О П Р Е Д Е Л Е Н И Е :
Софийски градски съд , Гражданско отделение , в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ : КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия ИВАН
КИРИМОВ
като изслуша докладваното от съдия Василев ч.гр.дело №3434 по описа за 2019
г , за да се произнесе , взе предвид следното :
Производството е по реда на
чл.32а от Правилника за
вписванията във вр. чл.274 – чл.279 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д.Г.Х. ЕГН ********** от гр.София
срещу определение за отказ №176 от 09.02.2021 г на съдия по вписванията при СРС П.Т., с което е отказано вписване на декларация
за отказ от вещно право на ползване върху недвижим имот депозирана с молба
вх.№6319 от 09.02.2021 г на СВ-София .
Жалбоподателят е излага
доводи за незаконосъобразност на постановения отказ , тъй като няма пречка нотариалната
заверка на молба за отказ от вещно право на ползване да се извърши от
чуждестранен нотариус , както и приложеният документ има заверка „Apostille“ по Конвенцията за
премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове,
ратифицирана от Р. България от 38-то НС на 25.05.2000 г. ДВ бр. 47/09.06.2000 г.
От чл.12 КМЧП не следва изключителна компетентност на български нотариус , като
в случая липсва международен елемент .
Определението
е връчено на жалбоподателя на 18.02.2021 г , поради което частната жалба от 24.02.2021
г е подадена в срок . Частната жалба е допустима , поради което съдът пристъпи
към проверка на нейната основателност.
За да откаже вписване на процесната декларация за отказ от вещно право на ползване
върху недвижим имот съдията по вписванията е приел следното . В случая
нотариалната заверка на подписа съгласно чл.570 ал.2 ГПК и чл.12 ал.1 КМЧП може
да се извърши само от български нотариус .
Частната жалба е основателна . Съгласно чл.100 ЗС във вр.чл.111 ЗС отказът от вещно право на ползване следва да
се извърши в писмена форма с нотариално заверен подпис , а не с нотариален
акт по чл.570 ал.1 ГПК . Цитираният от съдията по вписванията чл.570 ал.2 ГПК урежда местната компетентност на българските нотариуси , а не тази на
чуждестранните нотариуси . Чл.12 ал.1 КМЧП касае исковия процес , а не
охранителните производства , включително нотариалните производства .
В случая процесният документ е заверен от американски нотариус от
гр.Бостън , Щат Масачузетс , САЩ и е приложима Конвенцията за премахване на
изискването за легализация на чуждестранни публични актове, ратифицирана от
РБ /Обн.ДВ бр. 47/09.06.2000 г/. При налична заверка "APOSTILLE" и при спазване
на процедурата за нотариална заверка на подпис в съответната страна следва да
се приеме, че това удовлетворява изискванията за аналогичната заверка и по
българския процесуален закон. Това произтича от задължението, предвидено в чл.2
от Конвенцията, държавите, които са я ратифицирали да не изискват легализация
на документ, който е заверен в една държава, а се представа, за да удостовери
определено обстоятелство в друга държава . В този смисъл е определение №175 от 20.06.2016 г по ч.гр.д. №
2235/2016 г, ГК, І ГО на ВКС.
Налага се изводът , че определението на СВ трябва да се отмени и да се
постанови вписване на отказа от вещно право на ползване .
Водим от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ по частна жалба
на Д.Г.Х. ЕГН ********** от гр.София ; определение за отказ №176 от 09.02.2021 г на съдия по вписванията при СРС П.Т., с което е отказано вписване на декларация
за отказ от вещно право на ползване върху недвижим имот депозирана с молба
вх.№6319 от 09.02.2021 г на СВ-София ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ДА СЕ ВПИШЕ декларация за отказ от вещно право на ползване
върху недвижим имот депозирана от Д.Г.Х. ЕГН ********** от гр.София с молба вх.№6319 от
09.02.2021 г на СВ-София
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.