Решение по дело №47/2024 на Административен съд - Перник

 

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на началник отдел „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ (ГДФК) при Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУНАП), чрез П. П. – старши юрисконсулт в отдел „Обжалване“ при Териториална дирекция на НАП (ТДНАП) срещу Решение № 32 от 01.12.2023 г., постановено по АНД № 148 по описа на Районен съд – Брезник.

С обжалваното решение е отменено наказателно постановление (НП) № 665590-[рег. номер] от 03.10.2022 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ в ГДФК при ЦУНАП, с което на „***“ ООД, [ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица], с управител Н. П., на основание чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС, в приложимата редакция (изм., бр. 23 от 2013 г., в сила от 8.03.2013 г.), във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, е наложена имуществена санкция в размер на 700 лв. (седемстотин лева), за неизпълнение на задължението по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.).

Касаторът излага съображения за незаконосъобразност на постановеното решение. Изразява несъгласие с изводите на районния съд, свързани с липсата на посочване в съставения за процесното нарушение акт (АУАН) и издаденото въз основа на него НП, че нарушението не води до неотразяване на приходи. Пледира формалност на процесното нарушение, т.е. необвързаност на същото с вредни последици, свързани с неотразяване на приходи, а алтернативно – несъщественост на непосочването в АУАН и НП на това обстоятелство, тъй като правото на защита на наказаното лице не е ограничено. Излага доводи за наложена имуществена санкция в размер, съобразен с тежестта на нарушението, съобразено с чл. 27 от ЗАНН. Иска от касационния съд да отмени решението на първата съдебна инстанция и да реши делото по същество като потвърди наказателното постановление.

Касационната жалба е връчена на ответника – „***“ ООД, [ЕИК]. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил отговор.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от ст. юрисконсулт П. П.. Поддържа жалбата и иска същата да се уважи. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника по касация.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба, редовно призован, се представлява от адвокат К. С. от АК – Перник, пълномощник на управителя на „***“ ООД, [ЕИК]. Процесуалният представител оспорва жалбата с доводи, че процесното нарушение води до неотразяване на приходи предвид извършените в хода на проверката три контролни покупки, които са част от неотразените служебно във фискалното устройство суми, поради което се следвало друго наказание. Моли съда да остави в сила решението на първата съдебна инстанция. Претендира присъждане на съдебни разноски.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на касационния съд да остави в сила решението на Районен съд – Брезник, като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

С НП № 665590-[рег. номер] от 03.10.2022 г., началникът на отдел „Оперативни дейности“ в ГДФК при ЦУНАП, налага на „***“ ООД, [ЕИК], на основание чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС, в приложимата редакция (изм., бр. 23 от 2013 г., в сила от 8.03.2013 г.) във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, имуществена санкция в размер на 700 лв. (седемстотин лева), за това, че на 09.08.2022 г., в 14:13 часа, в обект на контрол – ханче, находящо се в [населено място], община Трън, област Перник, на главен път за [населено място], стопанисван от „***“ ООД, [ЕИК], търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДС, с налично в същия фискално устройство (ФУ) модел „DATECS DP-150“, ФУ [рег. номер], с фискална памет (ФП) 02772331, регистрирано в НАП с потвърждение № 4095098/20.03.2019 г., притежаващо опциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми, във фискалното устройство, извън случаите на продажби, не е отразена през опцията „служебно въведени“ суми, сумата от 268.11 лв., представляваща разликата между касова наличност – 528.16 лв., отчетена от ФУ, видно от дневен финансов отчет № 0042420/09.08.2022 г. и фактическата касова наличност – 796.27 лв., видно от опис на парите от 09.08.2022 г., с което е нарушена разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.

Обжалвано пред районния съд, наказателното постановление е отменено с решението, предмет на настоящия касационен съдебен контрол.

За да постанови обжалваният съдебен акт районният съд, въз основа приобщените по делото доказателства приема за безспорно установено от фактическа страна, че на 09.08.2022 г. служители на ЦУНАП София, отдел „Оперативни дейности“, ГДФК, в хода на извършвана проверка в търговския обект, описан по-горе, стопанисван от „***“ ООД, [ЕИК], след извършени три броя контролни покупки, за които не е издаден касов бон, нито касова бележка от кочан и след легитимирането си, служители на ЦУНАП, ГДФК, отдел „Оперативни дейности“, въз основа на разпечатка на дневен финансов отчет от наличното в обекта ФУ, притежаващо функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми, установяват, че разчетената от ФУ касова наличност е в размер на 528.16 лв. Съответно въз основа на изготвен опис на парите в касата на обекта установяват, че фактическата наличност в касата на обекта е 796.27 лв., т.е. че е налице положителна касова разлика в размер на 268.11 лв., представляваща въвеждане на пари в касата, което действие не е отразено и регистрирано във ФУ.

Въз основа на така установените факти, в резултат на извършената служебно проверка за законосъобразност на процесното производство районният съд приема същото за валидно, но проведено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, ограничило правото на защита на наказаното дружество и препятстващо съдебната проверка за правилно приложение на материалния закон, поради липса на констатации, съответно предявяване на наказаното лице още при съставяне на АУАН, процесното нарушение довело ли е или не до неотразяване на приходи.

Решението е неправилно. Съображенията за това са следните:

При извършената касационна проверка по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК – въз основа на доводите в жалбата, и по реда на чл. 218, ал. 2, от АПК, се установи наличие на основания за отмяна на съдебния акт по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, в каквато посока са и доводите в касационната жалба.

Съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Съобразно чл. 220 от АПК настоящият състав споделя изцяло и възприетата от районния съд фактическа обстановка, като намира същата за кореспондираща с приобщените по делото доказателства, а последните за достатъчни, достоверни и относими към предмета на доказване, събрани в съответствие с изискванията на чл. 13 и чл. 14 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН. Районният съд е изложил мотиви относно оценката на доказателствата, която е извършил, а въз основа на последните е направил правни изводи.

Настоящият касационен състав не споделя направените от районния съд правни изводи, а така също и цитираната от първоинстанционния съд съдебна практика, на която се позовава в мотивите си. На база на установената по делото фактическа обстановка, приета за безспорна като доказана в обжалвания съдебен акт, Административен съд – Перник, счита процесното нарушение за доказано, а производство за проведено без допуснати съществени процесуални нарушения, при спазване материално правните разпоредби и целта на закона.

Съгласно разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, в редакцията му към дата на извършване на процесното нарушение (изм., бр. 23 от 2013 г., в сила от 8.03.2013 г.), относимо към авторството на процесното нарушение, на юридическо лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага имуществена в размер от 500 до 2 000 лв. В ал. 2 на същия член в относимата му редакция е разписано, че извън случаите по ал. 1, на юридическо лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага имуществена санкция в размер от 3 000 до 10 000 лв., а когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.

От анализа на санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е видно, че изпълнително „деяние“, като такова, предвидено в две форми, е нарушение на чл. 118 от ЗДДС или на нормативен акт по прилагането му. В изречение второ на цитираната разпоредба законодателят вече използва определителен член по повод констатацията за извършено нарушение, което предполага, че такова вече е установено, съответно предоставя възможност на наказващия орган да определи санкцията спрямо тази своя преценка. Т.е., дали „нарушението“ води до неотразяване на приходи не е определящо за наличието на извършеното нарушение, а влияе на преценката относно размера на предвидената санкция.

Във връзка с горното, от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че е изпълнен обективният състав на нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., тъй като на посочената дата, към посочения час, при извършена проверка за спазване на данъчното законодателство в търговския обект, стопанисван от ответника по касация, е констатирана положителна касова разлика в размер на 268.11 лв., представляваща разлика между разчетената от ФУ, налично в обекта касова наличност в размер на 528.16 лв. и установената към този момент фактическа наличност в касата на обекта - 796.27 лв., за която разлика не са установени данни за „служебно въведени“ пари в касата. В хода на административното и съдебното производство не са събрани доказателства, а липсват и твърдения тази сума да е резултат от продажби, наличието на каквато именно отрицателна предпоставка обуславя възникването на задължението по чл. 33, ал. 1 от Наредбата – сумите, вън от продажби, съставляващи промяна в касовата наличност да бъдат отразени във ФУ посредством посочените операции.

Поради това установеното нарушение правилно е [жк], ал. 1 от Наредбата. От анализа на цитираната разпоредба е видно, че същата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и с извършеното служебно въвеждане и извеждане на суми, извън тези случаи във всеки един момент.

В тази връзка, като е предявено с АУАН, съответно прието от наказващия орган в НП, че с действията си санкционираният субект е нарушил разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредбата, във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, нарушението е получило своята правилна правна [жк], а от там правилно е приложена и санкциониращата норма на чл. 185, ал. 2, във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, като наказващият орган е отчел в рамките на своята компетентност, че нарушението не води до неотразяване на приходи.

Във връзка с изложеното и предвид пределите на касационната проверка, настоящата инстанция намира релевираните от касатора доводи за основателни – решението на Районен съд – Брезник е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, съответно при липса на допуснато от районния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, същото ще бъде решено по същество, като наказателното постановление се потвърди като законосъобразно.

С оглед изхода на делото претенцията за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на касатора се явява основателна, поради което и на основание чл. 63д от ЗАНН във вр. с чл. 143 от АПК и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на НАП – юридическото лице (чл. 2, ал. 2 от ЗНАП), в чиято структура се намира представляваният процесуално орган, издал процесното НП (чл. 143, ал. 3 във вр. с ал. 1, във вр. с § 1, т. 6 от ДР на АПК), сума в размер на 80 лв., определена от съда с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1, предл. първо и чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 32 от 01.12..2023 г., постановено по АНД № 148 по описа на Районен съд – Брезник, като В. Н.:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 665590-[рег. номер] от 03.10.2022 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на „***“ ООД, [ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица], с управител Н. П., на основание чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) в приложимата редакция (изм., бр. 23 от 2013 г., в сила от 8.03.2013 г.), във вр. с чл. 83, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), е наложена имуществена санкция в размер на 700 лв. (седемстотин лева), за неизпълнение на задължението по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, като законосъобразно.

ОСЪЖДА „***“ ООД, [ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], община Перник, област Перник, [улица], с управител Н. П., да заплати на Национална агенция за приходите, код по БУЛСТАТ: *********, седалище и адрес на управление: [населено място], район Оборище, [улица], сума в размер на 80.00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.