Присъда по дело №2474/2023 на Районен съд - Плевен

МОТИВИ:
Съдебното производство по н.о.х.д.№2474/2023г. по описа на РС-
Плевен е образувано по внесен обвинителен акт от Районна
прокуратура гр. Плевен, с който е повдигнато обвинение против
Н.Д.И. от гр. Плевен за това, че на 01.11.2022г. в гр. Плевен се заканил
с убийство на А.С.М. от същия град, като това заканване възбудило
основателен страх в него от осъществяването му – престъпление по
чл.144, ал.3 от НК и против М.Д.И. за това, че на 01.11.2022г. в гр.
Плевен се заканил с убийство на А.С.М. от същия град, като това
заканване възбудило основателен страх в него от осъществяването му
– престъпление по чл.144, ал.3 от НК.
А.С.М. е упражнил правото си да се конституира като страна в
процеса – частен обвинител.
В хода на съдебните прения представителят на Районна
прокуратура Плевен поддържа повдигнатото обвинение, като счита,
че от доказателствата по делото се установяват всички елементи от
обективна и субективна страна на престъпния състав по чл.144, ал.3,
вр. ал.1 НК. Предлага подсъдимите да бъдат признати за виновни, като
им се наложи наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца,
чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за
срок от 3 години.
Повереникът на частния обвинител – адв. М. се присъединява
изцяло към становището на представителя на Районна прокуратура-
Плевен. Подържа, че изложената в обвинителния акт фактическа
обстановка се установява от формираната по делото доказателствена
съвкупност. В тази връзка адв. М. излага кратък прочит на събраните
по делото доказателства. Сочи, че с доверие следва да се ценят
показанията на пострадалия А.М. и свидетелките К.М. и А.М.. Счита,
че подсъдимите трябва да бъда признати за виновни и да им бъде
наложено съответно наказание.
Частният обвинител А.М. се присъединява изцяло към
становището на повереника му. Заявява, че след случая не живее като
нормален човек, бил умрял и продължавал да умира.
Защитникът на подсъдимите – адв.И.М. пледира за
постановяването на оправдателна присъда, като навежда множество
аргументи в защита на тезата, че обвинението по чл.144, ал.3 НК не е
безспорно и категорично доказано. В тази връзка се противопоставя
1

на доводите на представителите на държавното и частното обвинение
относно цененето на събраните по делото доказателства, като развива
тезата, че в хода на съдебното следствие не се доказва отразената в
обвинителния акт фактическа обстановка.
Подсъдимият Н.Д.И. разбира в какво се състои повдигнатото
срещу него обвинение, не се признава за виновен, дава обяснения по
случая. При упражняване на своето право на последна дума
подсъдимият Н.Д.И. моли съда да постанови оправдателна присъда.
Подсъдимият М.Д.И. разбира в какво се състои повдигнатото
срещу него обвинение, не се признава за виновен, дава обяснения по
случая. При упражняване на своето право на последна дума
подсъдимият М.Д.И. моли съда да постанови оправдателна присъда.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Н.Д.И. е роден на ***г. в гр. Плевен, ***, ***
гражданин, с основно образование, не работи, неженен, ЕГН
**********.
Подсъдимият М.И.Д. е роден на ***г. в гр. Плевен, ***, ***
гражданин, с основно образование, не работи, неженен,
ЕГН**********.
Подсъдимите Н.Д.И. и М.Д.И. са *** и живеят на улица в ***. В
съседство с подсъдимите на улица „***“ *** живее и частният
обвинител А.С.М.. През последните
години отношенията между подсъдимите и А.М. се влошили, като
частният обвинител често отправял към тях обиди, закани и псувни.
На 01.11.2022г. към 13:00 часа частният обвинител А.С.М. се намирал
в двора на къщата си, където разковавал палети.
В същото време подсъдимите се движили с лек автомобил
„БМВ“ по улица „***“, който аварирал пред дома на А.М..
Подсъдимият М.Д., който управлявал леката кола, се опитал да я
преведе в движение на скорост, при което натиснал клаксона.
Действията на двамата *** били възприети от А.М., който за почнал
да вика на висок глас, че са *** и преселници. Подсъдимите и А.М. си
разменили обидни реплики и псувни. Виковете на подсъдимите и
А.М. били чути от ***та на последния – св. К.М., която излязла от
къщата, за да види какво става. Разправията била чута и от св.
М.Ф.И., която казала на подсъдимите да не се разправят с А.М., тъй
като е възрастен човек. С това инцидентът приключил. А.М. отишъл
до дома на св. А.Ж.М. и я помолил да се обади на телефон 112. Св.
2

А.М. се обадила и съобщила, че А.М. е бил нападнат с брадви от ***.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена
отчасти от обясненията на подсъдимите М.Д.И. и Н.Д.И. – дадени в
съдебно заседание, отчасти от показанията на А.М., дадени в съдебно
заседание, отчасти от неговите показания дадени на досъдебното
производство, приобщени към доказателствата по делото по реда на
чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от НПК; отчасти от показанията на св.
К.М.М., дадени на досъдебното производство, приобщени към
доказателствата по делото по реда на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.1 от
НПК; отчасти от показанията на св. А.Ж.М., дадени на досъдебното
производство, приобщени към доказателствата по делото по реда на
чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.1 от НПК; отчасти от показанията на св.
М.Ф.И., дадени в съдебно заседание – дадени в съдебно заседание и
тези дадени на досъдебното производство, приобщени към
доказателствата по делото по реда на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от
НПК; изцяло от показанията на св. С.И.Х. – дадени в съдебно
заседание и тези дадени на досъдебното производство, приобщени
към доказателствата по делото по реда на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1,
т.2 от НПК; изцяло от показанията на св. В.К.Т. – дадени в съдебно
заседание и тези дадени на досъдебното производство, приобщени
към доказателствата по делото по реда на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1,
т.2 от НПК; заключението на вещото лице по назначената
фоноскопска експертиза, заключението на вещото лице по назначената
съдебно-медицинска експертиза д-р Г.Н.Н.; отчасти от заключението
на вещото лице д- Л.Т. по назначената психиатрична експертиза;
свидетелства за съдимост и характеристична справка на подсъдимите.
За да достигне до горния извод за фактическа обстановка изцяло
различна от описаната в обвинителния акт, съдът анализира
поотделно и в съвкупност събраните в хода на ДП и на съдебното
следствие писмени и гласни доказателствени средства в следния
смисъл.
Свидетелските показания съдът раздели условно в две групи: От
една страна това са показанията на свидетелите К.М.М. и А.Ж.М., а от
друга са показанията на свидетелите С.И.Х. и М.Ф.И., както и
обясненията на подсъдимите Н.Д.И. и М.И.Д..
Изброените до тук свидетели установяват времето и мястото на
инцидента, но твърденията им се различават помежду си досежно
развилия се инцидент.
Единственият факт, по отношение на който е налице пълна
3

идентичност в показанията на всички свидетели е това, че на
01.11.2022г. към 13:00 часа на улица *** в гр. Плевен, пред дома на
А.М. възникнал инцидент между него и подсъдимите Н.Д.И. и М.Д.И.,
при който те си разменили обидни думи и псувни. Извън този факт,
всичко описано в обвинителния акт съдът намери за резултат
от тенденциозно и необективно свидетелстване на частния обвинител
А.С.М. и свидетелите К.М.М. и А.Ж.М.. Показанията на
свидетелите от първата група освен, че взаимно си противоречат, се
явяват в противоречие и с обясненията дадени от подсъдимите.
В показанията си дадени на досъдебното производство А.М.
твърди, че на 01.11.2022г. към 13:00 часа бил в двора на къщата си,
където разковавал палети. В един момент чул, че лек автомобил спрял
на улицата пред дома му. Той се обърнал и видял подсъдимите Н.Д.И.
и М.Д.И., които започнали да го псуват. Сочи, че подс.Н.Д.И. влязъл в
двора и от 2-3 метра хвърлил към него тухла. Той се предпазил като
сложил ръката си над главата и тухлата попаднала в дясната част под
ребрата. От удара почувствал силна болка и паднал на земята. В това
време от къщата излязла ***та му К.М., която му помогнала да стане и
затворила дворната врата. Твърди, че подс. М.Д.И. хвърлил през
оградата на двора към него камък, но не успял да го удари. Сочи, че
подсъдимите многократно отправяли към него обидни думи, псувни и
закани, че ще го убият и запалят. Посочва, че след като подсъдимите
си тръгнали, отишъл до дома на св. А.Ж.М. и я помолил да се обади
по телефона на полицията.
В случая съдът не намира основания да кредитира твърденията
на частния обвинител в частта им, в която твърди, че подсъдимите
са го нападнали и ударили с тухла в областта на ребрата, както и че са
го заплашвали с убийство. Частният тъжител не е
представил медицински документи за извършен медицински преглед
непосредствено след инцидента на 01.11.2022г. или в следващите дни,
за да се установи налице ли са обективни следи за получени телесни
увреждания на тази дата, какво е естеството им и какъв е механизма
на получаването им. Доказателства в тази насока изобщо отсъстват, а
и твърденията му в тази насока се подкрепят единствено от
показанията на неговата *** К.М.. Следва да се отбележи, че
показанията на пострадалия свидетел са едновременно източник на
доказателства и средство за защита на накърнените му от
престъплението права. Особеното положение на пострадалия в
процеса може да го мотивира да бъде тенденциозен, недобросъвестен
и необективен. В конкретния случая, настоящият състав, поради
4

изложените по-горе причини, счита посочената част от показанията
на А.М. за изцяло тенденциозни, необективни и заинтересовани от
изхода на делото.
В показанията на свидетелките К.М. и А.М., съдът установи
наличие на многобройни противоречия както помежду им, така и с
показанията дадени от самите тях в хода на ДП.
В показанията си дадени в съдебно заседание св. К.М. твърди, че
на 01.11.2022г. си била вкъщи. През това време *** й А.М. бил на
двора, където чупел подпалки за печката. Твърди, че на улицата пред
дома им спрял лек автомобил, от който слезли подсъдимите. Двамата
отправили обидни думи и псувни към А.М.. Сочи, че подс. Н.И.Д. взел
една тухла и я хвърлил по посока на А.М., като викал „Ще те убия, ще
те заколя, ще ти запаля къщата“. Твърди, че хвърлената тухла ударила
частния обвинител в лявата част на ребрата, при което той паднал
веднага на земята. Твърди още, че подс. М.Д. взел камък и направил
опит да го хвърли, но след като А.М. паднал на земята, двамата
подсъдими избягали.
Доколкото в хода на съдебното следствие бяха констатирани
съществени противоречия между показанията на св. К.М., дадени в
хода на досъдебното производство и дадените такива пред съда, при
условията на чл. 281, ал.4, вр. с ал.1, т.1 от НПК, показанията й
дадени пред разследващия полицай са прочетени в съдебно
заседание.
В показанията си дадени на досъдебното производство св.
К.М.М. е заявила, че на 01.11.2022г. около обяд била в дома си
заедно със *** си А.М., който бил на двора. В един момент чула
силни викове и излязла за да види какво става. Възприела, че в двора
до входната врата бил Н.Д.И., а на улицата бил брат му М.Д.И..
Видяла, че *** й А.М. бил на замята, а до него имало голяма тухла.
Заявила е, че Н. и М. И.и обиждали, псували и се заканвали, че ще
убият и запалят А.М., защото е подавал жалби срещу тях. Тя се
намесила като избутала Н. Д. на улицата и видяла, че подс. М.Д. взел
един камък от хвърлил през оградата към А.М., но не успял да го
удари.
В показанията си св. А.Ж.М., дадени на 23.05.2023г. на
досъдебното производство е заявила, че живее на една улица с
нейните приятели К. и А.М.и. Заявила е, че на 01.11.2022г. около
обяд при нея дошли К. и А.М.и. Оплакали се, че ***та М. И. и Н. И.
са отишли до дома им и са обиждали, псували и са отправили закани,
5

че ще убият и запалят А.М.. Разбрала, че Н. И. взел една от тухла,
хвърлил я през оградата и ударил А.М. от дясната страна в областта на
ребрата. Твърди, че А.М. е бил много изплашен и едва говорел. Той я
помолил да се обади на телефон 112.
В показанията си дадени на досъдебното производство на
04.07.2023г. св. А.М. е заявила, че не помни какво е казала, когато се е
обадила на телефон 112, тъй като била много притеснена и в
суматохата се е объркала, като е съобщила, че А.М. е бил нападнат с
брадви от подсъдимите. Посочила е, че в действителност А.М. й е
казал, че Н. Д. го е ударил с тухла и с брат му са го заплашвали, че
ще го запалят и убият.
В съдебно заседание сви. А.Ж.М. дава показания, че през лятото
на 2003г. била на улицата пред дома си, когато чула, че подсъдимите
Н. И. и М. И. се карат с А.М.. Отишла до дома на М. и видяла, че
подсъдимите тичали да бият А.М.. Твърди, че подс. Н. И. взел една
тухла от земята и я хвърлил през оградата. Тя се уплашила и се
прибрала вкъщи. След малко при нея дошъл А.М., който я помолил да
се обади на полицията.
Показанията на св. А.Ж.М. – дадени в съдебно заседание –
съдът не кредитира изцяло по следните съображения:
Съмнението на съда в достоверността на показанията на тази
свидетелка, произтича от факта, че на досъдебното производство тя е
разпитана два пъти. В показанията си дадени на 23.05.2023г. А.М. от
една страна твърди, че когато дошъл в дома й, А.М. е бил много
изплашен и едва говорел, а от друга описва по подробен и идентичен
начин всички факти и обстоятелства около процесното събитие така,
както го излага в показанията си частният обвинител. Прави
впечатление, че показанията на св. А.М. макар и производни, тъй като
разказва съобщеното от А.М., не са сходни с показанията на А.М., а са
идентични. При това положение буди недоумение факта, че когато се
обадила на телефон 112, тя е съобщила, че подсъдимите са нападнали
частния обвинител с брадви.
Очевидното несъответствие със заявеното от А. М. при разпита
й на 23.05.2023г. и съобщеното от нея на телефон 112, явно е смутило
разследващите органи и се е стигнало до втори разпит на 04.07.2023г.,
при който М. е заявила, че е била толкова притеснена от състоянието
на частния обвинител, че се е объркала и не помни какво е казала.
За сметка на това в показанията си дадени в съдебно заседание
на 28.05.2024г., при спокойна обстановка, близо две години след
6

процесното събитие св. А.М. за първи път изложи твърдения, че е
свидетел очевидец на инцидента.
Съдът не дава вяра на показанията на св. А.М. – дадени в
съдебно заседание, тъй като те се опровергават по категоричен начин
от всички събрани по делото доказателствени средства: от нейните
показания дадени на досъдебното производство, от обясненията на
подсъдимите и от показанията на всички разпитани по делото
свидетели. Казано по друг начин за настоящия съдебен състав не
съществува никакво съмнение, че в съдебно заседание на 28.05.2024г.
св. А.М. твърди неверни факти и обстоятелства, като съзнателно
устно потвърди неистина, а именно че е свидетел очевидец на
разправията между подсъдимите и частния обвинител.
По същия начин стоят нещата и с показанията на св. К.М. –
дадени в съдебно заседание. От обясненията на подсъдимите,
показанията на частния обвинител и от нейните показания дадени на
досъдебното производство безспорно се установява, че тя не е
присъствала от самото начало на инцидента. При разпита си на
досъдебното производство тя е заявила, че когато и излязла А.М. е
бил на земята, а в съдебно заседание твърди друго, че е възприела
пристигането на подсъдимите и е видяла, че Н. Д. е ударил с тухла
частния обвинител.
Освен вътрешната противоречивост на свидетелите от втората
група свидетели, тезата заявена от частния обвинител не се
потвърждава и от приложения запис на обаждането на телефон
112. Същото е регистрирано в 13:30 часа на 01.11.2022г., и в същото
обаждане св. А.М. не съобщава за закана с убийство, а за нападение с
брадви.
Показанията на частния обвинител и на свидетелките К.М. и
А.М. са вътрешно противоречиви, същите не кореспондират взаимно
и помежду си, а на места са бутафорни и абсурдни.
Поради факта, че А.М. не чува добре, по искане на защитника на
подсъдимите в съдебно заседание беше назначена и изслушана
съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице Г.Н. д.м.
специалност по *** от което е видно, че при частния обвинител е
налице така нареченото тежко чуване в различна степен в лявото и
дясното ухо. В тази връзка св. К.М. на въпрос поставен й от защитата
*** й имал ли е проблем със слуха, отговаря: „Преди нямаше такова
нещо. Откакто го удариха стана така. Чуваше мравката като ходи:“
Малко преди това дава показания, че А.М. не е потърсил медицинска
7

помощ, я тя го е лекувала сама и че един месец той не е могъл да
уринира.
Отделно от това не се събраха никакви доказателства в подкрепа
на твърдението в обстоятелствената част на обвинителния акт, че
подсъдимите са се заканвали с убийство на частния обвинител, защото
той е подавал сигнали срещу тях. Липсват писмени доказателства в
тази насока, а от показанията на св. В.Т. се установява, че освен
жалбата по случая, други жалби от А.М. срещу подсъдимите не е
имало. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на св.
К.М., която в съдебно заседание заявява, че подсъдимите и *** й не са
имали проблеми, а жалба от А.М. е била подадена срещу ***то на
подсъдимите св. С.И.Х.. В тази част показанията на св. К.М. от една
страна са в унисон с показанията на св. В.Т., а от друга в ярък
дисонанс с показанията на А.М., който в показанията си твърди, че е
подал 24 жалби срещу подсъдимите.
Втората група свидетели са свидетелите С.И.Х. и М.Ф.И..
Въпреки, че са роднини на подсъдимите съдът намери показанията им
за последователни и непротиворечиви, поради което и ги цени като
годни такива.
От показанията на свидетеля С.И.Х., дадени на досъдебното
производство се установява, че познава А.М. и семейството му от
много години. Установява се, че през последните 10 години М. станал
агресивен към ромските семейства в квартала като без причина
започнал да обижда всички, които минават покрай къщата му. Имало е
случай когато А.М. се е заяждал с него, с неговите деца и с ***те му
Н. И. и М. И.. Установява, се че на 01.11.2022г. около обяд отивал на
работа като вървял по улица „12 август“. Когато наближил къщата на
А.М. чул силни викове. Възприел, че ***те му Н. И. и М. И. се карали
с А.М. като си разменяли обидни думи и псувни. Твърди, че казал на
подсъдимите да не се разправят с А.М. Твърди, че не е разбрал каква
е причината за възникналата между тримата конфликтна ситуация.
От показанията на св. М.Ф.И. се установява, че се познава с
частния обвинител и семейството му от 16 години. Заявява, че е била в
добри отношения със ***та на А.М., но с него не поддържала никакви
отношения. Установява се, че на датата на процесното събитие около
12:50 часа се прибирала от работа вкъщи. Вървяла по улица „Изток“.
Възприела, че пред дома на А.М. бил спрян лек автомобил БМВ, в
който били ***те й М. И. и Н. И.и. Чула, че М. И., който заемал
мястото на водача „бибитнал“ с клаксона. Тогава възприела, че А.М.,
който бил в двора отправил на висок глас към подсъдимите следните
8

думи: „ще ви изселя оттук вашата мамка ***ска“. Твърди, че Н. И.
също започнала да псува А.М.. Видяла, че М. хвърлил с камък по
автомобила. Твърди, че тя се намесила и казала на подсъдимите да не
се занимават с частния обвинител. Междувременно на двора излязла
и св. К.М., а при тях на улицата дошъл и *** й – С. И., който казал на
подсъдимите да не се замиват с А.М.. Съдът не кредитира показанията
на св. М.И. единствено, в частта им, в която твърди, че А.М. е хвърлил
с камък по посока на подсъдимите, тъй като същата не дава показания
какво е възприела, а прави предположения като заявила „мисля, че
удари предната броня на колата“.
От показанията на св. В.К.Т., дадени на досъдебното
производство се установява, че работи като младши полицейски
инспектор при Първо РУ-Плевен и обслужва района на *** в гр.
Плевен. Установява се, че е извършил проверка по преписка №177200-
12092/2002г. по описа на 01 РУ-Плевен. Преписката била образувана
по повод подаден сигнал от А.С.М. за нанесен му физически и
психически тормоз над него от ***та Н.Д.И. и М.Д.И. от гр. Плевен.
Установява се още, че в сигнала си М. заявил, че на 01.11.2022г.
Н.Д.И. го ударил с тухла в лявата част на ребрата и че двамата *** са
отправил многократни закани спрямо него, че ще го убият и запалят.
Установява се, че събитието се е случило в двора на жилището на М.,
като свидетел на част от случилото е станала неговата *** К.М., като
други свидетели на инцидента не били установени. Установява се, че в
хода на проверката Н.Д.И. и М.Д.И. дали обяснения по случая като
категорично отрекли да са заплашвА.М. и да са му нанА.ли удари.
Същите поддържали обратното, че А.М. ги е обиждал, псувал и
заплашвал.
Съдът кредитира изцяло показанията на св. В.К.Т. като
обективни, верни и безпристрастни. По начало този свидетел и пред
настоящата инстанция заяви, че е запознат относно случилото се от
преписката, която е водил. От това се налага извода, че той знае за
фактите, за които свидетелства опосредствено, каквото е чул от
пострадалия и подсъдимите преди започване на досъдебното
производство.
От показанията на свидетеля В.Т. – дадени в съдено заседание –
се установява, че е имал множество оплаквания от живущите в
квартала хора против частния обвинител, който винаги намирал повод
да отправя реплики, да се заяжда и да се скара с минаващите покрай
дома му хора. Посочва, че многократно устно е предупреждавал
частния обвинител да не дразни хората и да не създава конфликтни
9

ситуации, тъй като е възрастен човек.
По отношение обясненията на подсъдимите Н.Д.И. и М.Д.И.
изложени в с.з., съдът отчете, че те принципно не противоречат и
кореспондират с установените по-горе фактически обстоятелства,
както и с правилата на формалната логика. Отчитайки принципното
положение, че обясненията на подсъдимите, с които оспорват
обвинението, са както основно средство за защита, така и
доказателствено средство, чиято доказателствена стойност се
предопределя от тяхната последователност и логичност и от
съответствието им с останалия приобщен доказателствен материал,
съдът прие, че обясненията на подсъдимите са убедителни и не се
опровергават от другите събрани доказателства. Следва да се
подчертае, че още от извършената проверка по случая, в хода на
проведеното досъдебното производство и в съдебно заседание
подсъдимите са давали неизменно едни и същи обяснения, а именно,
че конфликтът е бил предизвикан от частния обвинител, който ги е
обиждал, псувал и е отправял закани към тях. Съдът намира за
достоверни обясненията на подсъдимите относно твърдените от тях
обстоятелства, тъй като се подкрепят от показанията на св. В.К.Т.,
който е единственият свидетел, който не се намира в родствени
отношения с нито една от страните по делото. Съдът не кредитира
обясненията на подсъдимите единствено в частта им, в която твърдят,
че А.М. е ударил с тухла М.Д.И., тъй като не намират опора в
събраните по делото доказателства, а и липсва медицинска
документация в тази насока.
Съдът кредитира заключението на вещото лице Л.Т. по
назначената на досъдебното производство съдебно- психиатрична
експертиза на А.М., прието и неоспорено от страните в съдебно
заседание, от което е видно, че комплексната интерпретация на
данните от делото и психиатричното изследване не установи
психично заболяване в тесния смисъл на това понятие, т.е. психоза
при освидетелствания както понастоящем, така и в минало време. При
освидетелствания не се констатират личностови особености, които да
обхващат базови сфери на личностовата му структура и да са изразени
в степен на личностово разстройство или органично разстройство на
личността, което значително разстройва социалната му адаптация.
Паметта му (образна, цифрова и логическа) е в нормални граници за
възрастта. Интелектът му е в границите на средната норма със
съответен за възрастта, образователния статус и социален опит
диапазон на общи познания и аналитико-синтетични възможности на
10

мисловния процес. Към настоящия момент осв. А.М. е клинично
психично здрав. По време на инкриминираното деяние осв. А.М. е
бил в състояние правилно да възприема, запаметява и понастоящем да
възпроизвежда факти и събития от реалността, т.е. може да дава
достоверни показания. Страхът, описван от осв. А.М., е
нормалпсихологично разбираем и е пряко свързан с конкретна
ситуация и с представа за определена опасност. Съдът не кредитира и
заключението на вещото лице, относно това, че на 01.11.2022г. по
време на инкриминирано деяние осв. А.М. е изпитвал
нормалпсихологичен страх в отговор на конкретен стимул, който е
възприет като риск за здравето и живота му. Тази експертиза е
изготвена на ДП и е възприето казаното от т. нар. пострадал, към него
момент.
Съдът кредитира изготвената на досъдебното производство
фоноскопна експертиза доколкото тя отразява на хартиен носител,
подадения сигнал на тел. 112 от А.Ж.М. на 01.11.2022г. От
заключението на вещото лице, прието е неоспорено от страните в
съдебно заседание се установява, че за изследване е представен
1бр.компактдиск, марка “MyMedia CD-R“ с фабричен номер – ***.
Установи се, че компактдискът съдържа един брой аудиофайл, записан
в .wav формат с име *** с обща продължителност 1 минута и 5
секунди и един брой файл, записан в .doc формат (Microsoft Word 97-
2003 Document), с име *** съдържащ три броя графични изображения.
Текстът от звукозаписа – обект на експертизата, е снет и представен в
писмен вид в “Текст на звукозаписа” в изследователската част на
настоящия протокол. Изображенията от графичните файлове са
разпечатани в изследователската част на настоящия протокол.
Съдът кредитира заключението на вещото лице д-р П.Т. по
назначената на досъдебното производство съдебно-медицинска
експертиза, прието и неоспорено от страните в съдебно заседание,
доколкото не противоречи на установената от съда фактическа
обстановка. Както коректно е посочило в заключението си вещото
лице, от посочените по-горе данни съобщени от пострадалия /ако им
се даде вяра/ е видно, че на А.С.М. на *** от гр. Плевен е причинено
насиняване в областта на гръдния кош. Същото може да се получи и
по начин и време, както съобщава – удар от хвърлен твърд предмет –
съобщаване за тухла. Причинени болки и страдания поне за 15 дни.
Няма данни за тежко увреждане.
Съдът кредитира заключението на вещото лице доцент д-р
Г.Н.Н. дм. *** в УМБАЛ „ ***“ болести“, прието и неоспорено от
11

страните в съдебно заседание. Вещото лице дава заключение, че от
прегледа и направената аудиограма на А.С. М. на 04.04.2024г., се
установява, че лицето е със звукоприемно/невросензорно намаление
на слуха – двустранно. За честотите от 0.125 до 1500 КНz, слуха е в
границите на нормалния за двете уши. От 1500 КНz до 3000 КНz,
намалението на слуха на лявото ухо е в степен на лека по тежест
загуба на слуха/. Тежко чуване /От 3000 КНz до 8000 КНz средна
степен. Подобно е състоянието на дясното ухо, но за честитете над
2000 КНz се наблюдава средна до тежка загуба на слуха. От 4000 КНz
до 8000 КНz тежко степенно намаление на слуха.
По делото са събрани и писмени доказателства, касаещи
личността на подсъдимите. От приложената на лист 32 от
досъдебното производство характеристична справка на М.Д.И.о и
Н.Д.И., изготвена от мл. Полицейски инспектор С. Т. е видно, че
двамата *** работят в строителството, срещу тях няма регистрирани
престъпления и правонарушения, както че няма данни да
злоупотребяват с алкохол и наркотици.
След анализ на всички събрани по делото гласни и писмени
доказателствени средства, съдът не можа да обуслови извод за
несъмнена доказаност извършване на престъплението по 144, ал.3, вр.
с ал.1 от НК, за което подсъдимите са привлечен да отговарят.
Настоящият съдебен състав намира, че събраните по делото
доказателства се оказват недостатъчни, за да бъде признати за виновни
по това обвинение, поради което съдът смята за безпредметно по-
нататъшно обсъждане на субективната страна на състава на
посоченото престъпление. Повдигнато е обвинение срещу
подсъдимите за извършено от тях престъпление по чл. 144, ал.3,
вр. с ал.1 от НК, за което обаче не бяха представени доказателства да
е извършено от Н.Д.И. и М.Д.И.. Основният въпрос на който следва
да даде отговор съда при решаване на едно наказателно дело е
формулиран в чл. 301, ал. 1, т. 1 НПК “има ли извършено деяние,
извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно”.
С разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, по аргумент за
противното, се забранява на съда да признае подсъдимия за виновен,
ако обвинението не е доказано по несъмнен начин. Такава
несъмненост, съгласно еднозначната практика на ВКС, е налице,
когато обстоятелствата по чл. 102, т. 1-3 НПК са установени по начин,
който не поражда съмнение относно тяхното действително
осъществяване. Има ли съмнение по съществуването на някое от
обстоятелствата от задължителния предмет на доказване, осъдителна
12

присъда не може да бъде постановена. По силата на чл.303, ал.1 от
НПК предположенията, т.е. хипотетичните, абстрактните и дори
реалните възможности за съществуването на определен факт,
обстоятелство или положение в миналото, също съставляват
недопустимо основание за постановяване не само на осъдителна, но и
на оправдателна присъда – арг. от чл. 305, ал. 6 от НПК.
Съмнението и предположението относно доказаността на
обстоятелствата по чл.102, т. 1-3 НПК са законова пречка, т.е.
недопустими основания за признаването на подсъдимия за виновен. В
зависимост от характера и категорията на обстоятелствата, спрямо
които е възможно пораждане на съмнение или служене с
предположение, съдът на конкретно предвиденото основание в чл.304
НПК, е длъжен да постанови присъда, с която да признае подсъдимия
за невинен.
В тази връзка следва да се подчертае, че твърденията в
обстоятелствената част на обвинителния акт, с който е повдигнато
обвинение, по своя характер не се доказателствени средства, а само
очертават предмета на доказване в наказателния процес и подлежат на
доказване и проверка с всички процесуални способи като всяка
обвинителна теза. Тук следва да се отбележи, че обвинението срещу
двамата подсъдими не е достатъчно конкретизирано като липсва и не
става ясно с какви думи всеки един от подсъдимите се е заканил с
убийство на частния обвинител. Посочено е общо: „през цялото
време двамата обвиняеми се заканвали на М., че ще го убият затова,
че той подава жалби срещу тях. Двамата *** му казали, че той ще
умре, ще го запалят, ще го убият, ще го запалят.“.
Според НПК доказването е процесуална тежест на обвинителя,
която най-общо е подчинена на правилото – който иска наказанието,
доказва основанието. Съгласно чл.103, ал.1 от НПК тежестта да се
докаже обвинението по дела от общ характер лежи върху прокурора и
разследващите органи.
Доказана обвинителен акт, като процесуален резултат, означава
доказани твърдения, съдържащи се в него. Недоказан обвинителен акт
има за последица оправдателна присъда и възлагане съдебните
разноски на държавата.
Поради всичко изложеното дотук съдът прие, че твърдяното в
обвинителния акт спрямо подсъдимите Н.Д.И. и М.Д. И. деяние не е
извършено, поради което съгласно чл.304 от НПК ги призна за
невинни и ги оправда по обвинението за извършено престъпление по
13

чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК.
На основание чл.190, ал.1 от НПК направените по делото
разноски в размер на 815,25 лв. остават за сметка на държавата.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

14

Номер на акта:	146
Дата:	28 ноември 2024 г.
Съдия:	Венелин Димитров Николаев

Дело:	20234430202474
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	22 ноември 2023 г.

Присъда по дело №2474/2023 на Районен съд - Плевен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите