Р Е Ш Е Н И Е
№ 1961/2.11.2020г.
Град Пловдив, 02.11.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І
отделение, ІV състав, в открито заседание на седми октомври
две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Анелия Харитева
при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 2171
по описа на съда за 2020 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „Полен
2018” ЕООД против заповед за временно спиране експлоатацията на обект с изх.№
АУ-1552-79-1 от 22.06.2020 г. на директора на РЗИ Пловдив, с която е прекратена
процедурата по вписване в регистъра на обектите с обществено предназначение на
обект: „Агроаптека“, град Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 113а, и спряна
временно експлоатацията на „Агроаптека“ до отстраняване на описаните в
заповедта нарушения и вписване на обекта в поддържания от РЗИ Пловдив публичен
регистър на обектите с обществено предназначение.
Според дружеството-жалбоподател оспорената заповед е
незаконосъобразна поради противоречие с материалния закон и при съществени
процесуални нарушения. Иска се нейната отмяна и присъждане на направените
разноски. Допълнителни съображения по съществото на спора са изложени в молба
от 16.10.2020 г.
Ответникът
чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя да се отхвърли като
неоснователна и недоказана по съображенията, изложени в представената в
съдебното заседание писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от активно
легитимирано лице, адресат на оспорената заповед, чиито права и законни интереси
са засегнати неблагоприятно от заповедта, и в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването, видно от вх.№ на жалбата на
л.12 от делото. Следователно жалбата е допустима, а разгледана по същество тя е
неоснователна поради следните съображения:
С уведомление за откриване на обект с обществено
предназначение от 17.02.2020 г. (л.71) „Полен 2018“
ЕООД е уведомило РЗИ Пловдив, че от 17.02.2020 г. открива агроаптека с адрес:
град Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 113а, във връзка с което на 06.03.2020 г. е извършена проверка от РЗИ Пловдив в обекта и
е констатирано, че обектът не отговаря на здравно-хигиенните изисквания, подробно
описани в съставения протокол (л.72-73). Несъответствията със
здравно-хигиенните изисквания са квалифицирани като нарушения, поради което е
издадено предписание № ПБПЗиЗТЕ-24 от 10.03.2020 г., със срок за изпълнение до
30.04.2020 г. (л.75-76), удължен до 15.06.2020 г. (л.80).
На 17.06.2020 г. е извършена повторна проверка, при
която е било констатирано частично изпълнение на дадени предписания и са
отразени неотстранените нарушения по т.1, 2 и 6 от предписанието от 10.03.2020
г. (протокол – л.83).
На 23.06.2020 г. на управителя на дружеството са
връчени оспорената заповед – предмет на настоящото съдебно производство – и уведомление
за отказ за вписване в регистъра (л.88-89).
За да издаде оспорената заповед, директорът на РЗИ
Пловдив е приел, при извършената повторна проверка отново не е представен
документ за завършено висше агрономическо образование на продавача съгласно чл.4,
ал.1 от Наредба № 11 от 12.04.1995 г. за санитарно-хигиенните изисквания към
устройството и работата на селскостопанските аптеки, не е осигурен метален шкаф
за съхранение на лесно запалимите вещества съгласно чл.6 от Наредба № 11 от
12.04.1995 г., не са осигурени отделни входове за посетители и за зареждане, за
приемното и складовото помещение съгласно приложение № 1 към чл.3, ал.1, т.2 от
Наредба № 11 от 12.04.1995 г., които нарушения крият риск за здравето както на
работещия, така и на клиента.
В хода на съдебното производство не са събирани нови
доказателства. Между страните няма спор по фактите. Спорът е относно правилното
приложение на материалния закон.
При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е
законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.
Не се споделя възражението на дружеството-жалбоподател
за липса на компетентност на директора на РЗИ по отношение на селскостопанските
аптеки.
Съгласно § 1, т.9, б.“у“ ДР ЗЗ селскостопанските аптеки са обекти с обществено
предназначение. Съгласно чл.34, ал.2 ЗЗ здравните
изисквания за обектите с обществено предназначение, продуктите и стоките със
значение за здравето на човека и дейностите със значение за здравето на човека,
както и максимално допустимите нива на фактори на жизнената среда се определят
с наредби на министъра на здравеопазването, доколкото с друг закон не е
предвидено друго. А съгласно § 39 ПЗР ЗЗ до влизането в сила на актовете по §
38 (това са
нормативните актове по прилагането на ЗЗ, които в едногодишен срок от влизането в сила на закона
Министерският съвет приема и министърът на здравеопазването издава) издадените
нормативни актове по прилагането на отменения Закон за народното здраве се
прилагат, доколкото не противоречат на този закон. Към момента на издаване на
оспорената заповед по отношение на селскостопанските аптеки, каквато е
процесната агроаптека, правната уредба се съдържа в старата Наредба № 11 от
12.04.1995 г. за санитарно-хигиенните изисквания към устройството и работата на
селскостопанските аптеки, издадена на основание § 11 ЗР ЗНЗ (отм.) и § 3 ЗР ЗЗР
(отм.), доколкото нова наредба не е приета.
Чл.11 ЗЗ разпорежда, че с цел защита на здравето на
гражданите на територията на Република България се извършва държавен здравен
контрол чрез осъществяване на определените в чл.15 ЗЗ дейности, осъществявани
от регионалните здравни инспекции, една от които е контролът по спазване и
изпълнение на установените с нормативен акт здравни изисквания за обектите с
обществено предназначение по § 1, т.9 ДР ЗЗ (чл.15, ал.1, т.1 ЗЗ), включващи и
селскостопанските аптеки.
Условията и редът за осъществяване на държавен здравен
контрол са установени в ЗЗ и Наредба № 36 от 21.07.2009 г. за условията и реда
за упражняване на държавен здравен контрол. В чл.6, ал.1 от Наредба № 36 от
21.07.2009 г. подробно и изчерпателно в девет точки са изброени дейностите,
чрез които се извършва държавният здравен контрол, и съгласно т.2 и т.9 такива
тези дейности са инспекция/проверка на въведени в експлоатация обекти с
обществено предназначение и проверка на документацията на обектите с обществено
предназначение, за продуктите, стоките и дейностите със значение за здравето на
населението и факторите на жизнената среда.
При така съществуващата правна уредба съдът намира за
безспорно, че именно в компетенциите на РЗИ Пловдив попада контролът по
спазването и изпълнението на установените с Наредба № 11 от 12.04.1995 г. здравни
изисквания към агроаптеката като обект с обществено предназначение.
Специалният Закон за защита на растенията и Наредба № 3 от 31.07.2017 г. за условията и
реда за производство, пускане на пазара, търговия, преопаковане, транспортиране
и съхранение на продукти за растителна защита не дерогират приложението на ЗЗ и
и Наредба № 36 от 21.07.2009 г. за условията и реда за упражняване на държавен
здравен контрол, защото ЗЗР и издадената за неговото приложение наредба уреждат
въпросите, свързани пряко с изискванията към продуктите за растителна защита,
биологичното им изпитване, тяхната употреба съгласно изискванията на Директива
2009/128/ЕО и контрола върху производството, пускането на пазара, търговията,
преопаковането и употребата им, но не и въпросите, свързани с изискванията към устройството
на самите обекти за търговия, представляващи обекти с обществено
предназначение, контролът върху които се осъществява именно от регионалните
здравни инспекции.
От друга страна, съгласно чл.38, ал.2 ЗЗ, на което правно основание е
издадена оспорената заповед, при неизпълнение на задължителните предписания в
определения срок директорът на регионалната здравна инспекция, съответно
директорът на НЦРРЗ, издава заповед за спиране експлоатацията на обекта или на
части от него или за спиране на съответната дейност до отстраняване на
нарушенията. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган –
директорът на РЗИ Пловдив.
Не е спорен факт по делото издаването на задължителното предписание от
10.03.2020 г. Няма данни това предписание да е обжалвано и да е било отменено
по реда на съдебния контрол. Напротив, по искане (л.79 от делото) на
дружеството-жалбоподател срокът за неговото изпълнение е бил удължен до
15.06.2020 г., т.е., предписанието не е било обжалвано и представлява влязъл в
сила индивидуален административен акт, вменяващ на дружеството конкретни
задължения. Неизпълнението на това предписание е елемент от фактическия състав
на чл.38, ал.2 ЗЗ, проявлението на който е основание за издаване на заповед за
спиране експлоатацията на обекта, каквато е и оспорената заповед – предмет на
настоящото съдебно производство.
Не следва да бъдат
коментирани направените в жалбата и в писмената защита възражения относно
законосъобразността на самото предписание и съответствието му с материалния
закон, доколкото като самостоятелен административен акт това предписание
подлежи на самостоятелно обжалване и такова не е проведено. В настоящия казус
съдът е длъжен да се съобрази единствено с факта, че предписанието е влязло в
сила и не е изпълнено в срок.
Оспорената заповед съдържа изискуемите по чл.59, ал.2 АПК реквизити, включително
мотиви, ясно и точно са посочени фактическите и правните основания за нейното
издаване. При безспорния факт, че има предписание, което не е изпълнено в продължения
по искане на дружеството срок, правилно при условията на обвързана
компетентност административният орган трябва да издаде заповед за налагане на
принудителната административна мярка по чл.38, ал.2 ЗЗ. Нормата е императивна и
не дава възможност за преценка и избор на административния орган по отношение
на действията или актовете, които да извърши.
Предвид всичко изложено съдът намира, че
жалбата е неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена. С
оглед изхода на делото и направеното от процесуалния представител на ответника
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно
следва да се уважи и да бъде осъдено дружеството да заплати на РЗИ Пловдив
сумата 100 лева на основание чл.143, ал.3 АПК, във връзка с чл.78, ал.8 ГПК и
чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Затова и на основание
чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Полен 2018” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, бул. „Свобода“ № 14, ет.3, ап.7, представлявано от
управителя Д.Д.С., против заповед за временно спиране
експлоатацията на обект с изх.№ АУ-1552-79-1 от 22.06.2020 г. на директора на
РЗИ Пловдив, с която е прекратена процедурата по вписване в регистъра на
обектите с обществено предназначение на обект: „Агроаптека“, град Пловдив, бул.
„Пещерско шосе“ № 113а, и спряна временно експлоатацията на „Агроаптека“ до отстраняване
на описаните в заповедта нарушения и вписване на обекта в поддържания от РЗИ
Пловдив публичен регистър на обектите с обществено предназначение.
ОСЪЖДА „Полен
2018” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив,
бул. „Свобода“ № 14, ет.3, ап.7, представлявано от управителя Д.Д.С., да заплати на Регионална здравна инспекция Пловдив
сумата 100 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
Административен съдия: