В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – гр. Тутракан в открито заседание на единадесети март две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: ГЕОРГИ
ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря
ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. №
274/2018 г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII, Раздел III (чл. 143 и сл.) от ГПК.
Предявен е иск но основание чл. 493а, във вр. с чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1, изр.
1 от ЗЗД от страна на ищеца Л.Т.К., за осъждането на ответника в качеството
му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, да заплати на ищеца вредите, настъпили в резултат на ПТП, настъпило на 22.03.2018 г., около 14:00 –
14:30 ч. на път I-5км 32, при сблъсък между автобус с рег. № ***** и друг автомобил,
а именно:
1.1. имуществени вреди, дължими на осн. на осн. чл. 439а, във вр. с чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, състоящи се в разходи за закупени медикаменти, медицинско удостоверение и хотелска услуга, възлизащи общо на 129,40 лв.;
1.2. неимуществени вреди, дължими на осн.
чл. 439а, във вр. с чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл.
52, от ЗЗД, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на
причинени телесни повреди, в размер на 15 000 лв.; както и законната
лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху размера на неимуществените
вреди от датата н увреждането (22.03.2018 г.) до датата на окончателното плащане;
1.3. Ищецът твърди се, че на 22.03.2018 г. около 14:00 – 14:30 ч. на път I-5км 32, вследствие на ПТП, получава дълбоки телесни увреждания. Твърди, че, пътувал от гр. София за гр.Силистра с автобус с рег. № *****. Аотговорността на водача на автобуса биЛ.застрахована при ответника. Ищецът бил седнал на 12 място, до прозореца от другата страна на шофьора. Четял вестник, бил се унесъл. Валял изобилен сняг. Шофьорът няколко пъти спирал автобуса, за да почисти прозорците, тъй като нямало добра видимост. Пътната настилка биЛ.заледена. Струвало му се, че автобусът въпреки тежката зимна обстановка се движел прекалено бързо. Ищецът още с качването си в автобуса попитал шофьора къде са коланите, за да си постави такъв. Отговорът бил, че този автобус не бил оборудван с предпазни колани.
1.4. Твърди се, че след известно време по пътя, в посока от гр. БяЛ.за гр. Русе, автобусът на превозвача „Е. А.”, поради несъобразена скорост с пътните условия, блъснал с предната си част, отзад полуремаркето на влекача на участник с МПС с рег. № ****. Вследствие на сблъска между автобуса и ремаркето ищецът си ударих много тежко главата в областта на челото и получил дълбока порезна рана. За известно време бил загубил съзнание, в един момент отворил очи и видял как жената, която биЛ.седнала до него в автобуса го била сграбчила за раменете и го разтърсвала, викайки нещо на висок глас. По този начин той се свестил и установил, че целия бил плувнал в кръв. Не виждал, били му засегнати очите. Очилата му били паднали долу на пода на автобуса с изпочупени стъкла. Цялото тяло го боляло, не можел да се отлепи от седалката, за да стане. Не си движел ръцете, краката, бил изпаднал в шок. Помнел, че го качили на носилка, която донесла линейката, която била повикана вследствие на инцидента.
1.5. Ищецът твърди, че бил закаран по спешност в спешно отделение към „МБАЛ - гр. Русе” АД, където му били зашили раната на главата с пет конеца. Лекарите му били казали, че следва да си наеме хотел, за да бъде на разположение следващото денонощие ако евентуално възникне проблем със здравословното му състояние. Не можели да го хоспитализират, тъй като нямало места в болничното заведение, същото било препълнено. Пренощувал в хотел в гр. Русе и на следващия ден, 23.03.2018 г. бил отпътувал за гр. Силистра.
1.6. След няколко дни на 26.03.2018 г. посетил кабинета на хирург в гр. Силистра , за да бъде прегледана основно раната му на главата. Направени му били обстойни медицински изследвания, който заплатил лично. Изписани му били множество медикаменти. Хирургът, категорично му бил забранил в продължение на 4 - 5 месеца да шофира, тъй като не бил адекватен, поради инцидента. От този момент от 22.03.2018 г. не бил управлявам лично МПС.
1.7. Ищецът твърди, че вследствие на тези наранявания, се чувствал некомфортно, не може да вижда добре, тъй като очите му били с кръвонасядания и кръвоизливи. Главата го боляла много, оказало се, че раната му се била възпалила и той трябвало да я маже със специален гел, който закупил. В продължение на известно време се движел с придружител, тъй като не можел да регулира движенията си правилно, не можел да пази равновесие, имал и световъртеж. След изваждане на конците, лекарят категорично заявил, че раната му била оставила белег за цял живот. Ищецът пътувал, непрекъснато до Италия и този проблем с белега на челото му, създавал неприятности по летищата, където се налагало постоянно да обяснява вследствие на какво бил този белег, тъй като в документа му за самоличност, издаден от Италия било записано, че той нямам белези по лицето си.
1.8. Твърди се че на 28.03.2018 г. ищецът бил подал покана до ответника за доброволно уреждане на отношенията. През м. май 2018 г. получил категоричен отказ от застрахователното дружество за заплащане на каквото и да било обезщетение.
2. Ответникът „„ЗАС. А. Д.” ОЗК - З.”” АД, чрез юрк. И.К. (л. 28) е депозирал в срок отговор по чл. 131 от ГПК, с който оспорва исковете.
2.1. Твърди се, че увреждането на ищеца не е обхванато от сключения между ответника и „Г. п.” ООД застрахователен договор (обхванатите застрахователни рискове са смърт и трайна загуба на работоспособност).
2.2. Оспорва се настъпването на вредите, както и техният размер.
2.3. Оспорва се причинната връзка между вредите и поведението на застрахования механизма на ПТП, обстоятелствата, както и наличието на виновно поведение на застрахования.
2.4. Направено е възражение за съпричиняване по смисъла чл. 53 от ЗЗД на вредоносния резултат от застрахования и ищеца, тъй като ищецът не е бил поставил обезопасителния си колан към момента на ПТП.
2.5. Оспорва се претенцията за лихви.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
3. На 06.06.2017 г. между „Г. п.” ООД, в качеството на застраховащ и ответника, в качеството на застраховател, е сключен договор за застраховка, обхващаща риска: „Злополука на пътниците” на автобус с марка „M.”, с рег. № *****. Полицата е била със срок на валидност: 01.07.2017 г. - 30.06.2018 г. (л. 29).
4. На 11.01.2018 г. между „Г. п.” ООД, в качеството на застраховащ и ответника, в качеството на застраховател, е сключен договор за застраховка, обхващаща риска: „Гражданска отговорност на водача на МПС”, за процесният автобус с рег. № *****. Застраховката е обхващала периода: 30.01.2018 г. - 29.01.2019 г. (л. 67).
5. На 22.03.2018 г., в изпълнение на сключен договор за превоз с „Е.А.” АД, ищецът е пътувал с автобус “M.”, с рег. № ***** по маршрут гр. София - гр. Силистра, на място № 12 в превозното средство, което се установява от закупения билет (л. 4) и протоколът за ПТП. (вж. т. 7).
6. Установя се, че процесният автобус към датата на ПТП е бил с фабрично монтирани обезопасителни колани на седалки № 1 - 4 (л. 111).
7. На същата дата съгласно съставеният протокол (л. 6) и заключението на назначената съдебна автотехническа експертиза (САТЕ - л. 78, уточнения - л. 88) автобусът е участвал в ПТП по първокласен път I-5, км 32, извън населено място, по прав заснежен обработен от снегопочистваща техника асфалтов участък от пътя, през светлата част на денонощието - около 14,30 ч.
7.1. Произшествието е настъпило при облачно време, при наличие на силен вятър и снеговалеж, придружен с навявания. ПТП е настъпило между два леки автомобила - лек автомобил с повишена проходимост “L. R. F.”, движещ се в посока от гр. Бяла за гр. Русе и лек автомобил “А. А4”, движещ се в посока от гр. Русе за гр. Бяла, един товарен автомобил “V. FH” с прикачено към него товарно полуремарке, движещ се в посока от гр. Бяла за гр. Русе и гореупоменатия пътнически автобус “M.”, с рег. № ***** (в който е пътувал ищеца), движещ се в посока от гр. Бяла за гр. Русе. Местопроизшествието попада в участъка между разклоните за с. Две могили и с. Обретеник. Този участък е прав. Пътното платно е двупосочно с по една лента за движение.
7.2. При наближаване участъка на настъпване на произшествието движещият се в посока от гр. Бяла за гр. Русе товарен автомобил “V. FH” с прикачено към него товарно полуремарке е ударил в задната лява част движещият се пред него лек автомобил с повишена проходимост “L. R. F.”. В резултат на този удар товарния автомобил “V. FH” е променил праволинейната си посока на движение и е навлязъл в лентата за насрещно движение, при което се ударил челно с движещият се към този момент в своята си лента за движение лек автомобил “А. А4” (в посока от гр. Русе за гр. Бяла). При така възникналата ситуация водачът на товарния автомобил, след като е ударил в задната част движещият се пред него лек автомобил “L. R. F.”, вероятно е задействал спирачната система и започнал да намалява скоростта си. Същевременно движещият се зад товарния автомобил в същата посока пътнически автобус на „M.”, се е ударил в задната част на товарното полуремарке теглено от влекача “V. FH4”.
7.3. Непосредствената причина за настъпването на произшествието била несъобразената с пътните условия скорост на движение и неспазената безопасна дистанция от страна на водачите на товарен автомобил “V. FH” с прикачено към него товарно полуремарке и водача на пътническия автобус „M.”. И двамата са имали техническа възможност да предотвратят настъпването на произшествието при положение, че при конкретните пътни условия са управлявали автомобила и автобуса със съобразена скорост спрямо пътните условия и са спазвали необходимата безопасна дистанция между товарния автомобил и движещият се пред него лек автомобил “L. R. F.” и необходимата безопасна дистанция между пътническия автобус и движещият се пред него товарен автомобил “V. FH” с прикачено към него товарно полуремарке.
7.4. Установява се, че единия от пострадалите при ПТП бил ищеца - пътник в автобус “M.”.
8. На същата дата ищецът е бил прегледан от в „МБАЛ - Русе” АД, като е установена разкъсно - контузна рана на челото, с големина от около 4 см, слабо кървяща. Същата била обработена. (л. 9). Издадено е съдебно медицинско удостоверение (л. 14), което е установило:
8.1. разкъсно - контузна рана, хематом и кръвонасядане на челото;
8.2. субконюктиваилен кръвоизлив и кръвонасядане на дясното око;
8.3. кръвонасядания на двете очи;
8.4. охлузване, кръвонасядане и оток на дясната предкитка;
8.5. охлузване на лявата подбедрица.
9. На същата дата ищецът нощувал в хотел „Т. п.” - гр. Русе, за което заплатил сумата от 57,99 лв. (л. 12).
10. Oт разпита на свидетелите Р. А. и Б.Ла Т. (съпруга на ищеца) (л. 69) се установява следното:
10.1. На 23.03.2018 г. свид. А. посрещнал ищеца в с. Суходол, като забелязал, че очите, лицето и главата на последния са „надути”. Имал шев на челото. Ищецът не реагирал адекватно на поставените въпроси. Свид. А. се грижил за него три дни, след което ищеца започнал да говори. Свид. А. се обадил на съпругата на ищеца, която се завърнала в страната от Република Италия.
10.2. Свидетелите и ищеца посетили очен лекар в гр. Русе, който го насочил към хирург. След две - три седмици махнали конците. Лекарите изписали на ищеца лекарства „за очите, за раната и за носа”.
10.3. Ищецът не можел да се движи нормално, като бил ползвана инвалидна количка. Свид. Б.Ла Т. му приготвяла бебешка храна. Ищецът използвал памперси при удовлетворяването на физиологичните си нужди.
10.4. След около двадесет дни ищецът започнал да се храни нормално, а зрението му се възстановило след два месеца.
10.5. Свидетелите твърдят, че тялото на ищеца след инцидента било „уморено”, не можел да стои на крака, не можел вече да шофира автомобил, което налагало съпругата му да се грижи за него. След инцидента ищецът заболял от диабет, започнал да страда от високо кръвно налягане и проблеми с простатата.
11. Представени са доказателства, удостоверяващи направени разходи за закупуването на лекарства в размер на 46,41 лв. (л. 11).
12. Изслушана е съдебна медицинска експертиза (л. 74, уточнения - л. 87), която е установила следното:
12.1. На ищеца са причинени: контузия на главата с умерено изразена церебрастенна симптоматика, разкьсно - контузна рана на челото с подкожен хематом, кръвонасядане на челото вдясно, кръвонасядане на клепачите на дясното око, подлигавичен кръвоизлив на дясното око, кръвонасядане на клепачите на лявото око, ожулване и кръвонасядане на лявата предмишница, лакътно охлузване на лява подбедрица.
12.2. Уврежданията са причинени по механизмът на удари с или върху твърди тъпи / тьпоръбести предмети и повърхности и може да бъдат получени по време, начин и място, както е посочено в исковата молба, а именно при ПТП, като пътник в автобус.
12.3. Уврежданията, причинени на ищеца при ПТП, са описани в първичните медицински документи, амбулаторни листа и СМО. В тях не е отразена терапия, а препоръка към ОПЛ за провеждане на лечение. В рецепта, изписана на ищеца, са посочени медикаментите: „Левофлоксацин”, „Невробекс”, „Пирамем”. Това са медикаменти за анаеробни инфекции и във връзка с церебрастенните прояви след удара на главата при ПТП.
12.4. Липсват убедителни данни пострадалият непосредствено след ПТП да е изпадал в безсъзнателно състояние в смисъл на мозъчна кома.
12.5. Медицинските документи, издадени на ищеца около момента на ПТП, са с дати 22.03.2018 г., 26.03.2018 г. и 27.03.2018 г. Това са документите издадени при изследванията след ПТП в СПО на „МБАЛ - Русе” АД, в СПО на „МБАЛ - Силистра” АД и в Съдебна медицина на „МБАЛ - Русе” АД. Съобразявайки характера на уврежданията, вещото лице счита, че за зарастване на раната на главата на ищеца са необходими най - много около 20 дни.
12.6. В делото не се установяват други медицински документи, които да свидетелстват за появили се усложнения на травмите нанесени при ПТП. След зарастването на челото на ищеца, че остане белег, който не може да бъде отстранен интервенция на пластичен хирург. Характерът на уврежданията не предполага трайно увреждане на дишането, слуха, функцията на сърцето и простатата, нито влияе върху възможностите на ищеца да шофира. Оплакванията на ищеца от хипертиниочна болест не могат да се свържат с травматичните увреждания от ПТП.
13. На 11.05.2018 г. ответникът е отказал да заплати застрахователно обезщетение на ищеца (л. 8). Посочено е, че съгласно сключения между ответника и „Г. п.” ООД застрахователен договор, обхванатите застрахователни рискове са смърт и трайна загуба на работоспособност, каквито в случая не били налице.
От
правна страна
От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
I. По
допустимостта
14. Съдът намира, че исковете са заведени между
надлежни страни, като ищеца има правен интерес от завеждането им, което налага
разглеждането им по същество.
15. По направеното възражение за местна подсъдност по чл. 119, ал. 3 от ГПК, по което съдът се е произнесъл, при изготвянето на проекто - доклада по делото. Съдът намира, че приложима е разпоредбата на чл. 113 ГПК, съгласно която иск на потребител може да бъде предявен и по неговия настоящ или постоянен адрес. Посочената законова разпоредба предвижда изборна местна подсъдност, наред с подсъдността по чл. 105 от ГПК, като изборът е предоставен на ищеца. В настоящия случай предявеният иск е иск на потребител - увреденото физическо лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, по вина на водача на лек автомобил, застрахован при ответника. Ищцата има качеството на „потребител на застрахователни услуги” по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КЗ (отм.), съответно „ползвател на застрахователни услуги” съгл. чл. 2, ал. 2 от КЗ. Ищецът живее в гр. Тутракан, с оглед на което настоящия съд се явява компетентен да разгледа делото (Определение № 474 от 5.08.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 361/2009 г. на ВКС, II т. о.). Междувременно същият въпрос е уреден законодателно с разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от ГПК (Нова – ДВ, бр. 86 от 2017 г., изм., бр. 65 от 2018 г. , в сила от 7.08.2018 г.).
16. По делото е постановен отказ от ответника за заплащане на претендираното застрахователно обезщетение, което открива исковия път за защита.
II. Относно
ПТП
17. По делото не се спори относно факта на
настъпването на процесното ПТП и участниците в него.
18. Според
САТЕ непосредствената причина за настъпването на произшествието била несъобразената с пътните условия скорост на
движение и неспазената безопасна дистанция от страна на водачите на товарен
автомобил “V. FH” с прикачено към него товарно полуремарке и водача на
пътническия автобус „M.”.
19. Установено
е също така, че ищецът е пътувал в същия автобус и е пострадал в резултат на
ПТП.
20. Основавайки се на СМЕ и представената медицинска документация, съдът приема, че в резултат на деликта на ищеца са причинени: контузия на главата с умерено изразена церебрастенна симптоматика, разкьсно - контузна рана на челото с подкожен хематом, кръвонасядане на челото вдясно, кръвонасядане на клепачите на дясното око, подлигавичен кръвоизлив на дясното око, кръвонасядане на клепачите на лявото око, ожулване и кръвонасядане на лявата предмишница, лакътно охлузване на лява подбедрица.
21. СМЕ е констатирала, че уврежданията може да бъдат получени по време, начин и място, както е посочено в исковата молба, а именно при ПТП, като пътник в автобус.
22. В тази връзка следва да се приеме, че
уврежданията на ищеца са последица от рязкото спиране на пътническия автобус и
сблъсъка на превозното средство с товарното полуремарке, теглено от
влекача “V. FH4”, в резултат на което ищецът се е ударил в облегалката или
дръжката на облегалката, намиращи се непосредствено пред него (в който смисъл
са и предположенията на САТЕ).
III. Отговорност
за настъпилите вреди
23. Водачите
на автобуса „M.” и влекача “V. FH4” са съпричинили
вредите, поради което всеки един отговаря за обезщетяването им в пълен размер
съгл. 53 от ЗЗД.
24. Направените
възражения от ответника, касаещи сключения на 06.06.2017 г. договор за
задължителна застраховка „Злополука” на пътниците в средствата за обществен
превоз в конкретния случай са ирелевантни, тъй като ищеца не позовава
претенцията си на това застрахователно правоотношение, а на сключения на 11.01.2018
г. договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите.
25. По
делото е безспорно установено, че гражданската отговорност на водача на автобус
с рег. № ***** е бил застрахована при ответника към момента на настъпване на
ПТП - 22.03.2018 г. (застрахователното покритие е обхващало периода: 30.01.2018
г. - 29.01.2019 г.).
26. Последното
налага извода, че ответника на осн. чл. чл. 493а, във вр. с чл. 432, ал. 1 от КЗ отговаря пред увреденото лице за причинените му от застрахования водач вреди.
27. Възражението
на ответника за съпричиняване на вредата от ищеца поради непоставяне на
обезопасителния колан е неоснователно, доколкото по делото е установено, че
процесният автобус е бил с фабрично монтирани обезопасителни колани на седалки
№ 1 - 4, а ищецът е пътувал на място № 12.
IV.Относно настъпилите
вреди
28. Съобразявайки
СМЕ, съдът намира, че направените медицински разходи за закупуване на лекарства
са били необходими за лечението на пострадалия, поради което същите следва да
бъдат присъдени. Същото важи и за заплатената хотелиерска услуга, доколкото не
е могло да се очаква ищецът да пътува непосредствено след претърпеният
инцидент.
29. Не следва да бъде уважавана претенцията за заплащане на таксата за издаване на съдебно медицинско удостоверение, тъй като не е приложено доказателство за извършването на разхода.
30. Поради тази причина искът за заплащане на имуществени вреди се явява основателен до размера от 104,40 лв.
V. Относно
настъпилите неимуществени вреди
31. Според СМЕ обичайното време за възстановяване на пострадалия при горепосочените увреждания е 20 дни.
32. От свидетелските показания се установява, че зрението на ищеца се е възстановило напълно към по - късен момент (два месеца).
33. Съдът кредитира заключението на СМЕ, изключвайки възможността впоследствие откритите заболявания на ищеца - диабет, високо кръвно налягане и проблеми с простатата (същите имат хроничен характер), да се намират в причинно - следствена връзка с претърпените от него травматични увреждания. Също важи и за невъзможността ищеца да удовлетворява по нормален начин физиологичните си нужди и невъзможността да шофира.
34. Независимо от това съдът приема, че инцидентът се е отразил върху психоемоционалното състояние на ищеца, като последния е изгубил жизнеността си и у него са се формирали задръжки от личностен характер, основаващи се на невъзможността да се справи с определени дейности и задачи. У ищеца се е наложило убеждението, че има нужда от чужда помощ. Не е изключено стресът от преживяният инцидент да е повлиял върху появата или изострянето на релевираните допълнителни заболявания с хроничен характер.
35. Поради
тази причина съдът намира, че дължимото на ищеца обезщетение за претърпените от
него болки и страдания следва да бъде завишено спрямо обичайното такова за
травматични увреждания от естеството на процесните. В тази връзка съдът намира, че съгл. чл. 52 от ЗЗД подлежащата на
компенсиране сума възлиза на 5
000 лв..
VI. Относно
обезщетението за забава
36. Съобразно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД следва
да се приеме, че задължението за обезщетяване на пострадалият е възникнало на
датата на деликта - 22.03.2018 г.
Разноски
37. С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски, възлизащи на 1 754,48 лв.
38. От страна на ответника са направени възражения за прекомерност на заплатеният адвокатски хонорар. Същите обаче са депозирани като факс - копия, поради което не могат да бъдат приети като валидно процесуално изявление с оглед изискванията на чл. 183 и 184 от ГПК.
39. Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ответника „З. А. Д. „ОЗК - З.”” АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** ******, в качеството му на
застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, да заплати на ищеца ЛА Т.К., италиански гражданин, със статут на
продължително пребиваващ в страната, ЛН **********, с
посочен по делото адрес: ***, обезщетение за причинените му вреди от водача на автобус, с марка: „M.”, с рег. № *****, в резултат на ПТП, настъпило на
22.03.2018 г., около 14:00 – 14:30 ч. на път I-5 км 32, при което на ищеца са причинени следните увреждания: контузия на главата с
умерено изразена церебрастенна симптоматика, разкьсно - контузна рана на челото
с подкожен хематом, кръвонасядане на челото вдясно, кръвонасядане на клепачите
на дясното око, подлигавичен кръвоизлив на дясното око, кръвонасядане на
клепачите на лявото око, ожулване и кръвонасядане на лявата предмишница,
лакътно охлузване на лява подбедрица, както следва:
1. имуществени
вреди,
състоящи се в разходи за закупени
медикаменти и хотелска услуга в размер на 104,40 лв. (сто и четири лева и
четиридесет стотинки);
2. неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания, в следствие на причинени телесни повреди, в размер на 5 000 лв. (пет хиляди лева); както и законната лихва по чл.
86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху размера на неимуществените вреди от датата на
увреждането (22.03.2018 г.) до датата на окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни поради недоказаност исковете за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди за разликата между уважения размер - 104,40 лв. и претендирания такъв - 129,40
лв.; както и за заплащане на обезщетение
за неимуществени
вреди за разликата между уважения размер - 5 000 лв. и претендирания такъв - 15 000
лв.
ОСЪЖДА ответника „З. А. Д. „ОЗК - З.”” АД, с ЕИК ******, да заплати на ищеца ЛА Т.К., италиански гражданин, със статут на продължително пребиваващ в страната, ЛН **********, направените от последния разноски по делото в размер на 1 754,48 лв. (хиляда седемстотин петдесет и четири лева и четиридесет и осем стотинки).
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.
ДА СЕ ВРЪЧАТ преписи от решението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: