Решение по дело №490/2022 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 207
Дата: 23 май 2022 г. (в сила от 21 юни 2022 г.)
Съдия: Валентина Любенова Тонева
Дело: 20223630200490
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 207
гр. Шумен, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Валентина Люб. Тонева
при участието на секретаря Й.Р.К.
като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно
наказателно дело № 20223630200490 по описа за 2022 година
Обжалвано е наказателно постановление №20-0869-000189 от 13.02.2020 год. на
Началника група към ОД на МВР гр.Шумен, сектор ПП, с което на В. П. СЛ. с
ЕГН**********, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400 лева на
основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането .
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно.В съдебно заседание, редовно призован , не се явява
лично .
Процесуалният представител на ОД на МВР - гр.Шумен - административно-наказващ
орган, издал наказателното постановление, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли
наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло, като излага конкретни мотиви и
съображения в тази насока.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 25.01.2020 год. в 20,55 часа жалбоподателят управлявал л.а Сеат Леон с рег. № Н
3879ВХ ,собственост на С.В.И. с ЕГН **********, като се движел в гр. Шумен от площад
„България“ към ул.“Станционна“.
Бил спрян от служители на РУ Шумен и му била извършена проверка, като
проверяващите констатирали, че по отношение на управляваното от жалбоподателя МПС
няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”,
валиден към датата и часът на извършената проверка.
За констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на
административно нарушение серия GA №142542 от 25.01.2020 год. Актосъставителят е
посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ. Актът е
подписан от нарушителя, без да изложи възражения по него.
Впоследствие не се е възползвал и от законното си право и не е депозирал
допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка, е издадено наказателно постановление №20-0869-000189 от
13.02.2020 год. на Началника група към ОД на МВР - гр.Шумен, сектор ПП, с което на В.П.
1
С. с ЕГН**********, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400
/четиристотин/ лева на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя
и свидетеля по акта, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени
доказателства.
Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите,
доколкото лично са възприели поведението на жалбоподателя, като показанията им са
последователни, непротиворечиви и кореспондират, както помежду си така също и с
останалия събран по делото доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на
определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя.
Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
От събраните по делото гласни доказателства, се установява по безспорен начин и не
се оспорва от жалбоподателя, че именно той е управлявал посоченото по-горе МПС на
отразената дата и час, както и че по време на управлението по отношение на автомобила не
е имало валиден договор за сключена застраховка “Гражданска отговорност”. Това
обстоятелство също не се оспорва, доколкото жалбоподателят не представя договор за
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и не излага твърдения за налична към
проверката такава.
Нормата на чл.638, ал.3 от КЗ предвижда административно наказание за лице, което
не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и
използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Административно- наказателната разпоредба, съдържа
едновременно и диспозицията и санкцията, с оглед на което изводимо от нея е и правилото
за поведение, т.нар. диспозиция, очертана негативно, наред и след като е предвидена
санкция за неизпълнението й. Последната разширява кръга на субектите, обвързани при
управление на МПС от задължението за сключване на застраховка "Гражданска
отговорност", която е задължителна, съгласно разпоредбата на чл.461, т.1 и чл.483, ал.1, т.1
и т.2 от КЗ.
Съобразявайки изложеното съдът намира, че жалбоподателят, е осъществил от
обективна и субективна страна посоченото в акта и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление административно нарушение.
За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.638, ал.3
от КЗ предвижда “глоба” в размер на 400 лева за физическо лице, което не е собственик и
управлява МПС, във връзка, с чието притежаване и използване няма сключен и действащ
договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност”. Административно -
наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба,
действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и е
наложил наказание в размер на минимума, предвиден в посочената по-горе разпоредба.
Деянието на жалбоподателя не може да бъде квалифицирано като маловажен случай
по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като съдът напълно споделя мотивите на административно-
наказващият орган в тази насока, изложени в обжалваното наказателно постановление.
Липсата на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” представлява
нарушение с висока степен на обществена опасност, с оглед риска, който би могъл да
настъпи при евентуално застрахователно събитие.
Поради всичко изложено по-горе, съдът намира, че наказателното постановление,
предмет на обжалване по настоящото дело се явява правилно и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административно-
наказващият орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 и 3 от ЗАНН, в
съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право
на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на
подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.5 от ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт
/какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
2
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената
разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с
фактическа и правна сложност, както и че наказателното постановление е потвърдено
изцяло, намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер на
80 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №20-0869-000189 от 13.02.2020 год.
на Началника група към ОД на МВР гр.Шумен, сектор ПП, с което на В.П. С. с
ЕГН**********, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400
/четиристотин/ лева на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА В.П. С., с ЕГН**********, адрес гр. Ш**************************, да
заплати на ОД на МВР - Шумен сумата от 80,00лв. /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
3

Съдържание на мотивите

Обжалвано е наказателно постановление №20-0869-000189 от 13.02.2020 год. на
Началника група към ОД на МВР гр.Шумен, сектор ПП, с което на В.П.С. с
ЕГН**********, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400 лева на
основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането .
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно.В съдебно заседание, редовно призован , не се явява
лично .
Процесуалният представител на ОД на МВР - гр.Шумен - административно-наказващ
орган, издал наказателното постановление, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли
наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло, като излага конкретни мотиви и
съображения в тази насока.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 25.01.2020 год. в 20,55 часа жалбоподателят управлявал л.а Сеат Леон с рег. № Н
3879ВХ ,собственост на С.В.И. с ЕГН **********, като се движел в гр. Шумен от площад
„България“ към ул.“Станционна“.
Бил спрян от служители на РУ Шумен и му била извършена проверка, като
проверяващите констатирали, че по отношение на управляваното от жалбоподателя МПС
няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”,
валиден към датата и часът на извършената проверка.
За констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на
административно нарушение серия GA №142542 от 25.01.2020 год. Актосъставителят е
посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ. Актът е
подписан от нарушителя, без да изложи възражения по него.
Впоследствие не се е възползвал и от законното си право и не е депозирал
допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка, е издадено наказателно постановление №20-0869-000189 от
13.02.2020 год. на Началника група към ОД на МВР - гр.Шумен, сектор ПП, с което на
В.П.С. с ЕГН**********, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400
/четиристотин/ лева на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя
и свидетеля по акта, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени
доказателства.
Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите,
доколкото лично са възприели поведението на жалбоподателя, като показанията им са
последователни, непротиворечиви и кореспондират, както помежду си така също и с
останалия събран по делото доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на
определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя.
Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
От събраните по делото гласни доказателства, се установява по безспорен начин и не
се оспорва от жалбоподателя, че именно той е управлявал посоченото по-горе МПС на
отразената дата и час, както и че по време на управлението по отношение на автомобила не
е имало валиден договор за сключена застраховка “Гражданска отговорност”. Това
обстоятелство също не се оспорва, доколкото жалбоподателят не представя договор за
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и не излага твърдения за налична към
проверката такава.
Нормата на чл.638, ал.3 от КЗ предвижда административно наказание за лице, което
не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и
използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Административно- наказателната разпоредба, съдържа
едновременно и диспозицията и санкцията, с оглед на което изводимо от нея е и правилото
1
за поведение, т.нар. диспозиция, очертана негативно, наред и след като е предвидена
санкция за неизпълнението й. Последната разширява кръга на субектите, обвързани при
управление на МПС от задължението за сключване на застраховка "Гражданска
отговорност", която е задължителна, съгласно разпоредбата на чл.461, т.1 и чл.483, ал.1, т.1
и т.2 от КЗ.
Съобразявайки изложеното съдът намира, че жалбоподателят, е осъществил от
обективна и субективна страна посоченото в акта и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление административно нарушение.
За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.638, ал.3
от КЗ предвижда “глоба” в размер на 400 лева за физическо лице, което не е собственик и
управлява МПС, във връзка, с чието притежаване и използване няма сключен и действащ
договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност”. Административно -
наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба,
действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и е
наложил наказание в размер на минимума, предвиден в посочената по-горе разпоредба.
Деянието на жалбоподателя не може да бъде квалифицирано като маловажен случай
по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като съдът напълно споделя мотивите на административно-
наказващият орган в тази насока, изложени в обжалваното наказателно постановление.
Липсата на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” представлява
нарушение с висока степен на обществена опасност, с оглед риска, който би могъл да
настъпи при евентуално застрахователно събитие.
Поради всичко изложено по-горе, съдът намира, че наказателното постановление,
предмет на обжалване по настоящото дело се явява правилно и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административно-
наказващият орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 и 3 от ЗАНН, в
съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право
на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на
подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.5 от ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт
/какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената
разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с
фактическа и правна сложност, както и че наказателното постановление е потвърдено
изцяло, намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер на
80 лева.
2