Решение по дело №2590/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 375
Дата: 28 март 2022 г. (в сила от 28 март 2022 г.)
Съдия: Мл.С. Ивалена Орлинова Димитрова
Дело: 20213100502590
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 375
гр. Варна, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. И.

мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213100502590 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 240 и сл. от ГПК.
Oбразувано e по молба вх. № 296355/17.08.2021 г. за отмяна на неприсъствено
решение, депозирана от „Оникс-Д“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: обл. Д., община К., ***, представлявано от управителя Д. А. С., чрез адв. Т. П. –
БАК, срещу Неприсъствено решение № 262171/06.07.2021 г., постановено по реда на чл. 238
от ГПК по гр. дело № 16775/2020 г. по описа на ВРС, XXXIV състав, с което e признато за
установено по отношение на „Оникс-Д“ ЕООД, ЕИК *********, че Б. К., ЕГН **********,
от ***, ет. 1, е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в ***, с площ
от 1328 кв.м при граници: имоти с идентификатори *** и ***, ведно с изградената в него
жилищна сграда с идентификатор ***.1, с функционално предназначение – вилна сграда,
еднофамилна, брой етажи – един, със застроена площ от 19 кв. м, и селскостопанска сграда с
идентификатор ***.2, със застроена площ от 13 кв. м, на основание изтекла в негова полза
придобивна давност в резултат на владение в периода от 2008 г. до предявяване на иска –
23.12.2020 г., на осн. чл. 240 от ЗЗД.
Молителят излага, че в хода на производството пред първоинстанционния съд са
допуснати съществени процесуални нарушения, като счита, че са налице основанията за
отмяна на атакувания съдебен акт, визирани в чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК. Поддържа, че
ненадлежно е връчен препис от исковата молба, както и призовките за съдебно заседание,
като изтъква, че от страна на съответния връчител не са изпълнени предписаните действия
по връчване на книжата по делото. Посочва, че първоинстанционният съд с разпореждане от
12.04.2021 г. приема, че връчването на исковата молба, извършено от връчителя чрез
залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК, е надлежно, при наличие на
1
предпоставките на чл. 50, ал. 4 от ГПК. Изтъква, че от отразеното от самия връчител в
съобщение от 23.03.2021 г. се установява, че обстановката, при която е извършено залепване
на уведомлението, е различна от посочената в ал. 4 на цитирания законов текст, а именно:
отразено е, че по сведения на живущия на същия адрес Х. М., той не познава такова лице
или фирма. Сочи, че въпреки възприетата от съда хипотеза на чл. 50, ал. 4 от ГПК, същият
месец по-късно прави различен извод - за наличието на хипотезата на чл. 50, ал. 2 от ГПК.
Молителят счита, че отразеното от връчителя сведение от живущ не изпълнява изискването
за обстойна проверка на обстоятелството, че дружеството е напуснало вписания в регистъра
адрес. Сочи, че не са констатирани конкретни данни търговецът да е напускал адреса.
Счита, че не е ясно какво точно е удостоверил връчителят при посещенията си на
адреса на дружеството. В тази връзка оспорва истинността на удостоверените от него
обстоятелства, че към 23.03.2021 г. няма достъп до канцеларията на дружеството, както и че
към 07.06.2021 г. същото е напуснало канцеларията си.
Отделно застъпва, че не е спазено правилото на чл. 50, ал.4, във вр. чл. 47, ал. 3 от
ГПК, а именно: изискването за интервал между всяко от посещенията най-малко една
седмица.
Настоява се за отмяна на атакуваното решение и връщането на делото на
първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от Б. К., ЕГН **********, чрез
адв. Т.И. - ВАК, в който счита постъпилата молба за неоснователна и настоява атакуваното
решение да бъде оставено в сила. Излага становище, че не са налице визираните в същата
нарушения. Сочи, че са съобразени и приложение намират нормите на чл. 50, ал. 2 от ГПК,
както и чл. 50, ал. 4 от ГПК.
В съдебно заседание молителят „Оникс-Д“ ЕООД, редовно призован, не се
представлява. С депозирано становище вх. № 4678/24.02.2022 г. процесуалният му
представител адв. Т. П. поддържа молбата за отмяна на неприсъственото решение на
изложените в същата основания; оспорва отговора.
В съдебно заседание насрещната страна Б. К., редовно призован, не се явява лично;
чрез процесуалния си представител адв. Т.И. оспорва молбата и настоява за нейното
отхвърляне.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на атакуване е Неприсъствено решение № 262171/06.07.2021 г., постановено
по реда на чл. 238 и сл. от ГПК по гр. дело № 16775/2020 г. по описа на ВРС, XXXIV
състав. Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 4 от ГПК, неприсъственото решение не
подлежи на обжалване, като защитата срещу него е предвидена чрез производство по
отмяната му, уредено в чл. 240, ал. 1 ГПК. Цитираната норма предвижда отмяна на
постановеното неприсъствено решение по искане на страната, срещу която то е било
постановено, ако е била лишена от възможност да участва в делото поради наличието на
хипотезите, визирани с т. 1-3. Основанията за отмяна на неприсъствено решение са
изчерпателно уредени в закона, като за наличието им следва да се развие състезателно
производство. По своето същество производството е контролно-отменително, а не въззивно.
Ето защо съдът следва с решение да се произнесе само по основателността на молбата, тоест
дали е налице наведеното основание за отмяна на неприсъствено решение или не. Смисълът
на процедурата по отмяната на неприсъствено решение е да се обезпечи участието на
лишена от участие страна в производството още в първата инстанция, което може да бъде
постигнато само с връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
Упражняването на правото да се иска отмяна на неприсъствено решение на
2
визираните в чл. 240, ал. 1 от ГПК основания е обвързано от цитираната норма с
едномесечен срок, който започва да тече от датата на връчване на решението. Срокът е
преклузивен и с пропускането му се погасява правото на заинтересованата страна на защита.
В настоящия случай депозираната молба е процесуално допустима, същата е
подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирано лице – ответник в
първоинстанционното производство и следва да бъде разгледана по същество.
Като основание за исканата от въззивния съд отмяна на постановено неприсъствено
решение молителят сочи разпоредбата на чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК. Съгласно горната
разпоредба, ако страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, е била
лишена от възможност да участва в делото поради ненадлежно връчване на преписа от
исковата молба или призовките за съдебното заседание, същата може да поиска от въззивния
съд неговата отмяна.
От материалите по делото се установява, че първоинстанционният съд е бил сезиран
с установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от Б. К., ЕГН
**********, с адрес: ***, ет. 1, срещу „Оникс-Д“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: обл. Д., община К., ***.
С Разпореждане № 265689/12.02.2021 г. съдът е разпоредил да се изпрати на
ответника препис от исковата молба и приложенията към нея.
Видно от Съобщение от дата 15.02.2021 г. (л. 47) от Районен съд – Варна, гражданско
отделение, XXXIV състав, до „Оникс-Д“ ЕООД (като ответник), с адрес: обл. Д., ***,
управител Д. А. С., със същото е изпратен препис от искова молба вх. № 291771/23.12.2020
г., подадена пред ВРС по гр. д. № 16775/2020 г., с приложенията, ведно с Разпореждане №
265689/12.02.2021 г. На гърба на съобщението, с дата 23.03.2021 г., е отразено, че адресът е
посетен на 19.02.2021 г. – 18:40 ч., 06.03.2021 г. – 13:00 ч., 15.03.2021 г. – 19:10 ч., 23.03.2021
г. – 11:40 ч., както и че по сведения на Х. М. Х.в, живущ на посочения адрес, ет. 2, ап. 4,
последният не познава такова лице или такава фирма. Посочено е, че е залепено
уведомление на входната врата. Поставен е печат и подпис на призовкар К. И..
Видно от Уведомление от дата 23.03.2021 г. (л. 44) от Районен съд – Варна,
гражданско отделение, XXXIV състав, до „Оникс-Д“ ЕООД (като ответник), с адрес: обл. Д.,
***, управител Д. А. С., със същото ответникът е уведомен, че в двуседмичен срок от
23.03.2021 г. следва да се яви в канцеларията на Районен съд – К., ***, за получаване на
призовка/съобщение по гр. д. № 16775/2020 г. заедно с приложените книжа. Изрично е
указано, че при неявяване в указания срок, призовката/съобщението с книжата ще се
приложат към делото и ще се считат за редовно връчени. В Разписка на гърба на
Уведомлението е посочено, че призовкарят К. И. е залепил същото на 23.03.2021 г. на
входната врата; отразено е, че няма пощенска кутия с името на ответника. Като
обстоятелства, при които е залепено Уведомлението, е описано: адресът е посетен на
19.02.2021 г. – 18:40 ч., 06.03.2021 г. – 13:00 ч., 15.03.2021 г. – 19:10 ч., 23.03.2021 г. – 11:40
ч.; по сведения на Х. М. Х.в, живущ на посочения адрес, ет. 2, ап. 4, последният не познава
такова лице или такава фирма. Поставен е печат и подпис на призовкар К. И..
С Разпореждане № 271912 от 12.04.2021 г. съдът е приел, че ответното дружество е
редовно уведомено, считано от 06.04.2021 г., на осн. чл. 50, ал. 4 ГПК, и е разпоредил делото
да се докладва след изтичане на едномесечния срок за отговор.
Видно от извършена служебно електронна справка в Търговския регистър и регистър
на юридическите лица с нестопанска цел за актуално състояние на „Оникс-Д“ ЕООД, ЕИК
*********, с едноличен собственик на капитала и управител Д. А. С. – Руска федерация,
към дата 12.04.2021 г. дружеството е със седалище и адрес на управление: България, област
Д., община К., гр. К., п.к. 9650, ***, и същия адрес за кореспонденция с НАП на територията
на страната.
3
С Определение № 264185/17.05.2021 г. съдът е изготвил доклад съгласно чл. 146 от
ГПК и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание за дата 28.06.2021 г. от
15:15 часа.
Видно от Призовка от дата 17.05.2021 г. (л. 53) от Районен съд – Варна, гражданско
отделение, XXXIV състав, до „Оникс-Д“ ЕООД (като ответник), с адрес: обл. Д., ***,
управител Д. А. С., със същата ответникът се известява, че следва да се яви на 28.06.2021 г.,
15:15 ч., в Районен съд – Варна, гражданско отделение, XXXIV състав, за участие в открито
съдебно заседание по гр. д. № 16775/2020 г., образувано по искова молба на Б. А. К..
Посочено е, че приложено се изпращат препис на Определение № 264185/17.05.2021 г. и
проект за доклад по делото за съдебно заседание. Указано е, че ако ответникът не представи
в срок писмен отговор и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане
за разглеждането му в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване
на неприсъствено решение.
На гърба на призовката, с дата 07.06.2021 г., е отразено, че адресът е посетен на
21.05.2021 г. – 18:30 ч., 29.05.2021 г. – 13:50 ч., 07.06.2021 г. – 15:20 ч., както и че по
сведения на Х. М., живущ на посочения адрес, такова лице и такава фирма няма. Посочено е,
че е залепено уведомление на входната врата. Поставен е печат и подпис на призовкар К.
И..
Видно от Уведомление от дата 07.06.2021 г. (л. 52) от Районен съд – Варна,
гражданско отделение, XXXIV състав, до „Оникс-Д“ ЕООД (като ответник), с адрес: обл. Д.,
***, управител Д. А. С., със същото ответникът е уведомен, че в двуседмичен срок от
07.06.2021 г. следва да се яви в канцеларията на Районен съд – К., ***, за получаване на
призовка/съобщение по гр. д. № 16775/2020 г. заедно с приложените книжа. Изрично е
указано, че при неявяване в указания срок, призовката/съобщението с книжата ще се
приложат към делото и ще се считат за редовно връчени. В Разписка на гърба на
Уведомлението е посочено, че призовкарят К. И. е залепил същото на 07.06.2021 г. на
входната врата; отразено е, че няма пощенска кутия с името на ответника. Като
обстоятелства, при които е залепено Уведомлението, е описано: адресът е посетен на
21.05.2021 г. – 18:30 ч., 29.05.2021 г. – 13:50 ч., 07.06.2021 г. – 15:20 ч.; по сведение на Х. М.,
живущ на посочения адрес, на този адрес няма такова лице и такава фирма. Поставен е печат
и подпис на призовкар К. И..
С Разпореждане от 28.06.2021 г. съдът е приел, че ответното дружество е редовно
уведомено на осн. чл. 50, ал. 2 ГПК, считано от датата на удостоверяване, че липсва офис на
дружеството – 07.06.2021 г.
Видно от Протокол от 28.06.2021 г. от публично заседание на Районен съд – Варна,
XXXIV състав, по гр. д. № 16775/2020 г., съдът е приел, че ответникът „Оникс-Д“ ЕООД е
редовно уведомен при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК, считано от 07.06.2021 г. Отразено е, че
ищцовата страна е заявила искане за постановяване на неприсъствено решение.
По реда на чл. 238 от ГПК е постановено Неприсъствено решение № 262171 от
06.07.2021 г.
Съдът, като съобрази изложеното до момента, намира депозираната молба за
неоснователна.
Разпоредбата на чл. 43 ГПК предвижда начините, чрез които се връчват съобщенията
и призовките в гражданския процес. Един от тези начини е връчването чрез залепване на
уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на
входната врата или на видно място около нея. Съгласно чл. 47, ал. 1 ГПК, този начин на
връчване се прилага в случаите, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения
по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението. Правилата за
връчване на съдебни книжа на търговци и юридически лица са уредени в чл.50 ГПК.
4
Мястото на връчване е последният посочен в съответния регистър адрес. Ако лицето е
напуснало адреса и в регистъра не е вписан нов адрес, всички съобщения се прилагат по
делото и се смятат за редовно връчени (чл.50, ал. 2 ГПК). Съгласно изрично предвиденото в
чл. 50, ал. 4 ГПК, връчването чрез залепване се прилага и по отношение на търговци и
юридически лица, при спазването обаче не на общите предпоставки по чл. 47, ал. 1 ГПК, а
на тези, посочени в специалната норма на чл. 50, ал. 4 ГПК - да не е намерен достъп до
канцеларията на ЮЛ или да не е намерен някой, който е съгласен да получи съобщението.
В тази връзка, следва да се разграничат двете хипотези - вписването в търговския
регистър на адреса на управление на ЮЛ предоставя възможност лицето да бъде
призовавано и да му бъдат връчвани съобщения на този адрес, като са уредени последиците:
1) при напускане на адреса – чл. 50, ал. 2 ГПК, и 2) в случай че връчителят не намери
достъп до канцеларията на търговеца – чл. 50, ал. 4 ГПК.
В случая, при посещенията си от 19.02.2021 г. до 23.03.2021 г. за връчване на препис
от исковата молба, връчителят не е намерил достъп до канцеларията на дружеството, която
се помещава на посочения адрес, както е видно от извършената справка в ТР. Оформил е
тази своя констатация по надлежния, определен от закона ред: посочил е имената и точния
адрес на лицето, живущо на адреса, дало му сведение, че не познава такова лице и такава
фирма на адреса; отбелязал е факта, че на адреса няма обозначена пощенска кутия на
дружеството. След четвъртото посещение е залепил уведомление на входната врата.
Според нормата на чл. 50, ал. 4, изр. второ от ГПК „второ уведомление не се
залепва”. Следователно при поставено веднъж уведомление със съдържанието по чл. 47, ал.
2 от ГПК - за налични книжа на разположение на страната, бездействието на страната при
получаването им от канцеларията на съда не обуславя задължение съобщенията за
последващите процесуални действия в хода на делото, невръчени на адреса по същите
причини, да се обявяват на страната чрез залепване на ново уведомление (Решение № 803 от
13.01.2011 г. по гр. д. № 1236/2010 г., ВКС, ІІІ г.о.; Решение № 169 от 31.10.2016 г. по гр. д.
№ 670/2016 г., ВКС, І т.о.).
Горното уведомление има за съдържание единствено известие до страната за налични
в канцеларията на съда книжа за същата по конкретно дело. Ако действително се касае за
временна липса на достъп до канцеларията на ЮЛ или временна липса на лице за
получаване на съобщенията, когато в който и да е последващ момент до знанието на
страната достигне съдържанието на първото и единствено уведомление, то би изпълнило
предназначението си - да й предостави възможност, упражнявайки добросъвестно
процесуалните си права, да получи всички налични към този момент съдебни книжа и
съобщения по делото.
Молителят в конкретния случай не се е позовал на неистинност на удостоверения
факт за поставяне на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК на входната врата на имота;
аргументира молбата си единствено с наличното според него противоречие в действията на
съда за връчване съответно в хипотезата на чл. 50, ал. 4 ГПК – на преписа от исковата
молба, и в хипотезата на чл. 50, ал. 2 ГПК – на призовката за открито съдебно заседание.
Настоящият съдебен състав намира, че невъзможността ответното дружество да бъде
открито след седем посещения в продължение на два непоследователни месеца на адреса, на
който е регистрирано, и след залепено уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК е основание
за евентуален извод, че същото е напуснало адреса, какъвто съдът е направил с
Разпореждането от 28.06.2021 г.
Дори ако се приеме, че липсата на обозначение на дружеството или неговия
управител на пощенска кутия, както и многократните сведения от съсед, че такова лице и
такава фирма няма на адреса, не е достатъчно обстойна проверка дали ответникът пребивава
на адреса, следва да се има предвид, че и след 07.06.2021 г. (датата, считано от която съдът
5
приема, че призовката за открито съдебно заседание е редовно връчена по чл. 50, ал. 2 ГПК)
уведомление за налични в канцеларията на съда книжа по делото стои залепено на входната
врата по адреса на управление на дружеството. Т.е., осигурено е кумулативно приложение
на чл. 50, ал. 4, вр. чл. 47, ал.1 ГПК. Доколкото това уведомление, както беше посочено по-
горе, винаги предпоставя търсимост на съдебните книжа, доводът на молителя за
ненадеждно връчване, обусловило обективна пречка за участието му и защита в съдебното
производство, се явява неоснователен.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по делото не се
установява да е осъществено основанието за отмяна по чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Молбата, като неоснователна, следва да се остави без уважение.

Воден от горното, съдът


РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 296355/17.08.2021 г. за отмяна на
неприсъствено решение, депозирана от „Оникс-Д“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: обл. Д., община К., ***, представлявано от управителя Д. А. С., чрез
адв. Т. П. – БАК, срещу Неприсъствено решение № 262171/06.07.2021 г., постановено по
реда на чл. 238 от ГПК по гр. дело № 16775/2020 г. по описа на ВРС, XXXIV състав.

Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6