Р Е Ш Е Н И Е
№
262039/23.06.2021 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в публично
заседание на двадесет и пети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Валентина Милчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 13284 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от С.Г.Н.-Х., ЕГН **********, с
адрес: ***, срещу „*,
ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:***, кумулативно обективно съединени искове за:
1/
ПРИЗНАВАНЕ за незаконно и ОТМЯНА на дисциплинарното уволнение на ищцата от
страна на ответника със Заповед № 251/11.09.2020 г., на основание чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ;
2/
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ на ищцата на предишната работа на длъжност „медицинска сестра
психиатрични грижи“ в консултативен кабинет към I и III клиника по психиатрия
на „*““ ЕАД, на
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
3/
ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищцата обезщетение за времето, през което е
останала без работа поради уволнението, равняващо се на шест брутни трудови
възнаграждения в размер на 1 113,25 лв. на месец или общо сумата от 6 679,50
лв., на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ;
4/
ОСЪЖДАНЕ на ответника да върне платената от ищцата на 14.10.2020 г. на
отпаднало основание сума в размер на 1 113,25 лв., представляваща обезщетение
по чл. 221, ал. 2 КТ, на основание чл. 55, ал. 1, предл.
III ЗЗД.
В исковата молба ищцата С.Г.Н.-Х. твърди, че от
28.05.1996 г. е работила като медицинска сестра в различни отделения в У. „С.М.“
ЕАД ***. От 2006 г. е била назначена в приемно-консултативен кабинет към I и
III клиника по психиатрия на длъжност „медицинска сестра психиатрични грижи“.
Излага подробно различни събития случили се по време на работата и́, които
са довели до прекратяване на трудовото и́ правоотношение със заповед от
06.02.2017 г., която обаче е била отменена от съда и ищцата е възстановена на
работа от 02.08.2018 г. След възстановяването и́ на работа излага, че
работодателят е разпоредил да не и́ се начислява допълнително
възнаграждение. Твърди, че ответникът е „изфабрикувал“ в неин ущърб всевъзможни
нарушения на трудовата дисциплина, като впоследствие постановил заповед от
19.09.2019 г., с която и́ е наложил дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“. Сочи, че е обжалвала заповедта и е образувано
гр.д. № 16234/2019 г., което към настоящия момент не е приключило. Твърди, че
на 11.09.2020 г. и е била връчена процесната Заповед № 251/11.09.2020 г., с
която и е прекратено трудовото правоотношение. Счита заповедта за
незаконосъобразна, защото в нея липсват мотиви, поради което не може да упражни
правото си на защита. Излага, че и́ е била връчена друга Заповед №
Р-595/10.09.2020 г., от която ставало ясно, че на ищцата и е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ по няколко от хипотезите по чл. 187 КТ.
Счита, че дори посочените 5 нарушения на
трудовата дисциплина да са достоверни, то същите не са системни и са
несъразмерни с налагането на най-тежкото наказание – дисциплинарно уволнение.
Сочи, че заповедта страда още от формални пороци, защото съответните нарушения
не са отнесени към конкретен текст на закона. Оспорва всички изложени
обстоятелства в заповедта, защото не отговарят на истината. Подробно излага
какво се е случило на 16.07.2020 г., каквото е и посочила в дадените пред
работодателя обяснения. Счита, че работодателят неоправдано не е приел
обясненията и́. Твърди, че брутното и́ трудово възнаграждение за
последния месец преди уволнението е било 1 113,25 лв., като е заплатила
претенцията на работодателя за обезщетение в същия размер на 14.10.2020 г. Моли
за признаване на уволнението за незаконно и отмяна на заповедта, възстановяването
и́ на работа, осъждане на ответника да заплати обезщетение за оставяне без
работа и за връщане на платеното от нея обезщетение за дисциплинарното
уволнение. Моли за присъждане на разноски.
Ответникът „*““ ЕАД,
подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Не оспорва, че
ищцата към датата на прекратяване на трудовото правоотношение е била негов
служител, възстановен на работа със заповед от 27.07.2018 г. на длъжността
„медицинска сестра психиатрични грижи“ в консултативен кабинет по психиатрия
към I и III клиника по психиатрия, считано от 30.07.2018 г. Сочи, че трудовото
правоотношение на ищцата е прекратено със Заповед № 251/11.09.2020 г. поради
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ със Заповед № Р-595/10.09.2020 г.
на изпълнителния директор на лечебното заведение. Счита, че част от изложените
от ищцата обстоятелства са ирелевантни за спора, доколкото касаят действия,
които са преди възстановяване на ищцата на работа и които се отнасят за
оспорването на заповедта, с която и́ е наложено наказание „предупреждение
за уволнение“. Твърди, че изложените от ищцата факти са изопачени и изложени
избирателно. Счита, че и двете издадени заповеди във връзка с прекратяване на
трудовото правоотношение съдържат всички изискуеми елементи. Налице са били
основанията за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“, като стриктно
е изпълнена процедурата. Твърди, че ищцата два пъти е представяла обяснения,
които са били в противоречие с приложената медицинска документация и доклада на
дежурния лекар. Подробно оборва оспорванията на ищцата във връзка със
законността на заповедта. Излага подробни мотиви във връзка с дължимостта на
ДВНО. В заключение оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание ищцата поддържа исковата молба.
В съдебно заседание ответникът поддържа отговора на
исковата молба.
Настоящият състав на
съда, въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, формира следните фактически и правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени
искове за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна,
възстановяване на работа, както и заплащане на обезщетение за времето, през
което работникът е останал без работа поради уволнението, на основание чл. 344,
ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, както и осъдителен иск за връщане на платената от ищцата
на отпаднало основание сума представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ, на
основание чл. 55, ал. 1, предл. III ЗЗД.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест в тежест на ищцата
е било да докаже размера на последното брутно трудово възнаграждение преди
уволнението, оставането си без работа вследствие на това уволнение за исковия
период, респективно че не е получавала трудово възнаграждение в този период.
Ищцата е следвало да докаже още, че е заплатила на ответника дължимото от нея
обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ. В тежест на ответника е било да докаже, че
при спазване на трудовото законодателство е упражнил правото си на
дисциплинарно уволнение, както и наличието на основание за задържане на
платеното от ищцата обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ.
Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищцата към датата на прекратяване на
трудовото правоотношение е била служител на ответника, възстановен на работа
със заповед от 27.07.2018 г. на длъжността „медицинска сестра психиатрични
грижи“ в консултативен кабинет по психиатрия към I и III клиника по психиатрия,
считано от 30.07.2018 г. Трудовото правоотношение на ищцата е прекратено със
Заповед № 251/11.09.2020 г. поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“
със Заповед № Р-595/10.09.2020 г. на изпълнителния директор на лечебното
заведение.
Не са приети по делото /защото са неотносими/
доказателствата, които характеризират трудовото правоотношение на ищцата преди
възстановяването и́ на работа при ответника след отмяна на уволнението от
06.02.2017 г. от съда, както и доказателствата във връзка с твърдените предишни
провинения, които са приети от съда за недоказани, поради което и същите няма
да се обсъждат. Не следва да се обсъжда и това, че ищцата е освидетелствена
от ТЕЛК, за което са представени експертни решение. Този факт не се и оспорва
от ответната страна, а и не е свързан с настоящото производство. Съдът счита
също, че това дали ищцата е получавала ДВНО и ДВНОпс
също е неотносимо към спора, поради което и твърденията на страните в тази
връзка и доказателствата също не следва да се обсъждат.
Относима към спора е Заповед за налагане на
дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ № Р-533/19.09.2019 г.,
доколкото преценката дали това наказание е законосъобразно е от значение за критерия
за системност на нарушенията на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ
спрямо настоящото производство. Тази заповед е приета като доказателство по
делото, като във връзка с това наложено наказание е образувано гр.д. №
16234/2019 г. на ВРС, по което е налице влязло в сила Решение № 2785 от
02.07.2020 г., потвърдено с Решение № 768 от 20.04.2021 г. по в.гр.д. №
2183/2020 г. на ВОС, с което искът на ищцата за признаване за незаконно и
отмяна на дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“, е отхвърлен.
Налице е сила на пресъдено нещо между страните, с която настоящият състав е
длъжен да се съобрази, именно при преценката му относно тежестта на наложеното
наказание предмет на настоящото производство, независимо че представените от
ответната страна решения са приложени към корица на делото, доколкото същите представляват
факт, който следва да е служебно известен на съда. В проведеното съдебно
производство ищецът е установил, че са налице фактите, които са допринесли до
решението му да наложи дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, а
именно множеството нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищцата,
подробно описани и установени от съда в съдебните актове.
В настоящото производство се иска за признаване на
незаконно и отмяна на дисциплинарното уволнение на ищцата, наложено със Заповед № 251/11.09.2020 г. Образувано
е било дисциплинарно производство във връзка с подадена от бащата на пациентка
на болницата жалба от 17.07.2020 г. /л. 63/. В жалбата си * е описал, че на 16.07.2020 г. са
посетили с дъщеря му /психично болна/ приемния кабинет на психиатричното
отделение на болницата за приемане по спешност, като по това време на смяна е
била медицинската сестра *
Н. /ищцата/, която му е
казала, че след обяд не приемат психично болни, а само пациенти докарани с линейнка и полиция, защото няма лекар на смяна.
Жалбоподателят е изложил, че се е наложил да се върнат с дъщеря му в Аксаково и
на следващия ден пак са дошли, но трудно е довел дъщеря си.
Във
връзка с жалбата изп.директор на болницата е поискал
обяснение от ищцата с покана от 17.07.2020 г. /л. 21/, защо е отговорила на
бащата на психично болната пациентка по този начин.
На
24.07.2020 г. /л. 22/ ищцата е дала обяснения, че около 15 ч. е видяла бащата и
пациентката да стоят извън кабинета. Не са чукали на вратата и не са търсели
контакт. Попитала ги е дали може да помогне с нещо, но бащата и́ казал, че
чакат доц. *
и искал дъщеря му да бъде приета в женско отделение. Сочи, че им е обяснила, че
след 14 ч. дежурен лекар в Психиатрия е д-р Караджова и доц. * ще дойде на следващия ден. Поканила
ги е в кабинета и измерила температура и кръвно на пациентката. В този момент е
звъннал телефона, че карат по спешност пациент. Помолила бащата и пациентката
да изчакат, при което дъщерята се усмихнала и е казала, че ще дойдат на другия
ден. Опитала се е да ги убеди да остане да разговаря с д-р Караджова, но
пациентката е отказала. Не е можела да ги задържи без тяхно съгласие. Не е
твърдяла, че следобед психиатър не работи и няма лекар.
С
писмо от 27.07.2020 г. /л. 65/ работодателят е поискал от д-р Караджова отговор
във връзка с постъпилата жалба и тя е отговорила, че приемът след 14,00 ч. на
пациенти се осъществява само и единствено от дежурен лекар и при посещение
следва медицинската сестра или фелшер да уведоми
дежурния лекар, след като се осъществява преглед и се хоспитализира пациента
или се издава лист за преглед. На 16.07.2020 г. не е била уведомявана, че * и баща и са посетили приемния кабинет
за приемане.
С
покана от 27.07.2020 г. /л. 23/ работодателят отново е поискал обяснения от
ищцата във връзка с жалбата, като е посочил, че в амбулаторния журнал е видно,
че ищцата не е документирала посещението на пациентката. Не е уведомила
дежурния лекар за идването на пациентката и е измерила температура и кръвно
налягане без лекарско назначение без мероприятията да са вписани в медицинската
документация. Не е записала адрес и телефон на пациентката и близките.
На
30.07.2020 г. /л. 24/ ищцата е дала допълнителни обяснения, като е твърдяла, че
във връзка с епидемичната обстановка в страната с поканването на пациенти в
приемния кабинет първо измерва температура, като пациентката е пожелала да
измери и кръвното и́ налягане. След това пациентката се е усмихнала и е
казала, че ще дойде на следващия ден, когато доц. * е там. Предложила и е да се срещне с
д-р *, но пациентката
е отказала и са си тръгнали с баща и́. Не мисли, че е била спешен случай.
Не е записана в амбулаторния журнал, защото там се записват приети пациенти, а
тази не е била приета, защото си е тръгнала. Измерила е температура и кръвно
налягане, защото е рутинна процедура, която дежурния лекар очаква да бъде
извършена преди да прегледа пацеинта. Не е казвала на
пациентката и баща и́, че болницата не работи и няма лекар. Попълвала е
журнала както и́ е било разяснено и както го правят всички нейни колеги.
На
31.07.2020 г. /л. 64/ бащата на пациентката е допълнил жалбата си, като е
посочил, че разговорът с медицинската сестра е протекъл при отворена врата на
приемния кабинет, без да бъдат допуснати вътре. Не е направила преглед на
пациентката, нито е мерила кръвно и температура, нито е повикала дежурния лекар
и им е казала „Сега си идете и ще дойдете утре към 11 ч., когато ще има и
лекар“.
Видно
от извлечението от Книга за приетите болни в болницата (стационара) /л. 93/ се
установява, че пациентката *
е била приета в болницата на следващия ден след случката – 17.07.2020 г.
При тези събрани данни ответникът е издал процесната
Заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ № Р – 595/10.09.2020
г. /л. 26/, след което е прекратил трудовото правоотношение между страните със
Заповед № 251/11.09.2020 г. /л. 25/ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, вр. чл. 190, ал. 1, т. 3 и 7 КТ. Трудовото правоотношение е
прекратено от работодателя без предизвестие и е наложено дисциплинарно
уволнение, поради системни нарушения на трудовата дисциплина, други тежки
нарушения на трудовата дисциплина, уронване на доброто име на предприятието и
неизпълнение на други трудови задължения. Определено е служителят да дължи на
работодателя обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за 30 дни
на основание чл. 221, ал. 2 КТ.
В Заповед за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“ № Р – 595/10.09.2020 г. ответникът е посочил, че са налице
основанията на чл. 190, ал. 1, т. 3 и 7 КТ и чл. 187, т. 3, 8 и 10 КТ, за
налагане на това наказание. Нарушенията са описани в пет точки, като същите се
описват като недопустими действия и бездействия на медицинската сестра, които
представляват системни нарушения на трудовата дисциплина, а именно:
1/ на 16.07.2020 г., следобед, в приемния кабинет
ищцата е дала грешна информация на бащата на психично болна пациентка, която
довел за спешен прием, че в следобедните часове в болницата не се приемали психично
болни пациенти, освен ако не са доведени от Центъра за спешна медицинска помощ
или от органите на МВР, и че нямало лекар, което довело до това хората да се
върнат до гр. * и
хоспитализацията на пациентката се отложила за следващия ден, като извършеното
представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина;
2/ на 16.07.2020 г. не е документирала посещението
на същата пациентка в амбулаторния журнал, което представлява неизпълнение на
възложената работа;
3/ на 16.07.2020 г. не е уведомила дежурния лекар за
идването на същата пациентка и нейния придружител, което представлява
неизпълнение на възложените трудови функции;
4/ с поведението си на 16.07.2020 г. ищцата е
възмутила бащата на болната и го е провокирала да подаде жалба, с което е
уронила доброто име на лечебното заведение;
5/ на 15.07.2020 г. и на 16.07.2020 г. не е записала
данни относно адрес или адрес на близките, както и номер на телефон, на нито
един от хоспитализираните пациенти с поредни номера на изписванията 1123 до
1131 в приемния журнал, с което не е изпълнила възложената и́ работа.
Допълнително са изложени подробно мотиви към
заповедта във връзка с посочените нарушения. Сочи се, че ищцата, в качеството
и́ на медицинска сестра психиатрични грижи в консултативен кабинет по
психиатрия не е изпълнила част от основните си трудови задължения,
представляващи същината на възложената и́ работа по длъжностна
характеристика, като не е организирала и е препятствала приема на психично
болна пациентка на 16.07.2020 г. Не е поканила същата и баща и да влязат в
кабинета, не е уведомила дежурния лекар за посещението и не е документирала
същото. Разговорът провела на отворена врата, държала хората на прага и им
казала да дойдат на следващия ден към 11 ч. По този начин е създала лошо
впечатление у бащата, мотивирала го е да подаде жалба и е уронила престижа на
лечебното заведение. На 15.07 и 16.07. не е попълвала надлежно данни приемния
журнал. Работодателят не е приел обясненията на ищцата, защото същите се
опровергават от жалбата на бащата на пациентката и допълнението към същата, от
дежурния лекар - д-р * и от документацията, която се води в медицинския
кабинет. Дежурният лекар не е бил уведомен за посещението на пациентката, няма
данни да са извършвани каквито и да е манипулации – измерване на кръвно
налягане и температура. В тази връзка се сочи, че с действията и бездействията
си ищцата не е изпълнила множество основни свои задължения, описани в
длъжностната и́ характеристика – подпомага лекаря при прегледа на
пациента, поддържа контакт с пациентите и придружителите, проявява отзивчивост,
грижи се за доброто им самочувствие, създава и поддържа благоприятен психоклимат, участва при болнична – медицинска и друга
документация, води утвърдената документация в консултативния кабинет и друга
поискана документация. Сочи се в заповедта, че ищцата е допуснала нарушения на
трудовата дисциплина, като самото отпращане на пациент е тежко нарушение,
особено доколкото се касае за пациент на психиатрична клиника, който е по-уязвим.
Касае се за неизпълнение на професионален дълг на медицински служител. Посочва
се, че заедно с другите нарушения е обосновано да се наложи най-тежкото
дисциплинарно наказание – уволнение.
Заповедта е връчена на ищцата на 11.09.2020 г. срещу
подпис.
От представеното платежно нареждане /л. 27-28/ се
установява, че ищцата е заплатила на работодателя определеното обезщетение по
чл. 221, ал. 2 КТ в размер на брутното си трудово възнаграждение от
1 113,25 лв.
Ищцата е доказала фактите, за които носи
доказателствена тежест. Размерът на последното брутно трудово възнаграждение
преди уволнението не е оспорен, както и това, че същата е заплатила обезщетение
в този размер. Оставането без работа също е доказано, доколкото в съдебно
заседание е представена трудовата книжка и съдът е отразил, че няма други
вписвания след уволнението. Няма данни ищцата да е получавала трудово
възнаграждение за периода след уволнението до представянето на трудовата книжка
пред съда.
Основните оплаквания на ищцата са във връзка с
носената от ответника доказателствена тежест, а именно за това, че заповедта за
уволнение не е мотивирана, защото не са посочени конкретни действия/бездействия
на служителя, които са довели до дисциплинарното наказание. Касае се за
еднократна случка, поради което няма системност на нарушенията. Не са верни
изложените в заповедта факти. Заповедта не отговаря на формалните изисквания на
закона, защото не са посочени съответните разпоредби.
В тежест на ответника е било да докаже
законосъобразността на проведеното дисциплинарно производство, което да е
довело до налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“ и съответно
прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата на това основание.
Настоящият състав намира, че ответникът е доказал
фактите, за които носи доказателствена тежест.
Съгласно чл. 186 КТ виновното неизпълнение на
трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина. В разпоредбата на чл.
187 КТ са изброени неизчерпателно възможни нарушения на трудовата дисциплина,
като в настоящия случай /видно от заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание/ ответникът счита, че ищцата е нарушила т. 3, предл.
I /неизпълнение на възложената работа/, т. 8, предл. II /уронване на доброто име на предприятието/ и т. 10
/неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни
актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или
определени при възникването на трудовото правоотношение/, поради което е
наложил и най-тежкото наказание по чл. 188, т. 3 КТ – уволнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ при
определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на
работника или служителя, като съобразно чл. 190, ал. 1 КТ най-тежкото наказание
„дисциплинарно уволнение“ се налага ако са налице някой от посочените
неизчерпателно критерии, като в случая работодателят е посочил, че е налице
нарушения на т. 3 /системни нарушения на трудовата дисциплина/ и
на т. 7 /други тежки нарушения на трудовата дисциплина/.
В тази връзка и съобразно разпоредбата на чл. 190,
ал. 2 КТ съдът следва да извърши преценка дали работодателят правилно е
съобразил критериите по чл. 189, ал. 1 КТ при налагане на това наказание.
На първо място от формална страна настоящият състав
намира, че дисциплинарното производство е законосъобразно проведено. От
събраните по делото доказателства се установява, че след подадена от трето лице
жалба работодателят е започнал дисциплинарно производство, като е извършил
проверка по случая, събрал е съответните доказателства и на два пъти е поискал
обяснения от служителката, поради което е спазил разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ. Заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение е издадена в рамките на
двумесечния срок от откриване на нарушението съобразно разпоредбата на чл. 194,
ал. 1 КТ. Същата съдържа всички необходими реквизити по чл. 195 КТ, издадена е
от оправомощено лице - изпълнителния директор на
болницата и е връчена лично на ищцата.
Настоящият състав не споделя оплакванията на ищцата,
че заповедта за уволнение не е мотивирана и в нея не са посочени конкретни
действия/бездействия на служителя, които са довели до необходимостта от
наказването и́. Видно от самата заповед работодателят подробно и
мотивирано в две страници е описал всички действия/бездействия на служителката
в няколко точки, защо това поведение нарушава трудовата дисциплина и защо се
налага определяне на най-тежкото наказание.
По отношение на верността на изложените в заповедта
факти в настоящото производство бяха събрани няколко писмени доказателства,
които водят съда до извода, че дадените от ищцата обяснения не отговарят в
цялост на обективната истина. Този извод се налага на първо място от подадената
жалба и допълнение към нея от бащата на пациентката, в която същият описва
какво е било поведението на ищцата на 16.07.2020 г. Няма логическа и житейска
причина същият да подава оплакване до лечебното заведение, ако отношението на
ищцата е било такова каквото тя го описва в обясненията си. Ако пациентката е
била приета своевременно от нея, то не би се стигнало и до оплакване. Видно от
представената книга за приетите болни, това все пак е станало на следващия ден,
поради което очевидно е била налице причина за спешен прием. Налице е още съществено
разминаване между посоченото в жалбата поведение на ищцата и даденото в
обясненията и́. Ако пациентката се е усмихвала и заедно с баща и́
доброволно са си тръгнали, като за тях не е представлявало пречка да дойдат на
следващия ден, защо се е наложило бащата да подаде жалба до лечебното поведение
и да опише, че едвам е накарал дъщеря си да тръгне от вкъщи. Също така
твърдените в писменото обяснение факти не се подкрепят от останалите
доказателства, а именно липсата на отразяване в медицинската документация на
посещението на пациентката и извършените манипулации /измерване на температура
и кръвно налягане/, както и липсата на уведомяване на дежурния лекар.
Допълнително видно от приемния журнал ищцата не е записала всички необходими
данни и за други пациенти, с което не е изпълнила в цялост служебните си задължения,
като е без значение дали останалите служители са постъпвали по същия начин.
Поради тази причина настоящият състав намира, че ищцата е извършила описаните в
заповедта действия/бездействия.
Работодателят всякога може да изиска изпълнението на
това, което е уговорено с индивидуалното трудово правоотношение и длъжностната
характеристика за длъжността, а неизпълнението му съставлява нарушение на
трудовата дисциплина. /Решение № 246 от 18.01.2021 г. по гр.д. № 1156/2020 г., IV г.о. на ВКС/ Неизпълнението на възложената работа”,
като една от хипотезите на нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1,
т. 3 от КТ, представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина, доколкото
засяга същността на трудовото правоотношение, а именно - престацията,
която работникът или служителят дължи по трудовото правоотношение. /Определение
№ 490 от 30.05.2016 г. по гр.д. № 1521/2016 г., IV г.о. на ВКС/ Фактическият състав на неизпълнението на възложената работа
може да бъде осъществен както с бездействие, когато работникът или служителят
не изпълнява задълженията, влизащи в трудовата му функция, така и с действие –
когато същият работи не това, което му е възложено или следва от характера на
определената работа. /Определение № 490 от 30.05.2016 г. по гр.д. № 1521/2016 г.,
IV г.о на ВКС/
Налице са извършени нарушения на трудовата
дисциплина, които се изразяват в неизпълнение на възложената работа съобразно
сключения трудов договор, вътрешните правила на предприятието и конкретно
дадените от работодателя нареждания /критерия по чл. 187, т. 3 КТ/. От
представената по делото длъжностна характеристика /л. 66/ на длъжността
„медицинска сестра психиатрични грижи“, която е изпълнявала ищцата, могат да се
изведат конкретните и́ задължения, като видно от събраните доказателства
същата не е изпълнила посочените от работодателя в заповедта такива, а именно: подпомага
лекаря при прегледа на пациента, поддържа контакт с пациентите и
придружителите, проявява отзивчивост, грижи се за доброто им самочувствие,
създава и поддържа благоприятен психоклимат, участва
при болнична – медицинска и друга документация, води утвърдената документация в
консултативния кабинет и друга поискана документация.
Допълнително се установи и това, че ищцата се е
държала грубо с пациентката и е отпратила същата, което е недопустимо за лице
от медицинската професия. Също така се установи, че ищцата не е уведомила
дежурния лекар, не е отразила посещението и системно не е попълвала редовно
медицинската документация. Всички тези нарушения следва да се характеризират като
неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други
нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов
договор или определени при възникването на трудовото правоотношение по чл. 187,
т. 10 КТ.
Според практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана
в решения №№№№ 14/15.03.2017 г. по гр.д. № 112/2016 г. на ІV г.о.; 232/18.05.2012
г. по гр.д. № 41/2012 г. на ІV г.о.; 229/30.10.2017 г. по гр.д.№ 215/2017 г. на
ІV г.о., 80/26.10.2010 г. по гр.д.№ 4679/2008 г. на ІІ г.о. и № 94/26.06.2020
г. по гр.д. № 4088/2019 г., доброто име на работодателя е уронено, когато
последният е злепоставен пред трети лица и това се отразява или е възможно да
се отрази неблагоприятно на конкурентноспособността,
ефективността и авторитета на предприятието – работодател. Касае се за
самостоятелен фактически състав на нарушение на трудовата дисциплина по чл.
187, т. 8 КТ, който съставлява основание за дисциплинарно уволнение, като не е
необходимо нарушението да е умишлено. Може да се касае за неумишлено поведение
на работника или служителя, резултат от неполагане на дължимата грижа, вкл.
досежно приетите етични правила и норми в съответната професионална сфера,
което засяга съществено интересите на работодателя.
В настоящия случай доброто име на работодателя е
уронено, защото бащата на пациентката, която не е била хоспитализирана, е подал
жалба срещу лечебното заведение, в резултат от действията/бездействията на
ищцата. Същата е отпратила пациентката, не е отразила посещението и́, не е
уведомила дежурния лекар. Това е наложило бащата и пациентката да се върнат
обратно до гр. * и да идват
отново на следващия ден и е мотивирало бащата да подаде жалба. Ищцата е подвела
пациентката и баща и́, че в следобедните часове лечебното заведение не приема
психично болни, освен доведени от Центъра за спешна медицинска помощ или от
органите на МВР, с което е създало грешно впечатление за работното време и
начина на работа на болницата. Твърденията на ищцата, че пациентката и баща
и́ доброволно са си тръгнало усмихнати след като им е съобщила, че доц. * не е на работа, не се доказа по делото.
Преценката на тежестта на нарушенията следва да се
основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно
нарушение, в това число характера на извършваната дейност и значимостта на
неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или
възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е
осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на
работника/служителя към конкретното неизпълнение. /Определение № 482 от
19.05.2016 г. по гр.д. № 1489/2016 г., IV г.о. на ВКС/
По отношение на посочените от работодателя системни
нарушения по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ то съобразно съдебната практика работникът
или служителят трябва да е извършил три или повече нарушения на трудовата
дисциплина, за които не е налагано преди това дисциплинарно наказание, а ако е
наложено, то да не е заличено и за наказването на които не са изтекли сроковете
за осъществяване на дисциплинарната отговорност. Законодателят е посочил тези
нарушения като такива, за които може да се налага най-тежкото дисциплинарно
наказание - уволнение. Независимо от вида и тежестта на всяко отделно
нарушение, те със своята повторяемост обективно сочат към значително виновно
неизпълнение на трудови задължения. /Така, Решение № 467 от 08.01.2013 г. по
гр.д. № 1565/2011 г. на ВКС, Определение № 652 от 05.05.2011
г. по гр.д. № 1824/2010 г. на ВКС и др./ Системните нарушения на трудовата
дисциплина се характеризират с това, че трябва да са извършени в рамките на
една година. /Така, Решение № 117 от 05.04.2012 г. по гр.д. № 1306/2011 г., IV г.о. на ВКС/
В настоящия случай освен извършените на 16.07.2020
г. от ищцата пет нарушения, описани в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание, както и допълнително описаните в мотивите нарушения, според
практиката на ВКС следва да се вземат предвид и предходните и нарушения, които
са се стабилизирали след влизане в сила на решението по гр.д. № 16234/2019 г.
на ВРС, които са извършени в рамките на една година, независимо, че за тях вече
е било наложено дисциплинарно наказание, а именно: на 18.07.2019 г. и
19.07.2019 се държала грубо с г-н *, посетител
на лечебното заведение и го изгонила от кабинета; на 18.07.2019 г. се държала
грубо и обидно с друга служителка на болницата – г-жа * Н.-*, като
и́ се карала на висок тон в присъствието на посетители на лечебното
заведение, че ги изпратила при нея; на 18.07.2019 г. искала обяснения от г-жа *, технически сътрудник, като твърдяла, че последната
е тръгнала по отделенията да показва на всички жалбата на пациентка срещу нея;
на 26.07.2019 г. се държала грубо с колегата си *, фелдшер, като го наричала с обидни думи и изрази - „дърта склероза“, „лайно“ и др., а по късно
и в присъствието на старшата медицинска сестра, като изрично подканила колегата
си да я съди, тъй като вече има свидетел; на 02.09.2019 г. не била на работното
си място, като го напуснала без да изчака колега, който да я замести, оставила
приемно-консултативния кабинет отключен, вратата била широко отворена, а на
бюрото се намирали медицински документи, съдържащи лични данни; на 02.09.2019
г. не е носила униформеното си защитно облекло.
Всички тези нарушения показват системно незачитане
от страна на ищцата на трудовата дисциплина в предприятието и отказ същата да
коригира поведението си, въпреки наложеното и́ наказание „предупреждение
за уволнение“. Налице е значително виновно неизпълнение от страна на ищцата на
възложените и́ трудови задължения. За едно и също нарушение не следва да
се налага повече от едно наказание, съобразно принципа заложен в чл. 189, ал. 2 КТ, но в случая наказанието „уволнение“ се налага за описаните в заповедта от
16.07.2020 г. нарушения, а предходно извършените нарушения на трудовата
дисциплина допълнително обосновават, че е налице критерия по чл. 190, ал. 1, т.
3 КТ, а именно – системност. Наличието на този критерий е достатъчен и без да
се обосновават допълнителни хипотези по т. 7 – други тежки нарушения на
трудовата дисциплина, които логично могат да бъдат изведени от това, че ищцата
е медицинска сестра в лечебно заведение, което приема психично болни пациенти и
въпреки това е извършила описаните по-горе в мотивите нарушения, като всяко от
тях може да се приеме за тежко, предвид спецификата на работата и́, която
налага полагане на завишена грижа при изпълнение на служебните и́
задължения.
В заключение настоящият състав намира, че е налице
описаното в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение основание по
чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, а именно – прекратяване на трудовото правоотношение
без предизвестие поради налагането на наказание дисциплинарно уволнение на
служителя. Съединените искове по чл. 344 КТ, за признаване за незаконно и
отмяна на уволнението, за възстановяване на работа и за заплащане на
обезщетение за оставане без работа, следва да се отхвърлят като неоснователни.
В тази връзка неоснователен е и иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на
платеното обезщетение по чл.
221, ал. 2 КТ, доколкото същото е
дължимо.
Съобразно изхода на спора
в тежест на ищцата следва да се възложат направените от ответника разноски по
делото. Държавната такса остава за сметка на съда, доколкото ищцата е
освободена от заплащането и́, на основание чл. 83, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Ответникът е претендирал заплащането
на юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК, което съдът съобразявайки
Наредбата за заплащането на правната помощ определя в размер на 300 лв.,
доколкото са предявени четири иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
изцяло предявените от С.Г.Н.-Х.,
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „*, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, кумулативно обективно съединени искове за:
1/
ПРИЗНАВАНЕ за незаконно и ОТМЯНА на дисциплинарното уволнение на ищцата от
страна на ответника със Заповед № 251/11.09.2020 г., на основание чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ;
2/
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ на ищцата на предишната работа на длъжност „медицинска сестра
психиатрични грижи“ в консултативен кабинет към I и III клиника по психиатрия
на „*““ ЕАД, на
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
3/
ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищцата обезщетение за времето, през което е
останала без работа поради уволнението, равняващо се на шест брутни трудови
възнаграждения в размер на 1 113,25 лв. на месец или общо сумата от 6 679,50
лв., на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ;
4/
ОСЪЖДАНЕ на ответника да върне платената от ищцата на 14.10.2020 г. на
отпаднало основание сума в размер на 1 113,25 лв., представляваща обезщетение
по чл. 221, ал. 2 КТ, на основание чл. 55, ал. 1, предл.
III ЗЗД.
ОСЪЖДА С.Г.Н.-Х., ЕГН **********, с адрес: ***,
ДА ЗАПЛАТИ на „*““
ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща сторените в настоящото
производство от ответника съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство, на основание чл.
78, ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН
СЪД: