Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1218 Година
2020, 13.07., Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, ХХІ състав
на 16.06.2020 година
в публичното заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и при участието на
прокурора КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. дело номер 750 по описа за 2020 година и като обсъди :
Производство по чл.208 и
сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Постъпила е касационна жалба от Община – Пловдив с адрес на призоваване гр.Пловдив, пл. “Ст.
Стамболов”№1 срещу Решение №2371 от 30.12.19г. по НАХД №6583/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, IХ н. състав, с което е отменено наказателно постановление/НП/ №103/30.09.2019г. на Директор на Дирекция „МДТ“ на Община – Пловдив, с
което на “Васко
60”ЕООД с адрес на управление гр.Пловдив на основание чл.123 ал.1 от Закона за местните
данъци и такси/ЗМДТ/ е наложено административно
наказание “Имуществена санкция” в размер на 500 лева за извършено нарушение по чл.14 ал.1 ЗМДТ.
Жалбоподателят счита, че така постановеното решение от състав на Районния съд е
незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, необосновано и при неправилно
прилагане на материалния закон. Моли съда да отмени
изцяло решението по мотиви, подробно изложени в касационната жалба, като се потвърди НП.
Ответникът по касационната жалба – “Васко 60”ЕООД не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на
така подадената касационна жалба.
Пловдивският административен съд – двадесети и първи състав, след като разгледа по
отделно и съвкупност наведените с жалбата касационни основания, намира за
установено следното.
С НП №103/30.09.2019г. на Директор на Дирекция „МДТ“ на Община – Пловдив на ЕООД-то на основание чл.123 ал.1 от ЗМДТ е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 500 лева за извършено нарушение по чл.14 ал.1 ЗМДТ, изризило се в това, че не дружеството не е подало
декларация по чл.14 ЗМДТ за деклариране на новопридобит имот в законоустановения
двумесечен срок, т.е. до 09.01.2019г., като такава е била входирана едва на
дата 26.09.2019г.
С решението си от 30.12.2019г. първостепенният
съд при правилно установена фактическа обстановка, е извел законосъобразни
правни изводи, а именно че НП е незаконосъобразно.
Настоящия касационен състав следва да отбележи,че
посочената за нарушена в НП норма е тази на чл.14 ал.1 ЗМДТ, която към датата
на издаване на НП, а и към датата посочена за крайна за подаване на
декларацията – 9 януари на същата година има следното съдържание: „За
новопостроените сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в
експлоатация по реда на Закона за устройство на територията,
собственикът уведомява за това писмено в 2-месечен срок
общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за
облагане с годишен данък върху недвижимите имоти“, съобразно
редакцията и с ДВ бр.98/2018г. в сила от 01.01.2019г..
Или безспорно е, че в случая е посочено и в АУАН, а и в НП, че се касае за
новопридобит имот, а не за новопостроен такъв.
Съгласно новелата на чл.14 ал.3 ЗМДТ „Не се подават данъчни
декларации за облагане с годишен данък за имотите и
ограничените вещни права, придобити
по възмезден или безвъзмезден начин по раздел трети от тази глава.“, а съобразно следващата ал.4 „За новопостроен или придобит по друг
начин имот или ограничено вещно право на ползване в срока по ал. 1
предприятията подават информация за отчетната стойност и други обстоятелства,
имащи значение за определянето на данъка“, като тези норми също
са в сила в посочените им редакции от 01.01.2019г.
При това положение не става ясно на първо място: къде според наказващия
орган е следвало да се определи придобиването чрез апорт на недвижимата вещ, а
освен важно е да се отбележи, че не във всеки случай се следва подаване на
данъчна декларация/по ал.4 се изисква само подаване на информация за
отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето
на данъка/.
В тази връзка прави впечатление, че навсякъде в касационната жалба на
Общината се сочи, че наказващия орган правилно приложил разпоредбата на чл.14
ал.1, но с уточнението, че „редакцията до 31.12.2018г.“.
Този състав счита, че след като двумесечния срок е изтекъл на 09.01. 2019г.,
то към този момент следва да се съобрази и изискването на ЗМДТ по отношение на
необходимото деклариране, за което следва да се вмени и неизпълнение, от което
следва да се обосновава и налагане на конкретна имуществена санкция на
търговеца.
Повече от очевидно е, че към релевантния момент неприложима е нормата на
чл.14 ал.1 ЗМДТ за неизпълнено от субекта задължение, от което да последва
реализиране на административнонаказателната му отговорност в случая.
Или налице е неправилно приложение на материалния закон, което е напълно
достатъчно за отмяна на атакуваното НП, като незаконосъобразно.
Всичко това, а и изложеното от първата инстанция,
обосновават извода и на този състав на съда – за правилност при извършената
отмяна на издаденото срещу дружеството НП.
С
оглед на изложеното не са налице касационните основания по чл.348 ал.1, т.1 и
т.2 НПК, а атакуваното решение на Районния Съд е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон и във връзка с чл.221 ал.1 АПК следва да
бъде оставено в сила.
Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХІ състав :
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение №2371 от 30.12.2019г., постановено
по НАХД №6583/2019г. по описа на Районен Съд – Пловдив, IХ-ти н. състав.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.