Р Е Ш Е Н И Е
№ 281
гр. Горна Оряховица, 09.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, Х състав, в публично
съдебно заседание на тринадесети юни две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Илина Джукова
при секретаря Стела Бакърджиева като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 615 по описа на Районен съд – Горна Оряховица
за
Предявен е положителен установителен иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.500,
ал.1, т.3 КЗ.
Ищецът "Застрахователно акционерно дружество
"Булстрад Виена Иншурънс Груп"" АД твърди, че на 23.01.2018 г.
около 20:10 часа в гр.*************“, до бензиностанция „Мираж“, при управление
на лек автомобил „****“ с рег. № ****, ответникът Н.Н.Н. нарушил правилата за
движение по пътищата, като при извършване на маневра изпреварване на лек
автомобил „****“ с рег. № *****, собственост на Н.Д.С., не осигурил достатъчно
странично разстояние и виновно причинил пътнотранспортно произшествие (по-долу ПТП),
от което настъпили имуществени вреди – увредени облицовка, предна броня, преден
ляв калник, предна лява врата и странично ляво ел.огледало на лек автомобил „****“
с рег. № *****. Твърди се, че след причиняване на ПТП, ответникът не спрял да
установи щетите, не уведомил органите за контрол на движение по пътищата и
напуснал местопроизшествието преди идването им. Сочи се, че за извършеното
нарушение бил съставен протокол за ПТП № 1614898/23.01.2018 г. и акт за
установяване на административно нарушение № 976413/23.01.2018 г.
Ищецът твърди, че за причинени вреди от управлението
на лек автомобил „****“ с рег. № **** бил сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ при него, обективиран в Застрахователна
полица № BG/03/117001951472 с период на застрахователно покритие от 13.07.2017
г. до 12.07.2018 г. Твърди, че пострадалото лице подало заявление, по което била
образувана застрахователна преписка № 471017181800416 и след извършен оглед и
оценка на причинените имуществени вреди, на 05.02.2018 г. ищецът изплатил на Н.Д.С.
обезщетение в размер 432,72 лв. Счита, че в случая посещаването на
местопроизшествието от органите за контрол на движение по пътищата е било
задължително, защото между участниците в ПТП имало разногласие относно обстоятелствата,
свързани с него, а напускането на произшествието от страна на ответника преди
идването им, предпоставя съществуването на регресно вземане на ищеца срещу него
за заплатената на пострадалия сума. За това вземане била издадена заповед №
377/11.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№ 277/2019 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица. Ищецът моли за
постановяване на решение, с което да се приеме за установено по реда на чл.422 ГПК съществуването на вземането – предмет на заповедта за изпълнение и да му
бъдат присъдени сторените разноски в заповедното и в исковото производство.
В депозирания отговор на исковата молба и по реда на
чл.143, ал.3 ГПК, ответникът признава, че е причинил твърдяното от ищеца ПТП,
от което са настъпили сочените в исковата молба имуществени вреди на стойност в
размер на платеното обезщетение. Не оспорва съществуването на твърдяното
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ и факта на плащане на застрахователното обезщетение от ищеца на
увреденото лице. Оспорва основателността на предявения иск, като счита, че не
са налице предпоставките за ангажиране на регресната му отговорност на соченото
от ищеца основание, тъй като с Решение № 435/25.10.2018 г., постановено по АНД
№ 345/2018 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, влязло в сила на
15.11.2018 г., издаденото наказателно постановление е отменено в частта, в
която на ответника са наложени административни наказания за нарушение на чл.123 ал.1, т.2, б.”А” и б.”Б” ЗДвП. Моли
предявения иск да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени направените в
производството разноски.
Съдът,
след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори, а и от Застрахователна полица № BG/03/117001951472 от 12.07.2017 г. се
установява, че между страните бил сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ за вреди от управлението на лек
автомобил „****“ с рег. № ****, собственост на ответника, с период на
застрахователното покритие от 13.07.2017 г. до 12.07.2018 г.
Страните
не спорят, че на 23.01.2018 г. около 20:10 часа в гр.*************“, до
бензиностанция „Мираж“, при управление на лек автомобил „****“ с рег. № **** в
посока от гр.Л. към гр.Г., ответникът Н.Н.Н. нарушил правилата за движение по
пътищата, като при извършване на маневра изпреварване на лек автомобил „****“ с
рег. № *****, собственост и управляван от свид.С., не осигурил достатъчно
странично разстояние. За да избегне удар, свид.С. отклонил движението си
надясно, но въпреки това предната дясната част на автомобила на ответника
ударила предната лява част на автомобила на свид.С., при което увредила
облицовката на предната броня, предния ляв калник, предната лява врата и
страничното ляво ел.огледало. В резултат от предприетата маневра и настъпилия
удар, автомобилът на свид.С. излязъл извън пътното платно. Свидетелят
преустановил движението на автомобила без да подава звуков или светлинен
сигнал. Ответникът продължил движението си по първоначалната посока – към гр.Г.,
без да намали скоростта или да спре. Свид. С. запомнил първите две букви и
цифрите от регистрационния номер на автомобила на ответника и се обадил на
телефон 112, съобщавайки тази информация, както и че другият участник е
напуснал мястото на ПТП.
Пристигналите
по сигнала полицейски служители, сред които и свид.Д. – мл.автоконтрольор при
РУ – Г., снели от свид.С. данни за ПТП, извършили му проверка за алкохол,
установили щетите по автомобила му и изготвили фотоснимки. По данните за
регистрационния номер установили, че автомобилът, с който е настъпило
произшествието е на ответника. Посетили един от адресите на ответника – в гр.Г.,
ул.“******“ № ** и видели, че автомобил „****“ с рег. № **** е паркиран пред
блока. По него имало следи от удар в предната дясна част, които свид.Д.
фиксирал чрез фотоснимки. Потърсили ответника в дома му, но той не излязъл. Това
наложило да бъде разпоредено на сина му да дойде за да отвори вратата. След
като бил установен в дома си, ответникът и полицейските служители отишли в
сградата на РУ – Г., където поканили и свид.С.. Ответникът се извинил на свид.С.
и му казал, че не е искал да го удари. Двамата говорили за случилото се и били
съгласни за часа, мястото и начинът на настъпване на ПТП, но свид.С. твърдял,
че ответникът е карал на дълги светлини, а ответникът отричал, обяснявайки, че
се е движил на къси светлини. Свид.Д. съставил протокол за ПТП №
1614898/23.01.2018 г., който бил подписан от двамата водачи. В него били
отразени данните за участниците в ПТП, механизмът на настъпването му, онагледен
и със схема, както и обстоятелството, че след настъпването на ПТП ответникът не
спрял за да установи щетите и да уведоми органите на МВР, като бил установен на
23.01.2018 г. в 22:00 часа в гр.Г., ул.“.*****“ № ****.
Изложеното
до тук относно механизма на настъпване на ПТП и причинените от него щети, се
установява, както от съвпадащите по съдържание твърдения на страните, така и от
протокола за ПТП и показанията на свид.С.. Свидетелят описва и поведението на
ответника след настъпването на произшествието, сочейки, че продължил движението
си по първоначалното направление без да спре. Същият факт се установява и от
отразеното като забележка в поле „Свидетел № 1“ и „Свидетел № 2“ в констативния
протокол – че ответникът не спрял за да установи щетите и да уведоми органите
на МВР, като бил установен на 23.01.2018 г. в 22:00 часа в гр.Г., ул.“*****“ № ****
Протоколът представлява официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва
с обвързваща материална доказателствена сила относно фактите, възприети от
длъжностното лице, в случая – обстоятелството, че ответникът не е бил на
мястото на произшествието при пристигане на полицейските служители и че е
открит в посочения час в дома му. Ответникът не е оспорил нито автентичността
на протокола, нито обстоятелствата, определящи го като официален документ, нито
верността на отразеното в него относно напускането на мястото на
произшествието. Последното се установява и от показанията на свид.Д., който
сочи, че на мястото на произшествието е бил само свид.С., а въз основа на
предоставените от него данни за регистрационния номер, установил собствеността
на автомобила, с който било причинено ПТП и открил ответникът в дома му. Твърденията
на ответника, че не е разбрал, че е допуснал ПТП, са въведени след срока по
чл.131, ал.1 ГПК – след доклада по делото, при липса на коя да е от
предпоставките на чл.147 ГПК, поради което съдът не дължи разглеждането им.
От
материалите по приложеното АНД № 345/2018 г. по описа на Районен съд – . се
установява, че на ответника е съставен акт за установяване на административно
нарушение Серия I, № 976413/23.01.2018 г., за
това, че на 23.01.2018 г. в 20:10 часа в гр.******, на ул.“*******“, до бензиностанция
„Мираж“, управлявал собствения си лек автомобил „****“ с рег. № ****, като
извършил маневра изпреварване на лек автомобил „****“ с рег. № *****,
собственост и управляван от правоспособния водач Н.Д.С., не осигурил достатъчно
странично разстояние между своето и изпреварваното МПС, блъснал го в лявата
странична част, с което допуснал ПТП с материални щети и по двете МПС; след
настъпване на ПТП не останал на място за да установи щетите и да изчака компетентните
органи на МВР, като го напуснал, с което виновно нарушил чл.42, ал.1 ЗДвП,
чл.123, ал.1, т.2, б.“Б“ ЗДвП и чл.123, ал.1, т.2, б.“А“ ЗДвП. Актът бил
подписан от ответника без възражения. Било издадено Наказателно постановление №
18-0268-000100/31.01.2018 г. на Началника на
сектор към ОДМВР Велико Търново, РУ Г., с което въз основа на същите
факти, на ответника било наложено административно наказание за нарушения по
чл.42, ал.2, т.3 ЗДвП и чл.123, ал.1, т.2, б.“Б“ ЗДвП. С Решение № 435/25.10.2018
г., постановено по АНД № 345/2018 г. по описа на Районен съд – ., влязло в сила
на 15.11.2018 г., наказателното постановление било отменено в частта, в която,
на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП, на ответника, за нарушение на чл.123 ал.1, т.2, б.”А” и б.”Б” ЗДвП са
наложени административни наказания глоба в размер от 100 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от два месеца, а в останалата част, наказателното
постановление било потвърдено.
По заявление
от свид.С. била образувана застрахователна преписка № 471017181800416 при
ищеца. След извършен оглед и оценка на лек автомобил „****“ с рег. № ***** било
установено, че за възстановяване на причинените от ПТП вреди е необходимо
боядисване на облицовката на предната броня и предния ляв калник, боядисване и
изправяне на лека деформация на предната лява врата и подмяна на страничното
ляво ел.огледало. Видно от преводно нареждане № 20180205029970058384/05.02.2018
г. на „Банка ДСК“ ЕАД, на 05.02.2018 г. ищецът изплатил на свид.С. сумата от
432,72 лв. с основание „CLAIM 471017181800416,
ВТ0354КМ“, за което страните не спорят, че представлява заплащане на
застрахователното обезщетение по образуваната при ищеца застрахователна
преписка в размер на стойността необходимия ремонт за възстановяване на причинените
от ПТП вреди.
Въз основа
на приетите за установени факти, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.500,
ал.1, т.3 КЗ. Уважаването му е
предпоставено от установяване, че между страните е съществувало действително
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“; че е осъществен фактическият състав на
твърдения от ищеца деликт; че ответникът е напуснал мястото на ПТП преди
идването на органите за контрол на движение по пътищата, а посещението на
произшествието от тях е било задължително по закон; че ищецът е заплатил на
увреденото лице застрахователно обезщетение в размер, равен на стойността на
причинените от ПТП имуществени вреди.
Не е спорно между страните, че между тях е
съществувало застрахователно правоотношение по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за вреди, причинени от
управлението на лек автомобил „****“ с рег. № **** , с период на застрахователното покритие от 13.07.2017
г. до 12.07.2018 г. Не се спори, че в рамките на този период, на 23.01.2018 г. при управление на лек автомобил „****“ с рег.
№ ****, ответникът виновно
нарушил правилата за движение по пътищата, като не осигурил на достатъчно
странично разстояние при извършване на маневра изпреварване на лек автомобил „****“
с рег. № *****, собственост на свид.С., в резултат на което увредил облицовката
на предна броня, предния ляв калник, предната лява врата и страничното ляво
ел.огледало на автомобила на свидетеля. Безспорна между страните е и стойността
на причинените от ПТП имуществени вреди – 432,72 лв., както и че
застрахователно обезщетение в такъв размер било платено от ищеца на свид.С. на
05.02.2018 г. Спорен от правна
страна е въпросът обуславя ли поведението на ответника след ПТП ангажиране на
регресната му отговорност.
Съгласно чл.500, ал.1, т.3 КЗ застрахователят има
право да получи от виновния водач платеното обезщетение заедно с платените лихви
и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде
оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина. Случаите, в които посещаването
на местопроизшествието от органите за контрол на движение по пътищата са
изчерпателно изброени в чл.125 ЗДвП, сред които и хипотезата, на която ищецът
се позовава – разногласие между участниците в произшествието относно
обстоятелствата, свързани с него (т.7 на чл.125 ЗДвП).
На първо място следва да бъде уточнено, че
посочената норма не урежда отстъпление от общото правило за разпределение на
доказателствената тежест по чл.154, ал.1 ГПК. Разногласието между участниците в
ПТП не е „отрицателен факт“, както претендира ищеца, а извод, който следва да
бъде направен въз основа на установените по делото факти за отношението на
двамата водачи към обстоятелствата по ПТП. Неоснователно ищецът възразява, че в
тежест на ответника е следвало да се възложи доказването на съгласие между
участниците в ПТП, защото ответникът нито е въвел такова твърдение, нито черпи
права или възражения въз основа на този факт.
Съгласно чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без
да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието. Съдържанието на задълженията му, в случай, че
при произшествието са причинени само имуществени вреди, е поставено в
зависимост от това, дали между участниците в произшествието има съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него, или такова съгласие липсва. В първия
случай участниците в ПТП са длъжни да преместят превозните средства, така че да
не възпрепятстват движението и да попълнят своите данни в двустранен
констативен протокол за пътнотранспортното произшествие (чл.123, ал.1, т.3, б.“б“ ЗДвП), а във втория – без да напускат местопроизшествието, да уведомят
съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на
територията, на която е настъпило произшествието, и да изпълняват дадените им
указания (чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ ЗДвП). На това дължимо от участниците в ПТП
поведение във втория случай е съответно задължението на органите по контрол на
движение по пътищата, уредено в чл.125, т.7 ГПК, да посетят мястото на
произшествието. Именно такова е съотношението между разпоредбите на чл.123, ал.1,
т.3, б.“в“ и чл.125, т.7 ЗДвП (в редакцията след изменението с ДВ, бр. 101 от
Приложението, както на разпоредбата на чл.123, ал.1,
т.3, б.“б“ ЗДвП, така и на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ ЗДвП, предполага участникът
в ПТП да е изпълнил задължението си да спре след настъпването му (чл.123, ал.1,
т.1 ЗДвП). Основание за този извод дава логическото тълкуване на трите норми
във връзка една с друга, с оглед което само ако е останал на място, участникът
в ПТП може да изрази отношение към обстоятелствата свързани с него, съответно
да попълни двустранен констативен протокол или да е адресат на задължението да
не напуска мястото на произшествието. В настоящия случай ответникът, продължавайки
движението си без да спре след настъпване на ПТП, не е изпълнил основното си
задължение по чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП. С действията си, той е възпрепятствал
изразяване на отношение от двамата участници относно обстоятелствата, свързани
с ПТП и пораждане на следващите се от наличието или липсата на съгласие
задължения по чл.123, ал.1, т.3 ЗДвП. От това свое противоправно поведение, ответникът
не може да черпи благоприятната нему последица да не възникнат посочените задължения.
Доколкото той е продължил движението си без да спре,
между него и свид.С. не би могло да има съгласие относно обстоятелствата по ПТП
по смисъла на чл.123, ал.1, т.3, б.“б“ ЗДвП, т.е. идентичност в съдържанието на
твърденията на участниците в ПТП относно обстоятелствата, които подлежат на
вписване в двустранния констативен протокол. Без значение в случая е разговорът
между ответника и свид.С. *** относно
случилото се, защото релевантният момент, в който участниците в ПТП следва да
установят дали между тях има съгласие, или не, е непосредствено след настъпване
на произшествието. Това следва от съдържанието на чл.123, ал.1, т.3, б.“б“ и „в“ ЗДвП, уреждащи две алтернативни помежду си правила за поведение на участниците
след настъпване на ПТП въз основа на критерия дали между тях има съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него.
Така за случая, при съобразяване на принципа, че ответникът не
може да черпи благоприятни последици от неправомерното си поведение, остава
приложима втората алтернатива, при което неспирането на мястото на
произшествието следва да се приравни на хипотезата на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ ЗДвП, уреждаща случая, когато между участниците в ПТП няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него. Приложимата норма регламентира задължение на
всеки от участниците за бездействие – да не напуска мястото на произшествието. Ответникът,
доколкото не е изпълнил по-голямото по обем задължение да спре след
настъпването на ПТП, е в неизпълнение и на това по-малко по съдържание
задължение за бездействие. Както по-горе беше посочено, при липса на съгласие
относно обстоятелствата по ПТП, посещението на компетентните органи на МВР е
задължително съгласно чл.125, т.7 ЗДвП.
В обобщение, ответникът е напуснал мястото на
произшествието преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, а
посещението им на мястото на произшествието е било задължително по закон, при
което обсъжданата предпоставка за ангажиране на регресната му отговорност е
налице. Не са въведени твърдения и от доказателствата по делото не се
установява да е било наложително на ответника да бъде оказана медицинска помощ
или той да е напуснал по друга неотложна причина, при което регламентираното от
чл.500, ал.1, т.3 КЗ изключение не е налице. Ирелевантна е отмяната на
издаденото наказателно постановление в частта по наложеното за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“Б“ ЗДвП наказание, защото не са
въведени факти, които биха могли да се подведат под хипотезата на посочената
норма, а и да бяха – решаването на въпроса за ангажиране на
административно-наказателната отговорност на ответника не обвързва съда. Това е
така, защото липсва процесуална норма, аналогична на чл.300 ГПК, а самата тя е
неприложима предвид обхватът й, очертан с тълкуването, прието в т.15 на
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/
Така ищецът – застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е заплатил
застрахователно обезщетение за вредите, виновно причинени от ответника при ПТП,
а ответникът е напуснал мястото на произшествието преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата, чието посещение е било задължително по закон. Съгласно
чл.500, ал.1, т.3 КЗ посоченото е основание за възникване на регресното вземане
на ищеца от ответника за платеното застрахователно обезщетение от 432,72 лв. Вземането
е възникнало от момента на извършеното от ищеца плащане, но ответникът изпада в
забава след покана, или в случая – от предявяването на иска на 08.02.2019 г.
(арг. от чл.125 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК), от когато дължи и обезщетение за
забава в размер на законната лихва. Не се твърди и не се установява
задължението на ответника да е изпълнено или погасено по друг начин. С оглед
изложеното, искът за установяване на съществуването на вземането е основателен
и следва да бъде уважен.
По присъждане на направените разноски:
Предвид изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 ГПК ищецът
има право да му се присъдят направените
разноски. Той е направил такова искане и е представил доказателства реално да е
сторил разноски в заповедното производство общо от 325 лв. (25 лв. за държавна
такса и 300 лв. за адвокатски хонорар) и в исковото производство – общо от 365
лв. (25 лв. за държавна такса; 40 лв. за депозит за явяване на свидетели и 300
лв. за адвокатско възнаграждение), поради което тези суми му се следват за
заплащане от ответника.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на
обжалване.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че Н.Н.Н., ЕГН **********,*** дължи на основание чл.500, ал.1, т.3 КЗ
на "Застрахователно
акционерно дружество "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"" АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление гр.********, представлявано заедно от всеки двама от
изпълнителните директори Н.Д.Ч., И.И.Г., П.А.Ш., Т. И.И. и Н.Й.П.сумата от 432,72 лв. /четиристотин тридесет
и два лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща изплатено по застрахователна преписка № 471017181800416 застрахователно обезщетение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за имуществените вреди,
причинени от управление на лек автомобил „****“ с рег. № **** при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 23.01.2018 г. в
гр.*************“, ведно със законната лихва върху тази сума от 08.02.2019 г.
до окончателното й заплащане, за която
е издадена заповед №
377/11.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№ 277/2019 г. по
описа на Районен съд – Горна Оряховица.
ОСЪЖДА
Н.Н.Н., ЕГН **********,***
да заплати на "Застрахователно акционерно дружество
"БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"" АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление
гр.********, представлявано заедно от всеки двама от изпълнителните директори Н.Д.Ч.,
И.И.Г., П.А.Ш., Т. И.И. и Н.Й.П.сумата
от 325 лв. /триста двадесет и пет лева/, представляваща направени разноски за заплащане на
държавна такса и адвокатско възнаграждение в заповедното производство и сумата от 365
лв. /триста шестдесет и пет лева/, представляваща направени
разноски за заплащане на държавна такса, депозит за явяване на свидетели и
адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване
на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: