Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 02.12.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VI – 17 състав,
в закрито заседание на втори декември две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
СЪДИЯ: ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2322 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25 от
Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/.
Образувано
е по жалба, подадена от „М К.Г.” АД срещу отказ № 20190531203220-2/ 25.10.2019 г.
на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията да впише по
партида на дружеството в търговския регистър на основания по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от Закона за мерките срещу изпирането
на пари следните факти: 1) липсата на физическо лице, което да има качеството
на действителен собственик на „М К.Г.” АД; и 2) наличието на юридическо лице,
чрез което пряко се упражнява контрол върху „М К.Г.” АД и неговите
представители.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
и събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в
законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата
на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради
което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е частично
основателна.
Предмет на регистърното
производство, по което е постановен обжалвания
в настоящото производство отказ, е вписване в търговския регистър по партидата
на „М К.Г.” АД на следните обстоятелства: 1) липсата на физически лица, които
да имат качеството действителни собственици по чл. 63, ал. 1 и 4 от Закона за
мерките срещу изпирането на пари, както и 2) дружеството „И.К.” АД като юридическо
лице, чрез което пряко се упражнява контрол върху „М К.Г.” АД, както и на две
физически лица, които са неговите представители.
При подаване на заявление за
вписване на определени обстоятелства в търговския регистър длъжностното лице,
което е компетентно да извърши вписването, съответно да постанови отказ,
извършва проверка както на редовността на подаденото заявление – дали то
изхожда от оправомощено лице и е изготвено при спазване на предвидените в
закона форма и ред, а също така и за това дали заявените за вписване
обстоятелства подлежат на вписване и дали от представените от заявителя
документи се доказва, че те съществуват, както и че съответстват на закона,
т.е. че не противоречат на императивни законови норми /чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ/.
В чл. 61, ал. 1 от Закона за
мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/ е предвидено задължение, което възниква
за учредените на територията на Република България юридически лица и други
правни образувания и физическите лица за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 от
същия закон да разполагат и да предоставят в определените по закон случаи
подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са техни
действителни собственици, включително с подробни данни относно притежаваните от
тях права. С чл. 63, ал. 1 ЗМИП е регламентирано и това, че тази информация относно
физическите лица, действителни собственици, подлежи на вписване по партидите на
учредените на територията на Република България юридически лица и други правни
образувания в търговския регистър, в регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел и в регистър БУЛСТАТ. Съгласно чл. 63, ал. 4, т. 2 ЗМИП на
вписване в търговския регистър подлежат и данните за юридическите лица или
други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол
върху лицата по чл. 61, ал. 1 ЗМИП, както и идентификационните данни за
представляващите ги лица. С оглед на това трябва да се заключи, че обстоятелствата,
които са заявени за вписване със заявлението, по което е постановен обжалвания
отказ, са такива, които подлежат на вписване в търговския регистър.
При тълкуване на нормите на чл.
61, ал. 1 ЗМИП във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗМИП и във връзка с § 2, ал. 1 от ДР
на ЗМИП, в която разпоредба е дадена легална дефиниция на понятието
действителен собственик, се налага следните два извода: - първият е, че на
вписване в търговския регистър подлежи само положителния факт на наличие на
правен субект, който има качеството действителен собственик; - вторият е, че
като действителен собственик може да бъде вписано единствено и само физическо
лице, което отговаря на предвидените в закона условия. Тези изводи следват и
при съобразяване на конкретните данни, които в чл. 63, ал. 4, т. 1 ЗМИП е
предвидено, че трябва да бъдат вписани в съответния регистър относно
действителните собственици. Те са
гражданство, единен граждански номер и дата на раждане. По своя характер тези
данни представляват само положителни обстоятелства, служещи за индивидуализация
на определени лица. След като в закона е предвидено, че в търговския регистър
се вписват само обстоятелства, които са възникнали и съществуват, това
означава, че на вписване не подлежи тяхната липса /в ЗТРРЮЛНЦ също няма
разпоредба, която да предвижда, че на вписване в търговския регистър по
партидата на един търговец подлежи липсата на някакво обстоятелство/. Освен
това, посочените данни, които подлежат на вписване в търговския регистър
съгласно чл. 63, ал. 4, т. 1 ЗМИП, са индвидуализиращи такива само за една
категория правни субекти и това са физическите лица. Ето защо трябва да се
заключи, че като действителен собственик на едно търговско дружество, което е
учредено на територията на Република България, може да бъде вписано само
физическо лице, но не и което и да било юридическо лице или друга форма на
обединяване. Видът на правния субект, който може да бъде действителен собственик
по смисъла на ЗМИП и с оглед преследваната от него цел, е посочен и изрично във
всяка една от цитираните норми на чл. 61, ал. 1 ЗМИП, чл. 63, ал. 1 ЗМИП и § 2,
ал. 1 от ДР на ЗМИП – във всяка от тях е записано, че това е физическо лице.
При съобразяване на
обстоятелствата, които са заявени за вписване в търговския регистър, с
подаденото от „М К.Г.” АД заявление и които са декларирани в декларацията,
съставена по реда на чл. 63, ал. 4 ЗМИП и на чл. 38 от Правилника за прилагане
на ЗМИП, се установява, че в настоящото регистърно производство се иска на
първо място да бъде вписана липсата на лице, което да има качеството действителен
собственик на търговското дружество „М К.Г.” АД. Както беше посочено това
обстоятелство обаче не подлежи на вписване съгласно императивните правни норми
на чл. 61, ал. 1 ЗМИП, чл. 63, ал. 1 ЗМИП и § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП. Това е основание
за длъжностното лице по регистрация да постанови отказ да извърши исканото
вписване, както е направено в случая. Трябва да се посочи, че това противоречие
не може да се отстрани по реда на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, а именно чрез даване на
указания от длъжностното лице по регистрация за посочване на физическо лице,
което да бъде вписано като действителен собственик. В тази
разпоредба е предвидено задължение за длъжностното лице по регистрацията да
извърши проверка за редовност на заявлението, с което е сезиран, като в нея са
уредени и изрично случаите, при които то може да даде указания на заявителя и
срок за отстраняване на констатираната нередовност и това са само два: първият
е когато към заявлението за вписване, заличаване или обявяване на търговеца или
юридическото лице с нестопанска цел не са приложени всички документи, които се
изискват по закон, и вторият е когато не е платена дължимата държавна такса.
Във всички останали случаи на нередовност на заявлението, както и когато се
иска вписване на обстоятелство, което не съответства на императивни законови
изисквания, както е в настоящия случай, длъжностното лице по регистрация не
може да дава указания за отстраняване на тези несъответствия, а те
представляват основание за постановяване на отказ по чл. 24 ЗТРРЮЛНЦ.
По изложените съображения жалбата
срещу отказ № 20190531203220-2/ 25.10.2019 г. на длъжностно лице по
регистрацията при Агенция по вписванията в частта, с която е отказано вписване
на обстоятелства относно действителните собственици е неоснователна и като
такава следва да се остави без уважение.
В чл. 63, ал. 4, т. 2 ЗМИП е
предвидено, че в търговския регистър освен действителните собственици подлежат
на вписване и данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез
които пряко или непряко се упражнява контрол върху лицата по чл. 61, ал. 1 и по
чл. 62, ал. 1, включително фирма, номер в национален регистър, правна форма
според националното законодателство, седалище и адрес на управление и
идентификационните данни за представляващите ги лица.
Доколкото в заявлението, по което е образувано
регистърното производство, се твърди, че 99 % от капитала на дружеството „М К.Г.”
АД се притежава от едно юридическо лице, което е „И.К.” АД, то трябва да се приеме,
че последното упражнява пряк контрол върху първото, поради което и данните
относно това дружество подлежат на вписване, заедно с идентификационните данни
на лицата, които го представляват съобразно закона по месторегистрацията му.
Тези данни са заявени за вписване в търговския регистър със заявлението,
подадено от „М К.Г.” АД, като те са и посочени в декларацията, съставена по
реда на чл. 63, ал. 4 ЗМИП и на чл. 38 от Правилника за прилагане на ЗМИП. Представената
от заявителя декларация е съставена във формата, предвидена в чл. 38 от
Правилника за прилагане на ЗМИП форма – писмена с нотариална заверка на
подписа. От нейното съдържание е видно, че лицето, което я е съставило е
посочило в нея всички факти, които съгласно чл. 63, ал. 4 ЗМИП подлежат на вписване
в търговския регистър - предоставена е изискуемата информация за юридическото
лице. Следователно в случая са изпълнение всички изисквания на закона и
заявените обстоятелства трябва да бъдат вписани в търговския регистър. Ето защо
отказът в тази му част трябва да бъде отменен и на длъжностното лице по
регистрация да бъдат дадени указания да впише исканите обстоятелства.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „М К.Г.” АД отказ №
20190531203220-2/ 25.10.2019 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция
по вписванията да впише в търговския регистър по партида на дружеството на данните
за юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко
се упражнява контрол върху лицата по чл. 61, ал. 1 и по чл. 62, ал. 1, включително
фирма, номер в национален регистър, правна форма според националното
законодателство, седалище и адрес на управление и идентификационните данни за
представляващите ги лица.
УКАЗВА
на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията ДА ВПИШЕ по партидата на „М К.Г.” АД данните за юридическото лице,
чрез което пряко или непряко се упражнява контрол върху „М К.Г.” АД,
включително фирма, номер в национален регистър, правна форма според
националното законодателство, седалище и адрес на управление, както и
идентификационните данни за представляващите го лица, така както са посочени в заявление
с вх. № 20190531203220 и в част II от декларацията, съставена от представляващите „М К.Г.” АД, по реда на чл.
63, ал. 4 ЗМИП и на чл. 38 от Правилника за прилагане на ЗМИП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от „М К.Г.” АД срещу отказ № 20190531203220-2/ 25.10.2019 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по
вписванията в
частта, с която е отказано вписване в търговския регистър на заявените обстоятелства,
изразяващи се в липса на физическо лице, което да има качеството на
действителен собственик на „М К.Г.” АД съгласно § 2 от ДР на ЗМИП.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен
срок от съобщаването му на жалбоподателя.
СЪДИЯ: