№ 21649
гр. София, 25.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20211110125722 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпило е писмено искане от ответника Т. М. КР., чрез адв. С., с което са
изложени оплаквания за неправилност на постановеното по делото решение в частта за
разноските за уважената част от исковете, които следвало да бъдат възложени в тежест
на ищците. Ответникът счита, че с отговора на исковата молба е признала исковете на
ищците за размерите, за които същите са били уважени с решението на
първоинстанционния съд. Поддържа, че не е дала повод за завеждане на делото за
призната част, доколкото е декларирала, че е собственик само на ¼ идеална част от
имота. В тази връзка изтъква, че са били налице предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК и
разноските за уважената част от исковете е следвало да се понесат от ищците.
Ответниците по молбата /ищци по делото/ оспорват искането за изменение на
решението по реда на чл. 248 ГПК, като излагат доводи, че не е налице признание на
иска, още повече с процесуалното си поведение ответницата е оспорила
основателността на същия, с оглед което и съдът правилно е разпределил
отговорността за разноски по делото.
Софийски районен съд въз основа на изложените в искането по чл. 248 ГПК
доводи и съобразно материалите по делото, приема следното:
Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е допустима като подадена в срок и от лице, което
е легитимирано да иска изменение на постановеното съдебно решение в частта за
разноските. Представен е и списък на разноските по чл. 80 ГПК от страната,
инициирала производството.
Разгледана по същество молбата е основателна, като съображенията за това са
следните:
1
На първо място, съдът намира за необходимо да посочи, че съдебната практика
приема, че макар исковете за собственост да не са сред посочените в закона
изключения, при които не се постановява решение при признание на иска - чл. 237, ал.
3 ГПК, чл. 324 ГПК, чл. 334 ГПК и чл. 339 ГПК, по тях не се постановява решение по
чл. 237, ал. 1 ГПК, изхождайки от съображения за правна сигурност и от предмета на
делото - съдебно установяване /признаване/ на собствеността на ищеца, което изисква
доказване на всички елементи от фактическия състав на съответния въведен от ищеца
придобивен способ с допустимите за него доказателствени средства /решение №
20/07.04.2014 г. по гр. д. № 5289/2013 г. на ВКС, I-во г. о. / - така Решение № 35 от
18.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2880/2021 г., I г. о.
Последното обаче не означава, че съдът не следва да съобрази процесуалното
поведение на страните при разпределение на отговорността за разноските.
В конкретния случай с отговора на исковата молба ответницата по недвусмислен
начин е заявила, че не оспорва правата на ищците в съсобствената вещ до размера на
3/8 ид.ч. за всеки от тях. Изложените съображения от правно и фактическо естество не
противоречат на заявеното признание. По делото не е установено ответницата да е
оспорвала правото на всеки от ищците на собственост до посочения с отговора на
исковата молба размер и извънсъдебно. Дори с исковата молба ищците са заявили, че
правният им интерес от предявяване на исковете възниква от това, че ответницата е
декларирала като собствена ¼ идеална част от процесния имот /по отношение на която
част исковете на ищците са отхвърлени/. Правният интерес на ищците да установят със
сила на пресъдено нещо размера на правата им в съсобствеността при твърдения, че
имотът е бил лична собственост на наследодателя им, в това число, че са собственици
на ¼ идеална част от апартамента, която ответницата е декларирала като своя, не
следва да рефлектира негативно върху нейната правна сфера, обременявайки я с
разноски, доколкото К. не е отричала правата им до размера, за който исковете са
уважени, а в хода на производството изрично е признала същите.
Изхождайки от принципното разбиране за отговорността за разноските като
санкция за неоснователно предизвикан правен спор, следва да се приеме, че молбата на
ответницата за изменение на решението в частта за разноските е основателна. Със
същата е заявено искане съдът да преразпредели разноските за уважената част от
исковете, като ги възложи в тежест на ищците. Ето защо и съдът приема, че това е
искане е както за отмяна на решението за разноските в размер на сумата от 2188 лева,
за които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата е осъдена да заплати на ищците,
така и искане за присъждане на разноски в нейна полза на основание чл. 78, ал. 2 ГПК
за частта, за която е налице признание на правата на ищците, възлизащи на сумата от
1425 лева /по 712,50 лева за всеки ищец/.
В посочения смисъл решението в частта за разноските следва да бъде изменено.
2
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК по искане на Т. М. КР., ЕГН **********, с
адрес гр. . решение № 1506/27.02.2022 г., постановено по делото, в частта за
разноските, като:
ОТМЕНЯ същото в частта, с която на основание чл.78, ал.1 ГПК, Т. М. КР. е
осъдена да заплати на М. Г. Б., ЕГН **********, с адрес . и Д. Г. Б., ЕГН **********, с
адрес ., сумата от 2 188 лева, представляваща сторени в производството разноски за
тази съдебна инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, М. Г. Б., ЕГН **********, с адрес . и
Д. Г. Б., ЕГН **********, с адрес ., да заплатят на Т. М. КР., ЕГН **********, с адрес
гр. ., сумата от по 712,50 лева всеки от тях, представляваща разноски по съразмерност
за уважената част от исковете.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3