Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …… 04. 12. 2009г. гр.Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд,
гражданска колегия,
в открито съдебно заседание на 05.11.2009
година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Секретар Д.С.
Прокурор
Като разгледа докладваното
от съдия Тагарева
Гр.д. №270 по описа за 2009г.
За да се произнесе, взе предвид
следното:
ЯОС е сезиран с исковата молба на Д.Г.Д. ***, с която се иска ответниците Я.С.К. и Н.С. ***,да му заплатят солидарно сумата 123,07лв.- обезщетение за имуществени вреди, както и сумата 50 000лв.- обезщетение за неимуществени вреди за това,че при условията на съучастие, действайки като съизвършители, на 21.08.2008г. двамата ответници са нанесли побой на ищеца,при който са му причинили две следни телесни повреди,за което престъпление по чл.129 НК са признати за виновни.
В исковата молба
се излага, че в резултат на нанесения му от ответниците побой на датата
21.08.2008г.,ищецът веднага постъпил на лечение, като в МБАЛ-Сливен претърпял
операции. По време на болничния престой Д. имал оплаквания от силно главоболие,
отпадналост, световъртеж, гадене , не можел да се грижи за себе си без чужда
помощ. Невъзможността да се обгрижва сам продължила и след изписването му, а
понастоящем ищецът все още се оплаквал от болки в главата, бил дезориентиран, не
знаел къде се намира, започнал да заеква,изгубил усещания в долните си
крайници. Наред с тези последици от нанесения му от ответниците побой Д.Д.
твърди, че травмите и стресът са му причинили ново заболяване – захарен диабет,
при който настъпило влошаване на общото му здравословно състояние. За тези
болки и страдания ищецът счита, че е справедливо да бъде обезщетен със сумата
50 000лв., а направените от него разходи за лечение заявява като
имуществени вреди. Претендира присъждане на обезщетенията заедно със законната
лихва от датата на увреждането – 21.08.2008г.,както и направените по делото
разноски.
В с.з.
ищцовата претенция се поддържа изцяло от пълномощниците на Д.Д. - адв.А. и адв.Д..
Ответниците
Я.К. и Н.К.,чрез процесуалния си представител адв.К., признават иска за имуществени
вреди,а искът за неимуществени вреди оспорват по размер. Навеждат доводи, че тази претенция е завишена, т.к. размерът
й не е съобразен с вида на телесните
повреди, със степента на болките и страданията , както и със съдебната
практика. Ответниците са оспорили наличието на причинна връзка между
извършеното от тях деяние и проявеното у ищеца заболяване захарен диабет. Настояват
още съдът да определи обезщетението за неимуществени вреди при условията на чл.51,ал.2 ЗЗД, като приеме, че ищецът е допринесъл с поведението си за настъпване на
вредоносния резултат.
ЯОС,
след като обсъди становищита на страните
и събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено
от фактическа страна следното:
От
приложеното като доказателство нохд №19/2009г.
по описа на ТРС е установено, че на 21.08.2008г. около 16,30часа ищецът Д.Д.
извел овцете си на паша в район на естествено пасбище в землището на с.Изгрев.
По-късно със стадото стигнал до м.”Янкова чешма”, намираща се в землището на
с.Княжево. Там около 21,30ч. от лек автомобил
излезли двамата ответници Я.К. и Н.К., доближили ищеца и внезапно му
нанесли побой. По-късно вечерта екип на ЦСМП транспортирал ищеца в болницата в
гр.Елхово. През нощта на 21.08. срещу 22.08.08г. Д. бил откаран за лечение в
МБАЛ-Ямбол,а на другия ден – в МБАЛ-Сливен, където претърпял хирургическа
интервенция на главата.
По
образуваното ДП№113/2008г. на РПУ-Тополовград и нохд №19/2009г. по описа на ТРС
е установено, че в резултат на нанесения от двамата ответници побой, на ищеца с били причинени две средни телесни повреди,
изразяващи се в разкъсно-контузна рана на главата и подлежащо счупване на
костите на черепния покрив, представляващо нараняване, което прониква в
черепната кухина и контузия и притискане на главния мозък в съчетание с
травматичен кръвоизлив по меките обвивки на мозъка, което представлява
разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалия и съставлява
престъпление по чл.129,ал.2,вр. с ал.1 от НК.
Видно
от нохд №19/2008г. на ТРС, наказателното производство срещу Я.К. и Н.К. е
приключило с постигнато между тях и ТРП споразумение, с което обвиняемите са се
признали за виновни в това, че на датата 21.08.08г. в землището на
с.Княжево,м.”Янковата чешма”,при условията на съучастие помежду си,действайки
като съизвършители,чрез нанасяне на удари посредством тъп твърд предмет-дървен
прът и с долни и горни крайници са
причинили на Д.Д. две средни телесни повреди: разкъсно–контузна рана на главата
и подлежащо счупване на костите на черепния покрив,за което престъпление по
чл.129,ал.2,вр. с ал.1 и чл.20 от НК на извършителите на деянието са наложени
наказания лишаване от свобода,а изпълнението им е отложено при условията на
чл.66 от НК. Споразумението е одобрено от съда с влязлото в сила определение от
12.03.2009г.
От
заключението на съдебно-медицинската експертиза,извършена от вещото лице д-р П.Б.
със специалности по хирургия и неврохирургия, както и от представените по
делото медицински епикризи се установява,че при инцидента от 21.08.2008г. ищецът
Д.Д. е загубил съзнание за неопределено
време,повърнал няколкократно, а след като се върнал в дома си екип на ЦСМП го привел за лечение първоначално в
МБАЛ–Елхово,по-късно в МБАЛ-Ямбол,а на
другия ден бил хоспитализиран в МБАЛ-Сливен. При приемането му за лечение Д. бил
в увредено общо състояние, сумнолентен, със следните констатирани увреждания:
разкъсно-контузна рана в лявата половина на главата; открито счупване на
покрива на черепа с хлътване на костиците на черепния покрив към мозъка и
притискане и контузия на последния; травматичен субарахноидален кръвоизлев;
счупване на носа. Болният бил опериран с
извършена кранеотомия – левостранно темпорофротално, екстерпирани са били
вгънатите към мозъка костни фрагменти, като на втория етап от операцията е бил
възстановен черепния покрив на пациента с костните фрагменти. Според
заключението на вещото лице-хирург ищецът е бил изписан от болничното заведение
на 02.09.2008г. в добро общо състояние, но като последици от нанесените
увреждания са развитите понастоящем церебрастенен и енцефелопатен синдром. Съгласно
заключението, периодът на лечението и отзвучаването на симптомите от обсъжданите
увреждания може да продължи с месеци и години, като от значение са личността и
други фактори. В заключението на вещото лице д-р Б. се сочи, че след побоя над
ищеца, при хоспитализирането на последния е констатирана висока стойност на
кръвната захар – 19.02м/мол, като понастоящем медицински доказано е ,че Д. страда
от захарен диабет и неврологичното му усложнение диабетната полиневропатия. Тъй като експертът
е установил, а и не е налице спор, че братът и
сестрата на ищеца също са диабетици,
според заключението вероятно става
въпрос за фамилна обремененост у ищеца към захарния диабет. Според вещото лице най-вероятно
това заболяване е съществувало преди инцидента и е установено заради него, т.е.
при постъпването на пациента в болничните заведения.
В
заключението на вещото лице-ендокринолог д-р Д.Д. също се сочи, че към датата на инцидента заболяването захарен диабет е съществувало
при ищеца, но болестта е била в латентна форма, т.е. непроявена, а побоят и
преживяният от него стрес са провокирали
декомпенсацията на диабета, който принципно е хронично заболяване. Именно
поради настъпилата декомпенсация на заболяването,
понастоящем ищецът е на инсулино-лечение, което лечение ще продължи до края на
живота му и тази последица вещото лице- ендокринолог приема като вид
усложнение, причинено от обсъждания деликт.
От
показанията на свидетелите С.Д. и Г.Д., съответно съпруга и син на ищеца се
установява, че в периода на болничния престой, който продължил около 10 дни Д.Д.
е изпитвал силни болки, бил е изцяло безпомощен да се обслужва и за него се е
грижела дъщеря му. След изписването му от болницата ищецът също бил в невъзможност
да се грижи за себе си,два месеца лежал в къщи, а съпругата му го хранела, давала
му лекарствата,инжектирала му инсулина,придружавала го до тоалетната.
Понастоящем, според показанията на тези двама свидетели,ищецът имал
поведенческа промяна,бил невъздържан, раздразнителен, буйствал,тревожел се от
сегашното си състояние. Д. вече нямал сили да се грижи за животните си,
наложило се семейството му да продаде
стадото от овце, а поради дезориентацията
му съпругата С.Д. била принудена да стой близо до него и да го наблюдава.
Че след
побоя и претърпяната операция ищецът е бил тежко болен и неспособен да извършва
каквато и да е физическа работа, показания е дал и свидетелят М.Д. – без
родство. Същият е посочил при разпита, че около седмица след инцидента той водел на паша овцете на ищеца,взимал зърното
за животните, а по-късно семейството на Д. продало стадото и освободило
свидетеля от този ангажимент.
Втората
група свидетели – М.М.,Д.Д. и Ст.К. са дали показания за едно и също
събитие,случило се след нанесения на ищеца побой,претърпяната операция и
възстановяването му. И тримата свидетели като очевидци са посочили, че през
лятото на 2009г., м.август,ищецът
пристигнал в стопанския двор на с.Изгрев и сам без нечия помощ натоварил около
20 чувала с отсевки , напълнени преди това от съпругата му.
При тази фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове се квалифицират
по чл.45,ал.1, вр. с чл.52 ЗЗД. Претенциите на ищеца са ответниците солидарно да
му заплатят обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от причинените две
средни телесни повреди.
Съдът намира,че исковете са доказани
по основание. Между страните няма спор и се установи от данните на приложеното нохд
№19/2009г. по описа на ТРС, че при описаните по-горе обстоятелства на датата 21.08.2008г.
двамата ответници са нанесли на ищеца две средни телесни повреди –
разкъсно-контузна рана на главата и подлежащо счупване на костите на черепния
покрив,представляващо разстройство на здравето,временно опасно за живота. Така
осъщественото деяние, неговото авторство и противоправност, както и вината на ответниците,вкл.
съучастието са установени по посоченото нохд №19/2009г., приключило със
споразумение, което съгласно
чл.383,ал.1 НПК има значението на
влязла в сила присъда и е задължително за гражданския съд,
разглеждащ последиците от деянието (чл.300 ГПК).
Безспорно е,че в резултат на
побоя и настъпилите увреждания ищецът е постъпил за лечение в няколко болници,
където е заплатил такси за болничен престой, както и че е направил разходи за
закупуване на изписаните му лекарства. Тези
заплатени от ищеца суми като такси за болничен престой и цени на
лекарства съставляват имуществени вреди
,чиято причинна връзка с деликта се признава от ответниците. Налице е признание
по отношение на общия размер на вредите- 123,07лв.,както и признание на иска, поради
което съдът счита ,че претенцията на Д.Д. за имуществени вреди следва да се
уважи изцяло в предявения размер,като на основание чл.53 ЗЗД се ангажира
солидарната отговорност на ответниците за посочената сума от 123,07лв.,върху
която следва да се присъди и законната лихва от датата на увреждането –
21.08.2008г.
По отношение на иска за
неимуществени вреди съдът приема следното:
Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди,съгласно чл.52 ЗЗД се определя от съда по справедливост. Релевантни за размера на обезщетението и
за прилагане на критерия „справедливост” са характера и тежестта на вредите,
тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на
увреждащото деяние по отношение на увреденото лице.
В разглеждания случай се установи от заключението на в.л.д-р Б.,което
съдът възприема изцяло, намирайки го за обективно и компетентно, че от
противоправното деяние на двамата ответници ищецът не само е получил счупване на покрива на
черепа, заради което е претърпял неврохирургическата операция. За ищеца са настъпили и други
непосредствени увреждания – разкъсно-контузна рана в лявата половина на
главата, травматичен субарахноидален кръвоизлив и счупване на носа. Установи се
от вещото лице и от показанията на свидетелите Ст.Д.,Г.Д. и М.Д.,които съдът
кредитира,тъй като са основани на непосредствени впечатления и съответстват на
останалия доказателствен материал, че в резултат от тези посочени увреждания
ищецът е изпитвал силни болки през един сравнително дълъг период от около два
месеца,през който пострадалият след като е
опериран е бил на легло, в пълна невъзможност да се движи и обслужва.
Година и четири месеца след побоя ищецът продължава да се оплаква от болки в
главата, налице е доказан церебрастенен и енцефалопатен синдром. Сегашното
състоянието на раздразнителност у ищеца също е неблагоприятна последица от
деянието на ответниците.
Що се отнася до
заболяването захарен диабет, съдът приема разясненията на двамата експерти д-р Б.
и д-р Д. и счита, че се касае за
заболяване, към което ищецът е генетично предразположен и това заболяване е
било налично към датата на причиняване на телесните повреди. Независимо от
това, доколкото вещото лице д-р Д. сочи, че побоят и свързания с него стрес са
предизвикали декомпенсация на болестта, която дотогава е била в латентна
форма,т.е.непроявена, съдът няма основания да не приеме, че декомпенсацията на
диабета и необходимостта от инсулино-лечение до края на живота на ищеца не са
пряка последица от причиненото от ответниците увреждане. Тъй като не бе
оборено заключението на в.л. д-р Д.,която
като специалист-ендокринолог е с тесни познания в посочената област, съдът
счете ,че декомпенсацията на захарния
диабет също е вреда,която следва да бъде обезщетена. Наличните у ищеца
понастоящем сетивни оплаквания в долните крайници според вещото лице д-р Б. са
свързани с неврологичното усложнение на захарния диабет – диабетната
полиневропатия , поради което не съставляват пряка последица от увреждането.
С оглед
горното,изхождайки от критерия на чл.52 ЗЗД при определяне обезщетението за
неимуществени вреди,съдът взе предвид възрастта на ищеца – 64години, характера
и интензитета на претърпените от него болки ,страдания и затруднения във връзка
с травматичните увреждания, периода, през който ищецът е бил на легло с
най-силни болки и в невъзможност сам да се обслужва, наличието понастоящем на
главоболие и церебрастенен енцефалопатен синдром, прогнозата, че лечението може
да продължи с месеци и години и декомпенсацията на наличния захарен диабет. За
тези неимуществени вреди съдът намери,че е необходимо и достатъчно ищецът да бъде обезщетен със сумата 10 000лв. До
този размер вторият предявен иск е основателен и доказан и следва да се уважи,като
съобразно изричната разпоредба на чл.53 ЗЗД отговорността на двамата ответници е солидарна. За
разликата над този размер – до пълния предявен от 50 000лв. искът следва
да се отхвърли.
Неоснователно
е възражението на ответниците,че пострадалият-ищецът е допринесъл за настъпилия
вредоносен резултат и е възможно приложението на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД, според която обезщетението може да се намали,ако увреденият е допринесъл
за настъпването на вредите. Терминът
“допринесъл” при всички случаи означава пострадалият да е съпричинил
увреждането си, т.е поведението му следва да е в причинна връзка с вредоносния
резултат. В настоящия случай вредоносният резултат са претърпените от Д.Д.
болки и страдания от нанесения му побой. Твърдението на двамата ответници е, че
пострадалият е навлязъл с животните в имота им и с това свое неправомерно
поведение ги е предизвикал при осъществяване на деликта. Или настоява се
гражданският съд да се произнесе по въпроса за съпричиняването на резултата, който
въпрос обаче е следвало да бъде решен в наказателното производство,респ. от
наказателния съд, т.к. е налице привилегирования състав на чл.132 от НК,
отдаващ голямо значение на предизвикателното поведение на пострадалия и даващ
възможност за намаляване санкцията на
дееца. Както вече се разясни, обаче, ответниците са се признали за виновни в извършване на две
средни телесни повреди при условията на чл.129,ал.1 вр. с ал.2 от НК. Основанието
за приложение състава на чл.132 НК не е отчетено нито от подсъдимите, нито от
съда, който е приел, че сключеното между подсъдимите и прокурора споразумение
не противоречи на закона и го е одобрил, придавайки му последиците на влязла в
сила присъда. Следователно, щом наказателният
съд не е приел, че телесната повреда е причинена при условията на чл.132 НК,следва извода за липса на съпричиняване на резултата по смисъла на
чл.51,ал.2 ЗЗД, т.к. съпричиняването е елемент от съответния състав на
престъпното деяние.
При
този изход на делото на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 333,24лв.,съразмерно с
уважената част от исковете.
Ответниците
също имат право на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете и такива
им се присъждат в размер на 478,82лв. На основание чл.78,ал.6,вр. с
чл.83,ал.1,т.4 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят ДТ в размер
на 404,92лв. съобразно уважения размер на исковете.
Водим
от изложеното, ЯОС
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Я.С. ***,с ЕГН ********** и Н.С.
К. от гр.Елхово,ул.”Търговска”81-В-3,с ЕГН ********** да заплатят солидарно на Д.Г.Д. от с.Изгрев, общ.Елхово,обл.Ямбол,
ул.”Кирил и Методий”№12,ЕГН **********, на
оснонавие чл.45, вр. с чл.52 ЗЗД
обезщетение за имуществени вреди в размер на 123,07лв. и обезщетение
за неимуществени вреди в размер на сумата 10 000лв.(десет хиляди
лева), ведно със законната лихва върху тези суми,считано от 21.08.2008г. до окончателното им изплащане, като искът за разликата над сумата 10 000
лв. –неимуществени вреди до пълния
предявен размер от 50000 лв. ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Я.С.К. и Н.С.К.,двамата с посочени данни, да
заплатят на Д.Г.Д., с посочени
данни, на основание чл.78,ал.1 ГПК разноските, направени пред тази инстанция в
размер на 333,24лв.
ОСЪЖДА Д.Г.Д., с посочени данни, да
заплати на Я.С.К. и Н.С.К.,двамата с
посочени данни, на основание чл.78,ал.2 ГПК
разноските, направени пред тази инстанция в размер на 478,82лв.
ОСЪЖДА Я.С.К. и Н.С.КИРОВ,двамата с посочени данни,да заплатят по сметката на ЯОС на
основание
чл.78,ал.6 ГПК ДТ в размер на 404,92лева, както и 3 лева ДТ за служебно издаване
на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен
съд -гр.Бургас в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :