Определение по дело №51/2022 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 март 2022 г. (в сила от 4 март 2022 г.)
Съдия: Йълдъз Сабриева Агуш
Дело: 20227200700051
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5

гр.Русе, 04.03.2022 г.

 

Административен съд-Русе, 7 състав, в закрито заседание на четвърти март, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                                                              СЪДИЯ: Йълдъз Агуш

 

като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 51 по описа за 2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 88, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

         Образувано е по жалба на Д.М.П. ***, чрез упълномощен процесуален представител – адвокат С.Н., против решение № 1040-17-6/17.01.2022 г. на директора на ТП на НОИ Русе.

С оспореното решение е оставена без разглеждане и е прекратено производството по жалбата на Д.М. И., с вх.№ 1012-17-281/20.12.2021г., срещу разпореждане № Д-17-000-00-01469299 от 19.05.2021 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите от ДОО при ТП на НОИ гр. Русе.

Жалбоподателят твърди, че е обжалвал мълчалив отказ за отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност, а не разпореждане № Д-17-000-00-01469299 от 19.05.2021 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите от ДОО при ТП на НОИ гр. Русе.

Съдът, като съобрази писмените доказателства по делото, релевираните доводи в жалбата, приема за установено следното:

Жалбата по своето естество представлява жалба по чл. 88, ал. 3 АПК,  подадена срещу акт по чл. 88, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 АПК. Депозирана е в преклузивния срок за оспорване по  чл. 88, ал. 3 АПК от надлежна страна, която има правен интерес от търсената защита срещу решението на директора на ТП на НОИ Русе, поради което е допустима. Разгледана по същество, е основателна.

         От доказателствата по делото е видно, че с разпореждане № Д-17-000-00-01469299 от 19.05.2021 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите от ДОО при ТП на НОИ гр. Русе, на основание чл.40, ал.4 от КСО, е спряно образуваното производство за изплащане на парично обезщетение по болничен лист № 0724130, серия Е2021, на Д.М. И., считано от 19.05.2021г.

Разпореждане № Д-17-000-00-01469299/19.05.2021г. е връчено на Д. И., с писмо с обратна разписка на 25.05.2021 г.

С жалба до директора на ТП на НОИ Русе, с вх. №1012-17-281/20.12.2021г., Д.М.П. ***, е посочил, че образуваното производство за изплащане на парично обезщетение може да бъде спряно, за не повече от 6 месеца. Посочил, че от спирането на образуваното производство за изплащане на парично обезщетение по болничен лист № 0724130, серия Е2021, на Д.М. И., считано от 19.05.2021г., с Разпореждане № Д-17-000-00-01469299/19.05.2021г., са изтекли шест месеца на 19.11.2021г.

         В жалбата е изложил съображения, че е налице мълчалив отказ на органа по подаденото от него заявление за изплащане на парично обезщетение, за временна неработоспособност, по болничен лист № Е20210724130.

         Изрично е посочил, че жалбата е подадена срещу мълчалив отказ за отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност.

         В оспореното решение, директорът на ТП на НОИ Русе, е приел, че с жалба вх. №1012-17-281/20.12.2021 г. Д.М.П. възразява срещу разпореждане № Д-17-000-00-01469299/19.05.2021 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите от ДОО, за спиране на производството за изплащане на парично обезщетение по болничен лист №Е20210724130 за периода 21.04.2021-04.05.2021 г. Посочил е, че разпореждане № Д-17-000-00-01469299/19.05.2021 г. е връчено на лицето с обратна разписка на 25.05.2021 г.

Приел е, че жалбата на Д.М.П. срещу разпореждане № Д-17-000-00- 01469299/19.05.2021 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите от ДОО е подадена извън срока на чл. 117, ал.2 от Кодекса за социално осигуряване и чл.84, ал.1 от АПК ( 14- дневен срок от съобщаването, поради което жалбата следва да се остави без разглеждане.

На основание чл. 88, ал. 1, т. 2 във връзка с чл.88, ал. 2 от АГТК и чл. 117, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване същата е оставена без разглеждане като недопустима и производството по обжалване на административния акт е прекратено.

         В подадената жалба, с вх. №1012-17-281/20.12.2021г., Д.М.П. ***, е изложил съображения, че е налице мълчалив отказ на органа по подаденото от него заявление за изплащане на парично обезщетение, за временна неработоспособност, по болничен лист № Е20210724130.

         Изрично е посочил, че жалбата е подадена срещу мълчалив отказ за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност.

         Предвид изложеното, като е приел, че с жалбата се обжалва разпореждане № Д-17-000-00-01469299/19.05.2021 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите от ДОО, за спиране на производството за изплащане на парично обезщетение по болничен лист №Е20210724130, за периода 21.04.2021-04.05.2021г., директорът на ТП на НОИ Русе се е произнесъл по непредявено искане.  

Оспореното решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като преписката следва да се върне на административния орган, за преценка и произнасяне по жалба, с вх. №1012-17-281/20.12.2021г. на Д.М.П. ***, като се произнесе по заявения предмет на жалбата – оспорване на мълчалив отказ на органа по подаденото от него заявление за изплащане на парично обезщетение, за временна неработоспособност, по болничен лист № Е20210724130, включително следва да се произнесе по въпроса налице ли е формиран мълчалив отказ.

Водим от горното и на основание  чл. 88, ал. 3 от АПК, съдът  

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ решение № 1040-17-6/17.01.2022 г. на директора на ТП на НОИ Русе.

ВРЪЩА преписката на директора на ТП на НОИ Русе за произнасяне по жалбата на Д.М. И., с вх.№ 1012-17-281/20.12.2021г., срещу мълчалив отказ на органа по подаденото от него заявление за изплащане на парично обезщетение, за временна неработоспособност, по болничен лист № Е20210724130.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: