Решение по дело №3436/2011 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1253
Дата: 11 май 2012 г.
Съдия: Евелина Иванова Попова
Дело: 20117050703436
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 4 октомври 2011 г.

Съдържание на акта Свали акта

               РЕШЕНИЕ

 

      №.............../.............2012 г.      

 

                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ

В публичното съдебно заседание на единадесети април две хиляди и дванадесета година в състав

 

СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА

 

При участието на секретаря Д.Р. като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 3436/2011 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по жалба на „Л.С.” ООД срещу решение № 3408-7/22.06., 23.06. и 29.06.2011 г. на ОбС – Варна, с което на основание чл. 21 ал. 1 т. 11 ЗМСМА вр. чл. 129 ал. 1 ЗУТ и по предложение на кмета на Община Варна с вх. № РД11-9302/89/27.04.2011 г. е одобрен ПУП – ПУР: водоснабдяване и канализация, електрозахранване, идейна план-схема за вертикално планиране и комуникационно-транспортна схема за к.к. „Чайка” без кв. 4, 6, 7, 60 и част от кв. 5 /източно от кв. 4, 6, 7 и 60/, с изключение на улица от о.т. 34 до о.т. 44. Решението се оспорва в частта на предвижданията по ПУР, засягащи собствения на жалбоподателя недвижим поземлен имот с идентификатор по кадастралната карта 10135.2572.149, съставляващ стари пл. №№ 3811 и 3813 /последното се установява от приложената от пълномощника на жалбоподателя в с.з. на 18.01.2012 г. скица № 13615/11.06.2010 г., л. 94 от делото/. Уточненията в жалбата, с които е означен конкретно оспорения ИАА и са прецизирани оплакванията по него, са направени с молба с. д. № 23157/04.11.2011 г., л. 74. 

В проведените открити съдебни заседания жалбата се поддържа чрез пълномощника на жалбоподателя адвокат С. и се оспорва от ответника чрез пълномощника му адвокат П.. 

След преценка на процесуалната й допустимост и основателност съдът намери за установено следното:

По допустимостта на производството: Като родово и местно компетентен съд е сезиран с жалба срещу подлежащ на съдебен контрол ИАА по чл. 214 т. 1 ЗУТ, предявена от процесуално легитимирано лице по смисъла на чл. 131 ал. 1 вр. ал. 2 т. 1 ЗУТ, собственик на поземлен имот 10135.2572.149 в териториалния обхват на плана, съгласно приложения на л. 6 – л. 8 от делото нот. акт № 160, т. V, рег. № 8446, дело № 869/2004 г. на нотариус А. Ганчев и заключението на съдебно-техническата експертиза, според което закупените от жалбоподателя с нот. акт № 160/25.06.2004 г. поземлени имоти пл. №№ 3811 и 3813, съставляващи кадастрален обект 10135.2572.149 по действащата кадастрална карта, върху която е разработен оспорения по делото ПУР, са предмет на устройствената разработка по ПУР, доколкото планът определя улично-регулационните линии на ПИ 10135.2572.149. Спазен е преклузивния срок по чл. 215 ал. 4 ЗУТ за упражняване на правото на жалба – обнародването на оспореното решение на ОбС-Варна е извършено в ДВ бр. 59/02.08.2011 г. /л. 73/, а жалбата, съгласно поставения върху нея печат, е предявена в деловодството на Община Варна на датата 16.08.2011 г. Обсъдените в съвкупността им налични положителни процесуални предпоставки обуславят извод за допустимост на съдебното производство.

По основателността му: С решение № 3408-7 по протокол № 35 от проведено заседание на 22.06., 23.06. и 29.06.2011 г. /л. 72/ ОбС-Варна на основание чл. 21 ал. 1 т. 11 ЗМСМА вр. чл. 129 ал. 1 ЗУТ и по предложение на кмета на Община Варна с вх. № РД11-9302/89/27.04.2011 г. е одобрил ПУП – ПУР: водоснабдяване и канализация, електрозахранване, идейна план-схема за вертикално планиране и комуникационно-транспортна схема за к.к. „Чайка” без кв. 4, 6, 7, 60 и част от кв. 5 /източно от кв. 4, 6, 7 и 60/, с изключение на улица от о.т. 34 до о.т. 44. Планът е одобрен от материално компетентен орган по чл. 129 ал. 1 ЗУТ като се има предвид, че териториалният му обхват се разпростира върху цял курортен комплекс, изключая изрично посочените квартали. Изработването на проекта е разрешено от кмета на Община Варна с решение № 0005/10.04.2007 г. въз основа на положително становище на главния архитект на община Варна, дадено, съгласно т. 90 от протокол № 12/27-28.03.2007 г. от заседание на ЕСУТ /л. 60, л. 131 – л. 133/. В съответствие с чл. 125 ал. 1 ЗУТ вр. чл. 54 ал. 1 и чл. 58 от Наредба № 8/14.06.2001 г. на МРРБ за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове за изработването му е изготвено техническо задание /л. 62/, указващо целите му, основните изисквания към него, обема и съдържанието му и съпровождащите го графични и текстови материали. Със заданието е предвидено проектът да се изработи двуфазно – фаза предварителен и фаза окончателен проект, съгласно изискването на чл. 54 ал. 3 вр. чл. 58 на Наредба № 8/2001 г. на МРРБ. В съответствие с чл. 124 ал. 2 ЗУТ с договор от 29.10.2008 г. /л. 55, гръб – л. 56/ Община Варна, представлявана от кмета Кирил Йорданов, е възложила изработването на плана на изпълнителя „Национален център за териториално развитие” ЕАД – гр. София. От приложената по делото ценова оферта от 07.07.2008 г. /л. 57/ и от т. 1 от обяснителната записка /л. 141 – л. 147/ може да се заключи, че изпълнителят е участник в проведена по ЗОП открита процедура за избор на изпълнители на обществена поръчка за „Изработване на ПУР на к.к. „Чайка”, СО „Зеленика”, СО „Орехчето”, СОП „Тополи”, СО „Планова” и СО „Сълзица” на територията на Община Варна по обособени позиции” за обособена позиция № 1: „Изработване на ПУР на к.к. „Чайка”, в т.ч. местност „Кабакум”. На заседание на ЕСУТ при Община Варна, протоколирано по протокол № 67/25.11.2009 г. /л. 40 л. – л. 42/, е приет със забележки плана за улична регулация на к.к. „Чайка”, фаза окончателен проект, с указан срок за отстраняването им, след което да се проведе процедура по обявяването му по реда на чл. 128 ал. 2 ЗУТ. На 07.12.2009 г. с подписан приемо-предавателен протокол /л. 44/ възложителят е приел изработения във фаза окончателен проект план за улична регулация на к.к. „Чайка” заедно със съпътстващите го материали /план за улична регулация, опорен план и изходни данни, комуникационно-транспортна схема, идейна план-схема за вертикално планиране, схема на геозащитни мероприятия и съоръжения, схема за електрозахранване, схема за водоснабдяване и канализация, CD /магнитен носител/ - CAD и DWG формат и обяснителна записка/. В протокола изрично е констатирано, че от изпълнителя са отстранени всички указани от ЕСУТ забележки по т. І от протокол № 67/25.11.2009 г Посочените в приемо-предавателния протокол графични и текстови материали удовлетворяват изискванията на техническото задание /л. 62/ и на чл. 49 т. 2, т. 3 и т. 4 вр. чл. 57 вр. чл. 58 на Наредба № 8/2001 г. на МРРБ. Предадените опорен план и идейна план-схема за вертикално планиране са в изпълнение на изискването на чл. 49 т. 3 вр. чл. 56 ал. 2 т. 2 и т. 3 на Наредба № 8/2001 г. на МРРБ. В съответствие с чл. 128 ал. 2 вр. ал. 1 ЗУТ проектът за ПУР е съобщен на заинтересуваните лица с обявление, обнародвано в ДВ бр. 24/26.03.2010 г., разгласено чрез местната преса и чрез съобщение в сградата на общината /л. 31 – л. 34/. Предявените от заинтересуваните лица в срока по чл. 128 ал. 5 ЗУТ писмени възражения са разгледани на заседание на ЕСУТ, протоколирано по протокол № 38/07.07.2010 г. /л. 16, гръб – л. 30, заглавна страница/, и след произнасяне по всяко от тях е взето крайно решение за доокомплектоването на ПУР със Специфичните правила и нормативи за прилагането им по чл. 108 ал. 4 ЗУТ и за отразяване в указания срок на корекциите в ПУР в съответствие с уважените възражения. С решение по т. 10 от протокол № 14/22.03.2011 г. /л. 121 – л. 130/ ЕСУТ е допълнил решенията си по точки 2, 4, 5, 6 и 128, по точка 15, по точка 45 и по точка 71 от протокол № 38/07.07.2010 г., като по точки 2, 4, 5, 6 и 128 крайното му решение е, че с оглед разрешаване на свлачищни проблеми с реализация на геозащитни мероприятия частта на ПУР в зоната на свлачището на „Трифон Зарезан” и квартали 4, 6, 7, 60 и част от кв. 5 с изключение на улицата от о.т. 34 до о.т. 44 се изключват от разработката на ПУР за к.к. „Чайка”. На основание чл. 129 ал. 1 ЗУТ окончателно преработеният проект на ПУР е одобрен с решение на ОбС – Варна № 3408-7 по протокол № 35/22.06.2011 г., 23.06.2011 г. и 29.06.2011 г. /л. 72/. В изпълнение на чл. 130 ал. 1 ЗУТ решението е съобщено посредством обнародване в ДВ – бр. 59/02.08.2011 г. /л. 73/. В съвкупността си хронологично проследените доказателства обуславят извод, че процедурата по изработване и приемане на ПУР на к.к. „Чайка” е реализирана без допускане на съществени административно-производствени нарушения. В оспореното решение, както и в останалите документи по преписката, не е посочено правното основание, на което е разработен и одобрен плана. От отговора на вещото лице на въпрос трети от задачата на съдебно-техническата експертиза /л. 104 – л. 110/ се установява, че за територията в обхвата на приетия ПУР на к.к. „Чайка” към момента на одобряването му липсва цялостно приложен подробен устройствен план. Първоначално със заповед № 1184/08.08.1962 г. на КАБ е одобрен ЗРП на к.к. „Чайка”, но този план не е приложен за голяма част от имотите, включително и този на жалбоподателя. Последващият ЗРП на комплекса е изработен през 1993/94 г., но започналата процедура по приемането му е прекратена след първото му обявяване. Обстоятелството, че за територията на к. к. „Чайка” отсъства приложена цялостна устройствена разработка по предходен подробен устройствен план на комплекса обуславя възможност за нея да се одобри подробен устройствен план при условията на чл. 16 ал. 1 или ал. 7 ЗУТ. С плана по чл. 16 ал. 1 ЗУТ се определят необходимите площи за изграждане на обектите на социалната инфраструктура – публична собственост, на озеленените площи, обединени в зелена система, и на общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, като за осъществяване на тези предвиждания собствениците на засегнатите недвижими имоти още от датата на влизане в сила на плана прехвърлят в полза на общината, а тя съответно придобива, не повече от 25 % от площта на имотите, срещу което също от датата  на влизане в сила на плана всеки от тях придобива правото на собственост върху равностоен урегулиран с плана имот при съобразяване с първоначалното местоположение на имота на собственика в местността, но не и с точните му кадастрални граници, като пазарната стойност на урегулирания с плана имот е не по-малка от пазарната стойност на имота отпреди урегулирането му, което се доказва с решение на комисията по чл. 210 ЗУТ /чл. 16 ал. 1 – ал. 6 ЗУТ/. С плана по чл. 16 ал. 7 ЗУТ се урегулират само улици и поземлени имоти за обекти на публичната собственост /чл. 16 ал. 7 ЗУТ/, като разликата  между двата плана е, че докато с плана по чл. 16 ал. 1 ЗУТ се извършва цялостно урегулиране на територията, при което едновременно с предвижданията за социалните инфраструктурни обекти-публична собственост, за обектите на техническата инфраструктура и за зелената система се урегулират и всички неурегулирани до момента поземлени имоти в обхвата на територията, които получават, както външни /към улицата/, така и вътрешни регулационни линии /странични и към дъното на УПИ/, то с плана по чл. 16 ал. 7 ЗУТ се създава единствено улична регулация на територията, при което поземлените имоти остават неурегулирани с вътрешни регулационни линии и получават регулация единствено към прилежащата им улица /изключая урегулираните изцяло с този план имоти за обекти на публичната собственост/, като за в бъдеще остава открита възможността за урегулиране на неурегулираните имоти с последващ подробен устройствен план. Оттук и другата основна разлика между двата плана - докато планът по чл. 16 ал. 1 ЗУТ се ползва с пряк отчуждителен ефект, което ще рече, че  разместването на собствеността настъпва още от момента на влизането му в сила, то при плана по чл. 16 ал. 7 ЗУТ са в сила общите правила на отчуждителното производство и обезщетяването по реда на глава ХVІІ ЗУТ. Общото между плановете по чл. 16 ал. 1 и по чл. 16 ал. 7 ЗУТ е, че и при двата предметът на урегулиране е все неурегулирана до момента територия или територия с неприложена първа регулация по предходен устройствен план, както и че и при двата законодателно е уреден ограничителен комасационен коефициент, според който за предвижданията им е допустимо отнемане само до 25% от площта на засегнатите имоти. Общо се явява също и изискването на чл. 16 ал. 2 ЗУТ плановете да се изработят на база на одобрена по реда на ЗКИР кадастрална карта за територията. Изводът, че към плана по ал. 7 са приложими изискванията на чл. 16 ал. 1 за ограничителния комасационен коефициент и на чл. 16 ал. 2 се обуславя от систематичното място на ал. 7 – в чл. 16 на ЗУТ. Що се отнася до останалите алинеи – от трета до шеста вкл. – предвид третираните с тях въпроси, те са относими изцяло единствено към плана по чл. 16 ал. 1 ЗУТ. За урегулиране на неурегулирани до момента поземлени имоти извън случаите по чл. 16 ЗУТ може да се приложи и чл. 17 ЗУТ, но в този случай вътрешните регулационни линии на имотите съвпадат с кадастралните им граници, които могат да бъдат променяни с плана за регулация единствено със съгласие на собствениците им, изразено писмено със заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени подписи. След като в случая ОбС-Варна е одобрил с оспореното решение само план за улична регулация на неурегулираната до момента с цялостно приложен подробен устройствен план територия на курортен комплекс „Чайка”, и като се изхожда от особеностите на приетия от ОбС-Варна план, с който, съгласно чл. 58 от Наредба № 8/2001 г. на МРРБ, не се определят вътрешни регулационни линии на имотите, които не се отреждат за обекти на публичната собственост, следва да се приеме, че приложимото материалноправно основание за разработване и одобряване на процесния ПУР е това по чл. 16 ал. 7 ЗУТ. Като не е издирил и посочил в решението по чл. 129 ал. 1 ЗУТ, нито в документите, въз основа на които то е прието, действително приложимото към случая правно основание на чл. 16 ал. 7 ЗУТ, административният орган е допуснал порок във формата на акта. Следва да се отбележи, че посочването в текста на решението на чл. 129 ал. 1 ЗУТ не съставлява материално-правното основание на плана, а единствено насочва към нормативноустановената компетентност на административния орган да го одобри. Констатираният порок , обаче, не е от кагегорията на съставляващите самостоятелно основание за отмяна на акта, тъй като правната квалификация е въпрос от изключителната компетентност на съда на база на възприетите и посочени от административния оран факти, а от приложените по преписката материали може да се заключи, че административният орган е работил при изяснена фактическа обстановка като е издирил и систематизирал относимите изходни данни и материали по случая. В тази връзка следва да се има предвид, че непосочването на фактическото основание в решението за одобряване на ПУП, а само в съпътстващите го материали не съставлява порок във формата на акта, тъй като именно тези материали са послужили при формиране на окончателното волеизявление на административния орган и поради това решението му е взето въз основа на фактическите констатации в тях. Съгласно отговора на вещото лице на въпрос първи от заключението, приетият при условията на чл. 16 ал. 7 ЗУТ ПУР на к.к. „Чайка” е разработен на база на одобрената за територията на комплекса кадастрална карта със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, като е отчетена актуалността й към месец декември 2008 г. По нея двата имота на жалбоподателя /ПИ 3811 и ПИ 3813/, придобити по нот. акт № 160, т. V, рег. № 8446, дело № 869/2004 г. на нотариус А. Ганчв /л. 6 – л. 8/, са заснети като един кадастрален обект с идентификатор 10135.2572.149. Обстоятелството се установява, както от отговора на въпрос втори от задачата на СТЕ, така и от приложената на л. 94 от делото скица на ПИ 10135.2572.149. Видно от отговора на вещото лице на част от поставените му въпроси по точка трета от задачата на СТЕ, процесните ПИ 3811 и ПИ 3813, съставляващи по кадастрална карта ПИ 10135.2572.149, са обхванати от одобрения със заповед № Г-347/14.09.2007 г. на заместник кмета на община Варна ПУП – ПРЗ за кв. 36 и кв. 37 по КП на к.к. „Чайка” – гр. Варна. По този ПУП двата имота, попадащи в кв. 36, са урегулирани в УПИ І – 3811, 3813, за който планът предвижда следните показатели: устройствена зона Ок; предназначение – за хотел; площ на имота /след отнемането за уличната регулация по плана/ - 6956 кв.м.; максимална плътност на застрояване – 30 %; максимална интензивност на застрояване /Кинт/ - 1,5; минимум озеленена площ – 50 %  и начин на застрояване – свободно. Със същия ПУП-ПРЗ е предвидена улична регулация от о.т. 7 до о.т. 658 и от о.т. 655 до о.т. 656 и пешеходни алеи от о.т. 657 до о.т. 663 и от о.т. 658 до о.т. 662. Съгласно корекцията, направена от вещото лице в с.з. на 14.03.2012 г. в присъствието на пълномощниците и на двете страни, ПУП-ПРЗ/2007 г. е приложен по смисъла на пар. 22 т. 1 ЗР ЗУТ в регулационната си част. По отношение на процесния УПИ І-3811 и 3813 това се доказва и от факта, че в одобрената кадастрална карта двата имота, урегулирани в УПИ І – 3811, 3813, са заснети вече като един кадастрален обект 10135.2572.149=УПИ І-3811, 3813. При изслушването вещото лице потвърждава констатацията си по точка трета от заключението, че ПУП-ПРЗ/2007 г. не е приложен в застроителната си част. На основание пар. 22 т. 2 ЗР ЗУТ, застроителният план се счита за приложен с полагането на фундаментите на строежите по издадени строителни книжа. А в случая, видно от отговора на въпрос четвърти от задачата на СТЕ, за построяването на предвидения с ПУП – част ПЗ/2007 г. спа хотелски комплекс в УПИ І – 3811, 3813 все още няма одобрени инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж. В отговора на въпрос пети от заключението вещото лице е посочило, че с оспорения по делото ПУР от ПИ 149 се отнемат общо 357,20 кв.м., съставляващи 5,14 % от площта му по кадастрална карта. Видно от въпрос седми, засегнатата площ е за предвидени по ПУР разширение на пътя Варна-Златни пясъци /северозападно на ПИ 149/, за автобусна спирка с „джоб” и за събирателна улица V клас, ситуирана източно и югоизточно от ПИ 149. Графично изводите са онагледени на Приложение № 1 /л. 109/, като в тази връзка в с. з. на 14.03.2012 г. вещото лице е пояснило, че нанесените червени линии отразяват уличната регулация, сините – бордюрната линия по ПУР, а видно от легендата към Приложение № 1 – защрихованата в зелено каре площ е засегнатата с ПУР част от ПИ 149 в размер на 357,20 кв.м. В отговора на въпрос пети вещото лице е посочило, че предвиденото с ПУР отнемане на площи от имота е второ поред за него, тъй като ПУП-ПРЗ/2007 г. също е предвидил отнемане на 799 кв.м. от него. В с.з. на 14.03.2012 г. вещото лице е уточнило, че във връзка с прилагане на регулацията по ПУП-ПРЗ/2007 г. тези 799 кв.м. действително са отнети от имота. При това положение, макар и да е ситуиран в територия, за която няма приложена цялостна регулация по предходен ПУП, след като към момента на одобряване на ПУР/2011 г. за процесния ПИ 149 е налице действащ и приложен регулационен план, за реализиране на предвижданията по който от имота вече е отнета и площ от 799 кв.м., за този имот е неприложимо прилагането тепърва на комасационния коефициент по чл. 16 ЗУТ, тъй като това би означавало двуразово отнемане на площи от него, а чл. 16 ЗУТ третира отнемане от имоти, които са неурегулирани към момента на разработване на плана по ал. 1 или по ал. 7. При приложена регулация по частична устройствена разработка, както е в случая, административният орган е длъжен да се съобрази с нея при разработване на плана по чл. 16 ал. 1 или по ал. 7 ЗУТ. За това и в техническото задание /л. 62/ е залегнало като основно изискване към проекта за ПУР той да се съобрази с влезлите в сила ПРЗ за отделни или група имоти. Промяната с ПУР на уличнорегулационните линии на УПИ І-3811, 3813=ПИ 10135.2572.149 означава, че при разработване и одобряване на проекта административният орган не е спазил изискването на заданието по чл. 125 ЗУТ да съобрази в случая влезлия в сила и приложен в регулационната си част ПУП-ПРЗ/2007 г. за имота. Несъответствието по ПУР на предвидените уличнорегулационнни линии на ПИ 10135.2572.149=УПИ І-3811, 3813 с тези по ПУП-ПРЗ/2007 г. е коментирано по-подробно от вещото лице в абзац последен на въпрос трети от заключението. Изхождайки от всичко това, съдът не възприема крайния извод на вещото лице по въпрос десети от заключението, че ПУР бил съобразен с основните изисквания на техническото задание. В частта за ПИ 149, както вече са прокоментира, липсва такова съобразяване, след като не е запазена приложената регулация по ПРЗ/2007 г. в частта на уличнорегулационните линии на УПИ І-3811, 3813. Изложените в съвкупността им фактически и правни доводи обуславят извод за незаконосъобразност на обследваното решение на ОбС-Варна по чл. 129 ал. 1 ЗУТ в частта, засягаща собствения на жалбоподателя ПИ 149. На основание чл. 172 ал. 2 предл. второ АПК вр. чл. 219 ал. 1 ЗУТ то следва да се отмени, като на основание чл. 173 ал. 2 АПК преписката се върне на административния орган за ново произнасяне, съгласно дадените в мотивите на  решението задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Тъй като по делото от страна на жалбоподателя не е направено искане за присъждане на направените съдебни разноски, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Воден от изложеното, съдът

 

  Р  Е  Ш  И

 

ОТМЕНЯ решение № 3408-7 на ОбС-Варна по протокол № 35/22.06., 23.06. и 29.06.2011 г. от заседание на ОбС – Варна, с което на основание чл. 21 ал. 1 т. 11 ЗМСМА вр. чл. 129 ал. 1 ЗУТ и по предложение на кмета на Община Варна с вх. № РД11-9302/89/27.04.2011 г. е одобрен ПУП – ПУР: водоснабдяване и канализация, електрозахранване, идейна план-схема за вертикално планиране и комуникационно-транспортна схема за к.к. „Чайка” без кв. 4, 6, 7, 60 и част от кв. 5 /източно от кв. 4, 6, 7 и 60/, с изключение на улица от о.т. 34 до о.т. 44, В ЧАСТТА, засягаща ПИ 10135.2572.149 по КК на к.к. „Чайка”, одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК.

ВРЪЩА преписката в отменената й част на ОбС –Варна за ново произнасяне, съгласно дадените в мотивите на  решението задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС РБ в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните по делото.   

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: