Р Е Ш Е Н И Е

№

 

24.01.2020г., град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Плевенски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на девети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: ДАНИЕЛА ТОДОРОВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №2454 по описа за 2019 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление №236/08.11.2019г. ***НА О.П. на И.К.А. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.42 ал.2 от НАРЕДБА № 2 за опазване на околната среда в О.П. – глоба в размер на 500 /петстотин/ лева, за извършено нарушение на чл.39 вр.чл.35 от същата НАРЕДБА.

Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ПЛЕВЕН. Посочва, че е недоволен от така издаденото НП, тъй като не само, че е наказан с глоба в размер на 500 лева, но и от страна на общинските власти са му причинени вреди върху репатрираното МПС.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата и пледира за отмяна на Наказателното постановление по изложените в жалбата съображения, т.е. във връзка с нанесени щети върху преместеното от страна на общинските власти, превозно средство.

За ответната страна – О.П. - се явява надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата. Счита издаденото Наказателно постановление за законосъобразно и правилно, поради което пледира да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След като обсъди събраните по делото доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира за установено следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 16-ИУМПС/18.10.2019г. от страна на Х.И.Х. – инспектор при О.П. в присъствието на свидетеля Р.Р.Т. и нарушителя – И.К.А.. Съставен е за това, че на 07.10.2019г. не е изпълнил Предписание № 81/ 15.08.2019 г. за преместване чрез изоставянето на ИУМПС: вид – лек автомобил, марка ***, ***, ***, рег. номер  ***, на улично платно на ***срещу *** – нарушение по чл.39 вр.чл.35 от НАРЕДБА № 2 за опазване на околната среда в О.П. Нарушителят не е направил възражения при съставяне на АУАН; не е представил такива и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Административнонаказващият орган изцяло е възприел изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на И.К.А. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.42 ал.2 от НАРЕДБА № 2 за опазване на околната среда в О.П. – глоба в размер на 500 /петстотин/ лева, за извършено нарушение на чл.39 вр.чл.35 от същата НАРЕДБА.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.19 от делото/. В хода на административнонаказателното производство обаче са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

На първо място – по неясен начин, както в АУАН, така и в НП е отбелязано твърдяното време на извършване на нарушението. Съобразно чл.39 от НАРЕДБА № 2 за опазване на околната среда в О.П. /по-нататък ще бъде именувана „НАРЕДБАТА“/, „При констатирано нарушение на чл.35, собствениците на ИУМПС са длъжни да ги предоставят на указаните места в двуседмичен срок след връчване на Предписание за преместване по Образец - Приложение № 3.“. Следователно, цитираната правна разпоредба предвижда на нейния адресат да предприеме дължимото поведение в определен срок – две седмици, считано от датата на връчване на Предписание по образец. В случая, описанието на нарушението и обстоятелствата, при които се твърди, че е извършено, не съдържат посочване на какъвто и да било срок, а единствено дата /07.10.2019г./, чието значение, само по себе си е неясно.

На второ място, налице е и друга неяснота в обстоятелствената част както на АУАН, така и на НП. В съставения Акт се сочи, че нарушителят не е изпълнил определеното Предписание „…за преместване чрез изставянето на ИУМПС“, а в НП – че не е изпълнил определеното Предписание „…за преместване (чрез изоставяне) на ИУМПС…“. За какво предписание чрез изоставяне/изоставянето става въпрос, не е ясно, а именно това е поведението, за което се твърди, че И.К. е предприел, в нарушение на НАРЕДБАТА.

От изложеното дотук е видно, че са налице неясноти във връзка със задължителни реквизити на АУАН и НП, съответно по чл.42 т.3 и 4, чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН. Нарушенията на процесуалните правила са съществени, тъй като ограничават нарушителя в това да узнае за какво нарушение, въз основа на кои факти и обстоятелства, е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Ето защо Съдът намира, че обжалваното НП се явява незаконосъобразно и като такова, следва да бъде отменено, без да бъде разглеждан по същество правния спор. За пълнота на настоящия съдебен акт обаче, нека бъде отбелязано, че Наказателното постановление се явява и неправилно. В тази връзка Съдът отчете, че липсват основания да бъдат лишени от доверие показанията на разпитаните по делото свидетели Х.И.Х., Р.Р.Т. и ***; напротив, същите се преценяват като добросъвестно дадени и се кредитират. От същите показания, както и от представените по делото писмени доказателства – препис от Предписание №81/15.08.2019г. /л.5 от делото/, Констативен протокол №28/07.10.19г. /л.9 от делото/, справки за валиден периодичен технически преглед и за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите /л.12 – 13 от делото/ се установява, че на 07.10.2019г., определена от страна на КМЕТ на О.П. Комисия по чл.38 от НАРЕДБАТА е издала становище за предаване на л.а. „*** ***“ с рег.№***, за последващо рапетриране; за същия автомобил е изяснено, че не е преминал съответен годишен технически преглед, както и че няма сключен и действащ Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Следва обаче да бъде обърнато внимание, че – както беше изтъкнато и по-горе – дължимото съобразно чл.39 поведение за собствениците на ИУМПС, следва да бъде предприето в двуседмичен срок от връчване на съответното Предписание. Видно от представения по делото препис от Предписание №81/15.08.2019г., същото не е подписано от страна на И.К.А. и следователно – не му е било връчено; в тази насока са и показанията на свидетелите Х. и ***, които разказват, че Предписанието е било залепено на предното стъкло на процесния автомобил. Също така следва да бъде подчертано, че с Разпореждането за насрочване на делото, от страна на административнонаказващия орган са изискани всички необходими за изясняване на обективната истина доказателствени материали, като от О.П. е постъпило становище, че административнонаказателната преписка е представена в цялост и не са налице други, относими към делото, доказателствени материали /л.28 от делото/. Следователно, такива, удостоверяващи връчване на Предписание №81/15.08.2019г., също не са налице – и такова връчване, не е било извършено. Що се отнася до споменатото залепване на предно стъкло на автомобила, същото очевидно не може да се счита за редовно връчване - най-малкото защото, в обсъжданата НАРЕДБА не е предвиден такъв ред за връчване; отделно от това, при положение, че се касае за предполагаемо ИУМПС, очевидно не може да се разчита собственикът редовно да следи състоянието на същото, наличието на стикери и др.подобни, т.е. подобен начин на връчване, нито е надежден, нито – уместен, нито – е в състояние да удостовери валидно връчване. В този смисъл, доколкото административнонаказателната отговорност по чл.42 ал.2 от НАРЕДБАТА е изцяло обвързана от неизпълнението в срок на даденото Предписание, а този срок, от своя страна, тече от връчването на същото Предписание, то липсата на валидно връчване, изключва обективната съставомерност на деянието по чл.42 ал.2 от НАРЕДБАТА. Такъв е и настоящия случай, още повече, че посочената в АУАН и НП дата на извършване на нарушението – 07.10.2019г., също е неясна, а и в нейно потвърждение не се събраха никакви доказателствени материали - освен цитирания по-горе Констативен протокол №28/07.10.19г., който обаче не удостоверява момента на изтичане на срока по чл.39 от НАРЕДБАТА /който така или иначе, няма как да започне да тече, при липсата на връчване/, а техническото състояние на проверявания автомобил, към 07.10.2019г. Следователно, по делото не се събраха доказателства за извършено нарушение от страна на И.К.А. по чл.39 вр.чл.35 от НАРЕДБАТА, включително – на 07.10.2019г. Жалбоподателят е административно наказан за нарушение, което не е извършил, т.е. – неправилно е приложен материалният закон.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление №236/08.11.2019г. ***НА О.П. с което на И.К.А. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.42 ал.2 от НАРЕДБА № 2 за опазване на околната среда в О.П. – глоба в размер на 500 /петстотин/ лева, за извършено нарушение на чл.39 вр.чл.35 от същата НАРЕДБА.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: