Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 280
гр. Враца, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ВРАЦА, V състав,
в публично заседание на 12.07.2023 г. /дванадесети юли две хиляди двадесет и
трета година/ в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МИГЛЕНА
РАДЕНКОВА
при секретаря
МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА , като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА адм. дело №
309 по описа на АдмС - Враца за 2023 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по
жалба на „Х.“ ООД ***, представлявано от управителя Я.Н.Н., действащ чрез
процесуалния си представител – адв. М.С. *** дата) по заявление с вх. № СД
– 109/23.01.2023 г. за издаване на разрешение за отсичане на 20 броя дървета в
ПИ с идентификатор 12704.86.26, в местността „Язов дол“ в землището на
с.Върбешница.
В жалбата са релевирани
доводи за нищожност на оспорения ИАА поради издаването му от материално
некомпетентен орган. Поддържа се, че компетентен съгласно чл. 32, ал. 3 от ЗОСИ
да се произнесе по искането за отсичане на дървета и лозя над 1 декар е началникът
на управление „Земеделие“ при съответната общинска администрация. Евентуален
отказ на последния би могъл да се обжалва пред кмета на Общината, съгласно чл.
32, ал. 4 от ЗОСИ. В жалбата са изложени доводи и за незаконосъобразност на
оспорения административен акт като постановен при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни
разпоредби на закона. Прави се искане за прогласяване нищожността на оспорения
ИАА и в условията на евентуалност – за отмяната му като незаконосъобразен.
Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът - кмет на
Община Мездра, в депозиран писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна.
Съдът,
след преценка представените по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна
следното:
Със заявление вх. № СД-109/23.01.2023
г. до кмета на община Мездра, Виолета Иванова Вълчева, като пълномощник на „Х.“
ООД ***, е поискала издаване на разрешение по чл. 32, ал. 3 от ЗОСИ за отсичане
на 20 броя дървета, равняващи се приблизително на 5 простр. куб. метра, в ПИ с
идентификатор 12704.86.26, в местността „Язов дол“ в землището на с.Върбешница,
с аргумент, че желае да обработва целия имот (л. 12).
Към заявлението са
представени: Договор за аренда на земеделска земя от 02.07.2014 г.; скица на
поземлен имот № 15-45524-17.01.2023 г. и справка за актуалност от ТР.
С оспореното писмо (без
номер и дата) кметът на община Мездра е отказал да издаде поисканото разрешение
с аргумента, че имотът е придобил характеристиката на гора по смисъла на чл. 2,
ал. 1 от Закона за горите и в този случай разпоредбите на чл. 32 от ЗОСИ са
неприложими. Посочено е, че при извършена справка в официалната Кадастрална
административна информационна система и Интегрирана информационна система за
кадастър и имотен регистър на АГКК е било установено, че имот с идентификатор 12704.86.26
с площ от 5,103 дка, попада в горска територия, отразена като отдел 181,
подотдел „р“. За да бъде възможен добивът на дървесина от земеделски земи,
които притежават характеристиките на гора по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона
за горите, следва да бъдат изпълнени процедурите, предвидени в Закона за горите
и да се приложи редът по чл. 81 и чл. 82 или чл. 84 от ЗГ. Съгласно посочените
разпоредби, собственикът на имота може да подаде заявление в регионалната
дирекция по горите по местонахождение на имота за промяна на предназначението
на имота от земеделска в горска територия по реда на чл. 81 и или по реда на
чл. 84 от ЗГ да подаде декларация до директора на съответната регионална
дирекция по горите, като заяви, че желае да го ползва като земеделска земя (л.
11).
При
така установената фактическа обстановка, Административен съд – Враца, намира от
правна страна следното:
Жалбата
е процесуално допустима, като
подадена срещу подлежащ
на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от оспорването, в качеството
му на адресат на акта, с който се засягат негови права. По същество обжалваното
писмо представлява отказ за издаване на благоприятен административен акт, по
силата на който заявителя би могъл да отсече дърветата в имота си. В този
смисъл писмото, като властнически акт, засяга неблагоприятно правната сфера на
заявителя и за него е налице правен интерес от обжалването.
От страна на АО не е
удостоверена по надлежния ред датата на връчването на акта. В него не е посочен
срок за обжалване, нито е указано пред кого може да бъде реализирано това
право. Затова съдът
приема, че срокът за обжалването на акта е бил спазен. По отношение на искането
за
обявяване на нищожност, съгласно
разпоредбата
на чл. 149, ал. 5 от АПК административният акт може да се оспори без
ограничение във времето.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Съгласно чл. 32 от
ЗОСИ, забранено е отсичането и изкореняването на овощни и горски дървета и на
лози в селскостопанските земи и по границите между тях, както и покрай водните
течения и пътищата. Разрешение за отсичане и изкореняване до пет дървета и на
лозя до 1 декар се дава от кмета на района или кметството въз основа на писмена
молба и при наличие на уважителни причини. Разрешение за отсичане и
изкореняване на по-голям брой дървета и на лозя над 1 декар се дава от
началника на управление „Земеделие“ при общинската администрация въз основа на
писмена молба и при наличие на крайно уважителни причини. Отказът да се даде
разрешение в предходните случаи може да се обжалва по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред кмета на общината в 7-дневен срок от
съобщението.
В случая заявлението е
за отсичане на над пет дървета (двадесет) в поземлен имот с площ, надхвърлящ
1,000 дка (5,103 дка). Видно от приложената скица на имота, същият е с трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива. Затова
компетентен орган да разреши (или да откаже) отсичането на дървета е
ръководителят на управление „Земеделие“ при съответната общинска администрация,
а не кмета на общината. Изричната
компетентност на кмета на общината е регламентирана в чл. 32, ал. 4 от ЗОСИ, съобразно която на същия са вменени правомощия за
произнасяне в качеството на горестоящ административен орган.
В случая, заявлението е било подадено до кмета, като законен
представител на общината и орган с обща компетентност, а той е следвало да го
препрати на органа по чл. 32, ал. 3 от ЗОСИ в структурата на общинската
администрация – за преценка на нейната допустимост и основателност. Като не е
изпълнил предписанието на закона, а се е произнесъл вместо органа по чл. 32,
ал. 3 от ЗОСИ, кметът е издал нищожен административен акт – процесния отказ.
По изложените
съображения съдът намира, че оспореният административен
акт, като издаден от некомпетентен административен орган, следва да бъде обявен
за нищожен.
На
основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да бъде изпратена на
Община Мездра за произнасяне от компетентния административен орган, определен
по чл. 32, ал. 3 от ЗОСИ.
Предвид
изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски,
на основание чл. 143, ал. 1 от АПК
жалбоподателят има право на сторените по делото разноски в размер на 550,00
лева, от които 50 лева за внесена държавна такса и 500,00 лева за платено
адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното и на основание чл. 172 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА
ЗА НИЩОЖЕН отказ на
Кмета на Община Мездра за издаване на разрешение по чл. 32, ал. 3 от ЗОСИ за отсичане на 20 броя дървета в ПИ с идентификатор 12704.86.26, в
местността „Язов дол“ в землището на с.Върбешница, по заявление вх. № СД-109/23.01.2023 г.
ИЗПРАЩА, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, административната преписка на Община Мездра
за произнасяне от компетентния административен орган, определен по чл. 32, ал. 3 от ЗОСИ.
ОСЪЖДА Община Мездра да заплати на „Х.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
Стопански двор № 1, представлявано от управителя Я.Н.Н. сумата от 550,00 /петстотин
и петдесет/ лева разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на
които на основание чл.
138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: