РЕШЕНИЕ
№334/05.05.2023г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на деветнадесети януари, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при участието
на секретар Дорета Атанасова ..................…………...... и в присъствието на прокурор
……..…………………………………………………………….., като
разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело №846 по описа за 2022 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба от Я.Д.К. *** с посочен съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник, против Решение № 1012-26-329-1/16.08.2022г. на Директора на ТП на НОИ - Хасково, отхвърлящо жалбата й срещу Разпореждане №**********/№16/прот.№N01222/14.06.2022г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Хасково.
Жалбоподателката твърди, че материалното право относно зачитането като учителски стаж на целия й осигурителен такъв за времето до 29.07.2016г. , както и след тази дата до 17.02.2022г., е приложено неправилно. В решението не било посочено кои длъжности не са зачетени за учителски стаж до пълния размер на общия осигурителен стаж от 42 г., 10 м. и 08 дни, поради което същото било немотивирано. Без правилно зачитане на всичкия наличен учителски стаж, неправилно било отказано отпускането на добавка от Учителски пенсионен фонд.
По изложените съображения, доразвити в депозирана чрез процесуален представител молба, се моли се за отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него разпореждане, и връщане на преписката на ТП на НОИ – Хасково с указание за правилно прилагане на материалното право и отпускане на ЛПОСВ при правилно определяне продължителността на наличния учителски стаж и отпускане на добавка от професионалния пенсионен фонд. Претендират се разноски по делото.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Излага съображения, че положеният от жалбоподателката стаж за процесния период, който следва да бъде учителски, не попада в условията на чл.69в, ал.3 от КСО, за да придобие последната и право на добавка от Учителския пенсионен фонд. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление вх. №2113-26-139 от 17.02.2022г. до Директора на ТП на НОИ – Хасково Я.Д.К. е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ). С Разпореждане №**********/№14/прот.№Y01094/09.03.2022г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Хасково пенсията е била отпусната пожизнено по чл.68, ал.1,2 от КСО в минимален размер до определянето на размера й по реда на КСО. Със същото разпореждане е спряна предходно отпуснатата наследствена пенсия като е отпусната добавка по чл.84 от КСО.
Във връзка с информация от регистъра на осигурените лица относно различна продължителност на работното време за различни периоди, както и констатирано различие между заемана длъжност, вписана в трудовата книжка и вид осигурен в регистъра на осигурените лица / „работник и служител“ и „учител“/ , е била поискана проверка относно заеманата от лицето длъжност. На основание чл.108, ал.1 от КСО е била извършена проверка по разходите на ДОО на осигурителя Начално училище „Захари Стоянов“ – гр.Л., резултатите от която са обективирани в Констативен протокол №КП-5-26-01109219/04.04.2022г. и Констативен протокол №КП-5-26-01121006/27.04.2022г. Издадени са и Задължителни предписания №3Д-1-26-01109217/04.04.2022г., с които от осигурителя са изискани допълнителни доказателства, както и Задължителни предписания №ЗД-1-26-01121085/27.04.2022г.
Според Констативен протокол №КП-5-26-01121006/27.04.2022г., след извършени справки в информационната система на НОИ – регистър „Трудови договори“ и „Данни от регистър на осигурените лица“, и анализ на представените от осигурителя документи /фишове за работни заплати за периода 05.10.2009г. – 06.02.2022г., трудово досие, материални книги за учебната 2009/2010г., 2011/2012г., дневници за 2016г./2017г., 2017г./2018г., 2018г./2019г., 2019г./2020г., 2020г./2021г. и 2021г./2022г., и др. документи, е прието, че Я.К. е изпълнявала длъжността „педагогически съветник“ за периода от 05.10.2009г. до 06.02.2022г. като за времето от 05.10.2009г. до 31.05.2010г. е работила по 4 часа на ден, а за времето от 01.06.2010г. до 06.02.2022г. по 8 часа на ден, но не е изпълнила пълната норма за задължителна преподавателска работа от 30 часа седмично.
По делото са представени заверени копия от документите, приложени към констативния протокол.
С Разпореждане №**********/№16/прот.№N01222/14.06.2022г., пенсията е отпусната в действителен размер , вкл. с добавка по чл.84 от КСО. Не е отпусната добавка от учителския пенсионен фонд. Разпореждането от 14.06.2022г. е обжалвано от Я.К. пред Директора на ТП на НОИ-Хасково с оплаквания, че наличният й трудов стаж определя отпускане на ЛПОСВ на основание чл.69в, ал.3 от КСО като неправилно пенсията е отпусната без добавка от Учителския пенсионен фонд.
С оспореното решение Директорът на ТП на НОИ-Хасково е отхвърлил жалбата. Посочил е, че към датата на подаване на заявлението жалбоподателката има навършена възраст 63 г., 04м. и 18 дни , и осигурителен стаж до датата на пенсиониране 41г., 10 м. и 08 дни, от които 27 г., 03м. и 28 дни – учителски осигурителен стаж. Посочил е също, че на 29.07.2016г. е навършила изискуемата възраст по чл.69в, ал.1 от КСО /навършва 57 г. и 10 м./ , но към тази дата и след това, не заема длъжност по чл.19, ал.1, ал.2 и ал.4 от НПОС. Приел е , че правилно на Я.К. не е отпусната добавка от Учителския пенсионен фонд, тъй като не е придобила право на пенсия при условията на чл.69в, ал.1 от КСО и да се пенсионира при условията на чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО.
Решението е било получено от жалбоподателката на 19.08.2022г. чрез пълномощник.
Жалбата срещу акта е подадена на 25.08.2022г. чрез ТП на НОИ – Хасково, където е заведена с вх. №1012-26-329-2 от същата дата.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Жалбата е насочена срещу годен за обжалване административен акт, изхожда от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и е подадена в преклузивния срок за обжалване.
Предвид горното, жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган, съгласно нормата на чл.117, ал.3 от КСО.
Обективирано е в писмена форма. В същото са посочени правни основания за издаването му, но изложените фактически такива са твърде пестеливи, лишени от конкретика, а освен това и противоречиви.
От фактическа страна е прието, че Я.К. има осигурителен
стаж до датата на пенсиониране 41г., 10 м. и 08 дни, от които 27 г., 03м. и 28 дни – учителски осигурителен стаж, че на 29.07.2016г.
навършва изискуемата възраст от 57 г. и 10 м. по чл.69в, ал.1 от КСО , но към
тази дата и след това не заема длъжност по чл.19, ал.1, ал.2 и ал.4 от НПОС. Посочено
е също, че не е придобила право на пенсия при условията на чл.69в, ал.1 от КСО и
да се пенсионира при условията на чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО.
От така изложеното не става ясно какви са
конкретните съображения на административния орган да откаже отпускането на
пенсия при условията на чл.69в, ал.3 от КСО с добавка от Учителския пенсионен
фонд.
От становището на ответника, изразено в
съдебно заседание чрез процесуален представител, става ясно, че причината на жалбоподателката да се откаже
отпускане на добавка от Учителския пенсионен фонд, е неизпълнението от нейна
страна на норматива за преподавателска работа от 30 часа седмично, изискуем
съгласно Приложение №1 към Наредба №4/20.04.2017 г. за нормиране и
заплащане на труда, за заеманата от нея за процесния период длъжност
„педагогически съветник“, което неизпълнение е основание стажът на тази
длъжност да не се признае за учителски. Подобни съображения обаче не са
изложени в оспореното решение, не се съдържат и в разпореждането от
14.06.2022г. , с което е определен действителният размер на отпуснатата по
чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО пенсия за осигурителен стаж и възраст. Коментар в
тази насока се съдържа в приложения към административната преписка Констативен
протокол №КП-5-26-01121006/27.04.2022г., но в оспореното решение липсва
препращане към същия.
С оглед заеманата от жалбоподателката
длъжност, е следвало в оспореното решение, както и в потвърденото с него
разпореждане, да се изложат конкретни обстоятелства, относими не само към
разпоредбата на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, но и към тази на чл.69в, ал.3 от КСО.
Съгласно чл.69в, ал.3 от КСО, на учителите, които са придобили право на пенсия при условията на ал. 1 и се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1 и 2, се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд "Пенсии" и добавка от Учителския пенсионен фонд в размер 0, 33 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване право на пенсия по ал. 1. Анализът на нормата сочи, че за да възникне право на изплащане на добавка от Учителския пенсионен фонд, е необходимо да са изпълнени кумулативно две условия. На първо място лицето следва да е придобило право на пенсия при условията на чл. 69в, ал. 1 от КСО. На второ място като задължително условие за получаване на добавка от УПФ е предвидено лицето да не се е пенсионирало по този привилегирован ред, а да му е отпусната пенсия при условията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО (по общия ред).
В случая в оспореното решение на първо място
не е вписана заеманата от жалбоподателката длъжност, а най-общо е посочено,
че последната не заема длъжност по
чл.19, ал.1, ал.2 и ал.4 от НПОС. Бланкетно е и посочването, че
жалбоподателката не е придобила право на
пенсия при условията на чл.69в, ал.1 от КСО. Във връзка с последното е отразено,
че изискуемата възраст по чл.69в, ал.1 от КСО е навършена на 29.07.2016г. Посочването
на тази дата създава неяснота относно момента, към който е извършвана
преценката за липса на придобито право по чл.69в, ал.1 от КСО. Неяснотата се
подсилва от записаното, че до датата на пенсионирането жалбоподателката има 27 г., 03м. и 28 дни учителски
осигурителен стаж /безспорно надвишаващ изискуемия такъв по чл.69в, ал.1 от КСО/, а същевременно е посочено, че не заема длъжност по чл.19, ал.1, ал.2 и ал.4 от НПОС, които фактически
съображения на административния орган са взаимно изключващи се.
Предвид установените противоречия и неясноти в обосновката на оспореното решение, същото се явява немотивирано, респ. издадено при неспазване на изискването по чл.59, ал.2, т.4 от АПК.
При
изложените неясни и разнопосочни фактически основания, не може да се приеме, че
са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, каквото е
изискването на чл.35 от АПК. В оспореното решение не са посочени доказателствата,
които административният орган е изследвал и обсъждал, съотв. какви
обстоятелства е установил от тях, за да достигне до крайния си извод за липса
на предпоставките по чл.69в, ал.3 от КСО. Дори и в тази насока да бъдат
възприети обстоятелствата, обективирани в приложения към преписката Констативен
протокол №КП-5-26-01121006/27.04.2022г., следва да се отбележи, че от същия отново
не става ясно защо се приема, че жалбоподателката не е изпълнила пълната норма
за задължителна преподавателска работа от 30 часа седмично. Този извод,
съгласно записаното в протокола, е
направен въз основа на проверените дневници, а именно тези за учебната
2016г./2017г., 2017г./2018г., 2018г./2019г., 2019г./2020г., 2020г./2021г. и
2021г./2022г. , приложени по делото. В същите обаче, не се съдържа отбелязване
в астрономически часове на извършената работа, поради което не става ясно как
контролният орган е определил продължителността и.
Наред с горното, при извършената от контролния орган проверка, освен горевизираните дневници, са били представени от осигурителя трудови договори на жалбоподателката, ведно с допълнителни споразумения, длъжностни характеристики и фишове за работни заплати, но анализ на тези документи в контекста на чл.69в, ал.1 и ал.3 от КСО, както и на чл.19, ал.2 от НПОС , липсва в КП.
Така допуснатите нарушения са съществени, тъй като препятстват адекватната преценка за съответствието на оспорения акт с материалния закон. В тази връзка съдът намира за необходимо да изложи единствено следното:
Съгласно ал. 5 на чл. 69в КСО, лицата, които заемат учителски длъжности, както и зачитането на осигурителния стаж за учителски по смисъла на този кодекс, се определят с наредбата по чл. 106 т.е. Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (обн., ДВ, бр. 21 от 17.03.2000 г., в сила от 01.01.2000 г. ).
Съгласно разпоредбите на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от НПОС, учителски стаж е осигурителният стаж, положен на учителска или възпитателска длъжност в учебни и възпитателни заведения, както и осигурителният стаж на лицата, заемащи длъжности по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласуван с управителя на НОИ, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска работа.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателката, обективирано в Молба вх.№ 7401/02.11.2022г., че за длъжността „педагогически съветник“ не се изисква изпълнението на норматив на преподавателска дейност, определен в астрономически часове. Това твърдение на първо място неправилно се аргументира с разпоредбата на чл.4, ал.6 от Наредба №15/22.07.2019г.
За периода 05.10.2009г. до 06.02.2022г. , когато жалбоподателката е заемала длъжността „педагогически съветник“ , минималните норми за преподавателска работа
са регламентирани в Наредба №3/18.02.2008г. за нормите за преподавателска работа и реда за определяне числеността на персонала в системата на народната просвета /отм./ /Наредба №3/18.02.2008г./ - Приложение №1 към чл.3, ал.7, а след отмяната й, както и понастоящем - в Наредба №4/20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда /Наредба №4 от 20.04.2017 г. /- Приложение №1 към чл.4, ал.11.
Съгласно т.8 от Приложение №1 към чл.3, ал.7 от Наредба №3/18.02.2008г. /отм./ , минималната задължителна норма за преподавателска работа за длъжността „педагогически съветник“ е 30 часа седмично. Идентична е и минималната норма по т.3.12 от Приложение №1 към чл.4, ал.11. към Наредба №4 /20.04.2017 г. Определянето и отчитането на нормите за преподавателска работа на педагогическия съветник, а именно в астрономически часове, е съобразно правилото на чл.3, ал.2 от Наредба №3/18.02.2008г. /отм./ , съотв. съобразно правилото на чл.4, ал.3 от Наредба №4/20.04.2017 г.
Предвид горното, не се споделя оплакването на жалбоподателката, че подобен норматив се предвижда само за длъжностите „ресурсен учител“, „логопед“ и „рехабилитатор“.
С оглед констатираните при издаването на оспореното решение съществени нарушения на изискванията за спазване на законоустановената форма на акта и на административнопроизводствените правила, съдът е в невъзможност да осъществи преценка за правилното приложение на материалния закон, съотв. не излага съображения по оплакването на жалбоподателката, че целият й наличен стаж е учителски такъв и обосновава отпускането на ЛПОСВ при условията на чл.69в, ал.3 от КСО т.е. с добавка от Учителския пенсионен фонд.
По изложените съображения оспореното решение на Директора на ТП на НОИ - Хасково е незаконосъобразно на основанията по чл.146,т.2 и т.3 от АПК, и следва да се отмени, като се отмени и потвърденото с него Разпореждане от 14.06.2022г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Хасково, а преписката следва да се върне на компетентния пенсионен орган за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателката за отпускане на ЛПОСВ.
При новото произнасяне, следва да се обсъдят и анализират писмените доказателства, събрани в хода на проверката, осъществена от контролен орган при ТП на НОИ – Хасково и да се изяснят релевантните за конкретния случай обстоятелства, съобразно заеманата от жалбоподателката длъжност за процесния период. Следва да се издаде мотивиран акт с излагане на конкретни, ясни и безпротиворечиви фактически съображения относно наличието или не на предпоставките по чл.69в, ал.3 вр. ал.1 от КСО, включително на предпоставките по чл.19, ал.2 от НПОС.
Предвид изхода на делото, основателна се явява претенцията на оспорващата за присъждане на разноски по делото. Такива се следват в размер на 450 лева, представляващи договорено и изплатено в брой адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 26.07.2022г.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1012-26-329-1/16.08.2022г. на Директора на ТП на НОИ - Хасково и потвърденото с него Разпореждане №**********/№16/прот.№N01222/14.06.2022г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Хасково.
ВРЪЩА преписката на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково за ново произнасяне по подаденото от Я.Д.К. Заявление вх. №2113-26-139/17.02.2022г., съгласно задължителните указания, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ – Хасково да заплати на Я.Д.К. ***, с посочен съдебен адрес:***, офис 8, разноски по делото в размер на 450.00 (четиристотин и петдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия: