№ 1668/16.10.2023 г.
гр. Пловдив,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пловдив – ХХXI – касационен състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември, две хиляди двадесет и
трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИАНА МИХАЙЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ |
|
При секретар
|
РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА |
и с
участието |
|
на прокурора
|
БОРИС МИХОВ |
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
СВЕТОМИР
БАБАКОВ |
|
|
по к.адм.
дело № 1601 по описа на съда за 2023 г. |
||
|
|
||
Производството е по реда на чл.208 и сл.
от АПК, във вр. чл.63в, ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на К.И.М. ***,
срещу РЕШЕНИЕ 831 от 16.05.2023 г. на ПЛОВДИВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, по нах.дело № 3917/2022г.
В касационната жалба са развити
съображения за неправилност на въззивния съдебен акт. Касаторът моли съда да
постанови решение, с което да бъде
отменено РЕШЕНИЕТО на РС Пловдив и спорът да бъде решен по същество, като се
ОТМЕНИ изцяло обжалваното НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се
представлява.
Ответникът по касационната жалба- С-р
„ПП“ при ОДМВР Пловдив не се представлява в съдебн заседание.
Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА
ПЛОВДИВ дава заключение за
неоснователност на жалбата и моли решението на РС да бъде потвърдено.
Административен съд- Пловдив, в
настоящия състав, като обсъди
приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни
основания и доводите на страните, при спазване
разпоредбата на чл.218, ал.1 и
2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА,
като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63в от ЗАНН и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен
акт.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна, въззивният съд е приел
за установено следното:
Атакуваното Наказателно постановление е
издадено против К.И.М. за това, че на 07.05.2022г. в 23:19 часа в гр. Пловдив
на кръстовището на бул. „Руски“
и бул. „6-ти Септември“ като водач на лек автомобил „БМВ” е навлязъл и преминал
през кръстовището на забраняващ червен сигнал на светофарната уредба, работеща
в нормален режим, с което не е съобразил поведението си със светлинните
сигнали.
Наказателното постановление е издадено въз
основа на АУАН с бланков номер 600194 от 07.05.2022г., съставен от К. Г. И. към
ОДМВР - Пловдив, с който той приел, че водачът М. е нарушил чл.6, т.1 от ЗДвП. Актът бил
подписан от жалбоподателя без възражения, като такива не постъпили и в срока по
чл.44 от ЗАНН, а въз основа на така съставния акт било издадено и обжалваното
НП като отразената в същото фактическа обстановка пресъздава по идентичен начин
тази, описана в АУАН.
Районният съд коментирал събраните по делото доказателства и
установил фактическа обстановка, идентична с изложената в АУАН и НП. Направен
е обстоен анализ на гласните и писмените доказателства и са изложени
съображения защо се кредитират показанията на св. И. и не се кредитират тези на
св. Г.. От правна страна районният съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаването на НП, същите
съдържат изискуемите реквизити, а по същество е извършено твърдяното в НП
нарушение.
Решението е правилно.
По делото липсва спор, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи. При съставянето на АУАН и издаването на атакуваното
НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В конкретния
случай и в акта, и в наказателното постановление са посочени в пълен обем фактическите
обстоятелства, при които е извършено нарушението.
Правилно РС е приел да кредитира показанията
на актосъставителя, като обективни, логични и последователни. Полицейският
служител е имал отлична видимост към процесното кръстовище и автомобила на
нарушителя, който е преминал при наличие на червен забранителен сигнал. Макар и
да няма ясен спомен за конкретната ситуация, което е напълно разбираемо предвид
изминалото време и множеството пътни ситуации, на които междувременно е станал
свидетел, актосъстватителят е обективирал констатациите си в АУАН, който се
ползва с презумптивна доказателствена сила, съгласно разпоредбата на чл. 189
ал.2 от ЗДвП. Подробно РС е изследвал и
показанията на св. Г., като ги е отхвърлил, тъй като освен на показанията на
актосъставителя, тези показания противоречат на официален удостоверителен
документ- справката на Община Пловдив за действие на отделните секции на
светофарната уредба.
Не се споделя доводът в касационната жалба
за неправилна квалификация на деянието.Съгласно общата разпоредба на чл. 6 т.1
от ЗДвП, участниците в движението съобразяват поведението си със светлинните
сигнали. Разпоредбата не е бланкетна, тъй като в обстоятелствената част на НП
са предявени всички съставомерни елементи на нарушението, а именно че водачът е
преминал в кръстовището на забраняващ/червен/ сигнал. Ето защо, следва да се приеме,
че водачът не е съобразил поведението си със светлинен сигнал. Действително
видовете светлинни сигнали и тяхното значение са уредени в чл. 30 и сл. от
ППЗДвП, но нарушителя следва да ги
познава, за да придобие качеството „водач“, поради което няма как да се приеме,
че му е нарушено правото на защита с това че не е указано кой светлинен сигнал
какво поведение изисква от съответния водач.
По изложените съображения, съдът намира
нарушението за доказано и правилно квалифицирани, поради което жалбата срещу
решението на районния съд следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2,
пр.1 от АПК,
СЪДЪТ,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА РЕШЕНИЕ 831 от 16.05.2023 г. на ПЛОВДИВСКИЯ РАЙОНЕН
СЪД, по нах. дело № 3917/2022г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.