№ 7732
гр. София, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110137093 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С........, с която против Л. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С............. са
предявени по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК установителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за признаване за
установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 629,72 лв., представляваща
стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.10.2021 г. до окончателното
изплащане; 111,41 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2019 г. – 01.10.2021 г.; 44 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия за периода 01.09.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.10.2021 г. до окончателното изплащане; 9,33
лв. - мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода 31.10.2018
г. – 01.10.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 19.10.2021 г. по ч. гр. д. № 58659/2021 г. по описа на СРС, 48 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответницата е възникнало договорно правоотношение с
предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот:
апартамент № 2, находящ се в гр. С........, с абонатен № 211911, въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ обвързват потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Сочи, че
ответницата има качеството на „битов клиент“. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период до имота на ответницата топлинна енергия, като купувачът не
1
е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45 - дневен срок от датата на
публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество, а
като не е сторила това, ответницата е изпаднала в забава, поради което дължи обезщетение
за забава върху главниците в посочените по-горе размери. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ
разпределението на топлинна енергия между клиентите в сграда – етажна собственост се
извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че услугата дялово разпределение на ТЕ в
сградата се извършва от „Техем сървисис“ ЕООД, поради което се дължи и възнаграждение
за услуга дялово разпределение на топлинна енергия. Моли за уважаване на предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Л. Г. С.,
чрез назначения й особен представител адвокат А. А., с който се оспорват исковете като
недопустими и неоснователни. Сочи се, че претендираните от ищеца суми са начислени
неправомерно и произволно, а ищецът не е приложил фактури за посочените суми съгласно
Закона за счетоводството. Възразява се за погасяване на вземанията по давност. Оспорват се
представените с исковата молба съобщения към фактури, извлечение от сметка и обща
фактура. Моли се съдът да прекрати производството като недопустимо, евентуално да
отхвърли предявените искове като неоснователни.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
Със заявление от 13.10.2021 г. „Т.С.“ ЕАД е сезирало съда с искане за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Л. Г. С. за сумата от 629,72 лв., представляваща
стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.10.2021 г. до окончателното
изплащане; сумата от 111,41 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2019 г. – 01.10.2021 г.; сумата от 44 лв., представляваща цена на услугата
дялово разпределение за периода 01.09.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.10.2021 г. до окончателното изплащане; сумата
от 9,33 лв. - мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода
31.10.2018 г. – 01.10.2021 г. С разпореждане от 19.10.2021 г. съдът е издал исканата заповед
за изпълнение, като в полза на заявителя е присъдена и сумата от 25 лв. - държавна такса и
50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в срока по чл. 415, ал.
1, т. 2 ГПК заявителят е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.
По делото е приет Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 166, том III, рег. №
35643, дело № 552/2006 г., от който се установява, че на 30.08.2006 г. Л. Г. С. е продала на
Георги Григоров Железаров процесния апартамент № 2, находящ се в гр. С........, със
застроена площ от 64,97 кв. м., заедно с избено помещение № 2 с площ от 3,65 кв. м., ведно с
4,818 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
като си е запазила безвъзмездно правото на ползване върху имота докато е жива.
2
Представен и приет е протокол от проведено на 09.09.2002 г. Общо събрание на етажните
собственици на адрес: гр. София, ж. к. „Люлин 9“, бл. 916А, на което е взето решение да се
сключи договор с „Техем сървисис“ ЕООД за извършване на услугата „топлинно
счетоводство“ и са избрани представители, които да сключат договора от името на етажната
собственост. Към този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с
подписите си са удостоверили горното решение, като срещу апартамент № 2, с абонатен №
211911 е положен подпис за Л. Г., който не е оспорен по делото.
Представен и приет е договор от 23.02.2002 г., сключен между ЕС на адрес: гр. С..........
като възложител и „Техем сървисис“ ЕООД като изпълнител за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия.
Приет е и договор № Д-0-67/03.06.2020 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и
„Техем сървисис“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на договора
възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост
или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на
Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от ДКЕВР с решение № 0У-024 от 10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
Приети са и писмени доказателства, представени от третото лице – помагач с молба от
27.03.2023 г., а именно: индивидуални справки за отопление и топла вода за период м.
05.2018 г. – м. 04.2019 г. и за период м. 05.2019 г. – м. 04.2020 г. за абонатен № 211911 и
клиент Л. Г. Железарова, документи за отчет на уредите за дялово разпределение на
топлинна енергия, носещи подпис за клиент, такива относно сертификация на уредите за
дялово разпределение и известие за доставка.
От страна на „Т.С.“ ЕАД са представени също съобщения към фактури и извлечение от
сметка за процесния период.
За установяване доставката и цената на топлинната енергия, в хода на производството е
изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза (СТЕ), неоспорено от страните.
От същото се установява, че дяловото разпределение на топлинна енергия е извършвано от
„Техем сървисис“ ЕООД; за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2019 г. е осигурен достъп до имота
за отчет на уредите за дялово разпределение, като в имота е имало три отоплителни тела с
монтирани разпределители на ТЕ, в банята е имало отоплително тяло, свързано към ВОИ
без монтиран ИРРО, за което служебно са начислени 701,989 дялови единици и е изчислена
и начислена ТЕ, отдадена от отоплителни тела в имота - 1478,857 кВтч. Не е начислявана ТЕ
за отопление имот от отоплителни тела в общите части като дял за имота. За имота е
начислен разход на ТЕ за отопление от сградна инсталация на база пълен отопляем обем 156
3
м - 796,316 кВтч, както и ТЕ за подгряване на вода за БГВ на база отчет по водомер - 1 бр.
За периода 01.05.2019 г. - 30.04.2020 г. е осигурен достъп до имота за отчет на уредите за
3
дялово разпределение – в имота е имало три отоплителни тела свързани към ВОИ, с
монтирани разпределители на ТЕ тип F59 (с дистанционно отчитане), по които са направени
отчети - 0,000 дялови единици. В банята е имало отоплително тяло, свързано към ВОИ без
монтиран ИРРО, за което служебно са начислени 687,661 дялови единици и е изчислена и
начислена ТЕ, отдадена от отоплителни тела в имота - 1074,914 кВтч. Не е начислявана ТЕ
за отопление имот от отоплителни тела в общите части като дял за имота. За имота е
начислен разход на ТЕ за отопление от сградна инсталация на база пълен отопляем обем 156
3
м - 833,736 кВтч. За имота не е изчислена и начислена ТЕ за подгряване на вода за БГВ.
Според заключението, дяловото разпределение на топлинна енергия за процесния имот за
процесния период е извършвано в съответствие с Методиката за дялово разпределение на
ТЕ в СЕС, Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за
топлоснабдяването, ДВ., бр. 34/24.04.2007 г., изм. ДВ, бр. 60/07.07.2020 г. и Наредба № Е-
РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 25/20.03.2020 г. Общата сума
за прогнозно начислена ТЕ възлиза на 607,72 лв., в която сума не са включени
изравнявания, корекции и просрочени задължения от предходни периоди, както не са
включени и стойности по фактури за извършване на услугата ДР на ТЕ. За процесния
период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. (с отчитане на изравнителните сметки), главницата
за топлинна енергия възлиза на 619,20 лв. В посочената сума не са включени изравнявания,
корекции и просрочени задължения от предходни периоди, както не са включени и
стойности по фактури за извършване на услугата ДР на ТЕ. Технологичните разходи в
абонатната станция са отчислявани от доставената в абонатната станция топлинна енергия и
са били за сметка на ищеца „Т.С.” ЕАД съгласно нормативната уредба. За процесния период
топломерът в абонатната станция е преминавал метрологични проверки на 17.05.2017 г. и на
09.04.2019 г. със заключение за съответствие с одобрения тип.
От изслушаната и приета съдебно – счетоводна експертиза (ССчЕ), оспорена от
ответницата, се установява, че няма данни за извършени плащания на сумите, предмет на
делото.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл. 415
ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, връчена лично на длъжника, срещу която в срока по чл. 414 ГПК е подадено
възражение от последния. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо
спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
За да се уважи искът за установяване вземане на ищеца за стойността на доставената
топлинна енергия и цена на услуга дялово разпределение по делото следва да се докаже, че
за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение, по силата на
което ищецът се е задължил да доставя на ответницата топлинна енергия срещу задължение
на последната да заплаща стойността , че ищецът е изпълнил своите задължения и е
доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за него съобразно с
4
действащата към съответния момент нормативна уредба, поради което за ответницата е
възникнало задължение да заплати стойността й, че е била извършена услугата дялово
разпределение на топлинна енергия в полза на ответницата, която е поела задължение да
заплати тази сума на ищеца и договорения размер на възнаграждението.
По отношение на акцесорните искове за обезщетение за забава в плащането на
главниците ищецът следва да установи, че главните задължения са възникнали, че е
настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на
спорните суми.
В тежест на ответницата е да докаже плащане.
Във връзка с възражението на ответницата за изтекла погасителна давност, в нейна тежест
е да докаже изтичане на законовоопределения давностен срок, а в тежест на ищеца е да
докаже настъпване на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на погасителната
давност.
По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че през исковия
период процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се
намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Спорно на първо място е дали ответницата има качеството на клиент на топлинна
енергия за процесния имот и абонатен номер през процесния период.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т. 42
от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството
си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване
5
върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК
доказателствени средства, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на
ОСГК на ВКС).
В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване
в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на
отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата
топлинна енергия. По силата на закона между битовия клиент и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.
Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за
присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик
потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. Следователно договорът за
доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна
собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно
същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на
придобиване на собствеността или вещното право на ползване), като всеки нов договор за
този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран),
преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго
лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за
доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, от значение е
обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на
топлинна енергия (изричен или презюмиран).
Настоящият състав на съда приема, че ищецът е изпълнил доказателствената си тежест да
установи, че през процесния период ответницата е имала качеството клиент на топлинна
енергия, доставяна до процесния имот.
От представения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 166, том III,
рег. № 35643, дело № 552/2006 г., се установява, че на 30.08.2006 г. Л. Г. С. е продала на
6
Георги Григоров Железаров процесния апартамент като си е запазила правото на ползване
върху имота докато е жива. С оглед разясненията на посоченото тълкувателно решение
съдът приема, че именно ответницата в качеството си на вещен ползвател на имота се явява
клиент на топлинна енергия за битови нужди по аргумент на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от
ДР на ЗЕ и има задължение да заплаща стойността на доставената от
ищеца топлинна енергия в процесния имот за исковия период. По делото няма данни
правото на ползване да се е погасило, да е било учредено вещно право на ползване на друго
лице или да е сключен изричен писмен договор с топлофикационното дружество с трето за
делото лице, вкл. със съгласие на собственика на имота, а такива твърдения не са и
изложени от ответницата. В случая единствен правнорелевантен факт за възникване на
доворното правоотношение между страните е кой е носителят на ограничено вещно право на
ползване върху имота за исковия период от време, като е без значение кой фактически е
използвал имота и е живял в него.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия
при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя (клиента), по
силата на закона – чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника –
потребител, включително и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и
съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по
описа на ВКС, ІІІ г. о. С оглед тази нормативна уредба съдът приема, че между главните
страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите
условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., което
правоотношение е възникнало по силата на закона с оглед качеството на ответницата на
вещен ползвател на имота през процесния период. Ето защо именно последната дължи
цената на доставената до имота топлинна енергия през процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в
Наредбата за топлоснабдяването.
В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
7
От събраните по делото доказателства, вкл. и от заключенията на приетите съдебно -
техническа и съдебно - счетоводна експертизи, които съдът кредитира по реда на чл. 202
ГПК, както и от документите, представени от „Техем сървисис“ ЕООД, се установява, че в
процесния период в имота е доставяна и потребявана топлинна енергия за отопление на
имот, БГВ и сградна инсталация на стойност общо 619,20 лв. (в тази част съдът кредитира
заключението на СТЕ, което е изчислило сумата без включени изравнявания, корекции и
просрочени задължения от предходни периоди). Тази топлинна енергия е начислена при
условията на установения по делото осигурен достъп до имота за отчет на уредите за дялово
разпределение. От СТЕ се установява, че дяловото разпределение е извършено правилно
съобразно нормативните изисквания, а претендираните суми като стойност на доставена
топлинна енергия са изчислени съобразно пълния отопляемия обем на имота по проект и
действащите през процесния период цени. Заключението на СТЕ е изготвено не само на база
едностранно съставени от ищеца частни документи (извлечение от сметка и съобщения към
фактури, които са оспорени), но и въз основа на данните, предоставени на вещото лице от
фирмата за дялово разпределение - изравнителни сметки за потребена топлинна енергия в
имота, отчети на уредите за дялово разпределение и констативен протокол, подписан за
клиент (които не са оспорени), и на документи, представени от топлофикационния район, т.
е. изводът за реално доставената до имота топлинна енергия и нейната стойност е направен
не само въз основа на представени от ищеца частни документи. Не са налице основания
заключенията да не бъдат взети предвид при формиране на фактическите изводи на съда.
Във връзка с оплакването в отговора на исковата молба, че при липса на фактури, издадени
по Закона за счетоводството, искът е недоказан, съдът приема, че задължението за
заплащане на стойността на топлинната енергия не е обусловено от издаване на данъчни
фактури, а от осъществяването на доставката, което обстоятелство с оглед изложеното вече
по - горе е доказано по делото. Поради което съдът приема, че искът за главница е доказан
по основание и по размер до сумата от 619,20 лв.
От страна на ответницата своевременно е направено възражение за погасителна давност,
по отношение на което съдът намира следното:
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са такива за
периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време
еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищцовото дружество,
като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (така ТР № 3/18.05.2012 г. по
тълк. д. № 3/2011 г. по описа на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, а в чл. 114, ал. 2 ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено
вземането да става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало.
Разпоредбата на чл. 116, б. „б“ ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с
предявяване на иск относно вземането. Според Общите условия за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.“ ЕАД от 2016 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
8
суми за топлинна енергия в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тъй като настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 13.10.2021 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК – то в
случая от 13.10.2021 г. давността е прекъсната, като в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.
срокът на погасителната давност е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
Поради това, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 06.08.2018 г. (с прибавяне на
69 дни, през които давност не е текла), са погасени по давност. В случая такова е вземането
за м. май 2018 г., което е станало изискуемо на 15.07.2018 г. (за цена на ТЕ), поради което и
само за това вземане погасителната давност, при отчитане на спирането, е изтекла към
момента на подаване на исковата молба в съда, което е на стойност 14,60 лв. Ето защо искът
за главница за топлинна енергия е основателен за сумата от 604,60 лв. и за периода
01.06.2018 г. – 30.04.2020 г., до който размер следва да бъде уважен, при липса на данни за
извършени плащания. Като законна последица от уважаването на иска, върху главницата
следва да се присъди и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
13.10.2021 г. до окончателното плащане.
Върху погасената по давност главница за периода м. 05.2018 г. лихва не се дължи по
аргумент от чл. 119 ЗЗД.
По претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия:
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г., приложими в случая,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл.
33, ал. 4 обаче продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не
са заплатени в 45 - дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период,
определена на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Според чл. 32, ал. 2 след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Върху тези
окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното
количество ТЕ клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в
посочения в чл. 33, ал. 2 срок. Следователно, задълженията на ответника за заплащане
стойността на доставената енергия са възникнали като срочни, поради което поставянето на
потребителя в забава не е обусловено от отправяне на покана от страна на кредитора или от
публикуване на общата фактура на интернет - страницата на дружеството. В ОУ от 2016 г.
9
падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е изрично определен – с изтичане
на 45 - дневен срок след изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния
сезон. Ето защо за главните вземания за периода м. 06.2018 г. – м. 04.2020 г., спрямо които
приложение намират Общите условия на ищеца от 2016 г., в полза на ищеца съществува
вземане за мораторна лихва, начислена в периода 15.09.2019 г. – 01.10.2021 г., в размер на
106,96 лв., определен по реда на чл. 162 ГПК чрез използване на лихвен калкулатор (след
приспадане на лихвата за погасената по давност главница) и при съобразяване на ССчЕ, до
която сума искът за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия е основателен и
следва да бъде уважен.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за процесния период:
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата
за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС, като
съгласно ал. 2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение (извършвана от избран от клиентите търговец), като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане
уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда
съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на
основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право да
получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно което предявеният
иск за установяване дължимостта на тази сума в полза на „Т.С.“ ЕАД – в качеството му на
продавач на топлинна енергия, и при наличните доказателства, представени от третото лице
– помагач „Техем сървисис“ ЕООД, че през процесния период действително е извършвана
услугата дялово разпределение на топлинна енергия, е установен по основание. Относно
размера, който не се оспорва от ответницата, и при съобразяване, че процесният период, за
който се претендира цената на услугата е м. 09.2018 г. – м. 04.2020 г., т. е. няма вземания,
които да са погасени по давност, съдът приема, че искът за цената на услуга дялово
разпределение на топлинна енергия следва да бъде уважен изцяло за сумата от 44 лв., при
липса на данни за извършено плащане. Като законна последица върху главницата следва да
се присъди и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
13.10.2021 г. до окончателното плащане.
По иска за мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия:
10
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция за сумата от 9,33 лв. е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни съразмерно на уважената,
респективно отхвърлената част от исковете.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да бъде
присъдена сума в размер на 737 лв. от общо претендираните съгласно списък по чл. 80 ГПК
в размер на 775 лв. (за държавна такса – 175 лв., 500 лв. – депозит за експертизи и 100 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37
ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване
материалния интерес, фактическата и правната сложност на делото), съразмерно с
уважената част от исковете.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца се следват
разноски в размер на сумата от 71,32 лв. от общо 75 лв.
От страна на ответницата не се претендират разноски, поради което съдът не присъжда
такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. С........, срещу Л. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр.
С............., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Л. Г. С., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
както следва: сумата от 604,60 лв. - главница, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за топлоснабден имот: апартамент № 2, находящ се в гр. С........, с
абонатен № 211911, за периода 01.06.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от
13.10.2021 г. до окончателното изплащане; сумата от 106,96 лв. – мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 01.10.2021 г. и сумата от 44 лв. –
главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
периода 01.09.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 13.10.2021 г. до
окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 19.10.2021 г.
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 58659/2021 г. по описа на СРС, ГО, 48 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
11
управление: гр. С........, срещу Л. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С............., по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
за признаване дължимостта на стойност на топлинна енергия за сумата над 604,60 лв. до
сумата от 629,72 лв. и за периода 01.05.2018 г. – 31.05.2018 г. вкл., мораторна лихва върху
нея за сумата над 106,96 лв. до сумата от 111,41 лв. и мораторна лихва върху цената на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия в размер на 9,33 лв. за периода
31.10.2018 г. – 01.10.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 19.10.2021 г.
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 58659/2021 г. по описа на СРС, ГО, 48 състав.
ОСЪЖДА Л. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С............., да заплати на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С........, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК, сумата от 71,32 лв. - разноски за заповедното производство и сумата от 737 лв. -
разноски за исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД като трето лице -
помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12