Р Е Ш Е Н И Е № 260152
гр. Пловдив, 27.05.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЗАХОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛА ЕВСТАТИЕВА
ДАНИЕЛА СЪБЧЕВА
със секретар ГИНКА ГОЛЕМАНСКА и прокурор ДАНАИЛА СТАНКОВА, като разгледа докладваното от Председателя ВНОХД № 385 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХХІ-ва от НПК.
С присъда № 260030/02.10.2020г. на Районен
съд- Пловдив, постановена по НОХД № 1976/2019 г. по описа на същия съд, подсъдимият С.И.К.
е бил признат за виновен за извършено
престъпление по чл. 343 ал.3 б.“А“ вр. ал.1
б.“Б“ вр. чл. 342 ал.1 от НК. На осн.
чл. 78 а от НК той е бил освободен от наказателна отговорност и са му били наложени административни наказания глоба
в размер на 2000 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от две години. В тежест на подсъдимия са били
възложени всички направени по делото разноски.
Срещу присъдата в законоустановения
срок, чрез защитника - адв. Т.П. , е депозирана жалба от подсъдимия, с оплакване за необоснованост на
присъдата и несправедливост на наложеното наказание. Иска се отмяната й и
постановяване на оправдателна присъда, а алтернативно- намаляване размера на наложеното
административно наказание глоба до предвидения минимум и отмяна на наказанието
лишаване от право подс. К. да управлява МПС.
Представителят на Пловдивската окръжна прокуратура изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Повереникът на частния обвинител също
намира жалбата за неоснователна.
Пред въззивната
инстанция жалбата се поддържа изцяло от подс. К. и защитника му. Аргументират се възражения за
необоснованост на обжалваната присъда, изразила се в грешна оценка на наличните
доказателства, с последващо неправилно приложение на
материалния закон. Оспорва се характера
на причинените на пострадалата две телесни увреждания, които според защитата
не са измежду визираните в чл. 129 от НК. Алтернативното оплакване за несправедливост на наказанието се поддържа само за кумулативната санкция
лишаване на подсъдимия от право да управлява МПС, която се иска въззивният съд да отмени.
Пловдивският
окръжен съд, като анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, направеното възражение в
жалбата, допълнението към нея и изразеното от страните пред настоящата
инстанция и след като провери атакувания съдебен акт изцяло, съобразно
правомощията и задълженията си по чл. 313 и 314 от НПК, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Жалбата
е допустима.
Депозирана е от страна в процеса, която
има процесуално призната възможност да атакува постановения съдебен акт.
Подадена е в срока за обжалването му.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Не може да
бъде възприето оплакването за необоснованост на присъдата.
Внимателният
прочит на материалите по делото води до категоричен извод, че проверяваният
съдебен акт е постановен при стриктно съблюдаване на изискванията на чл. 13,
чл. 14 и чл. 107
от НПК. Изводите си относно правно значимите обстоятелства
проверяваният съд е изградил единствено
върху допустими и годни доказателства и доказателствени
средства, които са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, интерпретирани са
съобразно действителния им смисъл и съдържание. Отправеният с жалбата упрек за
дефицит в доказателствената дейност на съда, не се
споделя от настоящия съд.
Съдебното
следствие пред
първостепенния съд, по искане на подсъдимия и защитника му и при изразено
съгласие от частния обвинител и повереника му е протекло по диференцираната процедура на
глава ХХVІІ-ма от НПК, при хипотезата на чл. 372 ал. 3 вр. с
чл. 371 т. 1 от НПК по отношение на всички разпитани в хода на досъдебното
производство свидетели и вещото лице, изготвило АТЕ. Разпитано е било само вещото лице, изготвило СМЕ-зи за изясняване на
вида и характера на причинените на пострадалата телесни увреждания,
както и механизма на получаването им, като е била назначена и допълнителна СМЕ. Удовлетворени
са били в преобладаващата част исканията на
страните за изискване на доказателства относно включените в предмета на доказване факти. Отхвърлянето на искане да се приложи като веществено по
делото и диск, съдържащ образните
изследвания от проведена компютърна томография на главата на пострадалата, е
било надлежно мотивирано. В съдебната практика е възприето виждането, че съдът
няма задължение да удовлетворява всички искания на страните по доказателствата.
Задължението си да изложи съображения
защо не възприема конкретното искане, първостепенният съд е аргументирал
убедително. Това изследване е само част от извършените такива на пострадалата,
резултатите и от него са обсъдени от вещото лице, изготвило приетите по делото СМЕ-зи. Специални знания да извлича информация от този вид
носители, съдът не притежава.
В пълнота са били
обсъдени гласните доказателствени средства, като не
се констатира превратно тълкуване на тяхното съдържание, нито пък подценяване
или надценяване на едни за сметка на други. На обсъждане са били подложени и
събраните по делото писмени доказателства. Въз основа на тази си дейност,
първостепенният съд е изградил вътрешното си убеждение на основата на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото,
поради което не е нарушил разпоредбите на чл. 13,
чл. 14 и чл. 107
от НПК. Изложени са подробни и изчерпателни съждения, позволяващи да се
проследи начина, по който е формирано вътрешното убеждение на съда по значимите
за предмета на разследване обстоятелства. Защитникът на подсъдимия релевира последователно едни и същи възражения и пред първата, и пред настоящата съдебна инстанциия. Видно от мотивите на проверяваната присъда
всяко едно от тях е било подробно и аргументирано обсъдено и му е даден
мотивиран отговор.
Първостепенният
съд е изложил убедителни мотиви за доказателствените
източници, от които намира за установени всеки от включените в предмета на
доказване факти по делото, отношението на конкретния факт към обективните и
субективни признаци на престъплението.
Приел е за несъмнено установено, че подс.К. *** е бил
водач на моторното превозно средство- лек автомобил „Форд Мондео“
с рег. № ****, собственост на неговите родители - свидетелите *. Този факт е
възприел при задълбочен анализ на
показанията на свидетелите Ж., * и *-
очевидци на деянието, които са се возили в управлявания от подсъдимия К.
автомобил. Като производни, но подкрепящи преките доказателства са възприети
и показанията на свидетелите * и ** – собственици на автомобила и родители
на подсъдимия.Същият характер имат и
показанията на свидетелите * и * – полицейски служители, посетили
веднага местопроизшествието, имащи собствени възприятия от обстановката там,
извършили действия по установяване на извършителя. В подкрепа на изводимото от
гласните доказателства са и събраните по делото писмени такива – три боя АУАН,
два броя талони за медицинско изследване, протокол за ПТП с пострадало лице, в
които е отразено че водач на автомобила е бил именно подсъдимият К.. Тези
документи са подписани от подсъдимия и той не е възразил по отношение на факта,
че е управлявал автомобила на процесната дата. Не го оспорва и пред съда.
Обстоятелствата,
свързани с развилите се събития вечерта на 03.09.2015г., преди подсъдимия да качи в управлявания от
него автомобил свидетелите Ж., *, Б., съдът е възприел от кредитираните показания на първите двама, които е намерил за
еднопосочни и безпротиворечиви. Фактът, че подс. К., заедно със своя приятел- св. *, е отишъл да вземе
с колата си пострадалата и нейния познат
*, се установява както от показанията на самия св.*, така и от показанията на
св. * и св.Ж.. Последните, тъй като не
са познавали св. *, не сочат името му, на твърдят, че е имало и друго момче в
автомобила на подсъдимия, което е седяло на предна дясна седалка в автомобила.
От показанията на св. * и св. Ж. се установява, че пострадалата изпитвала
притеснения да се качи в автомобила на подсъдимия, но св. * успял да я убеди,
че подсъдимият ще ги закара по домовете им живи и здрави. Обстоятелството, че свидетелите
Ж. и *, както и * се качили в управлявания от подсъдимия автомобил на задната
му седалка и мястото на всеки в
автомобила се установява от показанията на пострадалата Ж. и св. *. Това, че
св. Ж. седнала в дясно на задната седалка на автомобила, се установява и от
показанията на св. *. От показанията на св. Й. и св. Ж. се установява, че св. Й. се е качил в автомобила с чаша бира в ръка,
подсъдимия му направил забележка да я изхвърли, а от показанията на св. * се
установява неговия отказ да го стори и ядосването на подсъдимия К..
Основен факт по делото- скоростта, с която се е движел автомобилът,
управляван от подсъдимия непосредствено преди настъпилото ПТП, наред с релефа и
мястото, къде се е движел, механизма на настъпилото ПТП, съдът е възприел след
анализа на изводимото от показанията на
свидетелите *, Ж. и * - и тримата пътници в катастрофиралия автомобил.
Непротиворечиво сочат, че подс. К. е шофирал с висока скорост, над разрешената за
населено място, в посока към моста на Герджика в гр.
Пловдив. Свидетелката Ж. /л. 28 от ДП/ сочи, че след забележката, отправена към
св. * и другите момчета за бирата в автомобила, подсъдимият потеглил към моста
на Герджика „С.( подсъдимият) управляваше автомобила
със скорост около 100 км/ч. и ни хвана зелена вълна. * (визирайки св. *), му
каза да намали скоростта. Аз се уплаших и посегнах към обезопасителния
колан, за да си го сложа, тъй като до момента не бях го поставила. Колана заяде
и не можах да си го поставя. С тази скорост, автомобилът занесе и се ударихме в
нещо. Чу се страшен шум от удара и повече нищо не си спомням“. В подкрепа на
казаното от св. Ж. са и показанията на св. * /л. 80 от ДП/, който разказва по
аналогичен начин фактите относно начина
на управление на автомобила, пътната обстановка, притеснението на возещите се в
колата, изразено ясно, но неотчетено от подсъдимия, последвалия удар. В съответствие със заявеното от свидетелите е
и заключението на приетата АТЕ, според което управляваният от подсъдимия
автомобил се е движел със скорост от около 79 км/ч, достигайки пътния ръкав, находящ се в дясно по посока на движението и свързващ
бул.“Руски“ с бул.“Марица – юг“, подс. К. осъществил
рязка маневра надясно /с цел да направи десен завой и да се включи в ръкава/
без да намали значително скоростта, която в този момент била 79 км/ч., и която
в случая се явява несъобразена, тъй като подс. К. не
се е съобразил с релефа на района и радиуса на завоя, който е предполагал
навлизане със скорост по-малка даже от разрешената за населени места – 50 км./ч.
Критичната скорост, с която е следвало да се движи подс.
К., е била до 48 км/ч за навлизане в завоя, преминаване и респ. за избягване на
настъпването на ПТП. В резултат на несъобразената скорост автомобилът,
управляван от подс. К. се ударил в бордюра, отскочил
и се завъртял, след което с предната си част се блъснал в метална ролетна врата на гараж на къща, находяща
се на бул.“Руски“ № * в гр. Пловдив. В подкрепа на така приетото от ПдРС относно характеристиките на пътя, управлението на МПС
преди и по време на удара е и отразеното
в съставения Протокол за оглед на
местопроизшествие, албум към него и схема на настъпилото ПТП.
Информация относно местопроизшествието и поведението
на пътуващите в автомобила лица съдържат и кредитираните показания на свидетелите
***. Свидетелката Ж. сочи, че помни
силния удар, след което се осъзнала на задната седалка на автомобила с порезни
рани по лицето, някой се опитвал да я издърпа от автомобила навън, но не помни
кой бил. Св. *, която била в дома си в момента на удара и веднага излязла
навън, първоначално видяла едно единствено момче около автомобила, което се
опитвало да изкара пострадалата от него, успяло да го стори, като викало
„Отвори си очите .... Отвори си очите“. След като св. * излязла от дома си, където отишла, за да си вземе телефона, това момче вече го
нямало. От показанията й, както и от показанията на свидетели * и * съдът е
извел аргументи в полза на извода, че е безспорно доказано бягството на подсъдимия от местопроизшествието. В подкрепа
на този извод е и приложеното по делото писмото от Началника на РЦ - 112
Кърджали /л. 66 от ДП/, от което е видно че подс. К.
не е уведомил органите на МВР за настъпилото ПТП, нито е потърсил помощ за
пострадалото момиче, което е било очевидно в недобро състояние. Фактът, че подсъдимият е избягал от
местопроизшествието, се извежда и от
изцяло кредитираните показания на полицейските служители * и *, които
пристигнали на мястото на ПТП-то минути след съобщаването за него и там заварили
само пострадалата св. Ж., но не и подсъдимия. И двама свидетели сочат, че от
св. *, която била на мястото на произшествието разбрали, че св. Ж. била пътник
в автомобила, а шофьорът на автомобила бил избягал. Неговата липса и липсата на
информация кой бил водач на автомобила наложила и извършването на справки в
информационните масиви на МВР за регистрирания като собственик на лек автомобил
„Форд Мондео“ с рег. № ****, при което било
установено, че автомобилът е регистриран на името на св. * К.. От показанията на тези трима свидетели и на св.
** /майка на подсъдимия/ се установява, че със св. К. ( баща) бил проведен
веднага разговор по телефона и му било съобщено за инцидента. Той посочил, че
неговият син – подс. К., управлява автомобила.
Благодарение на намесата на родителите на подсъдимия, той бил доведен при
полицейските служители от неговата майка – св. * още същата вечер.
Обстоятелството, че на място пристигнал и екип на
Спешна помощ се извежда както от приложените по делото медицински документи,
така и от показанията на свидетелите ***.
Пловдивският районен съд е намерил, че следва да бъдат
възприети изцяло заключенията на изготвените по делото експертизи и това се
споделя и от настоящия съдебен състав.
В хода на досъдебното производство била назначена и
изготвена Автотехническа експертиза. Според
заключението на вещото лице лекия автомобил, управляван от подс.
К. е напуснал платното за движение, от дясно около 5-8 метра южно от метална
шахта /приета за ориентир в протокола за оглед на МП/, намираща се на пътното
платно, на разстояние от 2,75м. от бордюра очертаващ пътното платно с посока на
движение юг-север. Скоростта на движение на л.а. “Форд Мондео“
непосредствено преди произшествието е била около 79 км/ч. Подсъдимият, като водач на л.а. „Форд Мондео”
е навлязъл в завоя със скорост 79 км/ч, поради което е нямал техническа
възможност да избегне произшествието. Водачът би имал техническа възможност да
избегне удара и да предотврати произшествието, ако навлезе в завоя със скорост
по-ниска от критичната 48 км/ч. Най-вероятен, от техническа гледна точка, е
следният механизъм на анализираното пътнотранспортно произшествие: Водачът
С.И.К. е управлявал л.а „Форд Мондео“ по платното за
движение на бул.“Руски“, в посока от юг, на север. Той е достигнал десен завой
на пътя със скорост по-голяма от критичната. Така, под действие на
центробежните сили автомобила е напуснал платното за движение от дясно, след
което се е ударил във фасадата на имота на св. *. След настъпилото ПТП лекият
автомобил е спрял на място и в положението, отразено в протокола за оглед и
видни от фотоалбума на местопроизшествието.
Основна
причина за настъпилото произшествие от техническа гледна точка е, че водачът на
л.а. “Форд Мондео“ – подсъдимия С.И.К. се е движел с
технически несъобразена скорост при преминаване през десния завой на пътя.
В хода на досъдебното производство била изготвена и
Съдебно-медицинска експертиза № 408/2015г.
по писмени данни, която е била изслушана и приета в хода на съдебното
следствие. Според заключението,
при пътнотранспортното произшествие на 03.09.2015 год. на св. А.Ж. е
било причинено: счупване на горната челюст в областта на десния горночелюстен синус с импресионен
дефект на предната стена на синуса с
оперативно възстановяване на целостта й, което е довело до счупване на челюст –
по смисъла на чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1 от НК; счупване
на носните кости с последващо оперативно наместване,
което само по себе си и поотделно от другите травми е довело до разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК /по смисъла на чл. 130, ал.
1 от НК/; Разкъсно-контузни рани на кожата на лицето
които сами по себе си и поотделно от другите са довели до разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК /по смисъла на чл. 130, ал.
1 от НК/;
По отношение на констатираните телесни увреждания е
отразило, че е възможно травматичните увреждания да са причинени от удар с или
върху твърд тъп предмет и е напълно възможно да са получени на 03.09.2015г. при
инкриминираното ПТП– травма в купето на автомобил. Травматичните увреждания са в
пряка причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП.
Вещото лице отбелязало в заключението си, че е уместно след
приключване на оздравителния процес да се направи оценка на травмите на лицето
с оглед евентуално обезобразяване на лицето.
От изготвеното след приключването на оздравителния
процес заключение на Съдебно-медицинска
експертиза № 218/2017г., прието в
хода на съдебното следствие след разпит на вещото лице се установява, че при
пътнотранспортното произшествие на 03.09.2015 год., на св. А.Ж. е било
причинено: счупване на горната челюст в областта на десния горночелюстен
синус с импресионен дефект на предната стена на синуса с оперативно възстановяване на
целостта й. Това увреждане само по себе си и поотделно се преценя като довело
до счупване на челяст /по смисъла на чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1 от НК/; счупване на носните кости с последващо оперативно наместване, което само по себе си и
поотделно от другите травми е довело до разстройство на здравето извън случаите
на чл. 128 и чл. 129 от НК /по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК/; разкъсно-контузни рани на кожата на лицето които сами по
себе си и поотделно от другите са довели до разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК /по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК/;
налични белези по кожата на дясната лицева половина и лицева асиметрия при
мимика на лицето. Тези увреждания са в резултат от увреждане на лицевите нерви
и мускулни влакна. Експерта приема че е налице обективно загрозяване на лицето
на пострадалата, довело до обезобразяване на лицето /по смисъла на чл. 129 ал.
2 от НК/.
Вещото лице е приело че описаните увреждания са в
пряка причинна връзка от настъпилото ПТП.
Тъй като в хода на проведеното съдебно следствие са
били установени данни, че в детските си
години пострадалата Ж. е била диагностицирана с лека
форма на детска церебрална парализа и епилепсия, а обсъдените по- горе две съдебно-медицински експертизи са били
изготвени и без наличието на цялата медицинска документация, съставена във
връзка с проведеното след настъпилото ПТП на пострадалата лечение, по искане на
подсъдимия и неговия защитник е била назначена Допълнителна съдебно-медицинска
експертиза. След запознаване с цялата налична медицинска документация, вкл.
допълнително изискана от УМБАЛ „Св.
Георги“ ЕАД ( където е било проведено лечението на пострадалата Ж.) и след
личен преглед на пострадалата, вещото лице е депозирало и поддържало пред съда
заключение, според което :
Причинените на пострадалата А.Ж., в следствие на
участието й в настъпилото на 03.09.2015г. пътнотранспортно произшествие
травматични увреждания са: счупване на горната челюст в областта на десния горночелюстен синус с импресионен
дефект на предната стена на синуса и
наличие на кръв в кухината му, което е наложило
оперативно възстановяване анатомичните взаимоотношения в тази област;
счупване на носните кости с последващо оперативно
наместване; разкъсно-контузни рани на кожата на
лицето с масивен тъканен дефект, което е наложило
извършването на пластика за възстановяването му; контузия на главата и мозъчно
сътресение, записани в консултацията на невролога от УМБАЛ „Св. Георги“ .
Като механизъм на причиняването им е било прието, че травмите са получени в
купето на автомобила, при сблъсък на главата на Ж. с елементи на купето – задна
част на облегалката на предна дясна седалка, дясна задна врата или други твърди
тъпи предмети, локализирани в тази част на купето на лекия автомобил.
Относно характера на телесните увреждания и
възможността да са причинени по начин,
описан от пострадалата в нейните показания и по механизма установен в хода на
проведеното разследване, експертът сочи, че :
-
счупването на
горната челюст в областта на десния горночелюстен
синус с импресионен дефект на предната стена на синуса с наличие на кръв в кухината му, кото е наложило оперативно възстановяване на анатомичните
взаимоотношения в тази област, само по себе си и поотделно се преценя като
довело до счупване на челюст /по смисъла на чл. 129 ал. 2 вр.
ал. 1 от НК/.
-
счупването на
носните кости с последващо оперативно наместване,
което само по себе си и поотделно от другите травми е довело до разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК /по смисъла на чл. 130, ал.
1 от НК/;
-
Разкъсно-контузни рани на кожата на лицето с масивен тъканен дефект, което е наложило извършването на пластика
за възстановяването му сами по себе си и поотделно от другите са довели до
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК /по смисъла
на чл. 130, ал. 1 от НК/;
-
Контузия на
главата и мозъчно сътресение, записани в консултацията на невролога от УМБАЛ
„Св. Георги“, само по себе си и поотделно от другите са довели до разстройство
на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК /по смисъла на чл. 130,
ал. 1 от НК/;
Наличните белези по кожата на дясната лицева половина
и лицевата асиметрия при мимика на лицето са в резултат на увреждането на
лицеви нерви и мускулни влакна, налице е обективно загрозяване на лицето на
пострадалата Ж., което следва да бъде квалифицирано като обезобразяване на
лицето /по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК/. От новопредставените
и изследвани в тази експертиза документи, както и новоизвършения
преглед на Ж. на 20.08.2019г., не се установяват положителни промени на външния
й вид, или подобряване на състоянието й, което да налага промяна на мнението на
експерта по медико-биологичния признак на това усложнение, което е в пряка
причинно-следствена връзка с травматичните увреждания в дясната лицева
половина, причинени при инкриминираното ПТП на 03.09.2015г. Отчел е, че към
момента на изготвяне на заключението по делото отсъстват документи от медицинско естество, които да
формират мнение кога е установено заболяването ДЦП, в какво се изразявало,
каква е била степента му, как и до кога е лекувано. Единствената информация
която вещото лице е почерпило е от разпита на майката на постр.
Ж. в съдебно заседание на 19.06.2019г., както и от история на заболяването в часттта преглед от специалисти и консултация с невролог от
04.09.2015г.
От тези даннни вещото лице
обобщило следното:А.Ж. е страдала от лека форма на ДЦП, изразяваща се в леки
сетивни и двигателни дефицити на левите долен и горен крайник. Заболяването е
констатирано на 7 годишна възраст, явно при прохождането на детето и появата на
тези дефицити. Провеждана е рехабилитация и лечебна физкултура. Провеждано е
лечение с Депакин хроно и Ривотрил до 2012г. по повод заболяването Епилепсия /с
големи припадъци/. През 2012г. лечението е прекратено поради липса на нужда и
от тогава неврологичния статус на Ж. е нормален. Не е било на лице никакво
сетивно или моторно смущение на лицето. С оглед на това вещото лице е направило извод, че няма
медицински основания да се предполага предхождащо ПТП-то увреждане на лицевата
мускулатура от болестно естество. Липсват медицински основания да се предполага
предхождащо инкриминираното ПТП увреждане на мимиката от болестно естество.
Към момента на изготвяне на заключението и приемането
му от съда получените увреждания от ПТП са оздравели, а промените на лицевата
мускулатура и инервацията в резултат на травмата са
дефинитивно оформени, без да е налице дори хипотетична прогноза за подобряване
на състоянието на пострадалата Ж. във времето напред.
Изводът на ПдРС, че
фактическата установеност на извършеното се извежда от подлежащите на
кредитиране показания на свидетелите *** - майка на пострадалата, изцяло от
показанията на свидетелите ** /л. 19 от ДП/, ** /л. 20 от ДП/, ** /л. 22, 31 от
ДП/, ** /л. 23 от ДП/ и ** /л. 26, 77 от ДП/, А.Ж. /л. 28, 30, 79 от ДП/, **
/л. 80 от ДП/, ** /л. 109 от ДП/, и частично от показанията на свидетеля ** /л.
21 от ДП/, дадени в хода на досъдебното производство и надлежно приобщени към доказателствената съвкупност, с оглед проведеното съдебно
производство по реда на Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл.370, ал.1, вр. чл.371, т.1 от НПК, е правилен и се споделя изцяло от
настоящия съдебен състав.
Подсъдимият К. се е възползвал от правото да не дава
обяснения.
Фактическите констатации на съда са основани и на
приложените по делото многобройни, подробно описани и обсъдени писмени
доказателства, надлежно приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК и ценени
При
правилната фактическа установеност на деянието е приложена и съответстващата й
правна норма, като е изведено заключението за несъмнена установеност на
престъпление по чл. 343 ал.3 б.“А“ вр. ал.1 б.“Б“ вр. чл. 342 ал.1 от НК, реализирано от подсъдимия
С.И.К..***, при управляване на моторно
превозно средство – лек автомобил „Форд Мондео” с
рег. № ****, той е нарушил правилата за движение- чл. 20 ал.2 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил две средни
телесни повреди на А.И.Ж. с ЕГН **********, изразяващи се в счупване на
горната челюст в областта на десния горночелюстен
синус с импресионен ефект на предната стена на синуса
с оперативно възстановяване на целостта й, довело до счупване на челюст;
налични белези по кожата на дясната лицева половина и лицева асиметрия при
мимика на лицето, довело до обезобразяване на лицето, като деецът е избягал от
местопроизшествието.
Подсъдимият е годен субект на соченото престъпление.
Като водач на МПС на инкриминираната дата той
е обективирал поведение при управление на МПС
- „Форд Мондео” с рег. № ****, при което е нарушил
правилата за двежение по пътищата и с това е поставил
началото на причинно- следствения процес, при който са получени съставомерни телесни увреждания от пострадалата Ж..
Задълбочено са обсъдени и обстоятелствата, свързани
със съблюдаване на принципа „non bis in idem“. С
Решение № 2127/23.10.2018г., постановено по КАНД № 2183/2018г. по описа на Административен
съд Пловдив издаденото НП № 15-1030-004354, в сила от 08.10.2015г.,
санкциониращо подсъдимия за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП /л. 118-120 от
ДП/ ,е било отменено изцяло. С Решение № 714 от 13.04.2020г. на
Административен съд- Пловдив издаденото спрямо подсъдимия НП №
15-1030-004185/29.09.2015г. е било отменено в частта, с която за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2
от ЗДвП, на подс. К. е наложена глоба в размер на 200
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца /л. 107-108 от
НОХД № 1987/2019 г. на ПдРС/. След отмяната на
санкциониращите по административен път актове
е отпаднала и пречката за реализиране на наказателна отговорност спрямо
подсъдимия К. за допуснато нарушение на правилата за движение уредени в чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП при управление на МПС, в резултат на което е настъпило ПТП и за
бягството му от местопроизшествието.
Нарушил е изискването на чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по
пътищата при избиране скоростта на движението да се съобразява с релефа на местността,
със състоянието на пътя, за да бъде в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и да намали скоростта и в случай на
необходимост да спре, когато възникне опасност за движението. Подсъдимият К. е управлявал л.а „Форд Мондео“
по платното за движение на бул.“Руски“ в гр. Пловдив, в посока от юг, на север,
внезапно решил да завие надясно и навлязъл в завоя със скорост около 79 км/ч,
поради което е нямал техническа възможност да избегне произшествието. Водачът
би имал техническа възможност да избегне удара и да предотврати произшествието,
ако навлезе в завоя със скорост по-ниска от критичната 48 км/ч. Той е достигнал
десен завой на пътя със скорост по-голяма от критичната. Така, под действие на
центробежните сили, автомобилът е напуснал платното за движение от дясно, след
което се е ударил във фасадата на имота на св. *. В резултат на неговото поведение е настъпило
пътнотранспортното произшествие, при което
е пострадала свидетелката А.Ж..
Причинените телесни повреди
на свид. Ж., видът и
характерът им, причинно-следствената връзка с процесното
ПТП, се установяват от показанията на разпитаните по делото свидетели,
медицинските документи, приложени като писмено доказателство по делото,
заключенията на изготвените СМЕ-зи. На пострадалата А.Ж. са били причинени
следните съставомерни с оглед възведеното обвинение
телесни увреждания:
1.
Счупване на
горната челюст в областта на десния горночелюстен
синус с импресионен дефект на предната стена на синуса с наличие на кръв в кухината му,
което е наложило оперативно възстановяване на анатомичните взаимоотношения в
тази област, което само по себе си и поотделно се преценя като довело до
счупване на челюст по смисъла на чл. 129 ал. 2 вр.
ал. 1 от НК.
2.
Налични белези по
кожата на дясната лицева половина и лицевата асиметрия при мимика на лицето,
които са в резултат на увреждането на лицеви нерви и мускулни влакна и е налице
обективно загрозяване на лицето на пострадалата Ж., което следва да бъде
квалифицирано като обезобразяване на лицето по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК.
Наведените пред въззивния
съд оплаквания за нарушения на материалния закон, съдържащи несъгласие с
приетите от контролирания съд характер и степен
на причинените на пострадалата Ж. телесни увреждания, са неоснователни.
В рамките на установените факти законосъобразно е
ангажирана отговорността на подсъдимия с оглед причинени на пострадалата
свидетелка две средни телесни повреди по
смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК. Настоящият съдебен
състав се солидаризира с изводите на контролираната инстанция, които са
направени след задълбочен и обстоен анализ на доказателствените
източници и установените по делото факти.
Характерът и
степента на телесните увреждания са установени несъмнено от заключенията на СМЕ-зи, изготвени от лице с необходимите специални знания и
опит. Вещото лице е изследвало задълбочено цялата налична медицинска
документация, провело е и преглед на пострадалата.
Оспорването на приетото от съда счупване на
горна челюст се аргументира с липса на приложен по делото диск за образна
диагностика (каквото изследване самият жалбоподател не оспорва да е било
извършено) и с факта на отразяване в медицинската документация на друга (
според обжалващия) клинична пътека- за
оперативно лечение на кожни дефекти от
различно естество, налагащи пластично възстановяване, която включва възстановяване и реконструкция на
нос. В допълнение към аргументите на първостепенния съд, които настоящият
споделя, следва да се отбележи, че:
На първо място следва да се отбележи, че начинът, по
който лечебното заведение е решило да отрази писмено провежданото лечение, има
значение единствено за финансирането му от
съответните здравни власти. То не може да има предварителна установителна
сила за конкретното заболяване в хода на наказателния процес.
Освен това, по делото са установени повече от едно
телесни увреждания, които са били обект на медицински интервенции. В
заключенията на СМЕ се съдържа констатация и за други наранявания на
пострадалата, които са извън сочените в чл. 128-129 от НК. Като такова
нараняване е описано “ Разкъсно-контузни рани на
кожата на лицето с масивен тъканен дефект, което е
наложило извършването на пластика за възстановяването на дълбоки прорезни рани“. Реализирани пластични възстановявания,
макар и за по- леко по степен телесно увреждания, са доказани по правилата на
НПК. Какви точно са били травматичните увреждания на постр.
Ж., какви лечения са й проведени, какъв е видът и степента на всяко от тях са
фактически въпроси, изяснени в пълнота както от изисканата и приложена по
делото медицинска документация, така и от заключенията на изготвените по делото
СМЕ-зи. Възражението е несподеляемо.
Второто възражение срещу тази телесна повреда се
основава на неприложен диск от образни изследвания на главата на пострадалата.
Отново следва да се подчертае, че по делото е приложена изобилна медицинска
документация, която е взета предвид и от вещото лице- съдебен лекар. То е
заключило, че в част от медицинските документи са обсъждани, с оглед лечението,
и резултатите от такъв вид изследвания. Наличието или не на диск само по себе
си не носи информация, позволяваща на съда, лишен от специални познания, да направи собствен извод за съдържанието му
и относимостта към конкретното телесно увреждане.
Последното е несъмнено установено от
изводимото от множество доказателствени източници.
Оспорва се
неоснователно и наличието на увреждания по лицето на пострадалата, които да
покриват критериите за „
обезобразяване“. Това възражение, направено и пред първостепенния съд, също е
намерило изключително подробни оборващи го аргументи в мотивите на проверяваната присъда. На три
страници от мотивите си- 32,33,34, ПдРС е изложил
изцяло споделяеми съображения относно конкретните
телесни увреждания по лицето на пострадалата Ж. и защо приема, че те изпълват
съдържанието на визираната от законодателя и възприети трайно от съдебната
практика характеристики на средна телесна
повреда- обезобразяване. В допълнение следва да се посочи, че приетото от
първостепенния съд изцяло съответнства
на указаното по задължителен начин в т. 12 от Постановление № 3 от 27.IX.1979
г., Пленум на ВС. Обсъдени са конкретните изменения в лицето на пострадалата.
От изложеното в жалбата и пред съда следва извод, че самият жалбоподател не
оспорва наранявания на постр. Ж., при зарастванията на
които са останали два тесни белега с дължина около 2 см. и 3 см. , но счита, че
те обективно не загрозяват лицето й. несъмнено е установено, вкл. и чрез
приложени от експерта снимки, че белезите са забележими, по- силно при всякаква
мимикрия, при усмихване- особено видими, придават и асиметрия на дясната
половина на лицето. Възражението на обжалващия, че не са засегнати и променени чертите на лицето
и не е налице загрозяване за пострадалата има субективно- оценъчен характер и е
опровергано от доказателствата по делото. Налице е значително, видимо изменение на лицето на съвсем младо
момиче. Макар да не е налице някое от
примерно изброените в същото постановление обстоятелства- парализа на лицевия
нерв, отнемането или измененията в нормалното положение на носа, външното ухо,
следва да се констатира, че е налице визираното в същото ППВС изменение на
„гладкостта на кожната обвивка“ до степен, която следва да се приеме като
значително изменение във вида на пострадалата и то в най- видимата част-
лицето. Тези изменения, както е отразено и в заключението на допълнително
приетата СМЕ, имат траен и постоянен
характер, няма и хипотетична възможност за преодоляването им. Предходното
заболяване на пострадалата няма отношение към тях. Наличието на съставомерния признак „обезобразяване“ съдът правилно е
обосновал с оглед наличието на обективно установени факти, а не на лична преценка и субективни преживявания на
пострадалата.
Правилно ПдРС е намерил,
че подсъдимият К. е напуснал
местопроизшествието малко след като то се е случило и е извадил от
катастрофиралия автомобил пострадалата Ж.. С бягството е извършил опит да се укрие. Не е сигнализирал
органите на МВР, нито спешна помощ, за да се помогне на пострадалата. Когато
се върнал до местопроизшествието (
значително по- късно), съпровождан от неговата майка, отказал да даде проба за
наличие на алкохол в издишвания от него въздух, както и проба за наличие на
наркотични вещества. Посочените обстоятелства аргументират допълнително
единствено възможния извод, че бягството му е било с цел да се укрие.
Напускането на местопроизшествието не се и оспорва. То е несъмнено установено от показанията на св.
***. Последните двама провели оперативно-издирвателни мероприятия за установяване на
водача, вкл. разговор с родителите, единият от които е осигурил по- късно връщането на подсъдимия
на местопроизшествието. Приетото от ПдРС, че деятелността
на подсъдимия следва да се квалифицира с оглед обективния признак „избягал от
местопроизшествието“ е правилно и
съответно на установената съдебна практика, вкл. разрешението дадено в т. 4,
буква „и“ на Постановление № 1 от 17.01.1983г. по н.д. № 8/82г., Пленум на ВС.
От субективна страна деянието е
извършено при непредпазлива форма на вина, при небрежност. Подсъдимият не е
целял и не е предвиждал общественоопасните последици на причиненото от неговото
поведение деяние, но в конкретната ситуация е бил длъжен да ги предвиди и е
могъл да стори това.
При
правилния извод, че подсъдимият С.К. е
осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъпление по чл. 343 ал.3 б.“А“ вр. ал.1
б.“Б“ вр. чл. 342 ал.1 от НК, не е
допуснато и другото релевирано оплакване за несправедливост на наказанието.
Съдът,
обсъждайки основанията на чл. 2 от НК, е приложил по- благоприятния за
подсъдимия закон- действащият към датата на престъплението– 03.09.2015г., когато предвиденото наказание
е една до пет години лишаване от свобода
и в максималния си размер е по- ниско от наказанието, предвидено в същия текст
към момента на постановяване на присъдата. Подс. К. не е осъждан и не е
бил освобождавана от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл. 78а НК. Престъплението,
за което е признат за виновен, е непредпазливо Не са налице отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7 НК. Правилно,
при наличието на материалноправните предпоставки за това, с проверяваната
присъда подсъдимият е освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба по реда
на чл. 78а НК.
В чл. 78а, ал. 1 НК се предвижда административно
наказание глоба в размер от 1000 до 5000 лева.
Правилно са отчетени индивидуализиращите отговорността
на подсъдимия обстоятелства. Като смекчаващи са приети чистото
съдебно минало, положителните характеристични данни и изминалото много дълго
време от извършването на деянието до постановяване на присъдата, за което подсъдимият няма вина. Същевременно,
с оглед обема на доказателствените материали и извършените регулярно
процесуално- следствени и съдопроизводствени действия, не може да бъде направен извод, че е налице нарушение на правото, установено в
чл. 6 §1 от ЕКЗПЧОС. Коректно са отчетени и отегчаващи вината обстоятелства – на
пострадалата Ж. са били причинени две средни телесни повреди, както и три леки
телесни повреди по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, които се поглъщат от по-тежкия
престъпен резултат и следва да се вземат предвид при определяне размера на
наложеното наказание. При превес на смегчаващите вината обстоятелства,
съдът е отредил административно
наказание “Глоба” 2 000 лева, под средния размер, еднакво отдалечен от него и
от минимума. В така определения размер
на глобата наказанието се явява
справедливо и ще допринесе за постигане целите му.
Възражението
срещу налаженото на подс. К. алтернативно кумулативно наказание лишаване от
право да управлява МПС също е неоснователно.
В
съответствие с чл. 78а, ал. 4 НК, съдът е отчел, че подсъдимият при управлението на МПС
и като е нарушил правилата по ЗДВП е рискувал живота и здравето не само на себе
си и на пострадалата, но и на още двамата други пътници. Извън съставомерните признаци на престъплението е доказателствено установеното, че към него са били отправяни
молби за намаляване на скоростта, но той се е отнесъл с безразличие. Неправилно
като отегчаващо отговорността му обстоятелство
е приет отказът на подсъдимия да предостави проби за изследване
наличието на алкохол, така и на наркотични вещества в кръвта, въпреки че е бил
поканен и е бил участник в ПТП. Отказът му да съдейства за събиране на
доказателства, чрез които е възможно да
се самоуличи, е елемент от правото му на защита и не
може да има негативни за него последици.
Като такава последица следва да се има предвид несъмнено установеното, че при
по- късното си връщане на местопроизшествието, придружен от майка си, той е бил видимо алкохолно повлиян и е
миришел на алкохол. Тъй като не е доказано такова негово състояние преди
деянието следва извод, че оставяйки в състояние на безпомощност окървавено,
младо момиче, той не само е избягал от местопроизшествието (обективен признак
на деянието, който не може да бъде отчитан и като отежняващ
положението му), но е бил и последващо безотговорен,
отдавайки се веднага на пиянство до състояние на видима повлияност.
Изводът, че за превъзпитанието му е необходимо
подс. К. да бъде лишен от право да управлява
МПС за срок от две години, е правилен. Така определеното в съвкупност
административно наказание, включващо и тази санкция, ще допринесе в най – пълна
степен не само за превъзпитението на подсъдимия, но и
за постигане целите на генералната превенция.
Занижаването на което и да е от двете наказания не би постигнало целения
с налагането им ефект.
Възражението, че съдът не е посочил от кога следва да
тече срокът на наложеното му по настоящето дело наказание лишаване от право да
управлява МПС и това е основание за отмяна на присъдата в тази част, е
неоснователно. До влизане в сила на обжалвания съдебен акт нито една част от него няма окончателна сила.
Привеждането му в изпълнение е изрично регламентирано в чл. 412-418 от НПК.
Всяко от наказанията става изпълняемо след влизане в
сила на присъдата, а сроковете на всяко наказание започват да текат от
извършване на действията по изпълнението му.
Неоснователен е и
упрекът, че съдът не е приложил чл. 59 ал. 3 от НК досежно
наказанието лишаване на подсъдимия от
право да управлява МПС. Изискване на сочения текст е „ за същото деяние
осъденият да е бил лишен по административен ред или по реда на чл. 69а от НПК
от възможността да упражнява съответното право“. От наличните по делото данни
се установява, че със ЗППАМ № 15-1030-001345/ 04.09.2015 г. , издадена въз
основа на АУАН № 838051/04.09.2015 г., спрямо подсъдимия е била наложена
принудителна административна мярка „
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса
за отговорността, но не повече от 6 месеца“.
Въз основа на същия АУАН е било издадено и НП №
15-1030-004185/29.05.2015 г., който е влязъл в сила на 23.08.2017 г., след
изтичане на шестмесечния срок подсъдимият е могъл да получи свидетелството си
за правоуправление. С цитираното НП
подсъдимият е бил санкциониран за две нарушения. Първото е нарушение по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП (отказ на водача да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества и не
изпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол
в кръвта), за което му е било наложено
административно наказание в максимален
размер- лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 2 години и глоба 2000 лв. За нарушение по
чл. 123 ал. 1 т. 2 от ЗДвП – нарушаване на задължението, когато при
произшествието са пострадали хора да остане на мястото на произшествието и да
изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните
работи му е било наложено наказание
глоба в размер на 200 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
С цитираното Решение № 714 от
13.04.2020г. на Адм.съд Пловдив издаденото спрямо
подсъдимия НП № 15-1030-004185/29.09.2015г. е било отменено само в
частта, с която за нарушение по чл. 123,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП на подс. К. е наложена глоба в
размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца /л.
107-108 от НОХД № 1987/2019 г. на ПдРС/. Т.е.
наказанието му за първото обсъдено в НП нарушение, вкл. и лишаването от право
да управлява МПС за срок от 24 месеца,
не е било отменено. С влязло в
сила НП № 15-1030-0041845/29.09.2015г., издадено въз основа на АУАН №
838052/04.09.2015 г., за неизпълнение на задължение като водач на МПС да
представи изискуеми в чл. 100 ал. 1 , т. 2,т.3 и т. 4 от ЗДвП документи ( което
е извън фактите и обвинението по настоящето дело), подсъдимият е бил лишен от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Лишаването на подсъдимия от право
да управлява МПС по административен ред, за различни от разглежданите в
настоящето дело нарушения, не обосновават допустимо приспадане на търпените от
него административни наказания от същия вид. Няма доказателства по делото ПАМ
на подсъдимия да е била наложена за „същото деяние“, разглеждано в настоящето
производство. Като не е приложил чл. 59 ал. 3 от НК, първостепенният съд не е
допуснал твърдяното нарушение на материалния закон.
При наличието на
предпоставките на чл. 189, ал. 3 НПК, правилно ПдРС е решил и
въпросът за разноските, като ги е възложил направените в тежест на подс. С.И.К..
В обобщение следва
да се посочи, че проверяваната присъда е постановена при отсъствие на
съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство и
производството пред ПдРС. Тя следва да се потвърди
като обоснована и правилна, а наложеното
наказание справедливо . Жалбата, като неоснователна, следва да се остави без
уважение.
Воден
от горното и на осн. чл. 334 т. 6 вр
с чл. 338 от НПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда
№ 260030/02.10.2020г. на Районен съд- Пловдив, постановена по НОХД № 1976/2019
г. по описа на същия съд
Решението не подлежи на
протест и обжалване.
Да се съобщи на страните за
изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.