай този едноседмичен срок започва да тече от връчване на съобщение на „Планекс“, ЕООД за изготвеното определение  № 1127/27.03.18г., с което е отменено допуснатото обезпечение на бъдещи искове, което връчване  е станало на 10.04.2018г. Молбата за възстановяване на срока е подадена на 16.04.18г., т.е. – в законоустановения за това срок.

 

          Настоящата инстанция следва да прецени дали релевираните в молбата за възстановяване на срок доводи се субсумират под хипотезата на чл.64 ал.2 ГПК, а именно – дали съставляват особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее. Като такива се сочат и се поддържат пред настоящата инстанция липсата на учреден мандат за предявяване на обезпечените искове в условията на отсъствие от страната на управителя на дружеството Христо Димитров.

Трайната съдебната практика приема, че такива непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.64 ал.2 ГПК са случки от действителността, които стоят извън волята на страната, и които не са могли да бъдат преодоляни от нея въпреки положените усилия. Като примери за такива обстоятелства са внезапно заболяване на страната, природни бедствия, военни действия и пр. форсмажорни обстоятелства. След като дружеството е упълномощило процесуален представител за подаване на молба за обезпечаване на бъдещ иск и е запознато с кратките срокове за произнасяне по тази молба, както и с последиците от непредявяването на евентуално обезпечената претенция в срок, не може да се приеме, че отсъствието на управителя и неупълномощаването на адвоката за по-нататъшни процесуални действия съставляват наличие на обективни причини, които са настъпили за страната през времетраенето на срока, който е пропуснала и които тя не е могла да преодолее.

Поради липсата на надлежно въведени и доказани твърдения, относими към фактическия състав на  чл.64 ал.2 ГПК, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

          Водим от горното, съдът

 

О   П   Р   Е    Д    Е   Л   И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА определение № 1654/14.05.18г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 369/18г., с което е отхвърлена молбата на „Планекс“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Варна за възстановяване на срока по чл.390 ал.3 ГПК, определен от съда за предявяване на обезпечения бъдещ иск и представяне на доказателства за това.

          Определението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му по реда на чл.274 ал.1 е 2 ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :