№ 302
гр. Варна, 22.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нейко С. Димитров
при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова
и прокурора Д. Р. Н. Ив. К. Б.
Сложи за разглеждане докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело
№ 20213100102080 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:45 часа се явиха:
Ищецът М. ИВ. Т., редовно уведомен, явява се лично в съдебно
заседание, представлява се от АДВ. В.Й., редовно упълномощен и приет от
съда от преди.
Ответникът ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
редовно уведомена, явява се ПРОКУРОР ДИАНА НЕДКОВА.
АДВ. Й.: Моля да се даде ход на делото.
ПРОК. НЕДКОВА: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва писмо вх. № 25772/13.12.2021 г., както и НОХД №
2612/2019 г. по описа на Районен съд – Варна.
АДВ. Й.: Досежно НОХД № 2612/2019 г. не възразявам да се приеме.
Относно удостоверението считам, че е ирелевантно за спора по делото,
защото самият свидетел обясни, че не е наясно дали е вписван в ареста,
защото не е имал лична карта, а след това каза, че и той самият е бил
арестуван и там са се виждали.
ПРОК. НЕДКОВА: Считам, че писмото следва да се приеме, тъй като
1
чрез него се преценява достоверността на показанията на свидетеля.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото докладваните в
днешното съдебно заседание документи, както следва:
Писмо вх. № 25772/13.12.2021 г. от Областна служба „Изпълнение на
наказанията“ – Варна;
НОХД № 2612/2019 г. по описа на Районен съд – Варна.
АДВ. Й.: Няма да соча други доказателства. Представям списък с
разноски.
ПРОК. НЕДКОВА: Нямаме доказателствени искания.
С оглед изявленията на страните, СЪДЪТ счете делото за изяснено от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Й.: Несъмнено възбуждането на наказателно преследване е
дейност, която по съществото си оказва негативно влияние върху лицето
срещу което е възбудено това наказателно преследване. Това негативно
влияние може да бъде върху неговата психика, може да бъде дори и
физическа, оказва влияние на отношението към близките и на тях към него,
към приятели, познати, колеги. В конкретния случай срещу моя доверител е
било възбудено такова наказателно преследване, оказало се
незаконосъобразно, като е било съпроводено с вземане на най-тежката мярка,
а именно задържане под стража, която за съжаление е продължила 8 месеца,
като след това е заменена с друга по-лека. Самото наказателно производство,
като цяло е продължило в един доста дълъг срок близо 3 години докато бъде
прекратено с оглед на това, че деянието, което е извършил Т. не съставлява
престъпление. В този контекст въпросът досежно това неправомерно
наказателно производство е изяснен. Изяснен е и въпросът, че в резултат на
това неправомерно наказателно производство М.Т. е претърпял някакви
неимуществени вреди и е установена причинната връзка между
незаконосъобразното наказателно производство, водено срещу него и
страданията и дискомфорта, който той е изпитал по време на изтърпяването
2
на мярката задържане под стража, а и след това, когато в хода на
наказателното производство той е бил викан и разпитван допълнително до
изясняване на обективната истина.
С оглед изложеното считам, че тези обстоятелства са доказани със
събраните по делото доказателства и разпитаните по делото свидетели.
Свидетелят С.П. твърди, че след като влязъл в ареста е имал възможност да
разговаря с М.Т., който му е споделил, че е твърде уплашен, смутен и
объркан, поради обстоятелството, че го очаква едно дълго, продължително и
тежко наказание за деяние, което той не е извършил. Това се подкрепя и от
показанията на свидетелката Д., която макар, че е майка на Т. казва, че също е
изпитвал страх и уплаха и в този смисъл са доказани и неимуществените
вреди, които е претърпял Т. от незаконосъобразно воденото срещу него
наказателно производство.
Въпросът е размера на тези неимуществени вреди, които се определят
разбира се по справедливост и доколко претендираната от нас сума, която ние
смятаме за справедлива, с оглед на обстоятелството, че е бил задържан за
един продължителен период от време в ареста с най-тежката мярка –
задържане под стража и с оглед на обстоятелството, че самото наказателно
производство е продължило доста дълъг период, дори неразумен, поради
което считам, че предявената от нас претенция е основателна, доказана и
моля да я уважите в искания размер.
Моля да ни присъдите направените по делото разноски.
ПРОК. НЕДКОВА: Моля да отхвърлите изцяло предявения иск от М.
ИВ. Т., тъй като считам, че претенцията на ищеца е недоказана и като такава
и неоснователна. Считам, че не може да се приеме априори, че е ищецът е
претърпял неимуществени вреди. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ отговорността на
прокуратурата касае вредите, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Изцяло в тежест на ищеца е да докаже пред съда настъпването
на всички вреди, чието репариране иска, както и наличието на пряка
причинно-следствена връзка между вредите и незаконното обвинение. По
това дело считам, че не са събрани доказателства относно причинно-
следствената връзка и настъпило увреждане.
По делото е налично свидетелство за съдимост, приобщени са и
досъдебни наказателни производства и е видно, че начинът му на живот
3
преди обвинението, което е било прекратено, както и след прекратяването е
абсолютно един и същ - престъпен начин на живот. Ищецът е осъждан до
завеждане на иска 18 пъти и е с 18 отделни съдебни акта, непрекъснато е
влизал и излизал от затвора и е бил с мерки за неотклонение, което и
свидетелката Д., която е негова майка казва, че е причината те да се
отдръпнат от контактите си с него.
Считам, че показанията на свидетеля Светлозар Петров не следва да се
кредитират, тъй като явно са лъжа. Видно от представеното писмо от Служба
„Изпълнение на наказанията“ същият не е ходил на свиждане на ищеца М.Т.
докато същия е бил задържан с мярка за неотклонение. В началото на
показанията си по делото свидетеля е заявил това, което е истината, че го е
видял едва след като и той е влязъл в ареста.
Считам, че не е доказано някакво психично разстройство, някакви
емоционални вреди по отношение на М.Т. от воденото срещу него досъдебно
производство и задържането му. Показанията на майка му също следва да се
кредитират много внимателно предвид факта, че същата заявява, че във
връзка с воденото срещу него досъдебно производство, което е и предмет на
настоящия иск и прекратено впоследствие от прокурора, разследващият
полицай е говорил за едни тежки присъди, че той щял да лежи 15 години в
затвора, което не е истина, поради самия факт, че той е бил обвиняем за
престъпление по чл. 142а НК или противозаконно лишаване от свобода и
наказанието за това престъпление е максимум 10 години, а 15 години се
предвиждат за престъпленията, за които той е бил осъждан вече – за опасен
рецидив. Възможно е майка му, когато говори за тези 15 години и за
тревогите му, те да са касаели някакво друго производство срещу него за
крайно опасен рецидив, за което се предвиждат 15 години, но не могат да
касаят това дело.
Моля изцяло да отхвърлите претенцията на М.Т. срещу прокуратурата,
защото отговорността на прокуратурата може да е абсолютна по закон, но не е
безусловна, трябва да се докаже претенцията на ищеца.
В случай, че съдът уважи иска на ищеца М.Т., моля същия да бъде
уважен до размера на 2000 лева, тъй като считам, че обезщетение в такъв
размер би било съответно на понятието за справедливост.
АДВ. Й. (реплика): Безспорно е, че ищецът е многократно осъждан, но
4
това не може да бъде сериозен аргумент, защото в крайна сметка и
прокуратурата е осъждана много пъти. Това, че е осъждан много пъти, не
означава, че няма право на обезщетение.
СЪДЪТ обяви на страните, че ще се произнесе с решение в
законоустановения срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:02
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
5