Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 299
Добрич, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Добрич, в
публично съдебно заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и първа
година, І състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при
секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА изслуша докладваното от председателя административно
дело № 70/ 2021 год.
Производството е по реда на чл. 118 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО), във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а"
от КСО и чл. 50 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП
- отм).
Образувано е по жалба от И.З.К.,***, подадена чрез адв. М.П.,
ДАК, срещу Решение № 37/ 28.01.2021 г., издадено от Директора на ТП на НОИ - Добрич.
Жалбоподателят счита Решението за неправилно и иска
неговата отмяна. Сочи, че е осигуряван за втора категория труд, поради което
съвсем необосновано и неоснователно, поради липса на информация за
температурата в хладилните зали, в които е работил, му е отказано зачитането на
стажа като втора категория, а оттам му е отказано и отпускането на пенсия.
Настоява, че отговаря на изискванията на чл. 50 от ПКТП (отм.) и обяснява какви
са били условията на работа в хладилните зали на „***“ АД в гр. Добрич.
Представя Списък на разноските (л. 123) и претендира присъждане на сторените
съдебно – деловодни разноски.
Ответникът по жалбата - Директорът на Териториалното
поделение на НОИ - Добрич (ТП на НОИ - Добрич), чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли оспорването.
По допустимостта на жалбата:
Решение № 37/ 28.01.2021 г. на Директора на ТП на НОИ
Добрич, с което е потвърдено Разпореждане № **********/ 04.12.2020 г. на
Ръководител ПО при ТП на НОИ Добрич за отказ за отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, е индивидуален административен акт. Жалбата срещу същия
е предявена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 3 от КСО (л. 6), от лице, чиито лични пенсионни (имуществени) права и законни интереси
са засегнати от оспорения акт, поради което е допустима за разглеждане.
По основателността на жалбата:
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и заключението по назначената съдебно -икономическа
експертиза, намира за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление вх. № Ц2113 – 24 - 731/ 05.08.2020 г. (л. 25
- 26) И.З.К., ЕГН ********** е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, втора категория. Представил е трудова книжка № ЛС
– 308/ 14.05.1985 г., трудова книжка от 01.09.2004 г., военна книжка № 060139/
26.03.1981 г., удостоверение от 31.03.1983 г., УП – 3 № 98/
25.12.1987 г., УП – 15 № 5509 – 18 – 958/ 04.05.2016 г., удостоверение № 516/
28.08.2019 г., както и съответните лични документи и банкова сметка.
*** издаване на оспорения акт.
С Разпореждане № **********/ 04.12.2020 г. на
Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Добрич (л. 9) е прието,
че заявителят има придобит осигурителен стаж втора категория труд 02 години 00
месеца и 18 дни и трета категория труд 34 години 00 месеца и 14 дни, които при
условията на чл. 104, ал. 2 от КСО представляват общ осигурителен стаж,
превърнат към трета категория труд, 36 години 07 месеца и 07 дни. Посочено е,
че съгласно чл. 68, ал. 1 – 2 КСО през 2020 г. право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст се придобива при мъжете при навършване на 64 години и 3 месеца и
осигурителен стаж от 38 години и 10 месеца. На следващо място е отразено, че
съобразно чл. 69б, ал. 2 КСО през 2020 г. право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст се придобива при навършване на 58 години и 6 месеца, съответно 15
години осигурителен стаж от втора категория и сбор от осигурителен стаж и възраст
от 100 точки. Указано е и, че съгласно чл. 68, ал. 3 КСО през 2020 г. право на
пенсия се придобива при навършване на възраст от 66 години и 6 месеца за жените
и мъжете и най – малко 15 години действителен осигурителен стаж за жените и
мъжете. Описано е какво се разбира под понятието „действителен осигурителен
стаж“, като е направено позоваване на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. В
резултат е счетено, че И.З.К. няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл. 68, ал. 1 – 3 КСО. По отношение искането за пенсия за втора
категория труд е отразено, че лицето няма право на такава пенсия, тъй като има
навършени години – 58 години 6 месеца и един ден, но няма най – малко 15 години
осигурителен стаж от втора категория, както и няма сбор от 100 точки от стажа и
възрастта към датата на Заявлението – 05.08.2020 г. Отказано е зачитането на
стажа от втора категория труд по чл. 50 ПКТП (отм.) за периода 26.09.1990 г. –
22.12.1999 г. и от 01.01.2000 г. – 15.02.2000 г. с мотивите, че съгласно
Уведомително писмо № Ц 5512 – 18 – 863/ 13.11.2020 г., издадено от ТП на НОИ –
Силистра, в наличната документация на осигурителя „***“ АД, гр. Добрич, не е
отразена температурата в хладилните зали, както и че в записа на трудова книжка
№ ЛС308/ 14.05.1985 г. липсва информация за температура на хладилните зали.
Разпореждането е обжалвано по административен ред с жалба вх. № Ц 1012 – 24 – 206/ 29.12.2020
г. С жалбата г-н К. оспорва Разпореждането и възразява, че неправилно не му е
зачетен стажът за втора категория труд, положен в „***“ АД, гр. Добрич, като
сочи, че не може да носи вина за това, че в документите му не е написано при
каква температура е работил. Изтъква, че в хладилните зали на това предприятие
е работил при температура – (минус) 20 градуса по Целзий и че на други колеги
този стаж е признат за втора категория. Оспорва приетата категория труд и за
труд, положен на други места без конкретни доводи. (л. 43)
С Решение № 37/ 28.01.2021 г. на Директора на ТП на НОИ е
отхвърлена жалбата, с мотиви, които преповтарят мотивите на обжалваното Разпореждане.
По искане на жалбоподателя в хода на съдебното
производство е назначена съдебно – икономическа експертиза, при която вещото
лице да отговори на въпросите за периода 26.09.1990 г. до 22.12.1999 г. и от
1.01.2000 г. до 15.02.2000 г. жалбоподателят И.К. като какъв е полагал труд в „***“
АД Добрич, при какви условия, място, на каква длъжност и в частност при каква
температура на залите, в които е работил; разплащани ли са допълнителни
възнаграждения за неблагоприятни
специфични условия на жалбоподателя, ако са изплащани, какви, в какъв
размер и на база на какви документи; внасяни ли са диференцирани осигурителни
вноски за процесния период, относими към втора категория труд; начислявани ли
са средства за допълнителен платен отпуск за опасна среда; изплащани ли са
средства за защитно работно облекло в такава среда и след като отговори на
първите пет задачи, да даде отговор за установения според вещото лице трудов стаж
в условията на втора категория труд за процесните периоди.
Заключението е изготвено добросъвестно, като вещото лице
отговаря на поставените задачи, вкл. прилага копия на откритите от него
доказателства (л. 74 - 114), поради което и съдът го кредитира с изключение на
отговора за диференцираните осигурителни вноски. Вещото лице отразява, че в
Архивохранилище в ТП на НОИ – Силистра са съхранени ведомостите за заплати на
работниците и служителите на „***“ АД и личните им досиета. След проверка на досието
открива трудови договори, допълнителни споразумения, молби и заповеди за отпуск
и карти за оценка на работница за целите на договаряне на работната заплата,
които прилага към заключението си. Вещото лице изяснява с оглед установеното,
че мястото на работа на жалбоподателя е било „хладилник – в зали“, длъжността –
„преносвач – разтоварач хладилни зали“. Сочи, че са плащани допълнителни
възнаграждения за условия на труд и безплатна храна, но липсват данни за какви
точно условия са заплащани. От ведомостите за заплати според вещото лице не
може да се установи каква е частта на диференцираните осигурителни вноски,
относими към втора категория труд. Не е налице информация дали е ползван
допълнителен платен отпуск за опасна среда. Няма информация за температурата в
залите.
По искане на жалбоподателя са разпитани свидетели относно
условията на труд в процесното предприятие и по – точно в хладилните зали,
съответно за начина на оформяне на трудовите книжки.
Св. *** заявява, че от 1971 г. до 2012 г. е работила
единствено в „***“ Добрич като началник на „Личен състав“. В периода 1990-2000
г. И.К. работил при тях, но досиетата били в с. Дончево. Били под едно
управление. Досиетата се водели в с. Дончево, Комбинат за производство и
преработка на птиче месо. Според св. *** трудовата книжка на И.З. не е водена
от нея, а от колежката ѝ ***, която е починала. Св. *** твърди, че в
книжката е трябвало да бъде изписано длъжността на лицето, преносвач -
товароразтоварач, хладилни помещения, с температура по-ниска от минус 18
градуса, както е било по щат. Допълва, че в някои от залите температурата е
била до минус 30 градуса. Дава показания, че: “… Тази продукция има срок за съхранение
6 месеца. За да се съхрани, тя трябва да бъде при много дълбоко замразяване. А И.
работеше именно там. Той работеше преносвач, разтоварач в хладилните зали. Неговите задължения – той беше непрекъснато в
залите, имаше тунел и после зали. В интерес на истината съм влизала само веднъж
там, трябваше ми прекият началник, трябваше лично да му връча заповед, но той
беше в момента горе в залите и веднъж съм влизала и там температурата е
изключително тежка, много тежка за работа. И.К. за допълнително трудово
възнаграждение за условията, при които е работил, не мисля, че имаше, но имаше
допълнителен платен годишен отпуск към полагаемия се годишен отпуск в размер на
10 дни, т.е. 20 дни годишен отпуск плюс 10 дни допълнителен отпуск за работа
при нездравословни условия на труд, което доказва, че работата е изключително
тежка… а аз си го знаех, че лицето е осигурявано втора категория, такива бяха
работниците - хладилните работници и двама работника на автоматичния тунел.
Тези работници бяха осигурявани на 47 % осигуровки. А за останалия персонал
бяхме трета категория работници и служители, всичко беше на 35%, ако не ме лъже
паметта. В тази разпечатка, след като пише лицето е осигурявано на втора
категория и е внасяна, фирмата е внасяла осигуровки за втора категория на
работниците, защото поради някаква нетехническа или недовиждане, нямам
представа, колежката какво е объркала в с. Дончево. Не виждам причина да му
бъде отказана пенсия…“
Св. В. Христов разказва: „…Работихме заедно с него в „***“.
Той дойде на работа през 1990 г. – 1991 г., с точност не мога да кажа, и
започна работа в хладилните зали, като работи около 10-11 години там. Работи в
„***“ в хладилните зали при най-тежката и най-мизерната работа, където залите
са с температура, лятно време минус 25 градуса - минус 30 градуса, а зимно
време стигат до минус 45 градуса. И. беше работник при мен. Аз бях на
електрокара, прибирахме, товарихме продукция за износ и като се освободим,
хвърляме сняг, чистим. Постоянно миришеше на амоняк. Хамалогия беше. Вътре в
хладилните зали качаме с палети продукцията. И ги възкачаме едно въз друго в
залите. На тази позиция също работиха много хора, които измряха, а живите,
които останаха, съответно работиха
заедно с И., бяха ***. Само там е
работил И.. Ако няма продукция вътре в залите, започваме в хранилището да
чистим снега, за да не се блокират залите. Падат палети, събираме ги. През
цялото време, докато работеше в „***“, И. си работеше само на тази длъжност при
нас, само в хладилните зали. През целия работен ден бяхме вътре в помещенията –
хладилните зали. Това са четири зали,
големи, колкото четири стадиона…“
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите. Св. ***
изясни, че трудовите книжки са били оформяни от различни лица и съответно при
едни от тях, които тя е оформяла, надлежно е било отбелязвано мястото на работа
и температурата, а при други, оформяни от друг служител – не е било
отбелязвано. Св. В. Христов дава пълна и подробна характеристика на работния
процес и трудовите задължения на лицата, работили в хладилните зали, вкл. на
жалбоподателя. Според настоящия състав показанията на двамата свидетели са
достоверни и са еднопосочни с другите доказателства.
От приетия като доказателство трудов договор се
установява, че на жалбоподателя е заплащано допълнително възнаграждение по 65
лв., 760.00 лв., 970.00 лв. за условия на труд. (л. 82, 84, 85,86) От
ведомостите за заплати се потвърждава казаното от св. ***, че жалбоподателят е
осигуряван с 47 % осигурителна вноска, т.е. за втора категория труд (л. 90, 92,
94), както и с вноска от 38.7 % (л. 97, 98) по – късно съобразно нормативните
изменения.
От представената по делото трудова книжка на служителя ***,
оформена, видно от отбелязването в нея, от св. ***, е видно, че надлежно е
отбелязана температурата в хладилните зали, а именно по - ниска от минус 18
градуса (л. 127), при която е работело лицето на същата длъжност като
жалбоподателя.
От правна страна съдът намира следното:
Оспореният административен акт е издаден от компетентен
орган - Директор на ТП на НОИ - Добрич, съгласно разпоредбите на чл. 117, ал.
1, т. 2, б. "а" във връзка с ал. 3 от КСО и чл. 118, ал. 1 от КСО,
осъществяващ административен контрол над актовете на компетентния пенсионен
орган - Ръководител на отдел "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ -
Добрич.
Актът е издаден при спазване на предписаната от закона
форма според изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 117, ал. 1,
т. 2, б. "а" във връзка с ал. 3 от КСО. Съдържа мотиви, фактически и
правни основания за постановяването му, които съответстват като цифрово и
текстово изписване.
Актът е постановен при спазване на
административно-производствените правила, като са събрани допустими от
процесуалния закон, относими към предмета на административната преписка и
необходими за установяване на релевантните факти, доказателства.
Няма спор, че заявителят е бил надлежно уведомен за
издадените актове, като е упражнил правото си на защита. В този смисъл не е
налице нарушение на административнопроизводствените правила.
По делото няма спор относно мястото на упражняване на
труд.
Няма спор, че в трудовата книжка не е отразена
температурата на работа, чрез което отразяване да бъде установено наличието на
изискването на чл. 50 от ПКТП (отм.).
Настоящият състав счита, че Разпореждането и
потвърдителното Решение са издадени при недостатъчно изяснена обстановка, но
като краен резултат, с оглед събраните в хода на съдебното дирене
доказателства, се явяват съответни на материалния закон. Това е така, защото:
С жалбата е повдигнат спор пред съда единствено относно
условията на труда, упражняван от работника през периода от 26.09.1990 г. до
22.12.1999 г. и от 01.01.2000 г. до 15.02.2000 г. в „***“ АД, Добрич и ако се
приеме този труд за втора категория, налице ли са условията за отпускане на
пенсия на жалбоподателя. Не е налице обжалване на Решението и потвърденото с
него Разпореждане в останалата част на отказа, а именно относно основанията по
смисъла на чл. 68, ал. 1 – 3 КСО. С оглед на повдигнатия спор предмет на делото
е само преценката налице ли са условията по смисъла на чл. 69б, ал. 2 КСО. В
тази връзка следва да се има предвид следното:
По делото се събраха категорични и непротиворечиви
доказателства, които обусловят извода, че трудът на жалбоподателя в „***“ АД,
Добрич, е бил със същата вредност и тежест като труда на всички лица, обхванати
от разпоредбата на чл. 50 от ПКТП (отм.). Това са работниците от
хранително-вкусовата промишленост, които са били заети постоянно в хладилните
помещения на хладилници за дълбоко замразяване при температура, по - ниска от
минус 10 градуса Целзий, а в случая, по – ниска от 18 градуса Целзий. Както от
трудовата книжка на жалбоподателя, Справката от персоналния регистър (л. 10),
свидетелските показания, така и от копията на ведомостите за заплати, се налага
изводът, че г – н К. е осигуряван при втора категория труд. Условията на работа
са установени по безспорен начин, както от изслушаните свидетели, така и от
приетите като доказателство трудови договори и допълнителни споразумения,
съответно и трудовата книжка на лицето Илиян Пенев. Дълбокото замразяване
изисква температура по – ниска от 10 градуса, в случая по – ниска от 18 градуса
по Целзий и работникът е упражнявал труд при тези условия. С оглед събраните по
делото доказателства, които са еднопосочни, макар в неговата книжка да не е
записано изрично, то този труд следва да се счита като такъв, попадащ в обхвата
на цитирания текст, тъй като, противно на становището на пенсионния и
административния орган, в т.ч. и становището на процесуалния им представител,
изразено в заседанието по същество, може да бъде направен обоснован извод от
всички съвкупни доказателства по делото, че трудовата дейност на жалбоподателя
е била със съответната натовареност и интензитет. Да се приеме обратното, би
означавало да се третират различно работници, упражнявали труд при едни и същи
условия.
В тази връзка с разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО
законодателно е дадена възможност на лицата, които са полагали труд със
специфична вредност или тежест, да се пенсионират преди навършване на
определената в чл. 68 от КСО и чл. 15, ал. 1 от НПОС възраст, ако отговарят на
установените в същата норма три изисквания. Първото от тях е даденото лице да е
полагало труд от първа или втора категория, второто - да има определен сбор от
осигурителен стаж и възраст и последното изискване е навършването на определена
възраст. Тези изисквания са кумулативно установени, поради което е необходимо
едновременното им наличие, за да бъде придобито право на пенсия. В текста на чл.
50 ПКТП (отм.) императивно и изчерпателно са определени субектите, които могат
да черпят права от нея. Те са определени по два кумулативно установени критерия
- първият е да са били заети постоянно в хладилните помещения на хладилници за
дълбоко замразяване, а вторият се свързва с условията на полагане на труд - при
температура, по - ниска от минус 10 градуса по Целзий. Преценката за вредността
и тежестта на работата и нейното съответствие с тази на работниците по чл. 50
от ПКТП (отм.) следва да се извърши въз основа на документите, посочени в чл.
40, ал. 1 от НПОС, или на документ, издаден от съответното предприятие,
учреждение или организация, както и на всички други допустими доказателствени
средства, които в случая се събраха по делото.
Освен това, независимо че изрично в трудовите договори и
допълнителни споразумения, както сочи и вещото лице, не са записани
диференцираните размери на осигурителните вноски, то от откритите от вещото
лице доказателства – ведомости за заплати, се установява по безспорен начин, че
правилно в Справката от персоналния регистър за лицето е записана втора
категория труд, тъй като за жалбоподателя е внасяна вноска от 47 %, каквото е
изискването за втора категория, а от 2000 г. – вноска от 38.7%, съответно на
процента за 2000 година за втора категория труд.
С оглед изложеното, като се има предвид вече признатият
стаж за втора категория труд от 02 години 00 месеца и 18 дни и се прибави към
него стажът за оспорения период – 09 години 03 месеца и 5 дни (изчислен чрез
онлайн калкулатор на работа.бг), за който според настоящия състав са налице
доказателства, че е от втора категория, то общият стаж от втора категория труд
на лицето се получава 11 години 03 месеца и 23 дни.
Съгласно чл. 69б, ал. 2 КСО лицата, които са работили 15
години при условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия при
следните условия: навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8
месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен
стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете, като от 31 декември 2015 г.
възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна
година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на
60-годишна възраст. С оглед на това изискването за 2020 г., когато е подадено
Заявлението, е 58 години и 6 месеца възраст, осигурителен стаж от втора
категория от 15 години и сбор от възраст и стаж от 100 точки. Към датата на
заявлението – 05.08.2020 г. жалбоподателят има навършени 58 години 06 месеца и
01 дни, т.е. изискването за възраст е изпълнено, но няма 15 години осигурителен
стаж при втора категория труд, съответно няма и изискуемия сбор точки.
При така сторения анализ и приложимите правни норми
настоящият състав приема, че административният орган правилно е приложил
материалния закон, като е издал едно законосъобразно като краен резултат Решение,
потвърждавайки отказа на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ – Добрич, тъй
като дори и с прибавянето на установения в съдебно заседание допълнителен
осигурителен стаж, не са изпълнени предпоставките за отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст за И.З.К..
Предвид горното жалбата като неоснователна следва да бъде
оставена без уважение, а оспореното Решение № 37/ 28.01.2021 г. на Директора на
ТП на НОИ – Добрич – потвърдено.
Независимо от изхода на спора поради липса на сторено в
тази насока искане от ответника съдът не се произнася по разноски в негова
полза.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Добрич, Първи състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на И.З.К.,***, срещу
Решение № 37/ 28.01.2021 г., издадено от Директора на ТП на НОИ – Добрич.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението чрез Административен съд – Добрич пред Върховен
административен съд на република България.
СЪДИЯ: