Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 710/15.11.2023 г.,
гр. Монтана
в името на народа
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, ІІІ
СЪСТАВ, в открито съдебно заседание
на седми ноември, през две хиляди
двадесет и трета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретаря
Димитрана Димитрова, като разгледа докладваното от съдия БОЙЧЕВА, административно дело № 623/2023 г. по описа на съда и за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуален
кодекс /АПК/, във връзка с чл.
40, ал. 1 от Закон за
достъп до обществена информация /ЗДОИ/.
Образувано е по жалба от И.В.С., ЕГН * с адрес: ***, чрез адв. Л.К.А.,***, със съдебен адрес:***, партер, офис 11,против Мълчалив отказ на кмета на Община Георги Дамяново
да се произнесе по заявление вх. №
94-991/05.09.2023 г. за достъп до обществена информация.
В жалбата се развиват
съображения, че Законът за достъп
до обществена информация урежда обществените отношения, свързани с правото на достъп до
обществена информация. Разпоредба на
чл. 28, ал.
2 от ЗДОИ изисква
писмено уведомяване на заявителя за
взетото решение, а чл. 38 и чл.
39 от ЗДОИ въвеждат
изисквания за формата и съдържанието на административното решение и специален
ред за връчване на решението за отказ
за предоставяне достъп до обществена
информация. Жалбоподателят, счита
че е налице императивна разпоредба на закона за
писмено произнасяне по заявлението, с решение за предоставяне
на исканата информация или с мотивиран отказ от предоставяне на исканата информация,
ако са налице
законовите предпоставки за това. Твърди, че мълчалив отказ
по този закон
е недопустим, поради което кметът на
общината е допуснал съществено нарушение на административнопроизводетвените правила,
основание за отмяна на оспорения
мълчалив отказ. Претендира разноски съобразно представен списък.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от надлежно упълномощеният,
адв. А., която поддържа жалбата. Развива съображения за незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ ,като моли съда да отмени същия и да върне преписката
на административния орган за произнасяне
по подаденото Заявление за достъп до
обществена информация, вх. № 94-991/05.09.2023 г.
в Община Георги Дамяново. Претендира разноски ,като представя Договор за правна защита
и съдействие и Списък на разноски по
делото.
От ответника -кмета на Община Георги Дамяново
е постъпило писмо, с което уведомява съда, че при
него няма образувана административна преписка и не се
работи по заявление вх.
№ 94-991/05.09.2023 г. на И.С..
Представено е Становище в което
се развиват съображения, че в случая за Община
Георги Дамяново не съществува задължение
за произнасяне по заявление с вх. № 94-991/05.09.2023 г. за достъп до
обществена информация, поради което и не може да
се формира годен за оспорване
мълчалив отказ. Това ответникът счита за основание по
чл. 159, т. 1 АПК за недопустимост на съдебното производство.
Мотивира се, че поисканата от жалбоподателя
информация представлява административна услуга, дефинирана в § 1, т. 2 от ДР на Закона за
администрацията, а в останалата
част с подаденото заявление И.С. търси информация за факти
с правно значение при обоснован правен
интерес като конкретно направените от нея искания
по същество не засягат дейността
на задължен по ЗДОИ субект. Твърди, че след като
в случая не става въпрос за достъп
до обществена информации, то оспорването на жалбоподателя е процесуално недопустимо. Моли съда да постановите решение, с което да отхвърли жалбата на И.В.С. като недопустима и неоснователна, и прекрати настоящото съдебно производство. При условията на
евентуалност, прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, като счита, че същото
следва да бъде определено на база установения
минимум в Наредба № 1 от 09.07.2004 г, за минималните размери в адвокатските възнаграждения.
В съдебно заседание,
редовно призован, ответникът не се
явява и не се представлява.
Жалбата
против твърдения Мълчалив отказ е подадена в законоустановения срок, от лице с
правен интерес, поради което е процесуално допустима. Видно от поставения
щемпел с вх. № върху представеното на л. 7 по делото заявление, същото е
депозирано при административния орган на 05.09.2023 г. Срокът за произнасяне по
чл. 28 от ЗДОИ е бил до 19.09.2023 г. вкл., съответно едномесечният срок за
обжалване на мълчалив отказ по чл. 149, ал. 2 от АПК е до 20.10.2023 г. Съдът
не намира за основателни твърденията на ответника, че жалбата е недопустима в
хипотезата на чл. 159, ал. 1 от АПК. Във всички случаи на обжалване, съдът
проверява за законосъобразност на акта по силата на служебното начало.
Разгледана по същество жалбата e основателна, по следните съображения:
Доказателствата по делото са писмени. С Разпореждане от 23.10.2023 г. е разпределена доказателствената тежест. Приети са представените доказателства и становища на страните.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата
на страните, приема за установено
от фактическа страна следното:
Производството пред административния орган е иницирано със Заявление вх. № 94-991/05.09.2023 г. на жалбоподателя, депозирано до кмета на Община Георги Дамяново, съдържащо искане за предоставяне по реда на ЗДОИ на информация относно два конкретно описани имота, находящи се на територията на с. Говежда, общ. Георги Дамяново. Конкретно искането е за предоставяне на копия на хартиен носител на разписен лист; строителни книжа; актове за собственост; общ, подробен и регулационен план; конкретна заповед и проверки или др. нормативни документи за двата имота. В срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ
по заявлението не е произнесено решение на компетентен орган, още повече от постъпилото по делото писмо от Община Георги Дамяново става ясно, че преписка по подаденото заявление изобщо не е образувана и по искането не е работено. Решение на компетентния орган не е произнесено и до момента на приключване на устните състезания в настоящата съдебна инстанция.За да
мотивира настоящото си решение, съдът взе предвид следното:
При този
изход на спора претендираните от оспорващата страна
разноски следва да се присъдят на основание чл. 143, ал. 1 АПК, в доказан по
делото размер 1010 лв. /хиляди и десет
лева/.
С оглед на изложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Монтана, ІІІ състав,
Решението, съгласно разпоредбата на
чл.
40, ал. 3 от ЗДОИ е окончателно.