РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 959/10.6.2020г.
гр. Пловдив, 10. 06. 2020 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито
заседание на двадесет и първи май през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при
секретаря Д. Й. и участието на прокурора …, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3978 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 от АПК , във вр. с чл.186, ал.4 от Закона за данък добавена стойност.
Образувано е по
жалба на „Севи ойл“ЕООД,
ЕИК***, със седалище и адрес за кореспонденция гр.***, чрез управителя М.П.Р., срещу
Заповед за налагане на принудителна административна
мярка /ПАМ/ ФК№778-0025324/12.11.2019г., издадена от Ж.М.– началник отдел
"Оперативни дейности" Пловдив в ЦУ на НАП, потвърдена с решение № ГДФК-149/05.12.2019 г.
на директора на Д“Оперативни дейности“ при ГДФК, изразяваща се в „запечатване
на търговски обект“- бензиностанция „Инса ойл“ЕООД с ЕИК ***, стопанисван от жалбоподателя, за срок
от седем дни.
Твърди се незаконосъобразност на
заповедта с основни изложени доводи, че и към датата на подаване на жалбата не
е издадено НП, не са налице данни за допуснато административно нарушение. Сочи
са, че дори и формално да е извършено твърдяното нарушение, то не е свързано с
укриването на приходи от дейността на дружеството. Твърди се, че в обекта са
генерирани Z – отчети,
като оборота на дружеството е регистриран по надлежния ред, същите са налични и
записани във ФУ и органите по приходите са установили това обстоятелство.
Излагат се подробни доводи за липса на
конкретни мотиви за срока на налагането на процесната
ПАМ. Сочи се също, че дружеството няма други данъчни нарушения, както и че няма
настъпили вреди за бюджета, за да се пристъпи към запечатването на търговския
обект.
Иска се отмяна на наложената ПАМ.
В съдебно
заседание жалбоподателят не се представлява.
Ответната
страна – Началник отдел „Оперативни дейности“Пловдив в ГД“Фискален контрол“ в
ЦУ на НАП, чрез надлежен процесуален
представител, заема тезата за неоснователност на жалбата.
Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Съобразявайки приетата
като доказателство по делото административна преписка и доводите на страните, съдът
счита, че по същество жалбата е
неоснователна по следните съображения:
Предмет на
настоящото оспорване е заповед за налагане на ПАМ № ФК№778-0025324/12.11.2019г.,
издадена на основание чл.186, ал.3 от ЗДДС от Началника на отдел “Оперативни
дейности“ Пловдив в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
До налагането на тази ПАМ се е стигнало в резултат на
извършена оперативна проверка на търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ЗДДС-
бензиностанция „Инса ойл“, находяща се в гр.Пловдив, бул.“Санкт петербург“
№53, стопанисвана от „Севи ойл“ЕООД.
От представената административна преписка се
установява, че за извършената оперативна
проверка на 04.11.2019 г. на процесния обект е
съставен протокол за извършена проверка серия АА № 0025324 от 04.11.2019 г.
Констатирано е, че от страна на жалбоподателя, в
качеството му на ЗЛ по чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, е извършено
нарушение на изискванията на тази наредба като не предава данни от всяка
издадена фискална касова бележка автоматично чрез фискалното устройство по
установената дистанционна връзка към НАП съгласно приложение № 17 за периода
01.10.-31.10.2019 г. включително.
В конкретния случай административният орган е установил, в резултат на извършената
проверка, че в търговския обект, стопанисван от жалбоподателя, от 01.10.2019 г.
до 31.10.2019 г., вкл., е функционирало ФУ-ЕСФП модел „ОИЛ СИС“ с рег.№ в НАП
4314283 и ИН на ФУ OS004259 и ИН на ФП
58007331 и са извършвани продажби, регистрирани с него до 31.10.2019 г. вкл.
Последното се потвърждава и от направена проверка в ПП на ПАН – Справка за
регистрираните данни от Z задачи за FDRID 4314283 от дата 01.09.2019 г. до дата 04.11.2019 г. с номера от № 85 до №
120 като последният дневен отчет, генериран от старата система, данни, за който
са постъпили в НАП е Z №
120/29.10.2019 г. с реализиран общ дневен оборот от 8880.14 лева. Същевременно
за същия период не са изпращани данни от всяка издадена фискална касова бележка
автоматично чрез фискалното устройство по установената дистанционна връзка към
НАП в съответствие с нормативните разпоредби.
Изводът за извършено нарушение е
изведен от контролните органи в резултат от извършена служебна справка в
информационния масив на НАП – програмен продукт“ ФУДВ“ за целия период
01.09.-04.11.201г., необходимите данни от издадените фискални касови бележки не
са предавани към НАП по установената дистанционна връзка. От справката става
видно, че такива данни не са предавани още от момента на възникване на това
задължение за дружеството.
При тези факти правилно е прието, че жалбоподателят е
допуснал нарушение на чл. 25, ал.5,
изречение 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.
Атакуваната заповед за налагане на ПАМ е издадена от
компетентен орган – Началник отдел „Оперативни дейности“Пловдив в ГД“Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП, съгласно заповед №ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г. на
изпълнителния директор на НАП, в рамките на предоставените му правомощия в условията на обвързана компетентност. Видно
от посочената заповед на изпълнителния директор на НАП, Началник отдел
„Оперативни дейности“Пловдив в ГД“Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е упълномощен да
налага ПАМ запечатване на обект на основание чл. 186 ЗДДС.
Съдът приема за безспорно установено на база събраните
писмени доказателства по административната преписка, че към момента на
проверката жалбоподателят е извършил нарушение
на чл. 25, ал.5, изречение 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.
В настоящият случай, в оспорената заповед е налице
описание на фактическите основания, обуславящи издаването й. Същите са описани
точно и ясно в мотивната част на заповедта.
При това положение, съдът приема, че са налице конкретни мотиви, изложени от административния
орган, доколкото същият от една страна препраща в оспорената заповед към
съставения в деня на проверката протокол, а от друга подробно и конкретно е
описал както фактическите констатации, на база на които е приел извършването на
нарушение, така и продължителността на срока на наложената ПАМ.
Както се посочи, в случая са изложени мотиви по
отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ, която има
превантивен и дисциплиниращ ефект, като административният орган е посочил целите,
които иска да бъдат постигнати с налагането, както и с необходимата превенция
да не се извършва ново нарушение. Така посочените мотиви в достатъчна степен
обосновават определянето на продължителността на наложената мярка, поради което
не се констатира несъразмерност.
Следва да се има предвид, че в конкретния случай
самата ПАМ е с продължителност под средния размер като АО е обосновал защо е
определил този срок.
Изрично е посочено, че при налаганото на ПАМ и при определянето
продължителността на мярката е взета предвид тежестта на извършеното нарушение
и последиците от същото както и видът на търговския обект и характера на
дейността – бензиностанция, извършваща търговия с различни видове горива,
представляващи акцизна стока с висок фискален риск, местоположението на обекта
– на главна пътна артерия на втория по големина град в страната Пловдив, с
налични 5 броя резервоари за съхранение на горивото, като освен тях се предлага и метан, работното време на обекта –
непрекъсната всеки ден, неизпращането на данни за всяка една извършена продажба
по дистанционната връзка към НАП за период от едни месец. Отчетено е и
обстоятелството, че дружеството е извършвало и друг път нарушения по ЗДДС, а
което му са издадени две НП.
Срокът на наложената ПАМ е съразмерен на извършеното
нарушение и е съобразен с целта на ПАМ, а именно нейният превантивен и
дисциплиниращ характер, както и недопускане на вреди за фиска.
Редакцията на закона е такава, че налагането на ПАМ
при констатирано такова нарушение е задължително и не е поставено на преценката
на административния орган. Срокът е опреден под средния, изложени са мотиви от
страна на АО за определянето му. При това положение, на административния орган
не му остава друга възможност освен да приложи закона, където в чл.186, ал.1 от ЗДДС е записано, че принудителната административна мярка запечатване на обект
за срок до един месец се налага, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваната заповед
е законосъобразна. При издаването й не са допуснати нарушения на процесуални
правила и материалноправни норми, поради което
жалбата следва да бъде отхвърлена.
Ирелевантни са изложените доводи по жалбата във
връзка с обстоятелството, че липсва издадено НП, съответно незаконосъобразно е
наложена и проецесната ПАМ.
Липсата на съставен АУАН и издадено НП към
момента на издаване на заповедта за налагане на ПАМ е ирелевантно,
с оглед независимия характер на административното и
административно-наказателното производство. Производствата по чл.186 и чл.187
от ЗДДС за налагане на принудителна административна мярка и по ЗАНН за налагане
на административно наказание за извършено административно нарушение са различни
и се провеждат по предвидената за тях законова регламентация. При действието на
чл. 186, ал. 1 от ЗДДС налагането на ПАМ
е независимо от ангажирането на административнонаказателната
отговорност.
При този
изход на спора за ответника се следват претендираните
разноски за възнаграждение за юрисконсулт. Предвид липсата на изрична уредба в
АПК (тъй като настоящето производство е по реда на този кодекс, а не на ДОПК),
същото е дължимо на основание субсидиарното
приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл.
24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба,
по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв.
Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки спор се определя от
съда. В случая казусът не се отличава с фактическа и правна сложност. За това
съдът счита, че присъждането на по-голямо юрисконсултско
възнаграждение от минимално предвиденото в чл. 24 от Наредба за заплащането на
правната помощ не би било обосновано. Така, съобразно фактическата и правната
сложност на делото съдът счита, че на ответника се следва възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита в размер на 100
лева на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Севи ойл“ЕООД, ЕИК***, със
седалище и адрес за кореспонденция гр.***, представлявано от управителя М.П.Р.,
срещу Заповед за налагане на принудителна
административна мярка /ПАМ/ ФК№778-0025324/12.11.2019г., издадена от Ж.М.–
началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив в ЦУ на НАП, потвърдена с решение № ГДФК-149/05.12.2019 г.
на директора на Д“Оперативни дейности“ при ГДФК.
ОСЪЖДА „Севи ойл“ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес за кореспонденция
гр.***, представлявано от управителя М.П.Р.,
да заплати на ЦУ на НАП разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 (сто) лева.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
Административен съдия: