Р Е Ш Е Н И Е
№137 20.07.2018г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на
четвърти юли две хиляди и осемнадесета година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Берберова-Георгиева
Секретар:
Радостина Менчева
като
разгледа докладваното от съдия М.Берберова-Георгиева
гражданско
дело № 158 по описа за 2018г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод исковата молба на Г.Е.Г., гражданин на Руската Федерация, роден на ***г. в Украйна, с
адрес: ***, дом 2, корп.1, кв.116, подадена чрез
процесуалния му представител – адв.М.М. ***, със съдебен адрес:*** против
Д.К.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, комплекс „Р*, ет.2,
ап.55 и 56. Сочи, се, че ищецът е собственик на апартамент в комплекс „Р*",
построен в поземлен имот с идентификатор № ************, находящ
се в с.Равда, община Несебър, местност „Юртлука”. Сградата в комплекса била
построена в режим на етажна собственост по смисъла на ЗУЕС. Комплексът бил от
затворен тип и построен в двор, в който имало обекти, предназначени за общо
ползване от собствениците в комплекса- зелени площи, детска площадка за игра и
басейн. Твърди псе, че от няколко години
ответникът създавал проблеми във връзка с ползването на комплекса. Същият
всячески пречел на някои от собствениците в етажната собственост да ползват
частите в сградата и поземления имот, предназначени за общо ползване.
Ответникът бил един от съдружниците в „Шкипер" ООД, което дружество е било собственик на поземления
имот, в който е построена сградата. Понастоящем К.
притежавал няколко апартамента в сградата. Твърди се, че желанието на К. било еднолично да управлява комплекса и да
определя размера на таксите за неговата поддръжка като самият той извършвал
поддръжката и изразходвал събраните
такси. На проведено на 30.11.2015 г. Общо
събрание била учредена Етажната
собственост и били избрани за първи път управителни органи, които били регистрирани
в Община Несебър. За Председател на Управителния съвет била избрана руската гражданка Л.С.Т.. От тогава
ответникът постоянно създавал проблеми и пречки за нормалната експлоатация и
ползване на комплекса. В опита си да създава проблеми на останалите собственици
в сградата Д.К.К. и няколко други собственици под
негово ръководство провели в края на 2016г. две Общи
събрания на етажните собственици, когато всички собственици отсъствали и
основната част от тях не можели да присъстват, тъй като били чужденци. На
21.10.2016г. и 27.12.2016г. те провели две събрания, на които сменили членовете
на управителните органи на етажната собственост. Група етажни собственици, сред
които и ищецът, атакували решенията на общите събрания, по повод на които били образувани гр.д.№ 1043/2016 г. и гр.д.№ 63/2017 г. по описа
на Районен съд- Несебър. Производствата приключили с влезли в сила решения, с
които били отменени решенията и на двете Общи
събрания. Твърди се, че след завеждането
на посочените дела, Д.К.К.
ограничил достъпа до общите части чрез поставяне на електронни чипове в това
число на входната врата на сградата и асансьора, като посредством електронно
писмо уведомил етажните собственици, че ще предостави електронните чипове на тези от тях, които били
подали искови молби против решенията на общото събрание, само ако оттеглели
исковете си. Ищецът твърди, че е заплатил дължимите такси за поддръжката на
общите части в комплекса, включително и за асансьор. Твърди, че К. не плащал каквито и да било такси за поддръжката на
комплекса, и в същото време отказвал да
предостави на етажните собственици достъп до общите
части в комплекса. В началото на лятото през 2017 година на ищецът било
обяснено от ответника, че ще му даде достъп до
асансьора и другите части за общо
ползване в комплекса само, ако
оттегли исковете си против решенията на общите събрания, проведени в края 2016г. По този начин ищецът бил възпрепятстван да преминава и
през двора на комплекса, и да използва
съоръженията в него, в това число басейна и двора. Ищецът сочи, че пристигнал в България на 18.06.2017г. и всеки ден от престоя му в комплекса молел
ответника да му даде чипове за входната врата на комплекса и асансьора, но
същият му отговарял, че това ще бъде сторено, ако
оттегли исковете си. Вместо да се наслаждава на почивката си, ищецът се чувствал подтиснат, унизен и обиден, без да има вина за това. Въпреки, че бил пълноправен собственик в
комплекса, не можел да използва пълноценно своята собственост и дори бил
унижаван, психически малтретиран от ответника пред другите собственици, и
злепоставен. По този начин бил поставен в неудобно положение пред другите
собственици, за което ищеца се чувствал изключително разстроен, разочарован,
обиден, и с накърнено достойнство. Поради посоченото поведение от страна на
ответника и създалата се непоносима ситуация в комплекса, ищецът се принудил да си тръгне за Русия още на 23.06.2017г. От други собственици в комплекса разбирал, че Д.К.К. не променял поведението си и продължавал да не допуска
до общите части собствениците, които били завели сочените дела, и продължавал
да ги изнудва да си оттеглят исковете. Поради това ищецът не дошъл повече в
собствения си апартамент в България през лятото на 2017г. По този начин бил провален летния му отпуск, което за
него било голямо разочарование. Във връзка с горепосочените неправомерни
действия на Д.К.К. били подавани няколко пъти сигнали
до РУ- Несебър и РП- Несебър, по повод на които той бил предупреждаван с
протокол по ЗМВР да не извършва незаконосъобразни действия. Ищецът счита, че са
налице противоправни деяния от страна на Д.К.К. и
вредоносен резултат, който се намира в причинна връзка с неговите деяния. Сочи се, че деянията на Д.К.К. са непозволени, тъй като са извършени в нарушение на
правилото да не се вреди другиму и на определени законови разпоредби. Твърди се, че с действията си Д.К. нарушавал разпоредбата на чл.5,
ал.1, точка 1, чл.6, ал.1, точка 1 и чл.40, ал.1
от ЗУЕС. С деянията си ответникът
причинил на ищеца противоправно увреждане, при което последния претърпял вреда.
В резултат на изживяното, ищецът твърди, че е претърпял
психически страдания, изразяващи се в чувство на неудобство, подтиснастост,
дори срам. Предвид изложеното ищецът счита, че следва да бъде осъден ответника
да му заплати сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща
обезщетение за неимуществените вреди, нанесени на ищеца от ответника със
сочените по- горе действия, ведно със законната лихва върху сумата,
начиная от датата на предявяване на иска – 20.02.2018г. до
окончателното изплащане на сумата. Представя писмени и ангажира гласни доказателства.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.45 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът К. е депозирал писмен отговор
на исковата молба, чрез процесуалния си
представител – адв.Н.И. ***, със съдебен адрес:***, с който
се оспорва предявените
претенции, като неоснователни и недоказани.
Твърди, че комплекса не бил от затворен тип, тъй като имало само една сграда,
която била в режим на етажна собственост и чиято поддръжка и управление се
подчинявали на разпоредбите на ЗУЕС. В тази връзка всички решения по отношение
управлението и поддръжането на общите части в сградата се осъществявали съобразно решенията на Общото събрание на етажните собственици. Заявява,
че поземленият имот бил в съсобственост между Д.К. и В.Н., които били
съсобственици и на всички приращения върху него, с изключение на сградата. Твърди, че като собственик на част от постройката ищецът имал
правата по чл. 64 от ЗС - да се ползва от земята само доколкото това е необходимо за използуването
на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е
отстъпено правото, е постановено друго, каквито уговорки нямало. От самото
учредяване на етажната собственост в сградата и към настоящия момент Д.К. бил
единствения, който бил избиран за член във всички управителни съвети без
изключение и то с пълно мнозинство, тъй като бил наясно с разпоредбите на
Закона за управление на етажната собственост. Твърди, че ключ и чип първоначално
били предоставени на всеки един от
собствениците от страна на строителя на обекта- „ЛСГ” ООД, което дружество се
грижело за поддръжката и управлението на сградата до 2016г. Преминаването през
входната винаги се осъществявало или посредством ключа, или посредством чипа.
Ключалката на входната врата от поставянето й до
момента не била сменяна. Заявява, че в края на лятото на 2016г., по искане на
тогавашния Председател на УС на Етажната собственост Л.Т., било спряно
електрозахранването на всички общи части в сградата, включително и на
асансьорите. Впоследствие били проведени две общи събрания на ЕС през месец
октомври и месец декември, чиито решения били обжалвани. По този начин били
блокирани всички средства на етажната собственост, което довело до невъзможност
да се извършвали разплащания с доставчиците на услуги, съответно до
невъзможност да се осигури функционирането на по-голямата част от общите части,
което от своя страна довело до нуждата, същите да бъдат ремонтирани /асансьори,
осветление и др./. На 20.06.2017г. било проведено ново общо събрание на
етажната собственост, на което било взето решение за поставяне на чипове. Едва
в началото на месец юли били събрани средства, които били достатъчни да се
заплати таксата за поддръжка на асансьорите за пет месеца, след което
асансьорите били пуснати да работят. По отношение на чиповете, същите били
въведени на основание решение на Общото събрание, което било действащо и към
момента. К. никога не бил разполагал и не бил раздавал чипове, а това се
извършвало от фирмата, която ги изготвяла, тъй като всеки чип се отнасял към
един отделен апартамент. Броят на чиповете се
заявявали от собственика на апартамента, чрез Председателя на УС, на фирмата. Ответникът твърди, че настоящият спор бил продиктуван от
желанието на ищеца и на още няколко собственика да се ползват от поземления
имот, собственост на ответника, без да заплащат каквито
и да било разходи за това. Предвид гореизложеното, моли
съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен. Също представя писмени и
ангажира гласни доказателства. По представените от ищеца доказателства, моли
съда да не приема, като доказателство представеното електронно писмо, тъй като
същото не съдържало достоверна дата, не изхождало от ответника и представлявало
волеизявление на трето лице.
В съдебно заседание, ищецът Г. се явява лично и с
процесуалния си представител, и поддържа изцяло исковата молба. Във връзка подадения
от ответника отговор на исковата молба, депозира нови писмени доказателства и
ангажира гласни такива. Претендира присъждане на заплатените по делото
разноски, включая и направените пътни разноски за явяване на ищеца в съдебно
заседание.
Процесуалният представител на ответника оспорва ищцовите
претенции и пледира за отхвърлянето им, като неоснователни и недоказани. Също
представя писмени и ангажира гласни доказателства. Претендира присъждане на
заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.
Исковата
молба е допустима – подадена е от лице, което има правен интерес от решаване на
казуса, пред надлежната инстанция и съдържа необходимите по закон реквизити.
Несебърският
районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по делото
доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото не се
спори, а и от представения по делото нот.акт № 11 от
01.08.2012г. на Нотариус Стоян Ангелов с район на действие – Районен
съд-гр.Несебър се установява, че ищецът Г. е собственик на самостоятелни обекти
с идентификатори ************и ************, находящи се на
партерен етаж в
сграда с идентификатор ************.2, представляваща комплекс „Р*", построен в
поземлен имот с идентификатор ************, находящ
се в с.Равда, община Несебър, местност „Юртлука” /л.7-8 вкл./. В подкрепа на
твърденията си, че с противоправното си поведение ответникът К. му пречи да
упражнява безпрепятствено правото си на собственост върху горепосочените
самостоятелни обекти, ищецът Г. ангажира гласни доказателства. От показанията
на водената от страна на ищеца свидетелка Любов Т. се установява, че ищецът Г.
пристигнал в комплекса през юни 2017г. с цел почивка и първоначално не могъл да
влезне в апартамента си, тъй като централната врата била заключена с чип. Успял
да влезе с помощта на съседи. Свид.Т. сочи, че през
месец февруари 2017г. било изпратено електронно писмо до всички етажни собственици от М.А./управител
на ЕС/, в което същите били уведомени, че чиповете и ключовете за асансьора,
басейна, детската площадка и изхода от вътрешния двор към морето се намират в Д.К..
Впоследствие било изпратено повторно електронно писмо от 25.05.2017г. /л.49/,
тъй като етажните собственици питали от къде могат да вземат чипове. Предвид на
това, ищецът лично попитал ответникът К. на какво основание не му дава чип,
след като е собственик и си е заплатил дължимата такса за общите части, на
което К. отговорил, че нищо няма да получи, докато не се откаже от исковете си
/имал предвид заведените искови молби против решенията на Общите събрания на
Етажната собственост на к-с „Р*“, проведени през октомври и декември 2016г./.
Според свид.Т., споровете между ищецът и ответникът
продължили по време на целия престой на Г. в комплекса. В резултат на това,
последният бил подтиснат, тъй като имал намерение да посрещне близките си, а в
комплекса имало напрежение. Свид.Т. била свидетел как
ищецът взима хапчета за високо кръвно. Съпругата му казала, че няма да пристигне,
докато не се оправят отношенията в комплекса. Свид.Т.
сочи, че ищецът имал намерение да почива месец и половина в комплекса, но бил
принуден да си върне билета и да си закупи нов, за да се прибере по-рано в
Русия. През целият престой на ищеца в комплекса, ответникът К. говорел: „Какво
правите тук? Заминавайте си във вашата Русия“. На ищецът, ответникът заявил да
си отива в неговата Русия и да живее там както
си иска, а тук К. щял да управлява, както намерел за добре.
От показанията на
водената от страна на ищеца свид.Л.А.се установява,
че когато ищецът Г. пристигнал в България през месец юни 2017г., той не могъл
да влезне в сградата, нито да отиде до басейна, нито да ползва задния изход,
тъй като не разполагал с чип. Чиповете били самостоятелни за всеки апартамент,
като осигурявали достъп до асансьора, басейна, детската площадка и изхода от
вътрешния двор към морето. Раздавали се от Д.К. не всеки собственик, освен на
онези, които са участвали в исковете против решенията на проведените в края на
2016г. две ОС на ЕС. Видно от показанията на свид.А.,
всички молби от страна на ищеца към ответника К. да му даде чип били игнорирани
от последният. Ответникът оскърбявал ищеца Г., като правел асоциация с
фамилията му и му казвал, че и на украински и на български език фамилията на
ищеца означавала „гадост“. Свид.А. установява, че от
това отношение ищецът се чувствал наскърбен. Наложило се да викат бърза помощ,
тъй като бил хипертоник. ПРез целият престой в
комплекса, ищецът опитвал нееднократно по мирен път да получи чип за достъп до
общите части на комплекса, но без резултат. Според свид.А.
ищецът останал само седмица в комплекса /от 18 до 25 юни/ и си заминал
предсрочно, поради неблагоприятната и унизителна ситуация, в която бил
попаднал. След месец юни 2017г. ищецът Г. продължил да се интересува как се
развиват нещата в комплекса, но като разбрал, че нищо не се е променило, не се
върнал отново в България.
От показанията
на водената от ответната страна свидетелка Милена В.се установява, че по
инициатива на св. Т., експлоатацията на асансьорите била спряна, което довело
до провеждането на двете извънредни общи събрания- през м.октомври и през месец
декември 2016 г. Поради кражба в шест апартамента в комплекса през месец януари
2017г., било изградено видеонаблюдение, а през пролетта на 2017г. били
поставени чипове на входната врата, на вратата за басейна и на асансьорите. Решението
за поставянето на чиповете било взето от свид.Милена В.Марина
и Д.К., в качеството им на членове на УС на ЕС, и М.А., в качеството й на Председател на ЕС. След проведено ОС на ЕС на
20.06.2017г., дошла комисия която разрешила ползването н асансьорите. Своят чип
свидетелката В.била получила от фирмата, която ги поставяла, като същата
твърди, че Д.К. нито ги е изработвал, нито ги е поставял. Свид.В.сочи,
че не е била свидетел на скандали между ищецът Г. и ответника К.. Сочи, че
полицаите са били извикани в комплекса от етажните собственици Т. и С., както и
че няколко пъти Д.К. и съдружникът му В.Н., с когото свид.В.живее
на семейни начала, били викани в полицията, но до момента без негативен за тях
резултат.
Водената от
ответната страна свидетелка М.А.потвъждава пред съда,
че е написала електронното писмо, находящо се на л.49 по делото, и е изпратила
същото на етажните собственици чрез ел.поща на съпруга й Б.А.. Същата сочи, че
било месец юни 2017 година било проведено ОС на ЕС, на което било взето
решение, че който не е заплатил таксата за поддръжка на общите части в
комплекса да не получи чип.
С оглед на така изложеното съдът намира, че са
налице предпоставките за ангажиране деликтната отговорност на ответника К. по
аргумент на чл.45 от ЗЗД. Съгласно цитираната норма всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другимо. Институтът
на непозволеното увреждане предполага наличие на противоправно поведение на
едно лице, нанесени вреди на друго, причинно-следствена връзка между действията
на първия и вредите на втория. От показанията на свид.Т.
и А. съдът намира, че от страна на К. са налице действия, с които същия е
ограничил възможността на ищеца да ползва собствеността си. Безспорно е по
делото, че на входната врата на сградата, на асансьорите, и на вътрешната
ограда в двора, са били поставени чипове, посредством които се ограничавал
достъпа до сградата, ползването на асансьорите, както и преминаването през
вътрешния двор до морето. По делото не се спори, че от страна на управителката
на ЕС А.през месец май 2017 г. е било изпратено електронно писмо, в което било
отразено, че К. раздавал чиповете. Поради тази причина и ищецът, при
пристигането си в комплекса, се обърнал към него за получаване на чип. Не
отговаря на истината изложеното от страна на ответника, че на общото събрание,
проведено на 20.06.2017 г., било взето решение да бъдат поставени чиповете.
Видно от приложеният протокол, взето е било решение чиповете да не се дават на
определени лица, измежду които е и ищеца като обжалващ решенията на предходните
две събрания. От самото решение се извежда и извода, че към датата на
провеждането му чипове вече са били поставени. Индиция за това е и посоченото в
електронното писмо, изпратено от М.А., до всички собственици с дата 25.05.2017
г., което започва с думите „Днес бяха поставени чипове на портата и
асансьорите. Да се ползват асансьорите и територията на басейна може само при
наличието на чип. Чиповете се дават от Д.К., ако нямате задължения”. От
показанията на свид.Т. и А. се установи, че К.
отказал да предостави такъв на ищеца Г. докато същия не си оттегли исковата
молба за отмяна решенията на предходните общи събрания. Ответникът твърди, че
не той е раздавал чиповете, за което обаче доказателства не бяха ангажирани. Действително
Свид.В.заяви, че К. не изработвал, нито поставил чиповете,
обстоятелства, за които не се спори по делото, както и че чиповете се раздавали
от Председателя на ЕС. Последното обаче не се потвърждава от показанията на свид.М.А., която заявява пред съда, че фирмата, която
поставяла чиповете ги раздавала. Предвид противоречията в показанията на свид.В.и А., съдът не кредитира същите, в частта им досежно
лицето, което е раздавало новопоставените чипове в
комплекса и дава вяра на показанията на свид.Т. и А.,
които са единодушни, че именно Д.К. е раздавал чиповете на етажните собственици
след монтажа на устройствата за същите.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че от страна на ищеца се доказа извършването на
виновни действия от ответника. Установи се, че липсата на чип е възпрепятствала
възможността на ищеца да използва пълноценно собствеността си. Ирелевантно по
делото е обстоятелството, че апартаментите на ищеца се намират на партерния
етаж в сградата на комплекса. Асансьорите съставляват обща част и достъп до
същите има право всеки съсобственик без значение на кой етаж се намира
собствеността му. От страна на ответникът бяха наведени твърдения, че
асансьорите не са работели до месец юли 2017г. Действително свид.В.и
свид.А.заявиха, че след като е минала комисия,
съоръженията били пуснати, което било сторено чак през месец юли 2017 г. По
делото обаче е приложен ревизионен акт № 2 от 08.06.2017г. /л.64/, от
заключението, по който става ясно, че поднадзорният
обект се оставя в експлоатация, т.е. към датата на проверката - 08.06.2017г.,
асансьорите са работели. В този смисъл съдът намира, че през периода на престой
на ищеца съоръженията са работели, но същия не е имал възможност за ползването
им поради липса на чип по вина на Д.К.. От показанията на св.Т. и свид.А. стана ясно, че вследствие действията на ответника К.,
ищецът Г. бил потиснат, вдигал кръвно, страдал за провалената почивка - своята
и на семейството му, т.е. била му нанесена психологическа травма. Наред с това,
по време на престоя си ищецът е търпял нанесените му от ответника К. обиди, че
фамилията му означава „гадост“.
Всичко това
дава основание на настоящата инстанция да счита предявената претенция за
доказана по основание. По отношение размера на дължимото от страна на ответника
обезщетение за нанесените на ищеца неимуществени вреди, съдът счита за
справедлива сумата от 500 лв., за която иска следва да бъде уважен, като в
останалата част следва да бъде отхвърлен. Съдът счита, че тази сума в
достатъчна степен ще обезщети ищеца за преживените от него психически травми вследствие
действията на ответника.
Предвид частичната
основателност на предявения от ищеца главен иск, основателна се явява и
претенцията му за присъждане на лихва за забава върху главницата от 500 лева, начиная от датата на предявяване на иска – 20.02.2018г. до окончателното
изплащане на сумата.
С оглед на този
резултат, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца Г. следва да бъдат
присъдени заплатените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете
общо в размер на 599,93 лева /петстотин деветдесет и девет лева и деветдесет и
три стотинки/. На основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника К. следва да бъдат
присъдени заплатените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете
в размер на 150 лева /сто и петдесет лева/. Съдът не споделя твърдението на
процесуалният представител на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение, тъй като размера на същото е близък до минималния
такъв съобразно чл.7 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от
горното, Несебърският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Д.К.К. с ЕГН **********, с
адрес: ***, комплекс „Р*, ет.2, ап.55 и 56 да
заплати на Г.Е.Г.,
гражданин на Руската Федерация, роден на ***г. в Украйна, с адрес: ***, дом 2, корп.1, кв.116, със съдебен адрес:*** /чрез адв.М.М. ***/, сумата в размер на
500 /петстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинени от ответника К. на
ищеца Г. неимуществени вреди, вследствие ограничаване достъпа на ищеца до частите
за общо ползване в комплекс „Р*“, построен в поземлен имот с идентификатор № ************,
находящ се в с.Равда, община Несебър, както и
вследствие нанесените от ответника на ищеца обиди, наричайки фамилното му име
„гадост“, ведно със законната лихва
върху сумата, начиная от 20.02.2018 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска над уважения размер до претендирания такъв от 1000 /хиляда/ лева, ведно
със законната лихва върху разликата, считано от 20.02.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Д.К.К. с ЕГН **********, с
адрес: ***, комплекс „Р*, ет.2, ап.55 и 56 да
заплати на Г.Е.Г.,
гражданин на Руската Федерация, роден на ***г. в Украйна, с адрес: ***, дом 2, корп.1, кв.116, със съдебен адрес:*** /чрез адв.М.М. ***/, сумата общо в
размер на 599,93 лева /петстотин деветдесет и
девет лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща заплатени по делото
разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Г.Е.Г., гражданин на Руската
Федерация, роден на ***г. в Украйна, с адрес: ***, дом 2, корп.1,
кв.116, със съдебен адрес:*** /чрез адв.М.М. ***/ да заплати на
Д.К.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, комплекс „Р*,
ет.2, ап.55 и 56, сумата в
размер на 150 лева /сто и петдесет лева/, представляваща заплатено по делото
адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен
съд-гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: