Р Е
Ш Е Н
И Е № 654
гр. Пловдив, 11.05.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІ
граждански състав в публичното заседание на 27.04.2018 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПИСОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОРИС ИЛИЕВ
ПОЛИНА БЕШКОВА
при участието на секретаря Петя Цонкова,
като разгледа докладваното от съдия Писова в. гр. д. № 634/2018 год. по описа на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. №
2446/19.02.2018 год. на ищеца
първоинстанционното производство - „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
********** против решение № 35/19.01.2018 год. постановено по гр.д. № 1352/2017
год. на РС Асеновград, с което е отхвърлен иска му за признаване за установено
вземането му по отношение на Н.Х.Х., ЕГН ********** в размер на 559.35 лв.
главница; договорна лихва в размер на 50.77 лв., неустойка за неизпълнение в
размер на 459.40 лв., обезщетение за забава 79.53 лв., такса разходи в размер
на 36 лв., за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 846/2017 год.
на РС Асеновград.
Във въззивната жалба се излагат
съображения, че решението е неправилно.
Иска се отмяната му и уважаване на иска.
Претендират се разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна в отговора си излага
съображения за неоснователност на въззивната жалба. Иска се потвърждаване
решението на първата инстанция. Претендират се разноски.
При
положение, че се приеме за основателна въззивната жалба, подържат се
направените в отговора на исковата молба възражения за нищожност на договора за
кредит, като противоречащ на добрите нрави.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал.
2 ГПК намира следното:
Съгласно
чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
Въззивната
жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо
Разгледана
по същество обаче, жалбата е частично
основателна.
Първоинстанционният
съд е сезиран с иск с правно основание
чл.422 от страна на жалбоподателят, при следната фактическа обстановка: на
09.07.2015 год. между въззиваемият и „Изи Асет Мениджмът“ АД е сключен Договор
за паричен заем № 2344458 в размер на 1000 лв. платим на равни месечни вноски о 162.53 лв.,с падеж на
последната такава 07.02.2016 год.; при год. лихва от 40% и год. процент на разходите 47.54%.
Съгласно заключението на ССЕ
длъжникът-въззиваем е заплатил на заемодателят сумата 841.42 лв., от които
832.42 лв. погасителни вноски и 9 лв. разходи.
В сумата посочена като погасителни вноски
съгл. ССЕ е разпределена на 400.65 лв. за платена главница и 344.83 лв. – неустойка по чл.4 от Договора.
За същата обаче въззиваемият е направил
възражение за нищожност пред РС, което подържа и пред настоящият.
На 01.07.2016 год. заемодателят „Изи Асет
Мениджмът“ АД е прехвърлил свои вземания, в т.ч. и това по цитирания Договор на
жалбоподателят.
За така направената цесия въззиваемият не е
уведомен редовно – нито от цедента нито от цесионера; няма и дотовореност между
двамата кой да направи това. Поради това,
и настоящата инстанция, както и първоинстанционната, приема, че няма редовно
връчено уведомление на длъжника.
Предназначението на уведомлението е само да
извести длъжника за новия кредитор, на който следва да се издължи.
В случая, към датата на направената цесия падежа по заема е настъпил
и няма доказателства длъжникът да е платил на заемателя, поради което липсата
на редовно връчено уведомление е без
значение.
Освен
това с предявяването на исковата молба длъжникът вече е уведомен за извършената
цесия, при падеж на вземането преди датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК
Поради
това, отхвърлянето на иска изцяло, само защото няма редовно уведомление за
цесията, прави решението на първата инстанция неправилно, и обосновава отмяната
му.
Разгледан по същество иска се явява частично
основателен касателно размера на главницата; изцяло основателен за размера на
договорната лихва; обезщетението за забава и таксата разходи и изцяло
неоснователен касателно неустойката.
За последната длъжникът е направил
възражение за нищожност, поради противоречие с добрите нрави. Същото е
основателно с оглед съдържанието на чл. 4, ал.2 от Договора. В чл.92 от ЗЗД изрично е посочено
предназначението и смисъла на неустойката. В случая обаче същата е обвързана
като дължима само ако не бъдат изпълнени условията предвидени в ал.1 на чл.4 –
не бъде внесена гаранция; не бъдат посочени поръчители да служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението. Следователно договорката в чл.4, ал.2
се явява обезпечение на обезпеченията
договорени в чл.4, ал.1. Освен това в ал.2 е посочено, че същата се прибавя към
определената месечна вноска и се дължи наравно с нея.
Падежът на неустойката обаче настъпва едва
след настъпването на просрочието и не може да бъде договаряна за плащане на
падежа на месечната вноска.
Ето защо клаузата на чл.4, ал.2 от цитирания
Договор е нищожна, поради което претенцията за тази сума е неоснователна и
следва да се отхвърли.
Горната нищожност обаче не влече
нищожност на целия Договор, поради което останалите претенции се явяват
основателни и доказани, като тази за главницата следва да се редуцира до сумата
258.52 лв. изчислена на базата на закл. на ССЕ – като от дължимата съгл. същото
сума в размер на 599.35 лв. се приспадне сумата 344.83 лв. посочена като
дължима за неустойка – която е част от
общоплатената сума от 832.42 лв.
от длъжника.
Ето защо иска се явява основателен и
доказан за сумите: неплатена главница по Договор за заем; договорна лихва в
размер на 50.77 лв.; лихва за забава 79.51 лв. и такса разходи.
По отношение на разликата в размер на
344.83 лв. касателно пълния размер на главницата и изцяло за неустойката в
размер на 459.40 лв. претенциите се явяват неоснователни и недоказани и като
такива следва да се отхвърлят.
Поради това за тях решението се явява
правилно и законосъобразно.
Страните претендират разноски – жалбоподателят
ищец за такива пред първата инстанци, заповедното производство и настоящото
такова, а въззиваемият - за настоящото производство.
Последният не е представил списък и
не е доказал такива.
Разноските следва да се изчислят за
такива направени пред заповедния съд и
първата инстанция при компенсация и до колкото за тях са представени доказателства.
Съобразно това същите възлизат на сумата 185 лв., които въззиваемият следва да
заплати на жалбоподателят.
С оглед на изложеното настоящата
инстанция следва да отмени отхвърлителното решение в частта му: главницата за
разликата от 258.52 лв. /599.35 лв. – 344.83 лв./; договорна лихва в размер на
50.77 лв.; лихва за забава 79.51 лв. и такса разходи в размер на 35 лв.
Водим от горното Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 35/19.01.2018
год. постановено по гр.д. №
1352/2017 год. на РС Асеновград, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен иска на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК **********
за признаване за установено вземането й по отношение на Н.Х.Х., ЕГН **********
за сумите в размер: на 258.52 лв. главница дължима по Договор за паричен заем №
2344458/09.07.2015 год.; договорна лихва в размер на 50.77 лв.; и обезщетение
за забава в размер на 79.53 лв., такса разходи в размер на 35 лв., за което е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 846/2017 год. на РС Асеновград,
вместо което постановява:
ПРИЗНАВА за установено вземането на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК **********
по отношение на Н.Х.Х., ЕГН ********** за сумите в размер: на 258.52 лв.-главница
дължима по Договор за паричен заем № 2344458/09.07.2015 год., ведно със
законната лихва по нея, начиная от 28.04.20127 год. до окончателното й плащане;
договорна лихва в размер на 50.77 лв.за периода 09.11.2015 год. - 07.02.2016
год.; обезщетение за забава в размер на 79.53 лв. за периода 10.11.2015 год.
-28.04.2017 год. и такса разходи в размер на 35 лв.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № № 35/19.01.2018 год. постановено по гр.д. № 1352/2017 год. на РС Асеновград
в останалата му част
ОСЪЖДА
Н.Х.Х., ЕГН ********** да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
********** разноските направени по заповеднното производство и първата инстанция на РС Асеновград и пред ПОС
общо в размер на 185 лв. по компенсация.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: