№ 144
**********, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на петнадесети
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги М. Георгиев
при участието на секретаря Заниела Л. Василева
като разгледа докладваното от Георги М. Георгиев Гражданско дело №
20253430100148 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава XIII (чл. 142 и сл. от ГПК).
1. Предявени са обективно съединени искове по чл. 240 във връзка с чл. 79
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от ищеца „В. К.“ АД, представлявана от адв. А. Н. от МАК (л.
36-37), за осъждането на ответника да заплати:
1.1. равностойността на заета сума (главница), дължима на основание чл.
240, ал. 1 от ЗЗД по Договор за кредит „Violeta“ от 08.02.2022 г., в размер на 773,79 лв.
(седемстотин седемдесет и три лева и седемдесет и девет стотинки);
1.2. мораторна лихва върху главницата по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, за
периода от 08.02.2023 г. до 04.03.2025 г., в размер на 213,30 лв. (двеста и тринадесет
лева и тридесет стотинки);
1.3. законната лихва върху главницата по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД от датата
на депозиране на исковата молба – 05.03.2025 г., до окончателното изплащане на
вземането.
1.4. Твърди се, че на 08.02.2022 г. страните са сключили Договор за кредит
„Violeta“ под формата на кредитна линия с възможност за еднократно или
многократно усвояване на главница до размера на одобрения кредитен лимит, който в
случая е 1000,00 лв.
1.5. Ищецът твърди, че задълженията на ответника за заплащане на текущите
суми по кредита били просрочени, а срокът на договора – изтекъл на 08.02.2023 г.
1.6. Твърди се, че кредитният лимит бил усвояван от ответника на три пъти: на
30.04.2022 г. (1000,00 лв.), на 04.07.2022 г. (1000,00 лв.) и на 09.02.2022 г. (1000,00 лв.).
1
1.7. По кредита бил извършени плащания в общ размер на 2 907,47 лв.
1.8. Задълженията по кредита за периода 22.02.2022 г. – 08.02.2022 г., ведно с
усвоения кредитен лимит, били в общ размер на 773,79 лв.
2. Ответникът Н. Ц. П. не е подал отговор на ИМ в срока по чл. 131, ал. 1 от
ГПК. Видно от разписка към съобщение от 25.03.2025 г. на РС – Тутракан, същият е
получил лично съдебните книжа на 25.03.2025 г.
От фактическа страна
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
3. На 08.02.2022 г. е съставен Договор за кредит „Violeta“ от 08.02.2022 г.,
съгласно който ищеца се задължава да предостави на ответника парични средства с
кредитен лимит от 1 000 лв. (л. 10).
4. Ищецът е предоставил на ответника на ти пъти суми от по 1 000 лв., съгласно
платежни нареждания от 09.02.2022 г., 03.05.2022 г., и 04.07.2022 г (л. 30 – 33).
5. По делото е изслушана съдебна икономическа експертиза (СИЕ - л. 73 и
сл.).
От правна страна
От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
I. По допустимостта
6. Исковете са заведени между надлежни страни, при наличието на правен
интерес за ищеца, което налага разглеждането им по същество.
II. Общи положения
7. На ответника на три пъти е изплащана сумата от 1000 лв. Самият ответник не
оспорва сключеният договор за кредит и е извършвал плащания по него (установено
от СИЕ), което представлява косвено признание за сключването на кредита.
2
8. В тази връзка съдът приема, че фактическият състав на реалната сделка е
осъществен, т. е. сключен е договор за револвиращ кредит с лимит от 1 000 лв. Сумата
по него е връщана от длъжника и усвоявана наново с извършените от кредитодателя
допълнителни плащания. Ищецът твърди, че ответника е изпаднал в забава по
отношение на задължението за връщане на последната сума от 1 000 лв.
9. Съдът е длъжен служебно да извърши проверка относно действителността на
договорените клаузи, в частност и наличието на неравноправни клаузи в
потребителските договори. Предпоставките за неравноправност на клауза по смисъла
на чл. 143 от ЗЗП са:
9.1. позоваващото лице да има качеството на потребител;
9.2. клаузата да не е уговорена индивидуално;
9.3. клаузата да е договорена във вреда на потребителя, да не отговаря на
изискването за добросъвестност или да води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя;
9.4. да не са налице изключенията по чл. 144 от ЗЗП.
10. Позоваващото лице да има качеството на потребител.
10.1. Ответникът (кредитополучател) е физическо лице, което ползва услуга,
която не е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност (§
13, т. 1 от ДР на ЗЗП, съотв. § 1, т. 1 от ДР на ЗЗППТ /отм./).
10.2. Ищецът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, съотв. § 1, т. 2 от
ДР на ЗЗППТ (отм.).
11. Клаузата да не е уговорена индивидуално – Доказателствената тежест за
установяването на обстоятелството, че клаузите са договорени индивидуално лежи
върху търговеца съгл. чл. 146, ал. 4 от ЗЗП, съотв. чл. 37, ал. 4 от ЗЗППТ (отм.).
Доказване в тази насока не е проведено от ищеца по делото.
12. Клаузата да е договорена във вреда на потребителя, да не отговаря на
изискването за добросъвестност или да води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. (чл. 35, ал.
1 от ЗЗППТ /отм./).
12.1. Да не са налице изключенията по чл. 144 от ЗЗП - Разпоредбата,
определяща клаузата като неравноправна, не попада в обхвата на хипотезите на чл. 144
от ЗЗП.
III.Относно действителността на договора за кредит
3
13. От съдържанието на самият договор и от заключението на СИЕ се
установява, че договорът за кредит задължава кредитополучателя да заплаща:
13.1. Такса ангажимент „фиксирана лихва” съгл. чл. 4, т. 2.2. от договора –
Тя представлява допълнително възнаграждение на кредитодателя, срещу което той се
задължава да не променя лихвения процент по договора.
13.2. Неустойка за непредоставяне на съгласие за директен дебит съгл. чл.
15, ал. 1 – 3 от договора. То се дължи за всеки един 30–дневен период на олихвяване
съгл. чл. 11, ал. 1 от договора.
13.2.1. Чл. 143, т. 5 от ЗЗП посочва като пример за такива клаузи, договорни
разпоредби, които задължават потребителя при неизпълнение на неговите задължения
да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Допустимо е уговаряне от
страните на неустойка, но само в рамките на присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, като преценката се извършва към момента на
сключване на договора, а не с оглед конкретното неизпълнение - т. 3 от Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
13.2.2. В конкретният случай стойността на предвидената неустойка (2 % от
непогасената главница) излиза извън рамките на присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции (като се има предвид, че същата е кумулирана с
други неустойки).
13.2.3. Освен това съдът намира, че с уговорената неустойка се заобикаля и
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. СИЕ е установила, че при начисляването на
неустойка реално се завишава значително ГПР, като същият надхвърля предвидения в
чл. 19, ал. 4 от ЗПК лимит. Аргумент в тази насока е уговорката, че неустойката се
заплаща заедно с възнаграждението за съответния период. (В този смисъл
Определение № 1/02.01.2018 г. по ч. търг. д. № 190 по описа за 2017 г. на Окръжен
съд – гр. Силистра).
13.2.4. Не на последно място с уговорената неустойка върху потребителя се
прехвърлят рисковете по оценка на кредитоспособността по чл. 16 и сл. от ЗПК, като
вместо да прецени визираните в чл. 4, ал. 1 обстоятелства при сключването на кредита,
кредиторът налага неустойка в случай, че посочените събития не се сбъднат, което
води до скрито въвеждането на допълнително „скрито” възнаграждение на
кредитодателя, а оттам и до завишаване на ГПР (вж. предходната точка).
13.3. Неустойка за липса на удостоверение съгл. чл. 15, ал. 4 от договора – по
отношение на тази неустойка важи изложеното в т 13.2.
14. Както вече бе посочено по – горе, таксата и неустойките по предходните
точки представляват всъщност допълнително възнаграждение на кредитодателя, което
увеличава ГПР. СИЕ е преизчислила размера на ГПР, включвайки таксата и
4
неустойките, като по този начин ГПР нараства на 52,13% (л. 76).
14.1. Последното налага извода, че посочения в договора за кредит ГПР – 49,32
% съществено се различава от действителния такъв.
15. Съдът не кредитира заключението в тази му част, като приема, че ГПР е още
по – висок. Съгл. чл. 11, ал. 1 от договора кредитополучателят се задължава да върне
цялото задължение (главница и лихва) за 30 дни. Ако се извърши допускане, че той
усвоява целия кредитен лимит (1000 лв.) наведнъж, при надлежно изпълнение на
задълженията си (и при положение, че не изпълни условията по неустойките, които
представляват скрито възнаграждение), за ползването на сумата за един месец
кредитополучателят ще следва да направи разходи от общо 63,50 лв., включващи:
15.1. възнаградителна лихва (15/12*1000) – 12,50 лв.;
15.2. такса ангажимент „фиксирана лихва” (30 * 0,07%*1000) – 21 лв.;
15.3. неустойка за непредоставяне на съгласие за директен дебит (2%*1000) – 20
лв.;
15.4. неустойка за липса на удостоверение (2 броя – 2*0,5%*1000) = 10 лв.
16. Разходи от 63,50 лв. за ползване на 1 000 лв. за един месец определят ГПР от
117,54%
16.1. Това значително разминаване между посочения в договора и реалния ГПР
следва да бъде приравнено на непосочване на ГПР, доколкото лишава потребителя от
възможността да съпостави икономическите ползи от договора сравнявайки условията
по кредита с други сходни финансови продукти, предлагани на пазара.
17. В обобщение на гореизложеното съдът приема, че договорът за кредит е
недействителен по смисъла на осн. чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и 11 от ЗПК.
IV. Относно дължимостта на претендираните суми
18. Съгл. чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита.
19. СИЕ е установила във вариант № 2 от заключението си (л. 77), че ако всички
плащания на кредитополучателя бъдат отнесени само към погасяването на главницата,
от последната остава непогасена част от 92,53 лв.
20. В тази връзка съдът намира, искът за присъждането на главницата следва да
бъде уважен само до посочената част, а останалите следва да бъдат отхвърлени.
5
Разноски
21. На осн чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищецът следва да бъде присъдена част от
направените разноски (900 лв.) съобразно уважената част от исковете – 53,81 лв.
22. Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника Н. Ц. П., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес:
гр. Тутракан, **********, да заплати на ищеца „В. К.” АД, с ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: ********** равностойността на заета сума
(главница), по Договор за кредит „Violeta“ от 08.02.2022 г., в размер на 92,53 лв.
(деветдесет и два лева и петдесет и три стотинки), законната лихва върху главницата
от датата на депозиране на исковата молба – 05.03.2025 г., до окончателното
изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете за присъждане на главницата, за
разликата между уважения размер – 92,53 лв. и претендирания такъв – 773,79 лв.;
мораторна лихва върху главницата за периода от 08.02.2023 г. до 04.03.2025 г., в
размер на 213,30 лв.
ОСЪЖДА ответника Н. Ц. П., с ЕГН **********, да заплати на ищеца „В. К.”
АД, с ЕИК **********, част от направените разноски съобразно уважената част от
исковете, в размер на 53,81 лв. (петдесет и три лева и осемдесет и една стотинки).
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено
или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
6