РЕШЕНИЕ
№ 201
гр. Смолян, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на десети март през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Райна Русева
при участието на секретаря Татяна Кишанова
като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело №
20225440100715 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото е предявения иск от ищцата Р. А. П. срещу ответника „***“ ЕАД
с правната квалификация на чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД за постановяване на
Решение, с което да се осъди ответника „***" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: *** да заплати на Р. А. П., ЕГН **********, с постоянен адрес град ***,
паричната сума в размер на 642,00 лева, представляваща недължимо платени
суми по Договор 3-1-10272-219534 за потребителски кредит тип кредитна линия от
17.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от 27.07.2022г. - датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Производството по делото е прекратено в ЧАСТТА по предявения от Р. П. иск срещу
*** ЕАД иск за заплащане на паричната сума в размер на на сумата от 482,00 лева,
представляваща недължимо платени суми по Договор 3-1-10272-233562 за
потребителски кредит тип кредитна линия от 05.10.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата от 27.07.2022г. - датата на предявяване на иска до окончателното и
изплащане, с Определение, постановено в проведеното по делото съдебно заседание на
10.03.2023г., поради оттеглянето й от ищеца на основание чл.232 от ГПК.
Твърденията в исковата молба са, че на 17.02.2020 година ищцата сключила Договор
3-1-10272-219534 за потребителски кредит тип кредитна линия с ответното дружество,
по силата на който заемодателят „***" ЕАД й предоставил заем в размер на 600,00
лева, който трябвало да върне за срок от 9 месеца на 9 равни погасителни вноски, всяко
от които в размер на 77,06 лева, като общият размер на плащанията e 693,54 лева. По
време на изплащане на заема се оказало, че погасителната вноска не е в размер на 77,06
лева, а е 138,00 лева, тъй като към всяка погасителна вноска дължи допълнително
сумата от 60,94 лева, представляваща възнаграждение за поръчителство.
Възнаграждението за поръчителство била дължима въз основа на Договор за възлагане
1
на поръчителство от 17.02.2020г. с „***" ЕООД с ЕИК **., който е част от договора за
кредит, но е обособен като отделен договор, за да се заобиколи ограничението на чл.19
ал.4 от Закона за потребителския кредит, който забранява годишния процент на
разходите (ГПР) да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва. Така
общият размер на плащанията, които ищцата нап равила за погасяване на
задълженията си към кредитора по договора, бе 1242,00 лева - повече от двукратния
размер на отпуснатата сума.
Сключените между страните договори по своята правна характеристика и
съдържание представляват договори за потребителски кредит, поради което за тяхната
валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК. Според чл. 22 от
ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл.
12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата
на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото
последиците й са изискуеми при самото сключване на ь договора и когато той бъде
обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Съгласно чл. 11, ал. 1, т.10 от
ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа
годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "общ разход
по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия,
а в т.2 от същата разпоредба е указано, че "обща сума, дължима от потребителя" е
сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. В
договорите за кредит не е посочена общата сума, дължима от потребителя,
представляваща сбора между общия размер на кредита и общите разходи по кредита за
потребителя. По всеки от двата договора за кредит са представени по два погасителни
плана, като във втория от тях са отразени дължимите вноски с включено
възнаграждение за обезпечение - поръчителство, но не става ясно при сключване на
самия договор за кредит какъв би бил размерът на възнаграждението за поръчителство
в случай на настъпване на предпоставките за дължимостта му. Вноските по договора за
възлагане на поръчителство са включени в общите дължими вноски от ищеца, като от
отразеното в погасителния план не става ясно какъв е общия размер на подлежащата на
връщане сума. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Предвид съдържанието на описаните по-горе клаузи на всеки от двата договора за
потребителски кредит и Договора за предоставяне на поръчителство, считам, че
уговореното възнаграждение, дължимо за ангажиране на поръчител за обезпечаване на
задълженията на кредитополучателя по кредита съставлява възнаграждение по
усвояване, отпускане и управление на кредита, поради което същото следва да се
2
включи в годишния процент на разходите - чл. 19 ал. 1 от ЗПК. Двата договора -за
кредит и за предоставяне на поръчителство са свързани, възнаграждението по договора
за предоставяне на поръчителство, е предвидено да се заплаща с погасителния план по
договора за кредит. Доколкото в договора за кредит е уговорено обезпечаването му
чрез поръчителство, като едно от задължителните условия за сключването му, таксата
за допълнителната услуга, която макар и формално да е дължима по друг договор, се
явява част от договора за кредит като включена в съдържанието му и всъщност
представлява скрито възнаграждение по договора за потребителски кредит, което
следва да бъде включено в размера на ГПР.
Ето защо посоченият в договора годишен процент на разходите от 50% не отговаря
на действително прилагания между страните, поради което е налице нарушение на чл.
11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като потребителят се явява реално лишен от информация за
действителния размер на приложимия ГПР, което право ЗПК му признава и гарантира.
По изложените по-горе съображения, процесиите договори за кредит са
недействителни на основание чл.22 ЗПК, поради нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК, с оглед това, че посоченият в Договора за кредит ГПР не съответства на
действителния ГПР, както и с оглед обстоятелството, че в договора не е посочена
общата дължима сума от потребителя по договора.
Ищцата твърди, че в изпълнение на Договор 3-1-10272-219534 за потребителски
кредит тип кредитна линия от 17.02.2020г. е заплатила по сметка на ответника сумата
от 1242,00 лева. Поради недействителността на договора за заем за ищцата е
възникнало задължение за връщане само на чистата сума, която е получила по него -
600,00 лева, а не на лихви и други разходи. Следователно, разликата между
заплатената сума от 1242,00 дева до дължимата от 600,00 лева в размер на 642,00 лева
е платена при начална липса на основание и като недължима подлежи на връщане от
ответника на основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД.
В съдебно заседание за ищцата Р. П. процесуалният й представител адв.О. поддържа
предявения иск.
За ответника “***“ ЕАД, редовно призовано, не се явява представител. Поддържа се
становище за отхвърляне на иска с писмена молба.
С постъпилия в срока по ГПК отговор от ответника “***“ ЕАД се правят
възражения за недопустимост на иска, тъй като липсва правен интерес от установяване
нищожността на договора за потребителски кредит с оглед обстоятелството, че е
предсрочно погасен и действието на договора е прекратено.
По същество ответникът оспорва иска по основание и размер. Поддържа становище
за отхвърляне на иска, като неоснователен и недоказан. Изложените в исковата молба
твърдения са неправилни, необосновани и недоказани и противоречащи с възникналите
между страните правоотношения. Оспорва се размера на претенцията. Оспорва се
твърдението за нищожност на договора на осн. чл.1, ал.1 т.10 вр. с чл.22 от ЗПК.
Оспорва изложените в исковата молба доводи за нищожност на договора , свързани с
неправилното изчисляване на ГПР, произтичащо от невключване на разход за
поръчителство, като ГПР е изчислен правилно, като и включително, че са взети
предвид всички изискуеми от закона „общи разходи по кредита за потребителя“
съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК. Относно наличието на два погасителни плана, същите
са към договора за кредит и съответно втория е приложение към договора за
поръчителство. В чл.1, ал.4, т.6 от договора са посочени условията за издължаване,
като изрично е препратено към погасителния план.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора, становището на
процесуалния представител на ищцата в съдебно заседание, писмената молба на
ответника, и като обсъди събраните по делото писмени доказателства, заключението по
3
назначената съдебно- счетоводна експертиза, установи следното от фактическа и
правна страна:
Между страните няма спор за възникналото договорно правоотношение. Установява
се и с представения договор за потребителски кредит от 17.02.2020г. Между страните
е бил сключен договор потребителски кредит тип кредитна линия №3-1-10272-219534
от 17.02.2020г. - кредитен лимит 1000 лева, лихвен процент по кредита- 36,00 %,
минимална сума, която може да бъде усвоена по кредита- 200 лв.
Видно от представения погасителен план към договора за кредит №3-1- 10272-
219534 от 17.02.2020г. /на л. 46 от делото/, усвоената сума по кредита е 600 лева, със
срока за погасяване 9 месеца.
От заключението по назначената съдебно- счетоводна експертиза се установява,
че по Договор 3-1-10272 - 219534 за потребителски кредит, тип кредитна линия от
07.02.2020г. и по Договор за възлагане на поръчителство от 17.02.2020г. общият
размер на плащанията, които са платени от ищцата Р. П. са в размер на 1216,34 лв., от
които: -689,00 лв. заплатени по Договор 3-1-10272-219534 за потребителски кредит,
тип кредитна линия от 07.02.2020г. и -527.34 лв. заплатени от Р. А. П. по Договор за
възлагане на поръчителство от 17.02.2020г. Според заключението по ССчЕ по
Договор 3-1-10272-219534 за потребителски кредит тип кредитна линия от
17.02.2020г. е Погасена главница - 599,00 лв.; - Лихва - 90,00 лв. По Договор за
възлагане на поръчителство от 17.02.2020г. са платени 527,34 лв. Със заплатените
суми е погасено единствено предвиденото по договора за възлагане на поръчителство
възнаграждение за предоставяне на услугата по същия.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че , вземайки предвид и двата договора
– договора за кредит и договора за поръчителство – ГПР е в размер на 606,15 %.
В договора за кредит е предвидено като обезпечение поръчителство от две
физически лица, банкова гаранция или поръчителство от одобрено от кредитора
дружество. В случая, както се посочи, е сключен договор за поръчителство с
дружеството, „***“ ЕООД срещу определено възнаграждение за обезпечението,
включено за изплащане в погасителния план- 548,46 лева, представляващи 9 бр.
месечни вноски в размер на по 60,94 лева.
На 17.02.2020г. между „***“ ЕООД като поръчител и Р. А. П. е сключен договор
за поръчителство , като поръчителят поема задължението да отговаря солидарно за
всички задължения на клиента при условията и срока на договора за потребителски
кредит тип кредитна линия №3-1-10272-219534 от 17.02.2020г. между клиента и
кредитодателя „***“ ЕАД.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за кредит следва да
съдържа информация относно ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид,
в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
4
Поради посоченото по- горе, ГПР по процесния договор за кредит е следвало да
бъде формиран от всички суми, платими от кредитополучателя, включително и
вноската по поръчителството на кредита. В настоящия случай не се твърди, а и не се
установява ГПР да включва възнаграждението по договора за възлагане на
поръчителството. Вещото лице изяснява, че вземайки предвид и двата договора –
договора за кредит и договора за поръчителство, ГПР е в размер на 606,15 %. При
това, нарушена е разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, която е императивна. Така
уговорено допълнително възнаграждение по договора за поръчителство противоречи
на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Посоченото води до недействителност по
смисъла на чл. 22 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита.
В случая, от заключението по назначената ССчЕ се установи, че ищцата е извършила
плащания, както следва: по Договор №3-1-10272-219534 от 17.02.2020г. за
потребителски кредит тип кредитна линия е погасена главница - 599,00 лв. и Лихва -
90,00 лв. и Договор за възлагане на поръчителство от 17.02.2020г. са платени 527,34
лв. Общият размер на плащанията е 1 216,34 лева. Чистата сума по кредита,
подлежаща на връщане по кредита е 600,00 лева, поради което основателен се явява
иска за 616,34 лева, като платена от ищцата без основание.
Сумата подлежи на присъждане ведно със законната лихва от датата на предявяване
на иска в съда- 27.07.2022г. до окончателното й изплащане.
Иска за разликата над 616,34 лева до пълния претендиран размер от 642,00 лева
подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на делото на ищцата следва да се присъдят направените съдебни
разноски в размер на 288,00 лева.
Ще следва ответникът да бъде осъден да заплати на адв.М.О. адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 лева за осъществената безплатна правна помощ,
вкл. процесуално представителство.
Съдът констатира, че ДТ не е внесена в пълния й дължим размер, отчитайки
предявените искове, произтичащи от отделни договорни правоотношения, а именно-
претенции за по договори за кредит от 17.02.2020г. и от 05.10.2020г., независимо, че
същата е оттеглена в последното по делото съдебно заседание. Ще следва ищцата да
бъде осъдена да заплати по сметка на РС- Смолян държавна такса в размер на 50,00
лева.
По горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да заплати
5
на Р. А. П., ЕГН **********, с постоянен адрес град *** , на основание чл.55, ал.1,
предл.първо от ЗЗД, паричната сума в размер на 616,34 лева /шестстотин и
шестнадесет лева и тридесет и четири лева/, платена без основание по
недействителен Договор 3-1-10272-219534 за потребителски кредит тип кредитна
линия от 17.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от 27.07.2022г. -
датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. А. П., ЕГН **********, иск срещу „***" ЕАД, ЕИК
***, в ЧАСТТА за заплащане на сумата за разликата над присъдените 616,34 лева до
пълния претендиран размер от 642,00 лева- платена без основание по недействителен
Договор 3-1-10272-219534 за потребителски кредит тип кредитна линия от
17.02.2020г.
ОСЪЖДА „***" ЕАД, ЕИК ***, да заплати на Р. А. П., ЕГН **********, съдебни
разноски по делото в размер на 288,00 лева /двеста осемдесет и осем лева/.
ОСЪЖДА „***" ЕАД, ЕИК ***, да заплати на адвокат М.М. О., с адрес ****- адвокат
в Адвокатска колегия- Смолян, адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева
/триста лева/ по гр.дело №715/2022г. по описа на РС-Смолян.
ОСЪЖДА Р. А. П., ЕГН **********, да заплати по сметка на РС- Смолян държавна
такса в размер на 50,00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС- Смолян в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
6