Р Е Ш
Е Н И Е № 226
гр.Кюстендил, 19.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в публично съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
секретар Антоанета Масларска и с
участието на прокурор Марияна Сиракова от ОП Кюстендил, като разгледа
докладваното от съдия Карамфилова КАдмД
№371/2020г., за да се произнесе взе предвид:
С.Х.С., изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода“ в затвора гр.Бобов дол обжалва решение
№169/21.07.2020г. на КАС, постановено по адм.д.№75/2020г., с което е отхвърлен
като неоснователен предявения от него иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за заплащане на сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение да
причинени неимуществени вреди през периода 24.06.2019г. – 26.06.2019г. от
поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“ в стационара на МЦ на затвора по см. на чл.3 от ЗИНЗС, поради забрана
да вземе сокове, безалкохолни напитки, мляко, кафе, чай и вещи от битов
характер в нарушение на Списъка с разрешени вещи и предмети на МП и забрана да
излиза на престой на открито. Релевирани са възражения за незаконосъобразност,
представляващи касационни основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК – не е
направен задълбочен анализ на събрания доказателствен материал на база правната
регламентация, поради което са формирани неправилни правни изводи. Не се
претендират разноски.
Ответникът в писмен отговор и в
с.з. чрез процесуалния представител изразява становище за неоснователност на
жалбата и правилност на оспорения съдебен акт. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Заключението на прокурора от ОП
Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба и правилност на
първоинстанционното решение.
Предмет
на касационно оспорване е решение №169/21.07.2020г. на КАС, постановено по АНД №75/2020г.
Същото е образувано по искова молба на С.С., изтърпяващ наказание „лишаване от
свобода“ в затвора гр.Бобов дол с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС,
за заплащане на
обезщетение в размер на 3 000
лв. за претърпени неимуществени вреди в
резултат на нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, изразяващо се в поставяне в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в
стационара на МЦ на затвора.
Първоинстанционният съд е формирал правен извод за неоснователност
на предявения иск, поради недокозаност на първата предпоставка от фактическия
състав на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, а именно не е установено соченото в ИМ
нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. Приел е след анализ на доказателствата по делото,
че служителите в затвора гр.Бобов дол са спазили задължението си да осигурят на
ищеца предвидените за стационара на МЦ на затвора условия за изтърпяване на
наказанието в съответствие с въведените изисквания с Наредба №2/22.03.2010г. за
условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода,
Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към МП, както и с
Правилника за организацията на дейността
и вътрешния ред в МЦ при затвора Бобов дол.
Касационната жалба е допустима – подадена е от
процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт,
подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211,
ал.1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
В пределите на служебната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост
на оспореното решение на КАС. Същото е
и правилно.
Касационната инстанция счита, че
административния съд е приложил правилно материалния закон на база събраните
доказателства и формираните от него изводи са съответни на правото. Съгласно разпоредбата на чл.221,
ал.2, изр.2 от АПК изцяло се споделят мотивите на първоинстанционния съд. Основателността
на иска за вреди с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС предполага
кумулативното наличие на предпоставките - акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3
от закона; настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца – същата се
предполага до доказване на противното /чл.284, ал.5 от ЗИНЗС/ и пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконния акт, незаконосъобразното
действие и/или бездействие и настъпилата вреда. Съдът счита, че с оглед
събрания доказателствен материал по делото, искът с правно основание чл.284,
ал.1 от ЗИНЗС се явява недоказан по основание. Съгласно практиката на Съда по
правата на човека, чл.3 от ЕКПЧ налага на държавата да се увери, че лишеният от
свобода изтърпява наказанието си при условия, съответстващи на зачитането на
човешкото достойнство, че начинът на изпълнение на мярката не излага лицето на
отчаяние или изпитание, надхвърлящи по интензивност неизбежното ниво на
страдание при престой в затвора и че по отношение на практическите изисквания
на лишаването от свобода, здравословното и душевно състояние на лишения от
свобода, са гарантирани чрез спазването на законовите изисквания. Съдът е
приел, че изключването на лице от затворническия колектив само по себе си не
представлява форма на нечовешко отношение, като уточнява предназначението на
по-строгия режим спрямо лица, които се предполага, че са опасни - да
предотвратят опити за бягство, нападение или безпорядък сред затворническия
колектив. В контекста на тази съдебна практика законодателят е приел в
националното законодателство чл.3 от ЗИНЗС, с който забранява жестокото,
нечовешко и унизително отношение към лишените от свобода и поставянето им в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или
„задържането под стража“. В случая и трите предпоставки на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС се явяват доказани. Липсва незаконосъобразно действие на специализираните
органи по изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, а оттук не може да
се твърди за причинени вреди от такова действие. Безспорно е, че с поведението
си – обявяване на гладна стачка и влошаване на здравословното му състояние в
следствие на това, С.С. е настанен в стационара на МЦ на затвора. Това е място,
където се провежда краткотрайно лечение на лишените свобода, поради което се
налага спазването на определени правила, които ограничават общите такива
относно режима за изтърпяване на наказанието – забрана за внасяне на храна,
престой на открито и др., с цел защита
живота и здравето на лицето. Ето защо касационната инстанция приема за правилни
изводите на въззивния съд, че нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС не е доказано,
доколкото касатора не е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ в стационара на МЦ на затвора.
По изложените съображения АС –
Кюстендил, тричленен състав счита, че решението на първоинстанционния съд е
правилно и законосъобразно, поради отсъствие на касационните основания по
чл.209 от АПК и ще го остави в сила.
Разноски не се присъждат на
ответника, тъй като нормата на чл.286, ал.2 от ЗИНЗС не предвижда тази
възможност.
Воден от горното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №169/21.07.2020г. на Кюстендилския
административен съд, постановено по адм.д. №75/2020г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: