О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е № 30
гр. Пловдив, 21.01.2020 г.
Пловдивски Апелативен Съд – трети граждански състав в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и двадесета година в състав
Председател: Вера Иванова
Членове: Стела Дандарова
Величка Белева
като разгледа докладваното от съдията Белева в.гр.д. № 392/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 248 от ГПК.
Депозирана е искане - молба вх. № 9290/23.11.2019 г. от малолетния въззивник К.Н., ЕГН – **********, действащ чрез неговата майка и законен представител Г.Р. и чрез упълномощения от нея процесуален представител адвокат Е.Н. за изменение на постановеното по делото Решение № 160/15.10.2019 г. в частта за разноските и конкретно за отмяна на решението в частта, с която К.Н. е осъден да заплати на П.Е. и на Д.г. „ П. *** деловодни разноски за въззивното производство в размери съответно 675 лв. и 750 лева. Като довод за основателността на искането се поддържа че след като въззивният съд е намерил жалбите и на трите страни по спора срещу първоинстанционното решение за неоснователни, то разноските следва да останат за сметка на страните така както са ги направили – в който смисъл и съдебната практика, цитирана в молбата.
От ответникът по молбата П.Е. не е депозиран отговор по същата.
Ответникът по молбата Д.г. „ П. *** е депозирал отговор за нейната недопустимост, евентуално неоснователност. В така депозирания отговор – вх. № 9631/05.12.2019 г. е заявено също искане за изменение на решението в частта за разноските. Поддържа се че присъденото на основание чл. 38 от ЗА възнаграждение на адвоката на въззивника – ищец К.Н. е еднократно дължимо общо от въззивниците ответници –ДГ П. „ и П.Е., а не поотделно от всеки от тях в размер на по 580 лв. – както е присъдено с решението. В този смисъл се иска и неговото изменение.
По това искане въззивника ищец Н. е депозирал отговор да е недопустимо, евентуално неоснователно.
Съдът установи следното:
Искането на въззивника ответник Д.г.П. *** е недопустимо като просрочено. Съгласно разпоредбата на чл. 248 от ГПК изменение на решението в частта за разноските може да се търси в срока за обжалването му, а ако то е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му. Въззивното решение е в случая обжалваемо пред ВКС в 1 – месечен срок от връчването и е надлежно връчено на молителя ДГ „ П. – гр. П.- чрез процесуалния му представител, на 23.10.2019 г. Искането за изменение на решението в частта за разноските е – както се каза по горе, направено с отговора на молбата на К.Н. по чл. 248 от ГПК, който отговор е заведен в съда с вх. № 9631/5.12.2019 г., а е депозиран по пощата на дата 04.12.2019 г. Следователно искането на въззивника ответник ДГ „ П. „ по чл. 248 от ГПК е заявено след визирания от същата разпоредба срок, като така то се явява недопустимо и се оставя без разглеждане.
Искането на въззивника ищец Н. е в срок и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно.
Въззивното производство е образувано по жалби и на трите страни по спора – ищецът и двамата ответници, срещу решението съответно в отхвърлителната му част и в осъдителната му част – в т.ч. и по основанието на исковете, доколкото от въззивника Е. се е оспорвал и факта тя да е причинила увреждането, вследствие от което се търси обезвреда от ищеца за претърпени неимуществени вреди от нея на основание на чл. 45 от ЗЗД и от работодателя й на основание чл. 49 от ЗЗД. С оглед което целия материално правен спор между страните е предмета на въззивното производство, като и трите жалби са намерени за неоснователни, съответно първоинстанционното решение е потвърдено изцяло. С оглед така възведения предмет на въззивното производство и постановения по него инстанционен резултат отговорността за направените и от трите страни / жалбоподатели и същевременно ответниците по жалбите на насрещните страни / разноски се определя не по правилото на чл. 78 ал. 1 от ГПК – както неправилно поддържа молителя Н. , а съгласно правилото на чл. 78 ал. 3 от ГПК – както е процедирал съда и както и въззивника Д.г. „ П. *** изрично е договорил и заплатил адвокатското възнаграждение на процесуалния си представител – за правно съдействие по депозираната от него жалба и за защита срещу жалбата на въззивника ищец Н..
Предвид изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И
Оставя без уважение искане вх. №9290/23.11.2019 г. от малолетния въззивник К.Г.Н., ЕГН – **********, действащ чрез неговата майка и законен представител Г.И.Р. и чрез упълномощения от нея процесуален представител адвокат Е.Н. за изменение на основание чл. 248 от ГПК на Решение № 160/15.10.2019 г., пост. по в.гр.д. № 392/2019 г. на Апелативен Съд - Пловдив в частта за разноските чрез отмяна на решението в частта, с която К.Н. е осъден да заплати на П.А.Е. и на Д.г. „ П. *** деловодни разноски за въззивното производство в размери съответно 675 лв. и на 750 лева.
Оставя без разглеждане искането на Д.г. „ П. *** / обективирано в депозирания отговор вх. № 9631/05.12.2019 г. / за изменение на Решение № 160/15.10.2019 г., пост. по в.гр.д. № 392/2019 г. на Апелативен Съд - Пловдив в частта за разноските.
Определението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: Членове: