МОТИВИ
към
присъда по НОХД № 1043/2017 г. по описа
на Районен съд – Г. О., девети състав
Районна прокуратура – Г. О. е повдигнала обвинение
срещу Ф.Е.К., ЕГН **********, за това, че на 21.11.2017 г. в с. П., общ. Г. О.,
в заведение, находящо се на ул. „Волга” № 14, извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото
като ругал Р.А.Ш. *** с думите „Майка ти ще еба!”, „Ще ти еба майката циганска”,
отправил закани срещу нея „Ей сега ще те убия, мършо такава, сега ще те
попилея!”, „Ще те убия, жива няма да те оставя!” и безпричинно хванал за косата
и нанесъл удари с ръце и крака в дясната част на главата и дясното бедро на Ш.,
като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост, поради
причинените отоци и хематоми темпорално вдясно, под лявата гърда латерално, на
дясното бедро и под дясното коляно, довели до лека телесна повреда, изразяваща
се в болка и страдание, без разстройство на здравето – престъпление по чл. 325,
ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.
В съдебно заседание Районна прокуратура – Г. О. се
представлява от прокурор Ивайло Гайдаров.
Подсъдимият Ф.Е.К. с ЕГН ********** се
представлява от адв. С.П. от ВТАК, редовно упълномощен от ДП.
В хода на съдебните прения:
Прокурорът заяви, че поддържа
повдигнатото от Районна прокуратура обвинение срещу подсъдимия за извършено от
него престъпление по чл. 325, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. Счита, че събраните
по делото доказателства категорично и безспорно изясняват фактическата
обстановка, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт. Според него единствено
обясненията на подсъдимият разкривали една коренно различна фактическа
обстановка от тази, която се установявала от останалите събрани по делото
доказателства, но те не намирали подкрепа в останалия доказателствен материал. Прокурорът
заема становище, че по делото няма безспорни и категорични доказателства, които
да изясняват личен мотив, както твърдят подсъдимият и неговият защитник. Излага
довод, че дори и да е имало такъв мотив, от значение бил начинът, по който
подсъдимият е реагирал, мястото, фактът, че всичко е станало достояние на
по-широк кръг хора от пряко евентуално замесените в тия лични мотиви и
отношения. Прокурор Гайдаров заявява също, че са налице безспорни
доказателства, които налагат категоричния извод, че със своето поведение К. е
осъществил всички субективни и обективни признаци на състава на престъплението,
в което го обвинява прокуратурата. Предлага на съда с чистото съдебно минало на
подсъдимия към момента на деянието, да му наложи наказание, ориентирано към
предвидения в закона минимум, като според него са налице предпоставките на чл.
66, ал. 1от НК. К. следвало да заплати и направените по делото разноски.
В правото си на реплика във връзка с изразеното от
защитата становище, прокурорът посочва, че нямало човек, който да приеме за
обществено приемливо или за приемливо от чисто човешка гледна точка едно
поведение, изразяващо се в ругатни, заплахи и нанасяне на удари. По делото
нямало данни, нямало доказателства, за личен мотив. В конкретния случай всичко
било станало точно на публично място и нито един от свидетелите по делото не бил
възприел случая като нещо обикновено. Според прокурора било доста силно да
коментираш несъстоятелност на обвинението с предубеденост на полицейски
служители и да обвиняваш открито тези полицейски служители в такава, без
някакви доказателства. А и това нямало никакво отношение към делото, тъй като
било безспорно, че на тази дата, на това място подсъдимия К., е извършил
действия, изразяващи се в псувни, заплахи и нанасяне на удари, с което е
причинил лека телесна повреда на свидетелката Ш.. За представителя на
държавното обвинение практиката, че наличието на лека телесна повреда
характеризира деянието хулиганство като такова, извършено с изключителен
цинизъм, включително дързост, била безспорна.
Защитникът на подсъдимия Ф.К. в
лицето на адв. С.П. от ВТАК заема становище, че в конкретния случай по това конкретно дело
нямало доказване по несъмнен начин на нито един от елементите, фигуриращи като
задължителни такива в състава на престъплението по чл. 325, ал. 2 от НК. Заявява,
че неговият подзащитен не отрича, че на конкретния ден, е имал пререкания между
него и Р.Ш., но според него не е налице престъпление по чл. 325, ал. 2 от НК.
Освен това излага твърдение, че в обвинителния акт нямало посочен час на
извършване на престъплението, което било непълнота от страна на съществените,
понеже грубо нарушавало правото на защита и само на това основание следвало неговият
подзащитен да бъде оправдан. Посочва, че за да е налице престъпление по чл. 325
от НК въобще, като общ текст по ал. 1, било необходимо кумулативно да са налице
от обективна страна три предпоставки. Първо, следвало да са извършени от страна
на дадено лице първо непристойни действия, и то такива, които са неприлични,
безсрамни, изразяват буйство, ругатни, невъзпитаност и други прояви,
скандализиращи, забележете, обществото като цяло. На второ място тези
непристойни действия грубо да нарушавали обществения ред. В тази връзка адв.
Стоянов поддържа, че в случая се касаело за непристойна проява по смисъла на
чл. 1, ал. 2 от УБДХ, тъй като обществения ред бил засегнат в много по-малка
степен. А според константната съдебна практика непристойните действия като
елемент от състава на престъплението хулиганство трябвало да изразяват брутална
демострация против установения ред като цяло, какъвто не бил настоящия случай.
И накрая всичко това трябвало да изразява явно неуважение към обществото като
цяло. За да е налице тази предпоставка деецът трябвало да съзнава, че тези му
действия, изразяват открито висока степен на неуважение към обществото. Това
трябвало да се осъзнава и от всички други лица, които са станали свидетели на
тези действия. В същото време всички свидетели заявили, че действията на К. са
били насочени само и единствено към Р.Ш.. А по отношение на повдигнатото по ал.
2 на чл. 325 от НК обвинение не само, че тези три предпоставки от обективна
страна трябвало да са кумулативно налице, а те трябвало да се отличават и с
особена дързост – да има брутална демонстрация против установения ред и по този
начин да са засегнати важни държавни, обществени или лични интереси. Според
защитника самото обвинение на бързото производство, повдигнато по тази
квалификация, говорело за една предубеденост у полицейския служител, който го е
изготвил. Според него по никакъв начин в случая не можело да се говори за доказано
обвинение по чл. 325 от НК. Още по-малко пък за ал. 2, като тези действия да са
били извършени с особена дързост. Всичко било станало за минута-две, след което
неговият подзащитен нито се е върнал пак, нито е причаквал Ш. навън, нито я е търсил
по телефона да я тормози. По изложените причини адв. П. твърди, че от
субективна страна К. не е имал намерение да изразява явно неуважение към
обществото, нито пък го е допускал. Според него тук имало прояви, насочени
против конкретна личност на Р.Ш. в един конкретен ден, в един конкретен момент.
Не е имало нито преди, нито след това. И мотивът за тази проява бил личен.
Защитникът излага подробни доводи в тази насока. Поради тези причини адв. П.
счита, че, обвинението не е доказано по несъмнен начин. Цитира съдебна практика
в подкрепа на защитната си теза.
Подсъдимият Ф.К. лично заяви, че действително
е имало личен мотив – бил е проворикан от Ш., която го обидила и освен това
двамата имали и чисто лични отношения помежду си.
В своята последна дума подсъдимият К. моли
съда да бъде оправдан като заявява, че съжалява.
След като се оттегли на тайно съвещание за
постановяване на съдебния си акт, съдът намери, че обстоятелствата по делото не
са достатъчно изяснени с оглед правилното приключване на същото. Беше
констатирано, че по НАХД № 1961/2015 г. по описа на Районен съд - В. Т. на
подсъдимия Ф.К. е наложено административно наказание глоба в размер на 1000,00
лв. като по делото липсват данни дали това наказание е изпълнено или не. Така
мотивиран настоящия съдебен състав възобнови съдебното следствие на основание
чл. 302 от НПК, за да бъдат събрани необходимите данни.
След приключване на възобновеното съдебно следствие, в
хода по същество прокурорът отново заяви, че поддържа повдигнатото обвинение.
Защитникът на подсъдимия също поддържа изцяло казаното
в предишната си пледоария. Обръща внимание само към един факт – че съгласно
свидетелските показания неговият подзащитен е бил явно афектиран, когато е
влязъл за втори път в заведението. Това подчертавало, че наистина бил налице
личен мотив. А това пък означавало, че не е налице съставът на престъпление по
чл. 325 от НК, а хулиганска проява по УБДХ. Излага доводи. По отношение на изисканата
справка за платено наказание глоба адв. П. заявява, че това за него било без
значение. Още повече, че до момента на изискване на справката от съда е нямало
образувано изпълнително производство. Но според него важна тук е
квалификацията, дали е налице доказаност на състав на едно престъпление с
всичките му елементи. В тази насока моли съда да оправдае неговия подзащитен по
така повдигнатото обвинение. Алтернативно моли съда, ако все пак счете, че К. е
извършил престъпление, да има предвид, че същия е реабилитиран, както и да
съобрази факта, че подсъдимият работи предимно в Кралство Швеция и му предстои
пътуване.
Подсъдимият отново моли да бъде оправдан. Относно
глобата твърди, че до момента на проверката не е знаел, че дължи тези пари и че
до един месец ще я плати. В последната си дума заявява още веднъж, че съжалява
за случилото се.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Ф.Е.К. е
роден на *** г. в гр. Плевен. Той е български гражданин. Постоянният му адрес
на местоживеене ***. Има завършено средно образование. Не е женен. ЕГН **********.
Не е осъждан.
На 21.11.2017 г. К. отишъл в хранителен
магазин, към който имало и заведение в с. П., находящо се
на ул. „Волга” № 14. Бил употребил алкохол. В
този момент на работа, като продавач-консултант в магазина била Р.А.Ш.. С влизането в заведението К. се насочил към Ш., която в този
момент говорела по телефона. К. размахал заплашително ръце към нея. Същата го помолила да не я прекъсва,
след което подсъдимият излязъл от заведението, отишъл при паркирания отпред
лек автомобил на Ш. и ритнал с крак багажника му. В този
момент покрай
колата минавала Павунка Б.Б., която отивала към магазина и като я
видял, обвиняемият ѝ казал да се маха от пътя му. Б. влязла в магазина, а К.
останал няколко минути отвън при автомобила си, след което също влязъл в магазина, насочил се
към Р.Ш., която тъкмо обслужвала Б. и с викове „Ей сега ще те убия мършо такава,
сега ще те попилея!”, хванал с лявата ръка, за косата Ш., дръпнал я към
себе си, а с дясната си ръка, свита в юмрук, ѝ нанесъл силен удар от дясната
страна на главата. Ш. се опитала да избяга, но Ф.К. я хванал за престилката и
нанесъл удар с крак в областта на дясното ѝ бедро, в резултат на който последната паднала на земята. В този
момент се намесили свидетелите А.П.Б. и Р.Д.Б., които
били седнали в заведението. Б. хванал К. и се опитал да го отстрани от Ш.. К.
обаче продължавал да държи Ш., като ѝ отправял закани с думите „Ще те убия, ще те убия, жива
няма да те оставя!”. Ш. използвала докато Б. държал подсъдимия и избягала към другата част на
магазина. Тогава К. се насочил към нея, продължавайки да се заканва, че
ще я убие, но Б. успял да го настигне и го извел отвън пред заведението. Р.Ш. от своя
страна
успяла да се свърже по мобилния си телефон с П.П. ***, когото
познавала от преди и му разказала за случая. Когато
подсъдимият
разбрал, че Ш. сигнализира полицията останал навън и с викове към нея отново
започнал да се заканва с думите „Ще те убия, жива няма да те
оставя!”, след което тръгнал пеша към дома си. Около пет
минути след това на мястото пристигнал полицейски екип, в
състава на който бил полицейския служител М.Г., отговарящ
за района на с. П.. Г. видял състоянието на пострадалата и изслушал разказите на
свидетелите-очевидци, след което с колегата си извършили обход и установили Ф.К. ***. М.Г. го попитал защо е нанесъл
побой на Ш., на което К. отговорил „Не съм я бил, майка ѝ да еба циганска!”. Обвиняемият бил задържан за
срок до 24 часа по реда на ЗМВР.
На
21.11.2017 г. по случая било образувано бързо производство № 725/2017 г. по
описа на РУ – Г. О.. Същото е започнато на основание чл. 356, ал. 3 от НПК по
повод съобщение от Р.А.Ш. за извършени спрямо нея непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.
С
постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от
24.11.2017 г. Ф.Е.К., ЕГН ********** е привлечен към наказателна отговорност за това, че на
21.11.2017 г. в с. П., общ. Г. О., в заведение, находящо се на ул. „Волга” №
14, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото като ругал Р.А.Ш. *** с думите „Ей
сега ще те убия, мършо такава, сега ще те попилея!”, „Ще те убия, жива няма да
те оставя!” и безпричинно хванал за косата и нанесъл удари с ръце и крака в
дясната част на главата и дясното бедро на Ш., като деянието по своето
съдържание се отличава с изключителна дързост поради причинени отоци и хематоми
темпорално вдясно, под лявата гърда латерално, на дясното бедро и под дясното
коляно, довели до лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, без
разстройство на здравето – престъпление по чл. 325, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.
Разпитан в качеството на
обвиняем Ф.Е.К. е заявил, че разбира в какво е обвинен. Не желае да дава
обяснения. Желае да се запознае с материалите по разследването след неговото
приключване.
В хода на
разследването били разпитани пострадалата Ш., свидетели очевидци на деянието и
полицейските служители, пристигнали на мястото на инцидента.
Била
изготвена и съдебно-медицинска експертиза. След като се запознал с материалите
по бързото производство и след като извършил преглед на пострадалата вещото
лице дало следното заключение: В резултат на нападение и нанесен побой с юмруци
и ритници по главата, тялото и крайниците пострадалата е получила
посттравматичен оток и хематом темпорално вдясно с диаметър 3 см, оток и хематом под лява
гърда латерално 3 на 3 см,
дифузни хематоми с неясни очертания по двата глутеуса, оток и хематом на дясно
бедро странично 4 на 7 см,
оток и хематом под дясно коляно странично с диаметър 4 см. Според вещото лице
посочените травматични увреждания може да са получени по време, място и начин,
съобщени от пострадалата, а именно при нанасяне на удари с тъп предмет,
респективно мъжки юмрук върху посочените части на тялото и при падане върху
твърда тъпа повърхност, като основният удар е понесен то глутеуса. Травмата на
бедрото и подбедрицата е нанесена от твърд, тъп предмет-ритник в посочената
анатомична област. Експертът е категоричен, че описаните увреждания не може
даса получени по друг механизъм, освен при установения по-горе в хода на БП. На
пострадалата били причинени болки и страдания за срок между 15 и 20 дни. Срокът
за пълното възстановяване също е между 15 и 20 дни.
На
27.11.2017 г. разследването е предявено на Ф.К. в присъствието на неговия
упълномощен защитник адв. С.П. от ВТАК, за което е изготвен протокол за
предявяване на разследване. След запознаване с материалите по производството
адв. П. е заявил: „Запознах се с материалите по делото. Искания, бележки и
възражения няма да правя. Нови доказателства няма да соча. Считам, че описаното
в обстоятелствената част на постановлението за привличане на обвиняем е
абсолютно несъставомерно по чл. 325, ал. 2 от НК. Налице е може би
престъпление, което се преследва по частен път, а именно обида и лека телесна
повреда. Явно е, че е налице лично отношение от страна на моя подзащитен към Р.Ш.,
но в никакъв случай не изразява явно неуважение към обществото, за да се
квалифицира като хулиганство. Поради това наказателното производство следва да
бъде прекратено поради липса на състав на престъпление на основание чл. 24, ал.
1, т. 1 от НПК.”
Въпреки доводите на защитата на 28.11.2017 г. Районна
прокуратура – Г. О. повдига обвинение срещу К. с обвинителен акт за извършено
от него престъпление по чл. 325, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. Според прокурора
описаните в обвинителния акт действия са извършени от К. публично, в
присъствието на много хора и показват явно неуважение към другите граждани и
към обществото. Произволен и неподкрепен от никакви доказателства, събрани в
хода на производството бил изводът на защитника му, че деянието на К.
осъществява състава на престъпления от частен характер - обида и лека телесна
повреда.
В хода на съдебното следствие бяха изслушани показанията на
пострадалата Р.Ш. и на свидетелите очевидци на инцидента – Р.Д.Б., Павунка Б.Б.
и А.П.Б., както и показанията на полицейските служители П.С.П. и М.Р.Г.. В
своите показания те описват фактическа обстановка, сходна с описаната в
обвинителния акт. Съдът кредитира изцяло показанията на посочените свидетели.
Същите са обективни, правдиви и взаимнодопълващи се. Всички те кореспондират
със събраните по делото доказателства.
В своите лични обяснения пред настоящата инстанция подсъдимият не се
признава за виновен. Твърди, че е бил доста грубо провокиран от Р. за това си
поведение спрямо нея, в резултат на което по думите на К. той я е „плеснал зад
врата”. Подсъдимият не отрича, че е бил ядосан и е ругал и напсувал Ш., но е категоричен,
че не я е ритал и не е използвал юмруци. Съдът намира обаче, че това е само
защитна версия на К.. Това негово твърдение не се потвърждава нито от
свидетелските показания, нито от приетото по делото заключение на изготвената в
хода на ДП съдебно-медицинска експертиза. Следва да се отбележи също, че в хода
на съдебните прения К. сам признава, че се е намирал под въздействие на алкохол.
Описаната по-горе фактическа
обстановка се доказа от показанията на разпитаните свидетели Р.Д.Б., Павунка Б.Б., П.С.П., М.Р.Г.,
Р.А.Ш. и А.П.Б., от приетото и вложено към материалите на делото заключение по
съдебно-медицинската експертиза, както и от останалите събрани по делото
писмени доказателства.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Хулиганството е предвидено като престъпление в чл. 325 от НК. Същото е
включено в глава X от Наказателния
кодекс – „Престъпления против реда и общественото спокойствие” и има за родов
обект нормалния обществен живот на гражданите. Този вид престъпления накърняват
интересите както на обществото като цяло, така и на отделни негови членове.
Престъплението по чл. 325 от НК се обособява в подгрупата на престъпленията,
водещи до нарушаване на общественото спокойствие на гражданите. Според ал. 1 на
този член: „Който извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения
ред и изразяващи явно неуважение към обществото, се наказва за хулиганство
с...”.
Субект на това престъпление може да бъде всяко наказателно-отговорно
лице.
За да е осъществен фактическия
състав на разпоредбата на чл. 325, ал. 1 от НК следва да е налице от
обективна страна осъществяване на изпълнителното деяние чрез действие, представляващо
грубо нарушаване на обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото. Това изпълнително деяние е
обозначено чрез оценъчния израз „извършване непристойни действия”. Такова е
всяко неприлично, безсрамно действие, което явно противоречи на възприетия
морал – сбиване, пеене на висок глас на неприлични песни или друго
скандализиращо действие. Извършеното едно или повече скандални действия трябва
да бъдат обективно годни да станат достояние на обществеността, т.е. на неограничен
брой хора.
За да е налице деяние по чл. 325, ал.1 от НК, непристойните действия
следва кумулативно да притежават два признака – да представляват грубо
нарушаване на обществения ред и да изразяват явно неуважение към обществото.
Грубо нарушаване на обществения ред е налице, когато непристойните
действия и последиците от тях предизвикват силно възмущение у околните. По тази
причина, за разлика от непристойните действия, които осъществяват
изпълнителното деяние на хулиганството, грубото нарушаване на обществения ред,
с което се осъществява престъпният му резултат, трябва във всички случаи да
бъде възприето от други лица – ако не веднага, то поне по-късно, при това като
брутално и демонстративно незачитане на обществения ред.
В настоящия случай според съда
несъмнено осъществените от Ф.К. действия
имат неприличен и безсрамен характер. Бидейки в явно нетрезво състояние
(което самият К. признава), на
публично място – магазин в с. П., той псувал,
обиждал и безпричинно нанесъл побой
на продавачката Р.Ш. ***. Това негово арогантно поведение е започнало още преди
да влезе в магазина и е предизвикало възмущението у минаващата наблизо Павунка Б.
(„…и спира, аха ще ме смачка. Аз се отместих така на една страна. Викам: „Чакай,
бе.” Добре, ама той слезе, затвори и вика: „Какво, ма”. Оле – викам – тоз пиян.
Ама викам си на акъла.). Посочените действия на подсъдимия не само са извършени
на публично място пред повече хора, те имат безпардонен и безсрамен характер. Антиобщественият им характер се съзнава както
от дееца, така и от присъстващите
в магазина и в заведението към него други лица, на които те са станали
достояние. Видно от показанията им, същите са били силно скандализирани от
поведението на К.. Нещо повече,
наложило се св. Р. и А. Борисови да се намесят, за да предотвратят по-сериозни
действия от страна на К.. С изречените псувни и ругатни, с нанасянето на побой
на Ш. и всичко това – пред други лица, той изявява едно чувство на
безнаказаност и съзнание, че стои над установения обществен ред. Чрез
тях подсъдимият несъмнено е изразил демонстрация против установения ред в
обществото и съществено е засегнал нормите на нравствеността.
Тези действия на Ф.Е.К., освен че представляват грубо нарушение
на обществения ред, представляват и явно неуважение към обществото, т.е. налице
е вторият кумулативен признак от фактическия състав на чл. 325, ал. 1 от НК. Такова е налице, когато
чрез действията си деецът изразява открито висока степен на неуважение към
личността на останалите членове на обществото. Безспорно отправените обиди,
закани и удари към Р.Ш. в присъствието на други хора представляват ярка
демонстрация и изключително висока
степен на незачитане на както на човешката личност, така и на установения
морал. Безспорно е също, че присъстващите на скандала граждани са членове на
обществото. Деянието е станало достояние на всички тях и те, както вече бе
посочено, са били възмутени от поведението на К.. Това тяхно възмущение беше
изразено и в съдебно заседание: „Аз се разстроих, не мога да си отида” (св. Б.),
„Притесних се от това, което се случи. …Притесни ме, това нещо не е нормално”
(св. Б.). От тяхна гледна точка толерирането на подобно поведение е напълно
неприемливо. Респективно то е неприемливо от гледна точка на обществения морал
и ред. С него подсъдимият е демонстрирал, че не се смята за обвързан от
съществуващите социални норми на поведение, че не зачита правните норми,
свързани с опазването на обществения ред, че не уважава човешката личност, че стои над другите хора и се отнася
пренебрежително към тях. Действията на подсъдимия К. имат хулигански характер
именно доколкото са съпроводени с грубо нарушаване на обществения ред и
изразяват явно неуважение към обществото.
Настоящата съдебна инстанция
не споделя довода на защитата, че мотивът на К. бил личен, което изключвало
възможността деянието да се квалифицира като хулиганство. По делото не се
събраха доказателства за наличието на личен мотив, включително не бяха
представени такива и от подсъдимия и неговия защитник. Никой от свидетелите не
знае защо точно е започнал скандалът. Действително пострадалата Ш. обясни, че е
възможно агресията спрямо нея от страна на Ф.К. да е била провокирана от факта,
че е давала показания срещу него по някакво разследване. Самата тя обаче заяви,
че това е само предположение и че всъщност тя няма „логично обяснение защо Ф.
постъпи така с мен.” Но дори и наистина да се приеме, че е имало личен мотив, следва
да се има предвид, че съгласно константната съдебна практика не винаги личния
мотив изключва хулиганските подбуди. В този случай ще е налице евентуален
умисъл – деецът макар и да не цели пряко да наруши обществения ред и
спокойствие, допуска или се съгласява с този резултат. Предизвиквайки скандал в
магазина, където работи Ш. подсъдимият Ф.К. е съзнавал, че се намира на
публично място, на което непрекъснато се очаква да влязат неограничен кръг хора.
Съзнавал е или поне е допускал, че поведението му може да бъде възприето от
тези хора и че нанесените от негова страна удари срещу продавачката ще
предизвикат тяхното възмущение, и се е съгласил с това. Отнасяйки се с
пренебрежение към този резултат К. е демонстрирал с поведението си, че се
чувства необвързан от установените порядки, изразявайки по този начин
пренебрежително отношение към обществото и неговите ценности като цяло. Ето
защо в случая настоящата съдебна инстанция приема, че е налице хулигански
мотив.
За пълнота следва да се
отбележи, че не рядко изпълнителното деяние на хулиганството се изразява именно
в нанасяне на телесна повреда. Тогава, съгласно посоченото вече ППВС № 2/1974
г., ще са налице две отделни престъпления – хулиганство и такова против
личността, които следва да бъдат разграничени и да бъде наложено наказание за
всяко от тях, като в настоящия случай прокурорът е повдигнал обвинение за
хулиганство.
Същевременно настоящият
съдебен състав намира, че деянието на подсъдимия не осъществява квалифицирания
състав на разпоредбата на чл. 325, ал. 2 от НК – че по своето съдържание то се
отличава с изключителна дързост. Съгласно Постановление № 2/29.06.1974 г. на
Пленума на ВС на Р. България изключителна дързост е налице, когато в много
груба форма се засягат интересите на обществото или личността и упорито не се
прекратяват, изразяват пренебрежително отношение към обществения ред или към
други обществени и лични интереси. Действително Ф.К. е нанесъл чрез удари
посочените в обвинителния акт травматични увреждания на Р.Ш.. Интензитетът на
нападението обаче не е достатъчно висок, за да причини сериозни нарушения на
телесния интегритет на пострадалата. Тук следва да се посочи, че от страна на
подсъдимия не е проявена особена упоритост в действията. Същият е бил изведен
от магазина от свидетеля Б. и не се е върнал да продължи побоя над Ш., а си е
тръгнал и повече не се е връщал там. Следователно не са налице признаците на
особена наглост, безсрамност и упоритост, посочени в Постановление № 2/29.06.1974
г. на Пленума на ВС.
В случаите, които изискват
правоприлагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление
без съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, не
съществува необходимост от изменение на обвинението по реда на чл. 287 от НПК,
като съдът разполага с процесуална възможност да приложи съответния материален
закон непосредствено с присъдата си. Когато в съдебната фаза фактите останат
същите (такива, каквито прокурорът ги е описал в обстоятелствената част на
обвинителния акт), съдът винаги може да измени правната квалификация на
престъплението, като приложи закон за същото, еднакво или по-леко престъпление,
без да е необходимо прокурорът да изменя обвинението пред първата инстанция. В
случая установените от съда факти са тези, които са внесени с обвинителния акт.
Съдът не е установил други факти, различни от обстоятелствата на обвинението.
Не са нарушени и процесуалните права на подсъдимия, доколкото по време на ДП
той се е защитавал срещу същите идентични факти.
По изложените дотук причини
съдът прие, че Ф.Е.К. е осъществил от обективна страна състава на престъпление
по чл. 325, ал. 1 от НК като го оправда в останалата част на обвинението, че
деянието, извършено от него, по своето съдържание се отличава с изключителна
дързост.
Обществената опасност на извършеното
от К. деяние по чл. 325, ал. 1 от НК съдът прецени като ниска, доколкото
поведението на подсъдимият, макар и укоримо, все пак не може да се приеме за брутална демонстрация против
обществения ред, както и с оглед оказаното съдействие на органите на РУ – Г. О.
по време на разследването.
Обществената опасност на дееца
съдът прецени като ниска, след обсъждане на смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете изразената в съдебно
заседание критичност на К. спрямо извършеното – същият се извини на Р.Ш. за
станалото, както и чистото му съдебно минало.
Отегчаващи вината
обстоятелство съдът не отчете.
За това престъпление по чл.
325, ал. 1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода или пробация,
както и обществено порицание. От деянието на подсъдимият не са настъпили
имуществени вреди. Същият е неосъждан (реабилитиран). К. има обаче налагано
административно наказание глоба по реда на чл. 78а от НК в производството по
НАХД № 1961/2015 г. по описа на Районен съд – В. Т.. Съдът служебно е изискал
справка от ТД на НАП – В. Т. за образувани изпълнителни производства срещу Ф.К.
и техните изпълнителни титули. От същата е видно, че наказанието по
горепосоченото наказателно дело не е изпълнено от подсъдимия (тоест глобата не
е платена и за нея има образувано изпълнително производство), поради което в
случая не е налице реабилитация и се явява неприложим института на освобождаване
от наказателна отговорност по чл. 78а от НК.
Съвкупната преценка на всички обстоятелства по делото
мотивира съда да приеме, че наказанието следва да бъде определено при решителен
превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства. По тази
причина съдът прие, че за постигане на посочените в чл. 36 от НК цели на
наказателната репресия на подсъдимия следва да бъде наложено наказание лишаване
от свобода за минималния предвиден в закона срок от три месеца.
Подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода,
срокът на наложеното наказание лишаване от свобода по настоящото дело е под 3
години, а за постигане на целите на наказателната репресия и преди всичко
поправянето на осъдения не се налага ефективното изтърпяване на наложеното наказание.
Поради това и на основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи изпълнението на
наложеното на К. наказание лишаване от свобода. Като взе предвид смекчаващите
отговорността обстоятелства, съдът определи минималния изпитателен срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
При този изход на наказателното производство съдът осъди подсъдимия Федя Емилов Кунчев да заплати на
направените в хода досъдебното производство разноски в размер на 50,00 лв., както
и 5,00 лв. по сметка на Районен съд гр. Г. О. в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Хр.
Попов)