№ 783
гр. София, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело
№ 20211001000979 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби.
Ищецът „Уест солюшън“ ЕООД обжалва изцяло решение № 260944 от
10.06.2021г. по т.д. № 1051/2020г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI
– 21 състав, с което са отхвърлени предявените от него срещу „Стърлинг
пропъртис България“ ЕООД, „Плаза уест 2“ ЕАД и „Продеа аноними етерия
епендисеон се акинти периусия“, искове по чл.135 ЗЗД за обявяване за
относително недействителни по отношение на кредиторите в
несъстоятелността на „Стърлинг пропъртис България“ ЕООД на
извършената от „Стърлинг пропъртис България“ ЕООД апортна вноска в
капитала на „Плаза уест 2“ ЕАД на недвижими имоти, вписана в търговския
регистър на 02.02.2015 г., вписване 20150202131738, и на сключените между
„Плаза уест 2“ ЕАД и „Продеа аноними етерия епендисеон се акинти
периусия“ договор за особен залог на търговско предприятие от 27.02.2015
г., вписан в търговския регистър на 09.03.2015г., вписване
№20150309101105, и договор за особен залог на търговско предприятие от
1
06.10.2015 г., вписан в търговския регистър на 14.10.2015 г., с вписване
№20151014093910, отхвърлен е и предявения от „Уест солюшън“ ЕООД
срещу „Продеа аноними етерия епендисеон се акинти периусия“ иск за
връщане на сумата от 6 849 966,42 лв. в масата на несъстоятелността на
„Стърлинг пропъртис България“ ЕООД и са присъдени разноски по делото.
Жалбоподателят поддържа обжалваното решение да е неправилно, тъй като е
обосновано с доводите за недопустимост на исковете по отмененото по реда
на въззивен контрол определение на първата инстанция за връщане на
исковата молба на основание чл. 130 ГПК от 22.06.2020г. Излага последният
съдебен акт да е отменен от въззивния съд с доводи по делото да се
установява легитимацията на ищеца като кредитор на дружеството в
несъстоятелност при условията на чл. 649 ГПК да предяви иск за
установяване на основание чл. 135 ЗЗД на относителната недействителност на
процесните увреждащи кредиторите на несъстоятелността сделки. Сочи
указанията на горния съд да са задължителни за долната инстанция и само на
това основание - предвид несъобразяване с указанията на САС и
преразглеждане на въпроса за допустимост на исковете и правния интерес от
предявяването им, обжалваният съдебен акт да е неправилен. Поддържа
интересът от търсената защита в хипотеза като процесната да е и изрично
признат с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 129 от
20.07.2017г. по т.д. 2481/2016г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, като се позовава
на правните съображения по последния съдебен акт. Сочи мотивите,
обосновали крайното решение на първоинстанционния съд да отхвърли
сезиралите го искове, да почиват на неправилно тълкуване и прилагане на
закона, в смисъл, различен от дадения с т. 3 от ТР 2/2017г. на ОСГТК на ВКС.
Излага интерес от търсената защита да е налице и след продажбата на
имотите, предмет на атакуваните сделки, на публична продан, тъй като след
уважаване на предявените искове правото на ответника „Продеа аноними
етерия епендисеон се акинти периусия“ на заложен кредитор и присъединен
взискател ще отпадне и той ще дължи връщане на получената сума в
последното си качество в масата на несъстоятелността като получена на
отпаднало основание. Поддържа платената неоснователно от ЧСИ на този
ответник сума да е част от имуществото на длъжника „Стърлинг пропъртис
България“ ЕООД и да следва да послужи за справедливо удовлетворяване на
кредиторите на несъстоятелността на „Стърлинг пропъртис България“ ЕООД.
2
Излага уважаването на предявените искове да има за резултат попълване на
масата на несъстоятелността, тъй като уважаването на иск за обявяване за
относителна недействителност на действия и сделки в производство по
несъстоятелност има за последица загубване на придобитото право от
приобретателя, защото извършените действия и сделки отпадат с обратна
сила, въпреки че до този момент са били действителни и обвързващи
страните. Сочи резултатът да е възстановяване на правното положение
отпреди сделките и връщане на полученото от приобретателя. Поддържа да е
противен на закона и изводът на първоинстанционния съд, че предвид
липсата на правен интерес от предявените искове за ищеца няма да обсъжда
представените по делото доказателства и предпоставките за уважаване на
предявените искове. Излага по делото да са доказани всички относими към
основателността на исковете факти, предвид на което и същите да следва да
бъдат уважени от съда. По отношение на атакуваните сделки за учредяване
на особен залог от ответника „Плаза уест 2“ АД поддържа да са налице
предпоставките за обявяване на относителната им недействителност и на
основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ. Предвид основателността на предявените
искове по чл. 135 ЗЗД поддържа да е основателен и предявения обусловен
иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ за възстановяване в масата на несъстоятелността на
„Стърлинг пропъртис България“ ЕООД на сумата 6 894 966,42 лв. По
изложените доводи моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване
на друго, с което исковете му да бъдат уважени като основателни.
Претендира присъждане на разноски по делото. Оспорва като неоснователна
и недоказана претенцията за разноски на насрещната страна „Продеа
аноними етерия епендисеон се акинти периусия“.
Синдикът на „Стърлинг пропъртис България“ ЕООД – в
несъстоятелност, обжалва изцяло решение № 260944 от 10.06.2021г. по т.д. №
1051/2020г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 21 състав, с което са
отхвърлени предявените от „Уест солюшън“ ЕООД срещу „Стърлинг
пропъртис България“ ЕООД, „Плаза уест 2“ ЕАД и „Продеа аноними етерия
епендисеон се акинти периусия“, искове по чл.135 ЗЗД за обявяване на
относителна недействителност по отношение на кредиторите в
несъстоятелността на „Стърлинг пропъртис България“ ЕООД на извършена
от „Стърлинг пропъртис България“ ЕООД на учредителна апортна вноска в
капитала на „Плаза уест 2“ ЕАД на недвижими имоти, вписана в търговския
3
регистър на 02.02.2015 г., вписване 20150202131738, както и на сключените
между „Плаза уест 2“ ЕАД и „Продеа аноними етерия епендисеон се акинти
периусия“ договор за особен залог на търговско предприятие от 27.02.2015
г., вписан в търговския регистър на 09.03.2015 г., вписване
№20150309101105, и договор за особен залог на търговско предприятие от
06.10.2015 г., вписан в търговския регистър на 14.10.2015 г., с вписване
№20151014093910, отхвърлен е предявения от „Уест солюшън“ ЕООД срещу
„Продеа аноними етерия епендисеон се акинти периусия“ иск за връщане на
сумата от 6 849 966,42 лв. в масата на несъстоятелността на „Стърлинг
пропъртис България“ ЕООД и са присъдени разноски по делото. Поддържа
решението да е неправилно предвид постановяването му при допуснати
съществени процесуални нарушения, при нарушение на материалния закон и
с оглед неговата необоснованост. Излага първоинстанционният съд да е
изпълнил изискването на императивната разпоредба на чл. 649, ал. 3 ТЗ и
конституирал синдикът като съищец едва с определение от 09.03.2021г. след
реализирана процедура по размяна на книжа и в никой момент да не е
разпоредил на синдика да се връчат преписи от същите. Поддържа
последното да е в нарушение и на установените основни принципи в
гражданския процес за служебно начало, състезателно начало, равенство на
страните и установяване на истината. Излага в нарушение на процесуалния
закон и съдът с обжалваното решение да е отхвърлил исковете, без да
обсъжда предпоставките за обявяване на претендираната относителна
недействителност, единствено с мотиви, че е налице липса на правен интерес
предвид извършената публична продан на имотите преди подаването на
исковата молба в съда. Поддържа при успешното провеждане на иска по чл.
135 ЗЗД прехвърленото имущество да не излиза от патримониума на
приобретателя, а кредиторът ищец да получава възможността да насочи
изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото
имущество, независимо че то е преминало в правната сфера на трето лице.
Излага в процесния случай да не следва да се провежда нова публична
продан, защото такава вече е проведена, но от същата е бил удовлетворен
само ответникът „Продеа аноними етерия епендисеон се акинти периусия“,
предвид на което последното дружество следва да бъде осъдено да върне в
масата на несъстоятелността получената на отпаднало основание предвид
уважения иск по чл. 135 ЗЗД сума. Сочи ТР 2/2017г. по описа на ОСГТК на
4
ВКС да не дава отговор на хипотеза като процесната, в която след
увреждащите сделки е извършена публична продан на имота, предвид на
което и разрешаването на настоящия спор поддържа, че следва да бъде
извършено чрез извличане от съответните правни норми на духа и целта на
закона на основание чл. 46 ЗНА. Излага предмет на делото да не е предявен
иск по чл. 135 ЗЗД досежно проведената публична продан, а и последната да
не може да бъде квалифицирана като последваща сделка на разпореждане по
смисъла на същата норма, но сочи с извършените до публичната продан
сделки, които се атакуват с предявения по делото иск по чл. 135 ЗЗД,
безспорно да се увреждат кредиторите на маста на несъстоятелността на
„Стърлинг пропъртис България“ ЕООД. По изложените доводи моли
предявените искове да бъдат уважени като поддържа последното да се налага
и от духа на закона, както и от изискването за справедливост.
Въззиваемата страна, „Продеа аноними етерия епендисеон се акинти
периусия“, регистрирано дружество в Гърция, с депозиран по делото писмен
отговор оспорва жалбите като неоснователни. Оспорва доводите по жалбата
на синдика да е налице допуснато нарушение от първоинстанционния съд във
връзка с конституирането му на основание чл. 649 ТЗ като съищец и
поддържа, че не всяко нарушение на процедурните правила е основание за
неправилност на съдебното решение, а само същественото процесуално
нарушение, каквото не се твърди нито се установява по делото. Поддържа
изводът на съда за недопустимост на предявените искове предвид липсата на
правен интерес да е правилен и обоснован, а изложените оплаквания в
жалбите на ищеца и синдика в обратен смисъл да са неоснователни.
Поддържа изложеното в жалбата на синдика досежно духа и смисъла на
закона да е опит законът да бъде дописан и да не съответства на фактите по
делото, включително, че извършената публична продан е за удовлетворяване
на вземания на трето за спора лице срещу длъжник „КБМ България“ ЕАД – в
несъстоятелност, който длъжник също е трето за спора лице, а изпълнение е
проведено върху имущество, което също не е било в патримониума на
„Стърлинг пропъртис България“ ЕООД. Излага предложеното решение на
спора с жалбата на синдика да има за реална последица извършване на ново
разпределение след проведената публична продан при вече влязло в сила
такова и приключило изпълнение, което законът не допуска. Поддържа
правилно първоинстанционният съд да е стигнал до извода, че уважаването
5
на иска по чл. 135 ЗЗД не може да има за последица връщане на даденото по
сделката, нито на заместваща престация, в правната сфера на длъжника, а
последицата от иска съобразно съдебната практика по постановени по реда на
чл. 290 ГПК решения е само възможността кредиторът да насочи
изпълнението си върху имуществото, прехвърлено с обявената за относително
недействителна сделка на трето лице. Излага задължителната съдебна
практика по ТР 2/2017г. на ОСГТК на ВКС изрично да дава отговор на
правния въпрос досежно интереса на кредитора при поредица от увреждащи
сделки да атакува всичките с един иск, като искът следва да е насочен и
срещу последния приобретател. В конкретният случай последният
приобретател след проведена публична продан преди предявяване на иска в
съда е дружеството „Пи ен джи пропъртис“, което не е страна по делото. Сочи
съобразно непротиворечивата практика на ВКС публичната продан, макар да
има за последица прехвърлянето на вещни права, да не е сделка и да не може
да бъде атакувана с иск по чл. 135 ЗЗД. Цитира съдебна практика, която
лимитативно очертава страните в изпълнителния процес и според доводите
му изключва произволното предявяване на искове, с които да се търси
промяна в правните последици от успешно проведено принудително
изпълнение. Поддържа дори хипотетично да се приеме, че получената от него
сума като присъединен взискател в приунудителното изпълнение следва да
бъде върната, то тя следва да бъде върната на съдебния изпълнител, от чиято
сметка е получена, а не предадена на масата на несъстоятелността. Оспорва и
по същество по делото да са доказани законово изискуемите предпоставки за
уважаване на предявените искове. По изложените доводи моли обжалваното
решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира присъждане на
разноски по делото.
Ответниците, „Стърлинг пропъртис България” ЕООД – в
несъстоятелност, и „Плаза уест 2” ЕАД, не вземат становище по жалбите.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка
за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а
за правилността му единствено на въведените в жалбата основания и при
съблюдаване правилното приложение на императивните материалноправни
норми.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
6
състав намира обжалваното решение за валидно, но недопустимо по следните
доводи:
Нормата на чл. 2 ГПК урежда задължението на съда да разгледа и
разреши всяка подадена до него молба за защита и съдействие. При
изпълнение на последното си задължение съдът, воден от основния принцип
за служебно начало в гражданския процес – чл. 7 ГПК, следи за
допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от
страните и в частност за допустимостта на сезиралия го иск – чл. 130 ГПК,
включително за въведеният с нормата на чл. 124, ал. 1 ГПК като основна
положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска интерес от
търсената с иска съдебна защита.
При извършване на последната преценка съдът съобразява всички
известни по делото, общоизвестни и служебно известни му факти и
обстоятелства.
Съобразно въведените с исковата молба твърдения ищецът е кредитор с
прието вземане в производството по несъстоятелност на „Стърлинг
пропъртис България” ЕООД – в несъстоятелност, и предвид нормата на чл.
649 ТЗ притежава процесуалната легитимация при бездействие на синдика да
предяви иск по чл. 135 ЗЗД пред съда по несъстоятелността.
Досежно търсената с предявените искове защита и интереса от
предявяването им ищецът с исковата молба е изложил следните факти и
обстоятелства:
Длъжникът „Стърлинг пропъртис България” ЕООД извършва апорт
при учредяването на дружество „Плаза уест 2“ ЕООД, вписано в ТР на
02.02.2015г., върху 55 броя самостоятелни обекта в сграда, ведно с
прилежащите им идеални части от сградата, и 67 % идеални части от правото
на собственост върху поземления имот, в който се намира сградата,
представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.4354.604 по
кадастралната карта и регистри, одобрени със заповед № РД – 18-
14/06.03.2009г. на изп. директор на АГКК.
На 27.02.2015г. „Плаза уест 2“ АД учредява особен залог върху
търговското си предприятие, включително върху апортираните от „Стърлинг
пропъртис България” ЕООД недивижими имоти, в полза на „Продеа аноними
етерия епендисеон се акинти периусия“, с предишно наименование „НБГ
7
Пангея“, вписан в ТР на 09.03.2015г. и в ЦРОЗ на 10.03.2015г., за
обезпечаване на всички задължения на „Стърлинг пропъртис България”
ЕООД по договор за пут опция от 27.02.2015г.
На 06.10.2015г. „Плаза уест 2“ АД учредява особен залог върху
търговското си предприятие, включително върху апортираните от „Стърлинг
пропъртис България” ЕООД недивижими имоти, в полза на „Продеа аноними
етерия епендисеон се акинти периусия“, с предишно наименование „НБГ
Пангея“, вписан в ТР на 14.10.2015г. и в ЦРОЗ на 15.10.2015г., за
обезпечаване на всички задължения на „Стърлинг пропъртис България”
ЕООД по договор за кол опция от 30.09.2015г.
Преди извършването и вписването на горните сделки върху
недвижимия поземлен имот и правото на строеж е учредена ипотека от
„Стърлинг пропъртис България” ЕООД в полза на „Банка Пиреос България“
АД. По издаден в полза на банката изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело № 6442/2016г., в хода на което в периода 27.10.2017г. до
27.11.2017г. е проведено принудително изпълнение върху всичките
апортирани от длъжника „Стърлинг пропъртис България” ЕООД в „Плаза
Уест 2“ АД недвижими имоти. На 05.12.2017г. са изготвени постановления за
възлагане на тези имоти на купувача „Пи енд джи пропъртис“ ЕАД.
Постановлението за възлагане е вписано в СВп на 06.02.2018г.
На 09.01.2018г. е изготвено разпределение на постъпилите от
публичната продан суми, предявено на 26.01.2018г. и изпълнено на
28.03.2018г., като в полза на кредитора „Продеа аноними етерия епендисеон
се акинти периусия“ с учреден залог върху имотите и присъединен взискател
по изпълнението е разпределена сумата 6 849 966,42 лв.
При гореизложените с исковата молба факти, безспорни между страните
и установими от събраните по делото писмени доказателства, ищецът
поддържа апортът и сключените два договора за учредяване на особен залог
да са увреждащи за кредиторите на масата на несъстоятелността на
„Стърлинг пропъртис България” ЕООД и моли същите да бъдат обявени за
относително недействителни по предявения иск по чл. 135 ЗЗД, както и
ответникът „Продеа аноними етерия епендисеон се акинти периусия“ на
основание чл. 649, ал. 2 ТЗ да бъде осъден да върне в масата на
несъстоятелността получената в разпределение при принудителното
8
изпълнение сума от 6 849 966,42 лв.
По вече изложените доводи на съда ищецът „Уест солюшън“ ЕООД
като кредитор на длъжника „Стърлинг пропъртис България“ ЕООД е
надлежно легитимиран предвид разпоредбата на чл. 649, ал. 1 ТЗ да предяви
при бездействие на синдика свързан с несъстоятелността иск по чл. 135 ЗЗД,
като исковата молба е подадена и в очертания с чл. 649, ал 1 ТЗ преклузивен
срок.
Макар по горните мотиви на съда да са налице специфичните
предпоставки за предявяване на иск от кредитор във връзка с производството
по несъстоятелност, настоящият състав на съда, приема, че нито ищецът
„Уест солюшън“ ЕООД с изложените в исковата молба факти и
обстоятелства, нито синдикът на „Стърлинг пропъртис България“ ЕООД,
конституиран на основание чл. 649, ал. 3 ТЗ като съищец, обосновават
интерес от търсената с предявения иск по чл. 135 ТЗ защита като основна
процесуална предпоставка за допустимост на конститутивния иск.
Предвид наличието на противоречива съдебна практика, включително
по цитираното с жалбата на ищеца постановено по реда на чл. 290 ГПК
решение № 129 от 20.07.2017г. по т.д. 2481/2016г. по описа на ВКС, ТК, I ТО,
и за преодоляване на последната е постановено Тълкувателно решение № 2 от
09.07.2019г. по т.д. 2/2017г. по описа на ОСГКТ на ВКС, досежно реда за
защита на кредитор при последваща разпоредителна сделка, извършена от
трето лице, в чиято полза длъжникът му се е разпоредил с имуществото си.
С тълкувателния акт е прието, че разпоредбата на чл. 135, ал. 1
ЗЗД урежда потестативното право на кредитора да обяви за недействителни
по отношение на него сделките или други правни действия, с които
длъжникът го уврежда като се лишава от свое имущество или по какъвто и да
е начин затруднява принудителното удовлетворяване на кредитора.
Целеният с предявяване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД ефект е
увреждащите сделки на длъжника да бъдат непротивопоставими на
кредитора, като за него се считат неизвършени. Последицата от уважаването
на иска е възможността кредиторът да се удовлетвори принудително от
имуществото, предмет на сделката. Обявената по този ред относителна
недействителност е само в отношенията между кредитора и длъжника и
между кредитора и лицето, с което длъжникът е договарял, като в хипотезата
9
на предявен иск по чл.135 ЗЗД във връзка с несъстоятелност решението на
основание чл. 649, ал. 5 ЗЗД има действие и по отношение на синдика и
всички кредитори на масата на несъстоятелността. В този смисъл и в
отношенията между длъжника и лицето, с което е договарял, действието на
сделката се запазва и имуществото се счита собственост на приобретателя.
Поради това приобретателят, с когото длъжникът е договарял, като титуляр
на правото на собственост върху имуществото може да го прехвърли на трето
лице, а последното на свой ред да извърши прехвърляне, като във всички
случаи прехвърлянето ще се явява извършено от титуляр.
При наличие на такава поредица от прехвърляния на имуществото
кредиторът е увреден не чрез една, а чрез поредица от сделки.
Правилото на чл. 135, ал. 1, изр. 3 ЗЗД дава защита на кредитора и
спрямо последващите приобретатели, придобили права върху имуществото от
лицето, с което длъжникът е договарял, ако са недобросъвестни или са се
облагодетелствали безвъзмездно от праводател, по отношение на когото
искът може да бъде уважен. Ако приобретателят, с когото длъжникът е
договарял, се е разпоредил с имота преди вписването на исковата молба по
иска по чл. 135 ЗЗД, постановеното по този иск решение ще бъде
непротивопоставимо на последващия приобретател, чийто акт е вписан преди
вписване на исковата молба, предвид на което и кредиторът има интерес от
защита срещу увреждането не само срещу сделката сключена между
длъжника и неговия съконтрахент, но и на последващите сделки, сключени с
приобретателите, ако твърди тяхната недобросъвестност, или ако са
придобили безвъзмездно от приобретател, по отношение на който са налице
предпоставките по чл. 135, ал. 1, изр. 1 -во ЗЗД за уважаване на иска. Искът е
един и е насочен към обявяване за недействителни на цялата поредица
сделки, за да може да бъде постигната целената с уважаването на иска защита
по отношение на последния приобретател на имуществото и за да може
последният да бъде принуден да търпи насочване на изпълнението върху
собственото му имущество.
По горните мотиви ОСГТК на ВКС дава отговор редът за защита на
кредитора по чл. 135 ЗЗД при последваща разпоредителна сделка, извършена
от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си, да е
чрез предявяване на иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за недействителност по
10
отношение на него не само на първоначалната сделка с имуществото на
длъжника, но и на последващите сделки, които го увреждат.
С решението е разгледана и частна хипотеза, при разпореждане с
предмета на атакуваната сделка от приобретателя след подаване на исковата
молба в съда, но преди вписването и, в която е признат интересът от
предявяване на самостоятелен иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване на
относителната недействителност на извършената след подаване на исковата
молба сделка, която хипотеза не е относима към процесните искове и
противно поддържаното с жалбата на ответника не води до извод, че при
поредица от разпореждания с правото на собственост за кредиторът е налице
интерес да предяви иск по чл. 135 ЗЗД срещу само първата или която си
избере от следващите от поредицата разпоредителни сделки.
По вече изложените мотиви с горния тълкувателен акт е прието
целената с иска по чл. 135 ЗЗД защита да може да бъде постигната само след
уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД по отношение на последния приобретател
на имуществото, за да бъде последният обвързан от съдебното решение и да
бъде принуден да търпи изпълнението върху собственото си имущество, като
за постигане на тази цел следва да бъде обявена недействителността на цялата
поредица от действия или сделки, при отчитане на съществуващите между
тях взаимовръзки.
Както поддържа ищецът с въззивната си жалба и с пледоариите си пред
въззивния съд, предвид установения в гражданския процес основен принцип
на диспозитивното начало – чл. 6, ал. 2 ГПК, страните по делото определят
предмета му и търсената от съда защита, респективно на ищеца е дадена
свободата да избере с какъв иск да сезира съда и е недопустимо съдът да го
задължава или да му указва, че може да защити интереса си с друг иск или в
друг от заявения обем. В този смисъл и при редовна, съобразно изискванията
на чл. 127 ГПК и чл. 128 ГПК, искова молба съдът не може да указва на
ищеца да защити интереса си чрез предявяване на друг по вид и обем иск, а
ако счете така заявения от ищеца иск за недопустим като лишен от правен
интерес следва да постанови връщане на исковата молба.
Видно от твърденията по исковата молба ищецът е поддържал
длъжникът „Стърлинг пропъртис България” ЕООД се е разпоредил като е
извършил апорт при учредяването на дружество „Плаза уест 2“ ЕООД,
11
вписано в ТР на 02.02.2015г., с правото си на собственост върху 55 броя
самостоятелни обекта в сграда, ведно с прилежащите им идеални части от
сградата, и 67 % идеални части от правото на собственост върху поземления
имот, в който се намира сградата, представляващ поземлен имот с
идентификатор 68134.4354.604 по кадастралната карта и регистри, одобрени
със заповед № РД – 18-14/06.03.2009г. на изп. директор на АГКК.
Ищецът изрично е заявил към датата на депозиране на исковата молба
всичките апортирани от длъжника „Стърлинг пропъртис България” ЕООД в
„Плаза уест 2“ АД недвижими имоти да не се намират в правната сфера на
„Плаза уест 2“ АД, а да са собственост на „Пи енд джи пропъртис“ ЕАД, на
което дружество имотите са възложени с постановление за възлагане от
05.12.2017г. след проведено принудително изпълнение и публична продан по
образувано по молба на взискателя „Банка Пиреос България“ АД
изпълнително дело № 6442/2016г. по описа на ЧСИ Б..
Иск по чл. 135 ЗЗД ищецът не е предявил срещу соченият от него
последен приобретател на правото на собственост върху имотите, предмет на
извършената увреждаща сделка от длъжника „Стърлинг пропъртис България“
ЕООД, като и сам ищецът поддържа, че иск по чл. 135 ЗЗД е недопустим
срещу проведена публична продан, макар с последната да се постига
прехвърлянето на вещни права, доколкото публичната продан не може да
бъде квалифицирана като действие или сделка, извършени от длъжника или
приобретателя по атакуваната с иска по чл.135 ЗЗД сделка.
По вече подробно изложените от съда доводи и при така заявените от
ищеца факти, същият няма интерес от търсената защита с иска по чл. 135 ЗЗД
за отмяна на извършеното от длъжника „Стърлинг пропъртис България“
ЕООД разпореждане със собственото му имущество с извършен апорт при
учредяването на дружество „Плаза уест 2“ ЕООД, вписано в ТР на
02.02.2015г., доколкото сам твърди имуществото да не е вече в патримониума
на „Плаза уест 2“ ЕООД, а последен приобретател и собственик към датата на
подаване на исковата молба в съда да е „Пи енд джи пропъртис“ ЕАД, на
което дружество имотите са възложени с постановление за възлагане от
05.12.2017г. след проведено принудително изпълнение и публична продан, и
което последно прехвърпително действие нито е предмет на предявения иск
по чл. 135 ЗЗД, нито може да бъде атакувано по този ред. В този смисъл и
12
единствената законово призната цел на иска по чл. 135 ЗЗД – кредиторът да
може да насочи изпълнението си върху прехвърленото от длъжника
имущество срещу последния приобретател/собственик на вещта, не може да
бъде постигната със сезиралия съда по настоящия спор иск, дори
конститутивният иск по чл. 135 ЗЗД да бъде уважен, доколкото за правната
сфера на ищеца и другите кредитори на несъстоятелността няма да има
положителен ефект от правната промяна по обявяване на апорта за
относително недействителен.
Искът е недопустим по отношение на атакуваните сделки за учредяване
на особен залог върху търговското предприятие на „Плаза уест 2“ АД на
допълнително основание, доколкото и съобразно твърденията на ищеца тези
сделки не са такива на разпореждане – не се прехвърля право на собственост
върху процесните имоти от приобретателя „Плаза уест 2“ АД, предвид на
което и правилото на чл. 135, ал. 1, изр. 2-ро ЗЗД не намира приложение и не
може да бъде сочено като правно основание за атакуване на извършената от
приобретателя сделка по учредяване на особен залог върху собственото му
имущество. Недопустимо с въззивната си жалба ищецът за първи път въвежда
доводи, че двете сделки за учредяване на особен залог върху търговското
предприятие на „Плаза уест 2“ АД можело да бъдат прогласени за
недействителни и на основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, като такова основание
не е поддържано с исковата молба. Отделно от това с иск по чл. 647, ал. 1, т. 6
ТЗ може да бъде поискано обявяване на относително недействителни по
отношение на масата на несъстоятелността само на сделки, страна по които е
длъжникът, а не и на сделки извършени от приобретатели на негово
имущество.
Правен интерес от предявените искове не може да бъде изведен и от
разпоредбата на чл. 648 ТЗ. Видно от диспозицията на последната правна
норма, същата урежда последиците от уважаването на исковете по чл. 646 ТЗ
и по чл. 647 ТЗ, а именно при уважаване на исковете с влязло в сила решение
вещното право се връща в патримониума на прехвърлителя, а когато то не се
намира у приобретателя по причина на погиване на вещта или на
отчуждаването , за насрещната страна по сделката на основание чл. 34 ЗЗД,
вр. чл. 57 ЗЗД възниква право да получи равностойността на същото право. В
този смисъл е съдебната практика по решение № 93 от 10.07.2014г. по т.д.
2907/2013г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, решение № 104 от 09.09.2019г. по
13
т.д. 1954/2018г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, решение № 4 от 25.02.2021г. по
т.д. 2910/2019г. по описа на ВКС, ТК, I ТО и решение № 11 от 22.06.2021г. по
гр.д. 977/2020г. по описа на ВКС, ТК, II ГО.
Липсва, обаче, уреждане с нормата на чл. 648 ТЗ или с друга специална
норма от ТЗ на последици при уважаването на иск по чл. 135 ЗЗД, свързан с
производство по несъстоятелност, различни от признатите с общата норма на
чл. 135 ЗЗД и обсъдени по-горе по възникване на правната възможност за
кредитора да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си
върху прехвърленото от длъжника му имущество. В този смисъл и соченият
от ищците като желан правен резултат от предявения иск по чл. 135 ЗЗД – по
връщане в масата на несъстоятелността на част от равностойността на
отчуждените вещни права, не е признат от закона по общия иск по чл. 135
ЗЗД, не може да бъде постигнат при уважаване на исковете и определя
последните като лишени от правен интерес.
Недопустимостта на предявения иск по чл. 135 ЗЗД според настоящия
състав на съда има за последица недопустимост и на предявения обусловен
осъдителен иск, доколкото съобразно нормата на чл. 649, ал. 2 ТЗ
предявяването на осъдителния иск от синдика или кредитор е обусловено от
предявени допустими искове по чл. 649, ал. 1 ТЗ, която абсолютна
предпоставка по горните мотиви на съда не е налице в настоящия спор. В този
смисъл е и практиката по постановеното по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК
определение № 200 от 26.04.2021г. по ч.т.д. 317/2021г. по описа на ВКС, ТК,
II ТО.
По изложените доводи съдът при дължимата служебно проверка по чл.
269 ГПК намира обжалвания съдебен акт за недопустим предвид
недопустимост на сезиралите съда искове и същият ще бъде обезсилен на
основания чл. 270, ал. 3, изречение 1-во ГПК, а производството по делото ще
бъде прекратено.
Само за пълнота следва да бъде добавено, че цитираното от
жалбоподателите и постановено по реда на чл. 278 ГПК определение от друг
състав на САС, с което е отменено определението на първоинстанционния
съд за връщане на исковата молба по предявените недопустими искове, макар
и задължително за първоинстанционния съд, по която причина и последният
се е произнесъл по същество с обжалваното решение, не е задължително за
14
настоящия състав на съда и не може да обоснове други от гореизложените
изводи за недопустимост на исковете и на постановеното по същите
първоинстанционно решение.
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 4
ГПК имат ответниците. Разноски е претендирал и за двете инстанции само
ответникът „Продеа аноними етерия епендисеон се акинти периусия“. Пред
СГС доказва разноски по списък за сумата 135 000 лв. Пред САС претендира
разноски по списък по чл. 80 ГПК за сумата 80 000 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение. Насрещната страна – ищецът „Уест солюшън“ ЕООД, прави
възражение за недоказаност на последния разход с доводи да е платен на
адвокатско дружество, от което не са подавани молби по делото,
възнаграждение да се дължи за представителство от един адвокат и да не са
представени доказателства за плащането, доколкото представените
документи са на чужд език. Възраженията са неоснователни. Ответникът е
възложил представителството си и правната защита по делото на адвокатско
дружество „Б. и Ко.“, видно от представения на л. 760 – л. 762 от делото
документ – пълномощно, съобразно изискванията на чл. 71 ЗАдв, като при
условията на същата законова разпоредба са упълномощени и конкретни
адвокати от адвокатското дружество, които да извършват процесуалните
действия пред съда, както изисква чл. 32 ГПК. За извършения разход са
представени издадени от адвокатското дружество фактури и извлечение от
сметката му за постъпили плащания на български език, предвид на което и
доказаният с горните документи разход на ответника „Продеа аноними
етерия епендисеон се акинти периусия“ ще му бъде присъден от съда на
основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
На основание чл. 649, ал. 6 ТЗ от масата на несъстоятелността на
„Стърлинг пропъртис България” ЕООД следва да бъде събрана дължимата
държавна такса по предявените искове и за двете инстанции, както следва: по
сметка на СГС сумата 158 653,44 лв. и по сметка на САС сумата 79 326,72 лв.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло решение № 260944 от 10.06.2021г. по т.д. №
1051/2020г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 21 състав, КАТО
15
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО.
ОСЪЖДА „Уест солюшън“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на
„Продеа аноними етерия епендисеон се акинти периусия“, регистрирана в ТР
на Р. Гърция № 003546201000, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата 135 000
лв. – разноски пред СГС, и сумата 80 000 лв. – разноски пред САС.
ОСЪЖДА „Стърлинг пропъртис България“ ЕООД – в несъстоятелност,
ЕИК *********, да заплати на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ по сметка на СГС
сумата 158 653,44 лв. и по сметка на САС сумата 79 326,72 лв., които да бъдат
събрани от масата на несъстоятелността.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16