Р Е Ш Е Н И Е
№ ІІ – 66 23.10.2020г.
гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд гражданска колегия,
втори въззивен състав
На двадесет и шести май
2020 година
В публичното
заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня
Русева-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар:
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско дело
номер 472 по описа
за 2020 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
С Решение № 3396 от
05.12.2019г., постановено по гр. дело № 611/2019г. по описа на Районен съд –
Бургас са отхвърлени исковете на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със
седалище гр. Бургас против П.Я.К. за приемане за установено, че съществува
вземането му по частно гр. дело № 8443/2018г. по описа на Районен съд – Бургас,
по което е издадена Заповед № 4304 от 19.11.2018г. за изпълнение на парично
задължение за доставена, отведена и пречистена вода за абонатен № 859077, за
периода от 09.10.2015г. до 03.11.2015г., заедно със законната лихва върху
главницата, считано от подаването на заявлението – 16.11.2018г. до
окончателното изплащане на вземането.
Против постановеното решение
е депозирана въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище
гр. Бургас, с която се претендира да бъде отменено първоинстанционното решение
и да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъде
прието за установено, че съществува вземане на „В и К“ ЕАД против ответника К.
по частно гр. дело № 8443/2018г. по описа на БРС, по което е издадена Заповед №
4304 от 19.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за
сумата от 616, 44 лева – сбор от неплатени задължения за доставена, отведена и
пречистена вода за абонатен № 859077 за периода от 09.10.2015г. до
03.11.2015г., ведно с мораторна лихва в размер на 180, 52 лева за периода от
26.12.2015г. до 13.11.2018г., заедно със законната лихва върху главницата от
16.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението. С въззивната жалба се
претендира и да бъдат присъдени направените по делото разноски. В жалбата се
посочва, че съдът напълно погрешно е приел, че изтичането на водата след
водомера, се явява авария, която е следвало да бъде отстранена „със сили и
средства“ на водния оператор. В жалбата се посочва, че в конкретния случай няма
спор, че аварията е била след водомерния възел и ответника е следвало да
отстрани аварията за своя сметка, като носи негативните последици от
отстраняването й, а не както е приел съда – със сили и средства на оператора. В
жалбата се посочва, че липсват възражения относно допуснати пороци в отчитането,
извършен е физически реален отчет на преминалото количество вода, независимо от
целите, за които е потребена, вкл. и в случаите на
аварии. Посочва се и обстоятелството, че се считат за ирелевантни и неправилни
изводите на съда по интерпретацията на събраните свидетелски показания.
Не се отправят искания за
събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция. Отправя се искане да
бъдат присъдени направените по делото разноски в двете инстанции.
В съдебно заседание - въззивното дружество чрез своя процесуален
представител поддържа жалбата и счита, че следва да бъде уважена, като бъде
отменено първоинстанционното решение.
Ответната страна по въззивната жалба – П.Я.К. депозира по делото писмен отговор
чрез своя процесуален представител, в който се посочва, че атакуваното решение
е законосъобразно, постановено при
правилно приложение на материалния закон, въз основа на задълбочен анализ на
събраните в процеса доказателства, и правилни и обосновани правни изводи на
първоинстанционния съд.
Не се отправят искания за
събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание ответната
страна по въззивната жалба чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и
счита, че следва първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Бургаският окръжен съд като
взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и
събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е иск от „Водоснабдяване
и канализация“
ЕАД със седалище гр. Бургас против П.Я.К.,
с който се претендира да бъде прието за установено, че дължи на ищцовото дружество сума в размер от 616, 44 лева,
представляващо задължение по издадена Фактура в периода от 25.11.2015г., като
същите произтичат от потребени В и К услуги –
доставена, отведена и пречистена вода, през отчетен период от 09.10.2015г. до
03.11.2015г., ведно с обезщетение за забавено плащане върху главниците в размер
на 180, 52 лева он 26.12.2015г. до 13.11.2018г.,
както и лихвата от подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението.
Предявеният иск е по реда на
чл. 415 от ГПК и е след депозирано възражение от страна на П.Я.К., че не дължи
сумите, по отношение на които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от 19.11.2018г., постановена по частно гражданско дело №
8443/2018г. по описа на Районен съд – Бургас.
В исковата молба се посочва,
че ответната страна – П.Я.К. притежава качеството на потребител в отношенията с
експлоатационното дружество по отношение на водоснабден обект с административен
адрес – с. Р., Община К. ул. „******
******“ № **. Посочва се,
че по издадена фактура за периода от 25.11.2015г. неплатените в срок задължения
възлизат на сума в размер от 616, 44 лева, като същите произтичат от потребени ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена
вода през отчетен период – от 09.10.2015г. до 03.11.2015г. В исковата молба се
посочва, че върху тази сума ответната страна дължи и обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва върху стойността по издадените фактури от
момента на падежа до датата на предявяване на исковата претенция, както и лихва
от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното й изплащане.
Ответната страна по иска – П.Я.К.
в своя депозиран писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК посочва, че оспорва
претенцията и счита, че не дължи претендираните суми. Посочва, че в неговия дом
на 03.11.2015г. са отчетени 467 куб.м. изразходвана вода за месец октомври.
Твърди, че към този момент водомерът не е бил изправен и той е поискал да бъде
сменен, но след проведен телефонен разговор с Началника на ВиК
– К. това му е било отказано.
С оглед на депозирания
отговор – ищцовото дружество е изразило становище, че
показанията на потребителя са отчитани ежемесечно от служител на дружеството с
помощта на мобилно устройство, а при извършване на отчитането на процесното
водно количество е съставен на място протокол в присъствието на потребителя,
който го е подписал лично и от негова страна няма постъпила жалба срещу
извършения отчет и издадената фактура. Посочва се, че причина за отчетеното
водно количество е наличие на авария в имота, при която е изтекло отчетеното
водно количество. В депозираната молба се твърди, че водомерът не е бил
повреден, тъй като същият е подменен с нов едва през 2017г.
За да отхвърли претенцията на
ищцовото дружество, първоинстанционният съд е приел,
че доставчикът „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД не е изпълнил задълженията си
по чл. 33, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи в процесния период, при установяване на повреда в индивидуалния
водомер на потребителя К. да се демонтира пломбата на холендъра
и на мястото на повредения водомер да се постави редовен (оборотен) водомер и
да ремонтира повредения водомер, за сметка на потребителя.
На основание чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
При извършване на своята
служебна проверка, настоящата инстанция намира, че първоинстанционното решение
е валидно и допустимо и следва да бъдат разгледани направените възражения във
въззивната жалба.
От събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че П.Я.К. притежава качеството
на потребител в отношенията с експлоатационното дружество по отношение на
водоснабден обект с административен адрес – с. Р., Община К., ул. „***** *****“ № **. Установява се и обстоятелството, че на 03.11.2015г.
в дома на ответника П.Я.К. в с. Р. е извършено
отчитане на доставената, отведена и пречистена вода и е констатирано разходвано
количество вода в размер на 467 куб.м. за периода от 09.10.2015г. до
03.11.2015г. Тези обстоятелства не са спорни между страните, като ответникът не
ги оспорва, а напротив – признава
ги в своя депозиран писмен отговор.
По делото е представено копие
от Протокол от 03.11.2015г., издаден от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД –
Бургас, от който е видно, че по партида 859 077 (в присъствието на
собственика – П.Я.К.) са отчетени 467 куб.м. доставена, отведена и пречистена
вода, като в графата „забележка“ е отразено обстоятелството, че „има авария“.
Представеният по делото протокол е съставен и подписан от Н. М. В. - посочена
като инкасатор, както и от собственика на имота – П.Я.К.
По делото е представен и
Протокол (лист 59 от първоинстанционното производство), от който е видно, че от
адреса на П.Я.К. е демонтиран за ремонт водомер на дата – 16.01.2017г. и е
монтиран отново след ремонт на дата – 23.03.21017г.
По делото в качеството му на
свидетел е разпитан М. С. Д. – водопроводчик във „Водоснабдяване и канализация“
ЕАД, район К., който в своите показания посочва, че познава ответника от
момента, в който е дошъл да живее в с. Р. – от преди повече от десет години.
Свидетелят сочи, че е посещавам имота на ответника само служебно по работа,
която му е била възложена и за целия период от време само два или три пъти е
сменял водомера. Свидетелят посочва, че за периода от 09.10.2015г. до
03.11.2015г. не е имало смяна на водомера, а когато инкасаторката е открита
проблема с количеството отчетена вода той не е бил с нея, но тя му е позвънила
и той е посетил имота на място. Посочва, че тогава са установили, че водомерът
се е въртял без да тече вода, казали на абоната, че има някакъв проблем и той
си е затворил крана и водата е спряла да тече. Свидетелят посочва, че не може
да каже дали е било авария или някакво изтичане на вода в системата.
По делото в качеството й на
свидетел е разпитана Н. М. В. – отчетник на измервателни уреди във
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, район К., която сочи в своите показания, че
е отчитала показанията на водомера на адреса на ответника за периода от
09.10.2015г. до 03.11.2015г. и за период от два – три месеца абонатът й е
оставял листи с показания, тъй като не е бил в своя дом. Свидетелката посочва,
че когато е посетила имота през месец ноември – 2015г., за да извърши редовен
отчет на водомера, собственикът на имота К. си е бил у дома и й е казал, че
чешмите са спрени, но стрелката на водомера е продължавала да се върти.
Свидетелката посочва, че на място не е имало видима авария. Посочва, че се е
обадила на майстора – водопроводчик, с който отчита показанията на водомерите,
за да дойде на място и да види проблема. Посочва, че майсторът е дошъл на място
и е видял проблема, но не се е разписал на изготвения протокол, тъй като по
това време е ползвал отпуск. Свидетелката посочва, че на следващия месец е
правила отново отчитане на уреда и тогава всичко е било редовно – нямало е теч,
водомерът е изглеждал нормално и не е въртял при спряно положение. Свидетелката
посочва, че към момента на отчитането на изразходваното количество вода през
месец ноември – 2015г. водомерът е изглеждал леко тъмен, но се е виждало какво
се отчита, при следващият месец – декември – 2015г. водомерът все още не е бил
сменен, смяната му е била направена пет-шест месеца по-късно. Изрично
свидетелката посочва, че при отчитането на потребената
вода през месец ноември – 2015г. е констатирала, че водомерът се е въртял без
да има потребление.
По делото е извършена
съдебно-техническа експертиза от 19.11.2019г., от неоспореното заключение, на
която е видно, че за водоснабдяването на процесния имот с адрес – с. Р., Община
К. има изградено едно водопроводно отклонение и е монтиран един измервателен
уред – водомер за студена вода, във водомерна шахта, разположена на достъпно
място на 0, 80 м. от уличната регулация на имота. Вещото лице в своето
заключение посочва, че общото изразходвано количество вода, преминало през
измервателното устройство на посочения отчетен период – от 09.10.2015г. до
03.11.2015г. във водоснабдявания обект е 467 куб.м. Вещото лице в своето
заключение посочва, че водомерът, по който са отчетени изразходваните
количества вода е бил свален на 16.01.2017г., водомерът е бил ремонтиран,
занулен и проверен за точност във водомерна работилница на „ВиК“ ЕАД със седалище
гр. Бургас и е монтиран отново на водопроводното отклонение на ответника на
23.03.2017г.
На основание чл. 32, ал. 1 от
Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
услугите В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана
вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните
водомери на всяко водопроводно отклонение.
От събраните по делото
доказателства се установява, че при отчитането на разходваната вода за
водоснабден обект, находящ се в с. Р., Община К., ул. „****** *****“ № **,
собственост на П.Я.К. на дата – 03.11.2015г. е констатирано потребление на
доставена, отчетена и пречистена вода в размер на 467 куб. м. за периода от
09.10.2015г. до 03.11.2015г. По делото се установява и обстоятелството, че за
отчетеното количество вода е съставена Фактура № ********** от 25.11.2015г. от
страна на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас на
стойност от 616, 44 лева за периода от 09.10.2015г. до 03.11.2015г. По делото
не се спори, че сумата не е заплатена от страна на ответника П.К. –
обстоятелство, което не се оспорва от негова страна. При това положение, и с оглед
на правилно разпределената доказателствена тежест от страна на
първоинстанционния съд, настоящата инстанция намира, че по делото се
установява, че за периода от 09.10.2015г. до 03.11.2015г. за имота на ответната
страна са отчетени 467 куб.м. доставена, отведена и пречистена вода на стойност
от 616, 44 лева, която не е заплатена, тоест – за ищцовото
дружество е налице вземане в размер на 616, 44 лева, представляваща стойността
на отчетена вода, което вземане не е погасено. Спорните по делото въпроси са свързани
с направените възражения от ответната страна, който счита, че не дължи
изпълнение на това свое задължение, тъй като твърди, че отчитането на такова
количество вода за толкова кратък период от време се дължи единствено на
повреда в устройството за отчитане на водата – монтираният в собствения му имот
водомер за студена вода. Това твърдяно от страна на ответника обстоятелство
остава недоказано по делото. По делото не се спори, че устройството, с което се
отчита разходването на вода – водомерът за студена вода е демонтиран за ремонт
едва една година след отчитането на спорните количества вода – отчитането за
процесния период е станало на 03.11.2015г, а водомерът е демонтиран за ремонт
на 16.01.2017г. без по делото да са уточнени причините за това. По делото няма
и данни в какво се състоял ремонтът да устройството, дали е имало някаква
повреда и в какво се е изразявала тя. Вещото лице в своето заключение
единствено е посочила фактите на демонтиране на устройството за ремонт и
повторното му монтиране, но не и причините за ремонта. При това положение не
може да се направи извод дали водомерът е бил повреден и евентуално ако е бил
повреден дали това се отразява на отчитането на доставената вода или повредата
води до други последици.
Мотивиран от изложеното,
настоящият състав намира, че по делото не се установява по безспорен начин
възражението на ответника по делото, че отчитането на количеството вода е
вследствие на неправилно функциониране на измервателното устройство. Нещо
повече – при отчитането на следващите месеци на потреблението на вода
устройството е функционирало редовно и не е имало какъвто и да е проблем при
отчитането на количествата доставена, отведена и пречистена вода – устройството
е отчитало количества потребена вода, които
съответстват на нормалното потребление на домакинството на ответника.
Нещо повече – от свидетелските
показания се установява, че при отчитането на разходваната вода и двамата
служители на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД са забелязали, че при спрени
чешми в обекта водомерът продължава да се върти и да отчита разходване на вода,
но когато е бил спрян кранът, който спира водата за обекта, водомерът е спрял
да отчита – факт, от който може да се направи извод, че изтича вода след
преминаването й през водомера. Дори и да се приеме, че в обекта е имало някаква
„авария“, свързана с изтичане на вода, която преминава през водомера, но не
достига до чешмите на обекта, то в тежест на собственика на обекта е да
отстрани тази повреда и съответно да заплати количеството на доставена вода,
която е преминала през измервателното устройство. Безспорно е, че водомерната
шахта, сградната водопроводна инсталация или вътрешната водоснабдителна мрежа
след водомерния възел на водопроводното отклонение са собственост на
потребителя и се изграждат и поддържат за негова сметка. В случай, че
евентуална повреда е след водомерния възел, то ответникът е следвало да
отстрани повредата за своя сметка, като носи негативните последици от
неотстраняването й, като е без значение, че отчетеното количество не е реално потребено от него.
Мотивиран от горното и като
взе предвид всички събрани по делото доказателства, съдът намира ,че по делото
остават недоказани възраженията на ответната страна и не може да се приеме, че
той се е освободил от задължението си да заплати стойността на доставената,
отведена и пречистена вода, отчетена за периода от 09.10.2015г. до 03.11.2015г.
в размер на 616, 44 лева, поради което и счита, че предявеният установителен
иск е основателен и следва да бъде уважен.
На основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде уважен и предявения иск за
установяване на задължение за заплащане на обезщетение за забавено плащане за
периода от месец след издаване на фактурата за отчетеното количество вода - №
00326100902 от 25.11.2015г., предвид задължението на потребителите на основание
чл. 33, ал. 2 от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – със седалище гр. Бургас да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след
датата на фактуриране. При това положение, съдът намира, че претенцията на ищцовото дружество за заплащане на обезщетение за забавено
плащане върху сумата от 616, 44 лева за периода от 26.12.2015г. (един месец
след издаване на фактурата за процесното задължение) до 13.11.2018г. е
основателна и следва да бъде уважена за размера от 180, 52 лева на основание
чл. 162 от ГПК. На основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да се приеме за установено, че ответната страна дължи на ищцовото дружество и заплащане на обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва от датата на подаване на заявлението за
заплащане на парично задължение пред Районен съд – Бургас – 16.11.2018г. до
окончателното плащане.
Мотивиран от горното и като
взе предвид, че направените фактически и правни изводи от настоящата инстанция
не съвпадат с тези, които са направени от първоинстанционния съд, настоящата
инстанция счита, че атакуваното решение
следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по
съществото на спора, с което да бъде прието за установено по отношение на ищцовото дружество „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със
седалище гр. Бургас, че ответната страна по делото – П.Я.К. му дължи следните
суми: - сума в размер на 616, 44 лева, представляваща стойността на доставена,
отведена и пречистена вода за периода от 09.10.2015г. до 03.11.2015г., за която
сума е издадена Фактура № ********** от 25.11.2015г., ведно с обезщетение за
забавено плащане в размер на 180, 52 лева за периода от 26.12.2015г. до
13.11.2018г., както и законната лихва за периода от датата на депозиране на
заявлението за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК - 16.11.2018г. до окончателното плащане.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъдат присъдени на въззивното дружество направените по делото
разноски в размер на 445 лева, представляваща направените по делото разноски в
първоинстанционното производство и сума в размер на 50 лева, представляваща
направените по делото разноски във въззивното производство. На основание т. 12
от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г., постановено по тълкувателно дело №
4/2013г. по описа на ОСГТК съдът следва да присъди и направените разноски в
заповедното производство – сума в размер на 75 лева, съразмерно с изцяло
уважената претенция
На основание чл. 280, ал. 3,
т. 1 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, предвид обстоятелството, че цената на предявения иск е под
5 000 лева.
Мотивиран от горното, Окръжен
съд – Бургас
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 3396 от 05.12.2019г., постановено по гр. дело № 611/2019г.
по описа на Районен съд – Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Водоснабдяване и канализация“
ЕАД със седалище гр. Бургас, ЕИК ********* и адрес на управление гр. Бургас,
кв. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3, представлявано от Ганчо Тенев, че ответната
страна – П.Я.К., ЕГН ********** от с. *** дължи на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас следните суми - сума в размер на 616,
44 (шестстотин и шестнадесет лева и четиридесет и четири стотинки) лева, представляваща
стойността на доставена, отведена и пречистена вода за периода от 09.10.2015г.
до 03.11.2015г., за която сума е издадена Фактура № ********** от 25.11.2015г.,
ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на 180, 52 (сто и осемдесет
лева и петдесет и две стотинки) лева за периода от 26.12.2015г. до
13.11.2018г., както и законната лихва за периода от датата на депозиране на
заявлението за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК - 16.11.2018г. до окончателното плащане, за които суми е издадена
Заповед № 4304/1911.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по частно гр. дело № 8443/2018г. по описа на Районен съд –
Бургас.
ОСЪЖДА П.Я.К., ЕГН ********** от с. *** да заплати на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас, ЕИК ********* и
адрес на управление гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3,
представлявано от Ганчо Тенев следните суми:
- сума в размер на 75
(седемдесет и пет) лева, представляваща направените разноски в заповедното
производство,
- сума в размер на 445
(четиристотин четиридесет и пет) лева, представляваща направените по делото
разноски в първоинстанционното производство и
- сума в размер на 50
(петдесет) лева, представляваща направените по делото разноски във въззивното
производство.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.