О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
02.06.2021 год. гр. Разград
Разградският административен съд, в закрито заседание на втори юни две хиляди двадесет и
първа година, в състав :
Председател МАРИН МАРИНОВ
като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 139 по описа за 2021, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от Административно процесуалния кодекс
(АПК) във връзка с във вр. с чл. 107,
ал. 2 от Закона за автомобилните превози.
Образувано е по
искане на Н.П.Н. *** за спиране на
допуснатото от закона – чл. 107, ал. 3 от ЗАвтП предварително изпълнение на
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № РД-14-1520 от 12.05.2021 год., издадена от директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – Русе. Искането е
инкорпорирано в жалба срещу заповедта, по която е образувано адм.д.
139/2021 год. по описа на съда. То е
обосновано с твърдението, че предварителното изпълнение на оспорената заповед ѝ
причинява съществени имуществени и неимуществени вреди, тъй като не може да
управлява собствения си лек автомобил, нито други МПС, тъй като и било
отнето издаденото свидетелство за
управление на МПС, както и Удостоверението
„Водач на лек таксиметров автомобил”, поради което не може да упражнява конституционното
си право на труд и да реализира законни доходи.
Административен съд-Разград,
след като се запозна и прецени писмените доказателства по делото съобразно
приложимите правни норми, приема от фактическа и правна страна следното:
На 11.05.2021 год.
служители на Регионална дирекция „Автомобилна администрация – Русе”
съставили срещу жалбоподателката Н.П.Н.
акт за установяване на административно нарушение сер А-2020 бланков № 290501 за
това, че на 11.05.2021 год. около 15 30 часа на път I-2,
км. 71369 Русе – Варна, в посока гр.
Варна, управлява лек автомобил „Дачия
Лоджи” с рег. № РР 2153 ВН, при което извършва обществен превоз на пътници
срещу заплащане – таксиметров , съгласно обясненията на пътника Юмгюл Маринова
Йорданова с ЕГН ********. МПС не е включено в списък към удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.
Въз основа на
така съставения акт и обяснение директорът на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” – Русе издал заповед № РД-14-1520
от 12.05.2021 год., с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1 б. „б”, точка 4,
буква „Б” и т. 7 б. „б” от ЗАвтП наложил на Н. три принудителни административни
мерки: 1. временно спиране от движение на МПС – „Дачия Лоджи”, категория
М1, с регистрационен № РР 2153 ВН,
собственост на Н. до отстраняване на нрушението, но за не повече от 12 месеца,;
2. временно отнемане на свидетелство за управление на МПС № ********* до
отстраняване на нарушението, но за не
повече от една година и 3. временно
отнемане на Удостоверение „водач на лек таксиметров автомобил” серия ВТ № 037852
Като фактическо
основание за издаване на заповедта
административнят орган е посочил, че на
11.05.2021 год. Н. е извършила таксиметров превоз на пътници с лек автомобил Дачия
Лоджи” с рег. № РР 2153 ВН, нейна собственост,
съгласно саморъчните писмени обясненията на Юмгюл Маринова Йорданова с
ЕГН **********, която заявила, че за превоза от Автогара Разград до с. Каменар е
заплатила 2 лв. От направената справка е установено, че таксиметровия превоз на
пътници е извършен от автомобил, който не е включен в списък към Удостоверение
за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Заповедта
е връчена на жалбоподателя на 12.05.2021 год. и е
обжалвана чрез административният орган на 18.05.2021 год.
Искането за
спиране е процесуално допустимо. Същото
е направено от активно легитимно лице, с правен интерес и е
съединено с оспорване на издаденото разпореждане по което е образувано съдебно
производство, т. е. във висящ процес по оспорване на административния акт.
Разгледано по същество
искането за спиране е неоснователно по следните съображения:
Съгласно чл. 106а, ал. 1 от
ЗАвтП за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки:
по т. 1, б. „”б” - временно спиране от
движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не
повече от 12 месеца, което не е включено в списък към удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници или е без разрешение
за извършване на таксиметров превоз на пътници за съответната община;
по т. 4, б. „б” временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който извършва
обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има
издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е
включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров
превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността – до
отстраняване на нарушението, но за не повече от една година;
по т. 7б. „б” временно отнемане на
удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил за срок една година на
водач на лек таксиметров автомобил, който извършва таксиметров превоз на
пътници без издадено разрешение за съответната община, от която е започнал
превозът, и/или моторното превозно средство не е включено в списъка към
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници;
Според чл. 107, ал. 2 и ал.
3 от ЗАвтП заповедта за налагане на ПАМ се обжалва по реда на АПК, но подадената
жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка.
Когато законът разпорежда
предварителното изпълнение на определена категория актове, той презюмира
съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК. Същевременно презумпцията по 107, ал. 3 от ЗАвтП за наличието на условия, обосноваващи
предварителното изпълнение на административния акт, не е необорима. Специалният
закон не предвижда основанията за спиране изпълнението на визираните в чл. 107,
ал. 3 заповеди, за които е дерогирал
суспензивния ефект на жалбата /чл. 166, ал. 1 от АПК/,
поради което по аналогия и с оглед препратката на чл.
107, ал. 2 от от ЗДвП се прилага нормата на чл. 166, ал. 2
във връзка с ал. 4 от АПК.
„
Нормата на чл. 166, ал. 2 от АПК
налага извода, че искането за спиране изпълнението на акта следва да е
мотивирано с реалната възможност за настъпване на имуществена или неимуществена
вреда за жалбоподателя, която да е значителна или трудно поправима. Във всички
случаи, частният интерес на жалбоподателя следва да е приоритетен и
противопоставим на обществения интерес, поради което законодателят е предвидил
предварително изпълнение на даден административен акт като изключение от
принципа за суспензивен ефект на подадената жалба. Само ако прецени за доказано
наличието на някоя от описаните в чл. 166, ал. 2 от АПК
предпоставки, съдът може да спре изпълнението на невлезлия в сила
административен акт.
В тежест на молителя е да посочи
и установи пред съда обстоятелствата по чл. 166, ал. 2 от АПК,
при които спирането на изпълнението на заповедта е основателно – обстоятелства,
дотолкова значими, че да се противопоставят на онзи обществен интерес / виж чл.
60, ал. 1 от АПК/, заради който законодателят е допуснал предварителното
изпълнение на административния акт по силата на закона. За да бъде спряно
предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже вида,
вероятния размер и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от
изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането
му, тоест следва да установи, че от допуснатото по закон предварително
изпълнение ще последва значителна или трудно поправима вреда или че ще бъде
засегнат особено важен негов интерес.
В случая
искането е мотивирано с това, че предварителното изпълнение би причинило съществени имуществени и неимуществени вреди,
тъй като не може да управлява собствения си лек автомобил, нито други МПС,
както и че няма да може да упражнява
конституционното си право на труд и да реализира законни доходи.
Тези твърдения са бланкетни
и не могат да обосноват извода, че са налице основания за спиране на
предварителното изпълнение на акта. При липсата на посочен размер на твърдяната
вреда, съдът не може да прецени дали тя наистина е "значителна".
Следва да се посочи, че имуществените вреди, каквито жалбоподателят има предвид , че би претърпял, с оглед на
фактическите твърдения, са всякога поправими. Българското законодателство дава
достатъчно гаранции на жалбоподателя да възстанови евентуално причинените му
вреди от незаконосъобразни административни актове по реда на ЗОДОВ, поради
което те не са трудно поправими.
Съдът намира, че изложените аргументи не обосновават
значителна или трудно поправима вреда, която ще последва за жалбоподателя. Тези
твърдения не са подкрепени с никакви доказателства Що се касае до правото на
труд , временното отнемане на свидетелството
за управление на МПС и на Удостоверението „Водач на лек таксиметров
автомобил” биха попречили на
жалбоподателката да упражнява труд като „водач на таксиметров автомобил”
или водач на друго ПМС, но не и да упражнява други професии. Като е допуснал
предварително изпълнение на заповедите за налагане на ПАМ законодателят е
съобразил обстоятелството, че то би
ограничило временно упражняването на професиите, свързани с управлението на МПС
за обществен превоз на пътници и товари,
тъй като тези мерки се налагат именно във връзка с цел предотвратяване и
пресичане на нарушенията в тези
обществени отношения, които са свързани с живота и здравето на много хора. Следва
да се посочи, че възникналите неудобства за жалбоподателя от допуснатото от
закона предварително изпълнение на ПАМ не надхвърлят обичайните такива, които
всеки човек би изпитал, ако временно е с отнето свидетелство за управление на
МПС и на удостоверение „водач на таксиметров автомобил”.
Поради това следва да се
приеме, че не е установен приоритет на частния интерес на адресата на акта пред
обществения интерес, а следователно не са изпълнени и условията за спиране на
допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния
акт.
По изложените съображения
съдът намира искането на Н.П.Н. за спиране на допуснатото по силата
на закона предварително изпълнение на Заповед
№ РД-14-1520 от 12.05.2021 год., издадена от директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация” – Русе за неоснователно и недоказано.
Предвид изложеното и на
основание чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК
във връзка с чл. 107, ал. 3 от ЗАвтП ,
съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на Н.П.Н. ***, за
спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение на Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № РД-14-1520 от 12.05.2021 год.,
издадена от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” –
Русе.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба
пред Върховния административен съд, чрез Административен съд Разград, в
7-дневен срок от съобщаването му.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия: