Р Е Ш Е Н И Е № 1195
гр.
Пловдив, 23.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІII гр. състав, в закрито съдебно
заседание
на двадесет и трети октомври през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА
ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от съдия
Цветкова в. гр. д. № 2271 по описа
на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 463 във
вр. с чл. 278 от ГПК.
Образувано е по жалба на адв. Р.П.
от АК Хасково, като пълномощник на С.И.Ш. – взискател по изп. дело №
20188210400682 по описа на ЧСИ Петко Илиев, рег. № 821, с район на действие ОС
Пловдив против разпределение на постъпили суми по изпълнителното дело,
предявено на 23.07.2019г.
В жалбата се твърди, че разпределението е неправилно
и незаконосъобразно.Твърди се, че на първоначалния взискател като привилегия
следва да му бъдат възложени всички направени от него разноски, ведно с
изплатения адвокатски хонорар.Моли се за отмяна на обжалваното разпределение.
Ответниците по жалбата – длъжникът И.Г.Г. и
присъединените взискатели - Държавата
чрез ТД на НАП гр. Пловдив и Р.А.П., редовно уведомени, не вземат становище в
законоустановения срок от получаване на препис от жалбата.
В
писмените си мотиви на основание чл. 436, ал. 3 от ГПК ЧСИ
Петко Илиев изразява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата.
Пловдивският окръжен съд,
за да се произнесе, намери за установено следното:
Видно е от приложените копия от материалите по изпълнително
дело № 20188210400684 по описа на ЧСИ Петко Илиев с рег. № 821, че същото е
образувано по молба вх. № 12248/15.03.2018г. на С.И.Ш., ЕГН ********** чрез
адв. Р.Г.П. от ХАК, въз основа на издаден в нейна полза изпълнителен лист №
1725 от 15.02.2018г. по ч. гр. д. № 2495/2018г. по описа на Районен съд
Пловдив, V
гр. състав срещу длъжника И.Г.Г., ЕГН ********** за сумата от 8800 лева –
главница по договор за заем от
09.09.2015г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 6733 от 09.09.2015г. по
описа на Нотариус Адела Кац с рег. № 171 от НК с район на действие РС Пловдив,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 16.01.2018г. до окончателното изплащане, както и разноски
в размер на 176 лв. – ДТ за заповедно производство и 1600 лв. – адвокатски
хонорар.
Към молбата за образуване на изпълнително дело е приложено
адвокатско пълномощно № 85/12.03.2018г., с което взискателя С.И.Ш. е
упълномощила адв. Р.П. да я представлява по изпълнителното дело.Видно от
приложения договор за правна защита и съдействие от 12.03.2018г. договореното
възнаграждение е в размер на 1477 лева, платими в брой.
До длъжника е изпратена Покана за
доброволно изпълнение, връчена чрез
съпругата му на 20.12.2018г., с която същият е уведомен, че задължението му по
изпълнителното дело към 14.12.2018г. възлиза на 14 598, 60 лв., от които:
главница в размер на 8 800 лв. със законна лихва в размер на 811, 56 лв.
за периода 16.01.2018г. – 14.12.2018г., 1 776 лв. присъдени разноски,
1 477 лв. разноски по изпълнителното дело, 1 734, 04 лв. с ДДС такси
по Тарифата към ЗЧСИ към 14.12.2018г.Уведомен е също, че е наложен запор върху
всичките му вземания при: Райфайзенбанк България ЕАД, Банка Пиреос България АД,
Прокредит банк България ЕАД, Търговска банка Д АД, Уникредит Булбунк АД, вкл.
по откритите във всички клонове сметки в лева и валута, на ползваните банкови
сейфове и касети и на движими вещи, предоставени за доверително управление, с
изключение на обезщетенията и помощите, изплащани от фондовете на държавното
обществено осигуряване по реда на Част първа, Глава IV от КСО, които са постъпили не
по-рано от един месец преди налагането на запора, до размера на дължимата сума
по изпълнителното дело; наложен е запор върху всички настоящи, бъдещи и условни
вземания, породени и тези, които ще се породят от търговските /наемните/
взаимоотношения с „Лактена“ ООД, ЕИК ********* до погасяване на задължението по
делото.Наложен е запор и върху следните превозни средства: 1. Мерцедес 310 Д
Спринтер, рег. № ***; 2. Ситроен Берлинго, рег. № ***; 3. Мерцедес Вито 110
ЦДИ, рег. № ***, по отношение на подробно описани движими вещи, собственост на
длъжника, по отношение на подробно описани недвижими имоти и върху 117 броя
говеда, находящи се в животновъден обект в с. Новаково, Община Асеновград,
Област Пловдив.
С разпореждане на ЧСИ Петко Илиев вземанията по изпълнителен
лист от 22.02.2018г., издаден по ч. гр. д. № 2584/2018г. по описа на Пловдивски
районен съд, XIV-ти
гр. с., в полза на взискателя Р.А.П., ЕГН ********** срещу длъжника И.Г.Г., ЕГН
********** за сумата от 44 000 евро, представляваща задължение по запис на
заповед, издаден на 01.09.2017г., без протест, платим на падеж – 15.11.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата за периода от 16.01.2018г. до
погасяване на вземането, както и разноските по делото в размер на 1 721,
13 лв. за ДТ и 5 460 лв. за адвокатско възнаграждение, въз основа на който
е образувано изпълнително дело № 20188210400684 по описа на ЧСИ Петко Илиев, с
рег. № 821, с район на действие ОС Пловдив, са присъединени за събиране към
производството по изп. дело № 20188210400682 по описа на ЧСИ Петко Илиев, с
рег. № 821, с район на действие ОС Пловдив.
Въз основа на удостоверение за наличие или липса на
задължения и обезпечителни мерки с изх. № 160371900050625/11.01.2019г. и
удостоверение вх. № 37628/01.07.2019г., издадени от ТД на НАП Пловдив вх. №
04658/21.01.2019г., с Разпореждане на ЧСИ Петко Илиев на основание чл. 458 от ГПК във вр. с чл. 191, ал. 3 от ДОПК, като взискател по изпълнителното дело е
присъединена Държавата чрез ТД на НАП Пловдив за дължимите публични вземания.
С изготвеното по делото
разпределение на суми на 12.07.2019г., предявено с протокол от 23.07.2019г.,
ЧСИ на основание чл. 460 и чл. 461 от ГПК във вр. с чл. 136 от ЗЗД е постановил подлежащата на разпределение сума в
размер на 25 852, 84 лева, постъпила в изпълнение на наложени запори върху
вземания на длъжника по изпълнителното дело И.Г.Г., ЕГН **********, да се
разпредели по следния начин:
I ред – вземанията с привилегия по
чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, както следва:
- за първоначалния взискател С.И.Ш. –
48 лева
- в полза на ЧСИ – 156 лева
II ред – вземанията с привилегия по
чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД, както следва:
- за присъединения взискател –
Държавата чрез ТД на НАП Пловдив – 21 064 лв.
- пропорционална такса по т. 26 от ТТР
към ЗЧСИ – 1 780, 63 лв. с ДДС
III ред – хирографарни вземания:
- за такси и разноски в полза на
съдебния изпълнител – 301, 96 лева, включващи: такси по т. 3 от ТТРЗЧСИ – 12
лв. с ДДС; по т. 5, ТТРЗЧСИ – 120 лв. с ДДС; такси по т. 9 от ТТРЗЧСИ – 18 лв.
с ДДС; такси по т. 10 от ТТРЗЧСИ – 36 лв. с ЗДДС; такси по т.11 от ТТРЗЧСИ – 60
лв. с ДДС; такси по т. 31а от ТТРЗЧСИ – 3, 12 лв. с ДДС; такси по т. 31к от
ТТРЗЧСИ – 24, 84 лв. с ДДС и по чл. 431 от ГПК – 28 лв.
- за първоначалния взискател С.И.Ш. –
256 лева
- такса по т. 26 върху събраното
вземане – 23, 06 лв. с ДДС
- за присъединения взискател Р.А.П. –
2 099, 17 лв.
- съответна такса по т. 26 от
събраното вземане – 122, 88 лв. с ДДС.
При тези данни от фактическа страна,
от правна страна съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй
като е подадена от легитимирано лице,
срещу подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 463, ал. 1 от ГПК акт на съдебния изпълнител и в срока по
чл. 462, ал. 2 от ГПК.
По същество разпределението е акт на
съдебния изпълнител, с който се определя кои вземания подлежат на
удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага
за пълното или частично изплащане на всяко
едно от тях.
Основание
за разпределение на събраната по изпълнителното дело сума възниква, ако същата
е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели съобразно чл. 460 от ГПК.В
тази хипотеза съдебния изпълнител заделя първо суми за изплащане на вземанията,
които се ползват с право на предпочитително удовлетворение, като в случай, че е
налице остатък, същият се разпределя по съразмерност.
В
разпределението се включват тези вземания, които са били предявени до деня на
изготвянето му – на първоначалния взискател, на присъединените взискатели по
право или заявено искане, както и разноските по изпълнението, които не са били
внесени предварително и които ЧСИ има право да събира на основание чл. 79, ал.
2 от ГПК.Редът за удовлетворяване на вземанията се определя съобразно чл. 136
от ЗЗД.
Спорно
по настоящето дело е спазен ли е редът на привилегиите по чл. 136 от ЗЗД, респ.
включени ли са в първи ред на специалните привилегии всички направени разноски
от първоначалния взискател и възнаграждението за един адвокат.
При
разпределение на сумите по чл. 136, т. 1 от ЗЗД следва да бъдат съобразени
задължителните разяснения, дадени с т. 6 на Тълкувателно решение № 2/2013г. по
т. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които в първия ред на специалните
привилегии влизат изцяло необходимите разноски на първоначалния взискател по
осъществяването на изпълнителния способ.В конкретния случай тъй като няма
реализиран друг изпълнителен способ, в първи ред следва да бъдат включени и
таксите по образуването на изпълнителното дело, както и възнаграждението на
един адвокат.Оплакването в жалбата досежно невключването в първия ред на
привилегиите на заплатеното от първоначалния взискател адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство по изпълнителното дело, с оглед на това се
явява основателно.
При
изготвяне на обжалваното разпределение ЧСИ е отнесъл към вземанията по т. 1 и
дължими суми по изпълнителното дело, но не към първоначалния взискател, а към
себе си – такси по ТТРЗЧСИ в полза на
съдебния изпълнител в размер на 156 лева.В тази връзка следва да се посочи, че
частният съдебен изпълнител не разполага с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1
от ЗЗД да събере за себе си суми /такси и разноски/ приоритетно, преди всички
останали вземания и преди установените в закона привилегировани вземания.Тази
специална привилегия принадлежи само на взискатели в изпълнителното
производство, каквото качество ЧСИ няма, ако не се е снабдил с изпълнителен
лист за вземането си.
Разпоредбата
на чл. 79, ал. 2 от ГПК допуска таксите по изпълнението да бъдат събрани от
длъжника, ако са останали невнесени от взискателя, но не ги определя като
превилегировани вземания.Според задължителните разяснения в т. 11 на
Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС,
дължимите на частния съдебен изпълнител такси са частно вземане за
възнаграждение за положен труд.Те не са публични взамения, за да бъдат
приравнени дори към вземанията по чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД.В този случай ЧСИ
и то след като се снабди с изпълнителен титул, ще се яви обикновен хирографарен
кредитор.Поради това настоящият състав на съда намира, че невнесените от
взискателя такси подлежат на събиране от длъжника, но след удовлетворяване на
всички привилегировани вземания.
Предвид
изложеното съдът намира, че разпределението по т. 1 е неправилно.По
изпълнителното дело освен запор на банкови сметки, са предприети и други
изпълнителни действия, във връзка с които са правени проучвания, справки,
връчвани са книжа, налагани са запори и възбрани.В случая съдът не може да прецени
кои от тях за кое конкретно изпълнително действие се отнасят, респ. дали касаят
реализирания изпълнителен способ, доколкото по изпълнителното дело не е
изготвено постановление за разноски, в което да са посочени подлежащите на
изпълнение суми за такси и разноски.В изпратената до длъжника покана за
доброволно изпълнение е посочена общо сумата от 1 477 лв. – разноски по
изпълнителното дело и сумата 1 734, 04 лв. с ДДС – такси по Тарифата към
ЗЧСИ към 14.12.2018г.По изпълнителното дело не е изготвена сметка с оглед
изискването на чл. 79, ал. 1 и ал. 2 от ЗЧСИ, която да е съобщена на длъжника.
Предвид
липсата на изготвено постановление или друг акт на ЧСИ за разноски, сметка по
чл. 79, ал. 1 от ЗЧСИ и уведомяване на длъжника за дължимостта на всички
разноски, преди разпределението, се налага извод, че в същото е инкорпориран и
акт на ЧСИ за разноски, който подлежи на самостоятелно обжалване по реда на чл.
435, ал. 2, т. 7 от ГПК.Доколкото настоящият състав констатира, че в случая не
е спазен реда на привилегиите, вкл. по отношение на таксите по изпълнителното
дело, то същото следва да се върне на ЧСИ за изготвяне на ново разпределение,
съобразно мотивите на настоящето решение.
Настоящият
съдебен състав намира, че не следва да се произнася по същество, изготвяйки
ново разпределение, доколкото по изпълнителното дело няма влязъл в сила акт за
разноски и правейки разпределение за първи път във фазата на инстанционен
съдебен контрол, би лишил страните в изпълнителното производство от една
инстанция съдебен контрол.
Поради
изложеното изпълнителното дело следва са се върне на ЧСИ Петко Илиев, с рег. №
821, с район на действие за изготвяне на ново разпределение при спазване на
разпоредбите на чл. 460 от ГПК и чл. 136 и чл. 137 от ЗЗД, като най-напред
посочи конкретно размера и характера /основанието/ на вземанията на всички
взискатели, като провери и действителния размер на всяко от тях.В първи ред
следва да се включат единствено разноските на първоначалния взискател, ползващи
се с право на предпочтително удовлетворение спрямо всички кредитори, което да
може да се установи с посочване на изпълнителното действие, основанието и
конкретните суми и възнаграждението на един адвокат.Разпределението следва да
продължи с други привилегировани вземания по низходяща поредност, при спазване
на правилата по чл. 136 от ЗЗД.Останалата свободна сума следва да се разпредели
между останалите вземания по съразмерност.
По
изложените съображения Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ извършеното разпределение от
12.07.2019г. по изпълнително дело № 20188210400682 по описа на ЧСИ Петко Илиев,
с рег. № 821, с район на действие ОС Пловдив на постъпила сума в резултат на наложени
запори върху вземания на длъжника, като
ВРЪЩА изпълнителното дело на ЧСИ
Петко Илиев, с рег. № 821, с район на действие ОС Пловдив за извършване на ново
разпределение съгласно мотивите към решението.
Решението подлежи на обжалване с
частна жалба пред ПАС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: