№ 439
гр. Благоевград, 19.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети април през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно частно гражданско
дело № 20221200500276 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на 274 от ГПК и е образувано по жалба от А.
М. Г., ЕГН **********, чрез адв. В.В., против определение № 66/ 16.02.2022
г. по гр. д. № 1106/ 2021 г. по описа на РС – Разлог, с което е уважено искане
на ответника за присъждане на възнаграждение за адвокат в размер на 300.00
лв..
Подържа се в частната жалба, че определението е недопустимо, а при
евентуалност незаконосъобразно, поради което моли съдът да го отмени
изцяло. Посочва се на първо място, че липсва представен списък за разноски
от ответника, поради което е недопустимо искането за допълване на акта на
съда за разноските.
На второ място се сочи, че към датата на постановяване на определение
№ 436/ 15.12.2021 г. по гр. д. № 1106/ 2021 г. по описа на РС – Разлог, с което
е прекратено производството по гр. д. № 1106/ 2021 г. по описа на РС –
Разлог, поради недопустимост на иска, чието допълване е поискал ответника,
не е бил представен договор за правна защита и съдействие.
Поддържа се, че само при договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение, то се следват разноски за това.
Поради гореизложеното моли да се обезсили като недопустимо
определение № 66/ 16.02.2022 г. по гр. д. № 1106/ 2021 г. по описа на РС –
1
Разлог, с което е уважено искане на ответника за присъждане на
възнаграждение за адвокат в размер на 300.00 лв..
При евентуалност се прави искане да се отмени изцяло определение №
66/ 16.02.2022 г. по гр. д. № 1106/ 2021 г. по описа на РС – Разлог, с което е
уважено искане на ответника за присъждане на възнаграждение за адвокат в
размер на 300.00 лв..
В срока за отговор е постъпил такъв, в който се оспорва
основателността на жалба, за което се излагат подробни съображения.
Окръжен съд – Благоевград, като взе предвид постъпилата частна
жалба, данните по делото и съобразявайки ги в съвкупност, прие за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, предявена от лице имащо право и
интерес от настоящето обжалване. Разгледана по същество е основателна
поради следното:
Първоинстанционният Районен съд – Разлог е бил сезиран с искане за
връщане на детето В. А. Г., ЕГН **********, при неговия баща А. М. Г., ЕГН
********** на адрес: с. Б., общ. Р., ул. „А. Д.“ № *, включително и чрез
изземването му от майката Ц. В. Г., което искане е на основание чл. 126, ал. 2
СК.
С определение № 436/ 15.12.2021 г. по гр. д. № 1106/ 2021 г. по описа на
РС – Разлог, съдът е прекратил производството по гр. д. № 1106/ 2021 г. по
описа на РС – Разлог, като е приел, че съгласно чл. 126, ал. 1 от СК,
родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно, освен ако
важни причини не налагат да живеят отделно.
Поради пропуск на съда да се произнесе по искането за разноски,
направено от ответника, съдът е постановил определение № 66/ 16.02.2022 г.
по гр. д. № 1106/ 2021 г. по описа на РС – Разлог, с което е уважено искане на
ответника за присъждане на възнаграждение за адвокат в размер на 300.00 лв..
Това определение е предмет на настоящето обжалване.
По възражението за недопустимост на съдебния акт, съдът намира за
неоснователно.
Допълване на съдебния акт, като способ за неговото поправяне се
предприема, когато той не съдържа произнасяне по целия въведен спорен
2
предмет. Съдът дължи произнасяне по всички искове, с които е сезиран, в
определените от ищеца рамки.
Претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на
повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността
за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно
произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само, след като бъде сезиран. В
чл. 248, ал. 1 ГПК е предвидено, че съдът по искане на страната може да
допълни или да измени решението в частта му за разноските. Следователно
текстът разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения
съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски,
установени като изключение от правилото на чл. 246 ГПК.
Първата хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК обхваща случаите, при които
съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за
разноски. Разгледаната правна характеристика на допълване на съдебния акт
в обсъжданата част е процесуален способ за отстраняване непълноти при
формиране волята на съда. Уредена като изключение от принципа, въведен с
чл. 246 ГПК, тази непълнота може да бъде отстранена, без да се променя вече
постановения съдебен акт в същата част. Пропускът на съда да се произнесе
по своевременно направеното от страната искане за разноски не се
преклудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, поради което и
представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на
допълване на решението в тази му част.
При втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК, след като съдът е определил
дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в
съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е
за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото.
По тази причина и правната последица, установена с чл. 80, изр. 2 ГПК,
настъпва само по отношение на изменението на решението в частта му за
разноските, а не по отношение на неговото допълване.
Воден от изложеното, в настоящия случай, настоящия съдебен състав
намира, че липсва произнасяне на съда в определение № 436/ 15.12.2021 г. по
гр. д. № 1106/ 2021 г. по описа на РС – Разлог, с което е прекратено
производството по гр. д. № 1106/ 2021 г. по описа на РС – Разлог, по искането
за разноски в производството, поради което правилно, съдът се е произнесъл
3
по искането за допълване, въпреки липсата на списък.
По основателността на искането за допълване на акта в частта за
разноските, както неправилно е приел първостепенният съд, е неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК, ответникът има право на
разноски и при прекратяване на делото. В настоящия случай, е представен
договор за правна защита и съдействие от ответника, в който е договорено и
изплатено възнаграждение за защита по гр. д. № 1106/ 2021 г. по описа на РС
– Разлог. В случая обаче, видно от определение № 341/ 24.03.2022 г., пост. по
ч.в.гр. д. № 160/ 2022 г. по описа на ОС – Благоевград, е отменено
определение № 436/ 15.12.2021 г. по гр. д. № 1106/ 2021 г. по описа на РС –
Разлог, с което е прекратено производството по гр. д. № 1106/ 2021 г. по
описа на РС – Разлог, като незаконосъобразно, като делото е върнато на РС –
Разлог за продължаване на съдопроизводствените действия.
При обстоятелства, не са налице предпоставките на разпоредбата на чл.
78, ал. 4 ГПК за присъждане на разноски на ответникът, тъй като липсва
прекратяване на делото, делото продължава да бъде висящо, като на
основание чл. 78 ГПК, съдът с крайният акт по делото, ще се произнесе и по
искането за присъждане на разноски.
Поради гореизложеното следва да се отмени първоинстанционното
определение, като неправилно.
Водим от горното, Окръжен съд - Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 66/ 16.02.2022 г. по гр. д. № 1106/ 2021 г. по
описа на РС – Разлог, с което е уважено искане на ответника за присъждане
на възнаграждение за адвокат в размер на 300.00 лв..
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок
от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5