Р Е
Ш Е Н
И Е
№ … …
град Кърджали, 29.11.2023 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Кърджалийският
административен съд, ...…….............. в публично заседание …………
на
първи ноември ………....……....…..…………………………...……………………..……………….......….….…
през
2023/две хиляди двадесет и трета/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
АЙГЮЛ ШЕФКИ
при
секретаря ………………………………………………………….. Мелиха Халил, …………....……………....
и
при участието на ………. прокурор Бонка Василева от Окръжна прокуратура –
Кърджали
като
разгледа докладваното от ......................................... съдията
Виктор Атанасов ................
административно
дело ……..... №311
…...... по описа за ..................... 2023 година …….........
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
административно, по реда на чл.191, във връзка с чл.185 и следв.
от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Делото е
образувано по протест от Р. Г. - прокурор в Окръжна прокуратура - Кърджали, против разпоредбите на чл.35, ал.1, т.9,
т.16 и т.17 и чл.47 от Наредбата, съответно и против точки 9, 16 и 17 от Приложение
№9 и т.14, раздел V – Други от Приложение №10, от Наредба №1 за определяне и
администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община
Черноочене, приета Решение №21 от 29.12.2003 год. на Общински съвет - Черноочене,
последно изменена с Решение №55 от 18.07.2022 год. на Общински съвет -
Черноочене.
В протеста се
сочи, че с Решение №21 от 29.12.2003 год., Общински съвет - Черноочене, на
основание чл.9 от Закона за местното самоуправление и местната
администрация/ЗМСМА/, е приел Наредба определяне и администриране на местните
такси и цени на услуги на територията на Община Черноочене и че с Решение №55
от 18.07.2022 год. на Общински съвет - Черноочене са приети последните
изменения и допълнения към тази наредба.
Сочи се, че Наредбата,
издадена от общинския съвет, е нормативен административен акт, съобразно
нормите на чл.75, ал.1 и ал.2 и чл.76, ал.3 от АПК, тъй като разпоредбите й се
отнасят до неограничен брой адресати, имат многократно правно действие, уреждат
в съответствие с нормативните актове от по-висока степен, обществени
отношения с
местно значение и че в този смисъл са и разпоредбите на чл.7, ал.2 и чл.8 от
Закона за нормативните актове, който съобразно чл.80 от АПК, се прилага субсидиарно. Сочи се също, че Наредбата е издадена от
общинския съвет на основание чл.21, ал.2 от ЗМСМА, в предписаната от закона
форма и от материално компетентен орган и че съобразно чл.76, ал.3 от АПК,
общинските съвети издават
нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативните актове от по-висока
степен обществени отношения с местно значение, като такова е правилото и на
чл.8 от Закона за нормативните актове/ЗНА/. В протеста се твърди, че в приетият
от Общински съвет - Черноочене подзаконов нормативен акт са налице материално
незаконосъобразни разпоредби, които противоречат на актове от по-висока степен
- закони.
Сочи се
най-напред, че е налице материална незаконосъобразност в разпоредбите на чл.35,
ал.1, т.9, т.16 и т.17 и чл.47 от Наредбата съответно на приложение №9, точки
9, 16 и 17 и приложение 10, раздел V - други, т.14,
които противоречат съответно на чл.110, ал.2, т.1 и т.4 от Закона за местните
данъци и такси/ЗМДТ/ и Закона за гражданската регистрация, както и на Кодекса
на международно частно право. Сочи се, че незаконосъобразните разпоредби в
наредбата по чл.35, ал.1, т.9, т.16 и т.17 и чл.47 от същата, съответно на
приложение №9, точки 9, 16 и 17 и приложение 10, раздел V
- други, т.14 от същата, регламентират, че:
Чл.35, ал.1 - за
извършване на услуги по гражданското състояние се определят такси в размер
съгласно приложение №9, както следва: т. 9 - заверка на документи по
гражданското състояние за чужбина; т.16 - за издаване на удостоверение за
сключване на граждански брак от български гражданин в чужбина и т.17 - за
издаване на удостоверение за снабдяване на чужд гражданин с документ за
сключване на граждански брак в Р.България. В приложение №9 към чл.35, ал.1 от
наредбата било посочено, че се събират такси в размер на: т.9 - за заверка на
документи по гражданското състояние за чужбина – 20.00 лева; т.16 - за издаване
на удостоверение за сключване на граждански брак от български гражданин в
чужбина – 5.00 лева и т.17 - за издаване на удостоверение за снабдяване на чужд
гражданин с документ за сключване на граждански брак в Р.България – 5.00 лева.
На
следващо място се сочи, че чл.47 от наредбата определя, че общински съвет
определя услугите, предоставяни от Община Черноочене и цените за тях, съгласно Приложение
№10 и че в Приложение №10 към Наредбата, т.V - други, т.14, било посочено, че
за решение за признаване на чуждестранни съдебни решения по Кодекса на
международното частно право се събира такса от 30.00 лева. Сочи се от друга
страна, че разпоредбите на чл.110, ал.2, от т.1 до 4 вкл. от ЗМДТ гласят, че не
подлежат на таксуване следните услуги: съставяне на акт за раждане и издаване
на оригинално удостоверение за раждане; съставяне на акт за граждански брак и
издаване на оригинално удостоверение за сключен граждански брак; съставяне на
акт за смърт и издаване на препис-извлечение от него; отбелязвания, допълвания
и поправки в актове за гражданското състояние и че така също, чл.40, ал.1 от
Закона за гражданската регистрация/ЗГР/ определя, че актове за гражданско
състояние се издават безплатно. Излага се довод, че чл.70 и чл.72 от ЗГР урежда
реда, по който актове по гражданското състояние за български граждани,
съставени в чужбина от чуждо длъжностно лице по гражданското състояние, се
предоставят на българските лица по гражданско състояние за съставяне и вписване
на отразените в тях данни в съответните регистри в страната и че прочитът на
тези разпоредби показва, че законодателят е приравнил съставените в чужбина
актове по гражданското състояние на тези в страната, за което не се събират
такси. Сочи се, че при регистрирани събития по гражданското състояние, настъпили
в чужбина по отношение на български граждани, длъжностните лица по гражданското
състояние в съответните общини съставят акт по гражданското състояние по
смисъла на чл.34, ал.1 от ЗГР, който съобразно разпоредбата на чл.40, ал.1 от
ЗГР се издава безплатно и че следователно, въведената такси от 20 лева в т.9 и
от 5.00 лева в т.16 и т.17 от приложение №9 към Наредбата и таксата от 30.00 лева
в раздел V - други, т.14 от приложение №10 от Наредбата, са незаконосъобразни.
На следващо
място, в протеста се развива довод, че пак в тези два закона - ЗМДТ и ЗГР,
както и в КМЧП, е регламентирано отразяването на промени в данните за
гражданското състояние на лицата в съставени актове по гражданското състояние и
че това може да бъде извършено по съдебен или по административен път и че съобразно
чл.110, ал.2, т.4 от ЗМДТ, отбелязвания, допълнения и поправки в актове за
гражданското състояние и отразяване на промяна в име в регистрите за гражданско
състояние на населението се извършва безплатно, както и че законът не
разграничава, дали това става въз основа на съдебен или административен акт в
страната или чужбина, поради което и въведените такси в Наредбата са
незаконосъобразни.
Твърди се, че в този смисъл, и цитираните разпоредби от Наредба №1 на Община
Черноочене и от приложения №9 и №10 към нея противоречат и на Кодекса на
международно частно право, където е уреден реда за признаването и допускането
на изпълнение на чуждестранни решения и други актове в Република България, вкл.
и компетентност по дела за лични права - чл.5 до чл.10 от КМЧП, чл.117 и чл.118
от КМЧП.
Предвид
изложеното и на основание чл.185, във вр. с чл.186,
ал.2, във връзка с чл.16, ал.1, т.1 от
АПК, с протеста се предлага, Административен съд - Кърджали да отмени
разпоредбите на чл.35, ал.1, т.9, т.16 и т.17 и чл.47 от Наредбата съответно на
точки 9, 16 и 17 от Приложение №9 и т.14, раздел V -Други от Приложение №10, от
Наредба №1 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Черноочене, приета Решение №21 от 29.12.2003 год. на Общински
съвет - Черноочене, последно изменена с Решение №55 от 18.07.2022 год. на
Общински съвет - Черноочене. Иска се да бъдат присъдени и направените от Окръжна прокуратура - Кърджали разноски за
съобщаване на оспорването, за което ще се представят доказателства.
В съдебно
заседание, редовно призована, Окръжна прокуратура - Кърджали се представлява от
прокурор Б. В., която поддържа
протеста по изложените в него съображения. Счита, че следва да се отменят
разпоредбите на чл.35, ал.1, т.9, т.16 и т.17, както и разпоредбата на чл.47
от Наредба №1 за определяне и
администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община
Черноочене, приета с Решение №21 от 29.12.2003 год. на Общински съвет –
Черноочене, съответно и на приложение №9, точки 9, 16 и 17 от същото и
приложение №10, раздел V - други, т.14 от това приложение към същата Наредба.
Счита също, че тези разпоредби противоречат на разпоредбите на чл.110, ал.2,
т.1 и т.4 от Закона за местните данъци и такси, както и на Закона за
гражданската регистрация, по-конкретно на чл.40, ал.1 от същия закон и че съдът
следва да се съобрази с подробно изложените доводи в протеста, тъй като
съобразно същите, категорично се установява материалната незаконосъобразност на
разпоредбите в местния нормативен акт, приет от Общински съвет – Черноочене, с
нормативна база в уредба на нормативни актове от по-висока степен, каквито са
ЗМДТ и ЗГР. Моли съда да уважите протеста на Окръжна прокуратура – Кърджали.
Ответникът по
протеста – Общински съвет – Черноочене, редовно призован за съдебното
заседание, се представлява от редовно упълномощен процесуален представител –
адв.М. С. от АК - ***, който счита подадения протест за частично основателен, с
изключение на оспорването на разпоредбата на т.14 от Раздел V към Приложение
№10 от Наредба №1 за определяне и администриране на местните такси и цени на
услуги на територията на община Черноочене. Счита също, че Общински съвет –
Черноочене има правомощията да определя такса при признаване и допускане на
изпълнение на чуждестранни решения. Моли за възможност да представи писмена
защита, в срок, определен от съда.
В предоставения
му от съда 14-дневен срок не представя такава писмена защита.
Административният
съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и
въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорената
разпоредба от посочения подзаконов нормативен акт, приет от Общински съвет –
Черноочене, намира следното:
Съобщението за
постъпилия протест е обявено по реда на чл.181, във връзка с чл.188 от АПК, в
Държавен вестник, бр.73 от 25.08.2023 год., на стр.63/л.1952/, като по делото не са встъпили
заинтересовани страни по смисъла на чл.189, ал.2 от АПК.
По допустимостта
на протеста:
Предмет на
оспорване с протеста са конкретни разпоредби от подзаконов нормативен акт, които
са с многократно правно действие и относими към
неопределен и неограничен брой адресати, т.е. с нормативен характер. Съгласно
чл.185, ал.2, във връзка с ал.1 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат
да се оспорват пред съд в отделни техни разпоредби, като съгласно разпоредбата
на чл.186, ал.1 от АПК, правото на оспорване на подзаконов нормативен акт
принадлежи на гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или
законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които
той поражда задължения. В съответствие с разпоредбата на чл.186, ал.2 от АПК,
прокурорът може да подаде протест срещу подзаконов нормативен акт, а според чл.187,
ал.1 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без
ограничение във времето. Предвид това, така подаденият протест от прокурор при
Окръжна прокуратура – Кърджали е допустим и следва да бъде разгледан по
същество.
След като се
запозна с фактите и обстоятелствата по делото, с приложените доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, с доводите и становищата на страните и след направената преценка на доказателствения материал по делото, както и валидността и
законосъобразността на оспорените разпоредби, с оглед основанията, визирани в
разпоредбата на чл.146 от АПК, приложими субсидиарно
на основание чл.196 от АПК, съдът намира протеста за частично ОСНОВАТЕЛЕН.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени доказателства, намери за установено от
фактическа страна следното:
С Решение №03 от
20.02.2003 год./л.197, т.II/ по Протокол №01
от заседание на Общински съвет – Черноочене, проведено на 20.02.2003 год./а не с Решение №21 от 29.12.2003 год. на Общински
съвет – Черноочене, както се сочи в протеста/, на основание чл.9 от ЗМДТ, е
била приета за първи път Наредба за определяне и администриране на местните
такси и цени на услуги на територията на община Черноочене. Приемането на
Наредбата е извършено от Общински съвет - Черноочене при предварително обявен
дневен ред, видно от приложената покана от 13.02.2003 год. за свикване на
заседанието на Общински съвет – Черноочене на датата 20.02.2003 год./л.187-л.188/, като докладната записка на кмета на
община Черноочене, за приемането на тази Наредба, е включена като т.3 от
дневния ред. Заседанието на Общински съвет – Черноочене е проведено и при
наличие на кворум, видно от приложения пълен препис от Протокол №01 от това
заседание на Общински съвет – Черноочене, проведено на 20.02.2003 год./л.189-л.200/ и присъствения лист към него/л.201/, като при общ брой от 17/седемнадесет/
общински съветници, на заседанието са присъствали
11/единадесет/ от тях, от които, при вземането на решението за приемането на
Наредбата, „ЗА” са гласували всички присъстващи 11/единадесет/ общински съветници, като „против” и „въздържал се” е нямало.
Докладната
записка за приемането на тази Наредба, с Изх.№08-00-12 от 13.02.2003 год./л.171/, ведно с проекта на самата наредба/л.172-л.186/, са били представени своевременно в
Общински съвет – Черноочене, регистрирани с Вх.№08/13.02.2003 год. и са били
разгледани и обсъдени на съвместно заседание на съответните постоянните
комисии/ПК/ при Общински съвет – Черноочене. Видно от представения и приет като
доказателство по делото Протокол №01 от 18.02.2003 год. от проведеното
съвместно заседание на ПК по законност и
ПК по бюджет при Общински съвет – Черноочене/л.189-л.190/, внесеният
проект за тази наредба е бил разгледан като т.3 от дневния ред и след дадените
разяснения по проекта, с решението по тази т.3, и двете постоянни комисии при
Общински съвет – Черноочене са подкрепили предложението за приемане на тази
наредба, така, както проектът за същата е внесен за разглеждане с докладната
записка на кмета на общината. За това решение е изготвено и отделно писмено
становище от 18.02.2003 год., подписано от председателите на двете постоянни
комисии/л.191/.
Тази Наредба №1 от 20.02.2003 год. за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Черноочене, от момента на приемането й с Решение №03 от 20.02.2003 год. на Общински съвет – Черноочене до настоящия момент, е претърпяла множество изменения и допълнения (пълният актуален текст на Наредбата е приложен на л.9-л.31 от делото), като протестираните норми от същата са съществували в първоначално приетата редакция на Наредбата, доколкото в представения пълен актуален текст на същата не е отразено нещо друго, т.е. не е отразено тези разпоредби да са приети с последващи решения на Общински съвет – Черноочене, за изменение и допълнение на тази Наредба. Следва да бъде отбелязано, че всяко едно от измененията и допълненията на Наредбата е извършено от Общински съвет – Черноочене при предварително обявен дневен ред, с надлежно изпратени покани до общинските съветници, приемането на измененията и допълненията е било включено в съответната точка от дневния ред, при наличие на кворум и изискуемото мнозинство от общински съветници, гласували за приемането на всяко от тях.
При така
установените факти, от правна страна, съдът, след цялостната
проверка на оспорените разпоредби, на основанията по чл.146 АПК, приложим субсидиарно на основание чл.196 от АПК, намира следното:
Подзаконовият нормативен акт (ПНА) е издаден, а впоследствие изменян и допълван, от компетентен
орган - Общински съвет - Черноочене, който, съгласно разпоредбата на чл.22, ал.1 от ЗМСМА, в приложимата й към този
момент редакция (Изм. и доп. - ДВ, бр.69 от 2003 г.), е имал процесуално-правна
компетентност, в изпълнение
на правомощията си, да издава нормативни
актове, с които да урежда, съобразно
с нормативните актове от по-висока степен,
обществени отношения с местно значение, на територията на община Черноочене.
На следващо място, тази Наредба е приета от Общински съвет – Черноочене в съответствие и на основание на разпоредбата на чл.9 (Нов - ДВ, бр.119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) от ЗМДТ, съгласно която, общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. На следващо място, ПНА е издаден в установената писмена форма, със съответните реквизити (чл.24 – чл.35 от Указ №883/24.04.1974 год. за прилагане на ЗНА), при надлежно отбелязване на фактическите и правните основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила - предварително обявен за обсъждане акт, предварително обявен дневен ред и при наличие на законоустановения от ЗМСМА кворум, без наличие на съществени нарушения при обсъждането, гласуването и приемането му. Предвид горното, настоящият съдебен състав счита, че оспорените текстове от наредбата са приети от компетентен орган в рамките на правомощията му, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при изработването на проекта на Наредбата, внасянето му за разглеждане от компетентния орган и при гласуването.
По
отношение материалната законосъобразност на протестираните
норми от Наредба №1 за определяне и администриране на местните такси и цени на
услуги на територията на Община Черноочене/Наредбата/, т.е по отношение
съответствието им с разпоредби на нормативни актове от по-висока степен, съдът
намира следното:
Протестираните разпоредби на чл.35, ал.1,
т.9, т.16 и т.17 от Наредба №1 от 20.02.2003 год. за определяне и
администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община
Черноочене, се намират в Раздел VI. Такси за административни услуги, като регламентират
че:
„Чл.35/1/ За извършване на услуги по гражданско състояние
се определят такси в размери съгласно Приложение №9, както следва:
т.9. за заверка на документи по гражданското
състояние за чужбина;
т.16. за издаване на удостоверение за
сключване на граждански брак от български гражданин в чужбина;
т.17. за издаване на удостоверение за
снабдяване на чужд гражданин с документ за сключване на граждански брак в
Република България.“.
Съответно, с протестираните точки 9, 16 и 17 от Приложение №9 - Такси за
административни услуги, Раздел I. Административни услуги по гражданско състояние, към Наредбата е
регламентирано, че:
„9. за заверка на документи по
гражданското състояние за чужбина – 20.00 лева;
16. за издаване на удостоверение за
сключване на граждански брак от български гражданин в чужбина – 5.00 лева;
17. за издаване на удостоверение за
снабдяване на чужд гражданин с документ за сключване на граждански брак в
Република България – 5.00 лева.“.
Съдът в
настоящия състав намира, че тези протестирани
разпоредби от Наредбата са материално незаконосъобразни, тъй като се явяват в
пряко противоречие с разпоредби от нормативни актове от по-висок ранг – чл.40,
ал.1 и чл. 72 от Закона за гражданската регистрация/ЗГР/, както и чл.110, ал.2
от Закона за местните данъци и такси/ЗМДТ/, поради което протестът в тази му
част е основателен. Съгласно
чл.34, ал.1 от ЗГР, актовете за гражданско състояние на лицата са: акт за
раждане; акт за сключване на граждански брак и акт за смърт. Съставянето на
актове за гражданско състояние на български гражданин, които имат съставени
такива в чужбина, е уредено в Раздел VII Актове за гражданско състояние на
български граждани, съставени в чужбина – от чл.69 до чл.72 вкл. от ЗГР. В
посочената нормативна уредба липсва разпоредба, която да предвижда актовете за
гражданско състояние да се издават срещу заплащане. В нормата на чл.35, ал.1,
т.9, т.16 и т.17 от Наредбата липсват въведено уточнение, което да аргументира
извод, че предвидените такси са относими само за
случаите, когато съответните лица искат да им бъдат издадени удостоверения и
преписи от съответните актове за втори или следващ път, т.е. в хипотезата на чл.40, ал.1, изр.3/трето/ от ЗГР, според което, за издаването на удостоверения и
преписи от тези актове за втори и следващ път се заплаща такса.
Предвид изложеното настоящият състав
намира, че протестираните т.9, т.16 и т.17 от ал.1 на
чл.35 от Наредбата, респ. и точки 9, 16 и 17 от Приложение №9 - Такси за
административни услуги, Раздел I. Административни услуги по гражданско състояние, към Наредбата, противоречат на чл.40, ал.1, изр.1 и 2 от ЗГР, съгласно които, „Актовете
за гражданско състояние се издават безплатно. На заинтересуваните страни се
издават безплатно удостоверения за раждане и сключен граждански брак и
препис-извлечение от акт за смърт по утвърдени образци.“. Налице е противоречие
и с нормата на чл.72 от ЗГР, като в този смисъл е основателен доводът, изложен
в протеста, че чл.70 и чл.72 от ЗГР уреждат реда, по който актове по
гражданското състояние за български граждани, съставени в чужбина от чуждо
длъжностно лице по гражданското състояние, се предоставят на българските лица
по гражданско състояние за съставяне и вписване на отразените в тях данни в
съответните регистри в страната и че прочитът на тези разпоредби показва, че
законодателят е приравнил съставените в чужбина актове по гражданското
състояние на тези в страната, за което никъде не е предвидено да се събират
такси, както и че при регистрирани събития по гражданското състояние, настъпили
в чужбина по отношение на български граждани, длъжностните лица по гражданското
състояние в съответните общини съставят акт по гражданското състояние по смисъла
на чл.34, ал.1 от ЗГР, който съобразно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗГР, се
издава безплатно. От това следва, че въведените такси от 20 лева в т.9 и от
5.00 лева в т.16 и т.17 от Приложение №9 Такси за административни услуги,
Раздел I. Административни услуги по гражданско състояние, към Наредбата, са незаконосъобразни
и на това основание.
Както бе отбелязано и по-горе, съдът
намира че тези протестирани разпоредби от Наредбата
са в
пряко противоречие с нормата на чл.110, ал.2 от Закона за местните данъци и
такси/ЗМДТ/ и по-конкретно, с чл.110, ал.2, т.1 – т.4 от с.з., които изрично
регламентират, че:
/2/ Не подлежат на таксуване
следните услуги:
1. съставяне на акт за раждане и
издаване на оригинално удостоверение за раждане;
2. съставяне на акт за граждански
брак и издаване на оригинално удостоверение за сключен граждански брак;
3. съставяне на акт за смърт и
издаване на препис-извлечение от него;
4. отбелязвания, допълвания и
поправки в актовете за гражданско състояние.
При тази пределно ясна законова
регламентация извън всякакво съмнение е, че посочените по-горе и протестирани разпоредби от Наредба №1 от 20.02.2003 год. за
определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията
на община Черноочене, с които са въведени такива такси,
е в противоречие с посочените разпоредби от нормативен акт от по-висока степен,
а именно и с разпоредбите на чл.110, ал.2, т.1 - т.4 от Закона за местните
данъци и такси.
Протестираната разпоредба на чл.47 от
Наредба №1 от 20.02.2003 год. за определяне и администриране на местните такси
и цени на услуги на територията на община Черноочене, се намира в Глава Трета -
Цени на неуредени със закон услуги, оказвани или предоставяни от общината на
физически и юридически лица, като тази разпоредба регламентира, че:
„Чл.47 Общинският съвет определя
услугите, предоставяни от Община Черноочене и цените за тях, съгласно
Приложение №10.“.
Съответно, с протестираната точка 14 от Раздел V. Други,
на Приложение №10 към Наредбата е регламентирано, че:
„14. За решение за признаване на
чуждестранни съдебни решения по Кодекса на международно частно право/КМЧП/ - 30
лева.“, т.е. с тази разпоредба е прието, че признаването на чуждестранно съдебно
решение по Кодекса на международно частно право/КМЧП/ е административна услуга,
за която услуга, с протестираната т.14 от Раздел V от Приложение №10 към Наредбата е въведена и такса.
Във връзка с
горното съдът счита, че признаването и изпълнението на решенията и актовете на
чуждестранните съдилища и други органи по смисъла на чл.117 от Кодекса за
международно частно право/КМЧП/ не представлява административна услуга по смисъла
на чл.6, ал.1, б.„е“ от ЗМДТ и за това признаване на чуждестранни съдебни
решения по Кодекса на международно частно право/КМЧП/ общината разполага с
правомощия да събира такса, като то не представлява и услуга по чл.6, ал.2 от ЗМДТ, за която общинският съвет има правомощие да определя цена. Съгласно чл.118,
ал.1 от КМЧП, признаването на чуждестранно решение се извършва от органа, пред
който се предявява. Гражданските
последици на чуждестранните охранителни актове се зачитат в Република
България по повод тяхното предявяване, ако актовете са издадени от орган,
международно компетентен според българското право, и не противоречат на
българския обществен ред – чл.124 от КМЧП. Всичко това аргументира извода, че
признаването от общината на чуждестранните съдебни решения и на актове за
гражданско състояние и регистрация не представлява административна услуга по
гражданско състояние, поради което за това признаване не се дължи такса от
лицето, респ. такава такса не може да бъде въвеждана с местен подзаконов
нормативен акт, както това е сторено в случая от Общински съвет - Черноочене.
Във връзка с
горното, съдът намира за необходимо и да посочи, че признаването и изпълнението
на съдебни решения и актове, постановени в държави - членки на европейския съюз
е уредено в чл.621, ал.1 от ГПК - то се зачита пряко от органа, пред който се
предявява, т.е. включително и от компетентните органи по регистрацията. Прякото
признаване от органа по гражданското състояние на чуждестранни съдебни решения,
свързани с обстоятелства по поддържане на регистъра на населението и вписване
на отбелязвания, допълвания и поправки в актовете за гражданското състояние,
подлежащи на вписване в регистрите на населението, е задължение на органа, пред
който се предоставя чуждестранния документ с цел признаване на неговите правни
последици. Това е производство, свързано с дейност по вписване на промените в
регистрите на населението, за поддържането им в актуално състояние, поради
което и на основание на чл.110, ал.2 от ЗМДТ, не подлежи на таксуване.
От това следва,
че въведената такса от 30 лева с т.14 от Раздел V. Други,
от Приложение №10 към Наредбата, е незаконосъобразна, поради противоречие с
посочените по-горе разпоредби от нормативен акт от по-висока степен и като такава, следва да бъде отменена.
По отношение
протеста, в частта му против разпоредбата на чл.47 от Наредбата обаче, съдът
намира следното:
Както бе
посочено и по-горе, тази разпоредба регламентира единствено, че Общинският
съвет определя услугите, предоставяни от Община Черноочене и цените за тях,
съгласно Приложение №10, т.е. тя препраща към това Приложение №10. В това
приложение обаче, в пет отделни раздела, са описани множество други услуги/така:
цени на услуги за ползване на паркоместа; копирни
услуги; цени на тръжни книжа; цени на услуги за издаване на превозен билет и
маркиране на дървесина, както и други услуги/ и съответните им цени, които си
остават действащи и се прилагат в община Черноочене. Всички тези други услуги,
определени от Общински съвет – Черноочене и съответно, определените за тях
цени, описани в това Приложение №10, не са предмет на настоящия протест,
съответно, не са предмет на настоящото дело, като тези услуги се извършват и ще
продължават да се извършват в община Черноочене, респ., за тях се заплащат
посочените в това приложение цени. Пределно ясно е, протестираната
разпоредба и на чл.47 от Наредбата не препраща само към т.14 от Раздел V. Други, от Приложение №10 към Наредбата, а към цялото
приложение, като при това положение, предвид изложеното по-горе, липсва
основание, а липсва и каквато и да е правна логика, тази разпоредба да бъде
приета за незаконосъобразна като противоречаща на разпоредби от нормативен акт
от по-висока степен и съответно, липсва основание същата да бъде отменяна. По
тези съображения съдът намира, че протестът в тази му част е неоснователен и
като такъв, в тази част с решението по делото същият следва да бъде отхвърлен.
Ето защо, предвид всичко
изложено по-горе се налага извода,
че протестираните разпоредби на чл.35, ал.1, т.9, т.16 и т.17, както и точки 9, 16 и
17 от Раздел I. Административни
услуги по гражданско състояние от Приложение
№9 - Такси за административни услуги и точка 14 от Раздел V. Други от
Приложение №10, от
Наредба
№1 от 20.02.2003 год. за определяне и администриране на местните такси и цени
на услуги на територията на община Черноочене, са в противоречие и с разпоредбата на чл.76, ал.3
от АПК, съгласно която, общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат, съобразно нормативните актове от по-висока
степен, обществени отношения с местно значение, както и с разпоредбата
на чл.8 от Закона
за нормативните актове/ЗНА/, която предвижда, че всеки
общински съвет може да издава
наредби, с които да урежда, съобразно
нормативните актове от по-висока степен,
неуредени от тях обществени отношения с местно значение. В случая,
с протестираните разпоредби
от Наредба №1 от 20.02.2003 год. за определяне и
администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община
Черноочене, приета от
Общински съвет – Черноочене, са уредени
обществени отношения с местно значение, но същите са в несъответствие и в противоречие, т.е. явяват се несъобразени, с действащи нормативни актове от по-висока
степен, а именно – не са съобразени с
действащите разпоредба на Закона за местните данъци и такси/ЗМДТ/,
на Закона за гражданската регистрация/ЗГР/ и на Кодекса за международно частно
право/КМЧП/, посочени по-горе в настоящото изложение, от което, както бе посочено
и по-горе, се налага извода, че протестираните норми от тази общинска Наредба са материално незаконосъобразни, поради противоречието
им с норми от по-висок
ранг, т.е. налице е основание за отмяната
им по смисъла на чл.146, т.4 от АПК.
По изложените съображения съдът намира, че
протестът се явява основателен в частта му, с
която се иска отмяна на разпоредбите на чл.35, ал.1, т.9, т.16 и т.17, както и на точки 9,
16 и 17 от Раздел I. Административни услуги по гражданско състояние от Приложение
№9 - Такси за административни услуги и точка 14 от Раздел V. Други от
Приложение №10, от Наредба №1 от
20.02.2003 год. за определяне и администриране на местните такси и цени на
услуги на територията на община Черноочене, поради което и същите следва с решението по настоящото
дело, като материално незаконосъобразни, да бъдат отменени.
При този изход на делото,
в полза на протестиращата страна – Окръжна прокуратура – Кърджали, следва да бъдат
присъдени направените от нея деловодни
разноски, възлизащи в размер на 30.00/тридесет/ лева и представляващи
преведена по сметка на „Държавен вестник“ такса, за публикуване
на съобщението за оспорването, съгласно представеното и приложено по делото
бюджетно
платежно нареждане от 11.08.2023 год. на „УниКредит
Булбанк” АД ***/на л.1948 от делото/. Разноските следва да бъдат възложени в тежест на
община Черноочене, която, съгласно чл.14 от ЗМСМА, е юридическо лице, което има
право на собственост и самостоятелен общински бюджет.
Предвид всичко изложено по-горе и на основание чл.193,
ал.1, предл.ІІ/второ/ от АПК, Административен съд - Кърджали
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ разпоредбите на чл.35, ал.1,
т.9, т.16 и т.17, както и точки 9, 16 и 17 от Раздел I. Административни услуги по гражданско състояние от Приложение №9
- Такси за административни услуги и точка 14 от Раздел V. Други
от Приложение №10, от Наредба
№1 от 20.02.2003 год. за определяне и администриране на местните такси и цени
на услуги на територията на община Черноочене, приета с Решение №21 от 29.12.2003 год. на Общински
съвет – Черноочене по Протокол №03 от заседание,
проведено на 29.12.2003 год., последно
изменена и допълнена с Решение №55 от 18.07.2022 год. на Общински съвет –
Черноочене, като незаконосъобразни.
ОТХВЪРЛЯ протеста на Р.
Г. – прокурор при Окръжна прокуратура – Кърджали, В
ЧАСТТА МУ, с която се иска отмяна на разпоредбата на чл.47 от Наредба №1 от 20.02.2003 год. за определяне и
администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община
Черноочене, приета с Решение №21 от 29.12.2003 год. на
Общински съвет – Черноочене по Протокол
№03 от заседание,
проведено на 29.12.2003 год., последно
изменена и допълнена с Решение №55 от 18.07.2022 год. на Общински съвет –
Черноочене, като неоснователен.
ОСЪЖДА Община –
Черноочене, с административен адрес – ***, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на Окръжна прокуратура
- Кърджали, направените
деловодни разноски, възлизащи
в размер на 30/тридесет/ лева.
Решението може да
се обжалва или протестира пред Върховния административен съд, в 14/четиринадесет/-дневен срок
от съобщаването или връчването му на страните.
Решението да се
разгласи по реда на чл.194 от АПК при неподаване в срок на касационна жалба или протест
или ако те
са отхвърлени от второинстанционния съд.
Препис от
решението, на основание чл.138, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на
страните по делото.
2.