РЕШЕНИЕ

Номер 1635                                                       19.12.2009г.                                                     Град Бургас

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                          ІV-ти граждански състав

На :        тридесети ноември                                                                         Година: две хиляди и девета

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

 

Секретар         Анелия Такова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева

гражданско  дело  номер  5442  по  описа за  2009 година

 

Производството по делото е образувано по исковата молба на В.Д.Ж. ***, със съдебен адрес гр.Бургас, ул.”Сливница” № 21, ет.1 – чрез адв.И.К.,***, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.”Сливница” № 57, ет.3, представлявано от Атанас Иванов Димов, с която се иска от съда да признае за незаконно прекратяването на трудовото правоотношение между страните, извършено със заповед № 52 от 22.05.2009 г. и да отмени уволнението, както и да осъжди ответника да заплати на ищеца обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 630 лв. за периода от 22.05.2009 г. до подаване на исковата молба, през който той е останал без работа поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба.

С протоколно определение от 30.11.2009 г. е прието по реда на чл.214, ал.1 ГПК увеличение на претенцията за заплащане на обезщетение по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ, като същата се счита предявена за заплащане на обезщетение в размер на 1 890 лв. за срок от шест месеца, считано от датата на уволнението.  

В исковата молба се твърди, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6, вр. чл.190, ал.2, т.2 КТ, което е извършено незаконосъобразно, тъй като той с нищо не е предизвикал дисциплинарното уволнение. Ищецът твърди, че е бил накаран да подпише молба за неплатен отпуск с начална дата 21.04.2009 г. и без крайна дата, като след изтичането на един месец ходил всеки ден във фирмата, но от там бил връщан непрекъснато, поради което останал много учуден от връчената му заповед за уволнение. След разговор с работодателя, на ищеца му било обяснено, че договорът му е прекратен, защото няма работа и не може да му се плаща възнаграждение. Ищецът счита, че уволнението му е извършено в нарушение на разпоредбите на КТ, основанието за уволнението е некоректно и самото уволнение като т. е незаконосъобразно, като в резултат на уволнението е останал без работа от 22.05.2009 г. Предвид това, моли съда да признае уволнението му за незаконно и да го отмени, както и да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на 1 890 лв. за времето, през което е останал без работа, но за не повече от шест месеца, считано от 22.05.2009 г., като посочва, че брутното му трудово възнаграждение е било в размер на 315 лв.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи. Ангажира писмени и гласни доказателства. Претендират се направените съдебни разноски.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответното предприятие, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Твърди се, че ищецът е уволнен законосъобразно, тъй като не се явил на работа в повече от два последователни дни, същият е подал молба за отпуск, считано от 21.04.2009 г. до 21.05.2009 г., който му е бил разрешен и след изтичането на отпуска работникът не се явил на работа. Ангажира писмени и гласни доказателства.

 

Бургаският районен съд, като взе предвид направените искания и доводи на страните, събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ.

От събраните по делото доказателства е видно, че страните по делото са се намирали в трудови правоотношения, като с трудов договор № 62/01.10.2008 г. ищецът е бил назначен на работа в предприятието на ответника и е заемал длъжността „арматурист” с основно трудово възнаграждение в размер на 315 лв. Трудовото правоотношение на Ж. е прекратено от работодателя със заповед № 52/22.05.2009 г. на управителя на ответното дружество, на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, а като причини за уволнението в заповедта е записано „работникът е дисциплинарно уволнен”. Между страните не се спори, а и от изявленията на ищеца в исковата молба става ясно, че заповедта за уволнение му е връчена на 25.05.2009 г.

По делото е представена справка от ТД на НАП Бургас за всички подадени уведомления по чл.62, ал.4 КТ за В.Д.Ж., от която е видно, че след прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника на 22.05.2009 г. ищецът не е бил зает по трудов договор при друг работодател.

 

По отношение на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ:

Работодателят е прекратил трудовия договор на ищеца на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, т.е. когато работникът или служителят бъде дисциплинарно уволнен, като това е посочено и като причини за прекратяване на договора. Тъй като работодателят е упражнил едно свое субективно преобразуващо право – правото на уволнение, то в негова тежест е да докаже наличието на сочените в заповедта за уволнение обстоятелства, формиращи фактическия състав на чл.330, ал.2, т.6 КТ, т.е. да докаже, че законосъобразно е упражнил правото си на уволнение.

Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Съгласно трайната практика на ВКС, тази разпоредба е императивна, като липсата на един от елементите на заповедта за дисциплинарно наказание е достатъчна, за да се приеме, че дисциплинарното наказание е незаконно. В настоящия случай, съдът намира, че процесната заповед за дисциплинарно уволнение е немотивирана, тъй като в заповедта въобще не е индивидуализирано нарушението, липсва каквото и да било описание на извършено от ищеца нарушение на трудовата дисциплина.

От друга страна, съобразно императивната разпоредба на чл.193, ал.1 КТ, преди налагане на дисциплинарно наказание, работодателят е длъжен да изслуша обясненията на работника във връзка с извършеното нарушение или да приеме обясненията му в писмен вид. По делото не са ангажирани от ответника – работодател доказателства същият да е изисквал обяснения от работника. Не се съдържат и данни ищецът да е бил поканен да даде писмени обяснения относно извършените от него действия, мотивирали ответника да издаде процесната заповед за уволнение. С оглед липсата на посочване в заповедта за уволнение на конкретни нарушения на трудовата дисциплина, за които да са искани обяснения, е нарушена и разпоредбата на чл.193, ал.1 КТ. Законодателят поставя като предпоставка за законното осъществяване на уволнението мотивирането на заповедта, защото чрез отразяване на обстоятелствата, при които е било извършено дисциплинарното нарушение, се очертават фактическите основания, с оглед на които се доказват дисциплинарните нарушения. Само в пределите на посочените в заповедта на работодателя обстоятелства се изяснява има ли нарушения и какви са те.

 

С оглед нарушенията от страна на работодателя на императивните норми на чл.193, ал.1 и чл.195, ал.1 КТ, обжалваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение следва да се отмени като незаконосъобразна, без съдът да разглежда спора по същество (чл.193, ал.2 КТ). При това положение е безпредметно обсъждането от съда на останалите събрани по делото доказателства. Горните съображения мотивират съда да приеме, че заповедта за дисциплинарно уволнение е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, поради което предявения иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ е основателен и следва да бъде уважен.

По отношение на иска по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.255, ал.1 КТ:

В настоящия случай, за уважаване на претенцията за заплащане на обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа в резултат на незаконно уволнение, в тежест на ищеца е да докаже, че вследствие незаконното му уволнение същият е останал без работа, незает по трудово правоотношение за сочения от него 6-месечен период, считано от уволнението, а именно за времето от 22.05.2009 г. до 22.11.2009 г. В тази връзка, по делото е представена справка от ТД на НАП Бургас за всички подадени и регистрирани уведомления по чл.62, ал.4 КТ за В.Д.Ж., от която се установява, че след прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника на 22.05.2009 г. ищецът не е бил зает по трудов договор при друг работодател, т.е., че за процесния период след уволнението ищецът не е ангажиран по друго трудово правоотношение, възникнало между него и друг работодател. С оглед на горното, съдът намира, че исковата претенция по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал. 1 КТ за присъждане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа за периода от 6 месеца, считано от незаконното уволнение е доказана по основание.

По отношение размера на дължимото обезщетение, същото следва да се определи на базата на брутното трудово възнаграждение, получено от работника за месеца, предхождащ уволнението му, респ. последното получено възнаграждение, съгласно разпоредбата на чл.228, ал.1 КТ. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че основното месечно трудово възнаграждение на ищеца Ж. е в размер на 315 лв. При това положение и прилагайки чл.162 ГПК, съдът приема, че дължимото на ищеца обезщетение за оставането му без работа за периода от 22.05.2009 г. до 22.11.2009 г. се изчислява на сумата от 1 890 лв., в който размер е предявена и исковата претенцията, поради което иска следва да се уважи в пълен размер.

Предвид изложените съображения, съдът намира предявените искове за отмяна на уволнението като незаконно и за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останала без работа в резултат на уволнението за основателни и следва да бъдат уважени.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК, вр. чл.359 КТ в тежест на ответният работодател следва да бъде възложена и дължимата за производството държавна такса за уважения неоценяем иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ в размер на 50 лв., както и държавна такса от 75.60 лв., дължима върху уважения размер на иска по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ, или общо ответникът следва да заплати в полза на държавата по сметка ***.60 лв.

С оглед изхода на делото и направеното от ищеца искане по чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 350 лв., представляваща направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на В.Д.Ж. ***, ЕГН **********, извършено със заповед № 52 от 22.05.2009 г., издадена от „ДИМОВ 1” ЕООД, Булстат *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.„Сливница” № 57, ет.3, представлявано от управителя Атанас Иванов Димов, с която трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, като на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ ОТМЕНЯ заповед № 52 от 22.05.2009 г., издадена от „ДИМОВ 1” ЕООД, Булстат *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.„Сливница” № 57, ет.3, представлявано от управителя Атанас Иванов Димов.

 ОСЪЖДА „ДИМОВ 1” ЕООД, Булстат *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.„Сливница” № 57, ет.3, представлявано от управителя Атанас Иванов Димов, да заплати на В.Д.Ж. ***, ЕГН **********, сумата в размер на 1 890 лв. (хиляда осемстотин и деветдесет лева), представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за период от шест месеца, през който е останал без работа вследствие незаконното уволнение, считано от 22.05.2009 г. до 22.11.2009 г.

ОСЪЖДА „ДИМОВ 1” ЕООД, Булстат *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.„Сливница” № 57, ет.3, представлявано от управителя Атанас Иванов Димов, да заплати на В.Д.Ж. ***, ЕГН **********, сумата в размер на 350 лв. (триста и петдесет лева), представляваща направените от него съдебно-деловодни разноски.

ОСЪЖДА „ДИМОВ 1” ЕООД, Булстат *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.„Сливница” № 57, ет.3, представлявано от управителя Атанас Иванов Димов, да заплати в полза на Държавата по сметка ***ове в общ размер от 125.60 лв. (сто двадесет и пет лева и шестдесет стотинки).

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Ел.Кралева

Вярно с оригинала:

И.Г.