№ 495
гр. Варна, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20243100500437 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба, подадена от Х. Б.
И. от гр.Варна срещу решение №3604/09.11.23г. по гр.д.№2822/23г. на ВРС, с което са
отхвърлени предявените от Х. Б. И. срещу ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********,
кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 103, ал. 1, вр.
чл. 97, ал. 1 и чл. 100, ал. 3 ЗТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2585лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили поради неосъществено
пътуване по Договор за продажба на туристически пакет №3563 от 10.02.2020 г., изразяващи
се в платена сума по туристическия пакет в размер на 2000лв. на туроператора „Дрийм
Холидейс БГ“ ЕООД и сторени съдебни разноски по гр.д. №16955/2021г. по описа на
Районен съд – Варна в размер на 585 лв., невъзстановени вследствие на
неплатежоспособност на туроператора, отговорността на който е обезпечена с договор за
застраховка „Отговорност на туроператора“ с полица №***** от 13.01.2020г., сключен с
ЗАД Алианц България АД, за което е образувана преписка по щета №**** от 30.09.2022 г.,
ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 08.03.2023г. до окончателното плащане на задължението и сумата от 114,89
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
30.09.2022г. до 08.03.2023г.
В жалбата въззивникът е навел оплаквания за неправилност и необоснованост
на решението и постановяването му в противоречие на закона и задължителната практика на
ВКС. Излага, че правилно ВРС е възприел фактическата обстановка и е възложил
1
доказ.тежест, но е формирал неправилни правни изводи. Макар и да е достигнал до
положителен извод за наличието на събитие, което е настъпило в срока на застр.договор и
представляващо покрит застр.риск, по отношение на който ответникът носел риска, както и
че за ищцата се е породило правото да иска възстановяване на предплатеното по
неосъщественото пътуване, като преценка на потребителя било от кого да потърси
репариране на вредите, неправилно ВРС е приел, че след като ищцата е избрала да предяви
претенцията си срещу туроператора, то тя е поела риска от невъзможността да изпълни
ефективно съдебното решение. Неправилен бил изводът, че с постановеното осъдително
решение срещу туроператора претенцията на ищцата следвало да се приеме за
удовлетворена и искът срещу застрахователят се явявал неоснователен. Излага, че тъй като
туроператорът не е осъществил плащане по съдебното решение и не разполагал с
имущество, върху което да се насочи изпълнение, като масата на несъстоятелността била
празна, искът бил предявен срещу застрахователя, които доводи не били оспорени.
Неправилен бил изводът на ВРС, че с предявеният иск се иска реализиране на едно и също
право два пъти, като счита за относими мотивите на ТР №2/12г. на ВКС, в съответствие с
което били и разпоредбите на чл.100 и чл.101 ЗТ. Моли да бъде отменено решението, като
бъдат уважени исковете. В с.з., чрез процесуалния си представител, е депозирал становище,
с което поддържа жалбата си и моли да бъде отменено решението, като бъдат уважени
исковете.
В срока за отговор на депозираната въззивна жалба от възз.страна ЗАД
АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, е постъпил отговор, с който счита жалбата за
неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. В с.з., чрез процесуалния
си представител, поддържа жалбата си и моли да бъде потвърдено решението.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от Х. Б. И. срещу ЗАД
АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ АД кумулативно съединени искове с правно основание чл.103, ал. 1
във вр. чл.97, ал.1 ЗТ и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от
2585лв, представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди,
настъпили поради неосъществено пътуване по Договор за продажба на туристически пакет
№3563 от 10.02.2020г., сключен между Х. Б. И. и туроператора Дрийм Холидейс БГ ЕООД,
както и сумата от 114,89лв, представляваща обезщетение за забава за периода от
30.09.2022г. до 08.03.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 08.03.2023г. до окончателното плащане на
задължението.
В исковата молба твърди, че на 10.02.2020г. между ищцата и Дрийм
Холидейс БГ ЕООД бил сключил договор за продажба на туристически пакет №3563, с
приложени към него ОУ, за екскурзия до Израел с полет от Варна до Израел, с начална дата
17.04.2020 г. и крайна дата 20.04.2020 г. Излага, че пакетната цена била за трима души –
ищцата и двете й деца, като в изпълнение на договора била заплатена на 10.02.20г. сумата
от 1500лв, а на 14.02.20г. била доплатена сумата от 500лв. Твърди, че екскурзията била
2
отменена от туроператора, като въпреки отправено искане за връщане на платената сума тя
не била възстановена. Сочи, че с влязло в сила решение №2904/28.09.2022г., постановено по
гр.д. №16956/2021г. по описа на ВРС туроператорът бил осъден да заплати на ищцата
сумата от 2000лв., представляваща част от цената по договорен, но нереализиран
туристически пакет по договор за продажба на туристически пакет №3563/ 10.02.2020г. и
сумата от 585лв., представляваща направените по делото съдебни разноски, като бил
издаден и изпълнителен лист от 01.02.2023г. Излага, че по образуваното изп.дело се
установило, че длъжникът няма имущество, върху което да бъде насочено изпълнение за
удовлетворяване на вземанията на ищцата. Сочи, че на 19.08.2022г. била уведомена от
туроператора, че последният прекратява турагентската и туроператорската си дейност,
ведно с уведомление да предявят щета към застрахователните компании за възстановявне на
заплатените суми с петгодишна давност по застраховка „Професионална отговорност на
туроператора“. Сочи, че туроператорът имал сключена застраховка „Отговорност на
туроператора“ по чл. 97 ЗТ със застр. полица № ***** от 15.01.2020 г. с ответното
дружество, като на 30.09.22г. ищцата подала заявление за обезщетение, по което била
образувана щета № 1316020383000028, но плащане не било извършено. Излага твърдения,
че спрямо туроператора е образувано производство по несъстоятелност, като с решение от
10.03.23г. била обявена неплатежоспособността на туроператора, считано от 25.05.21г.
Счита, че невъзстановяването на сумата по неосъществената услуга вследствие на
неплатежоспособността на туроператора съставлява застр.събитие, ангажиращо
отговорността на застрахователя. Навежда довода, че съгл. чл.101, ал.2 ЗТ последният
отговаря и за възстановяване на разходите по воденото дело.
В отговор на исковата молба ответникът ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ АД
поддържа становище за неоснователност на исковете. Не оспорва наличието на валиден
застр.договор, сключен между туроператора и ответника, както и наличието на сключен
договор за продажба на туристически пакет №3563/10.02.20г. Не оспорва и факта на отмЯ.
на екскурзията поради въведено извънредно положение в страната и заповед на МТ.
Оспорва факта на заплащане на сумата от 2000лв в полза на туроператора, както и
наличието на застр.събитие, настъпило в срока на договора и съставляващо покрит риск.
Позовавайки се на разпоредбата на чл.25 от ЗМДВИП счита, че туроператорът е изпаднал в
забава спрямо ищцата към 13.05.21г., което било извън срока на застр.договор, който
действал от 15.01.20г. до 14.01.21г. Счита, че не е налице покрит риск, настъпил в срока на
застр.договор, поради това, че туроператорът не е станал неплатежоспособен или
несъстоятелен в рамките на застр.период, и както решението за ОПН ,така и началната дата
на неплатежоспособност били извън срока на покритие на договора. Позовавайки се на чл.2
от Раздел II на Общите условия към застрахователния договор, навежда доводът, че
претенцията пред ответника е предявена на 02.08.22г., което било извън срока на договора.
Счита, че тъй като договорът за продажба на туристически пакет е прекратен поради
причини, които не могат да се вменят във вина на страните по него, не е налице покрит
застрахователен риск. Оспорва легитимация на ищцата да получи в пълен размер исковата
сума, предвид липсата на предявен иск от другите пътуващи лица по договора. Оспорва
3
претенцията за присъдените съдебни разноски предвид липсата на покрит застр.риск, както
и поради възникването й извън срока на застр.договор. Оспорва и претенцията за лихва,
като сочи, че посочената начална дата предхождала датата на отказа на застрахователя.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка
настоящият състав намира предявените искове с правно основание чл.103, ал. 1 във вр.
чл.97, ал.1 ЗТ и чл.86, ал.1 ЗЗД за процесуално допустими, поради което и дължи
произнасяне по същество на спора.
По делото няма спор, че между ищцата и Дрийм Холидейс БГ ЕООД е бил
сключен договор за продажба на туристически пакет № 3563/10.02.2020г., с предмет-
екскурзия до Израел с полет от Варна, с начална дата 17.04.2020г. и крайна дата 20.04.20г.,
както и относно факта, че екскурзията е отменена от туроператора поради въведеното
извънредно положение в страната.
Видно от представените фактури №**********/10.02.20г. и
№**********/14.02.20г. безспорно се установява, че ищцата е заплатила в полза на
туроператора сумата от общо 2000лв като депозит по сключения договор.
Не се спори още, че между Дрийм Холидейс БГ ЕООД и ЗАД Алианц
България АД е сключена застраховка „Отговорност на туроператора“, със срок на действие
от 15.01.20г. до 14.01.21г.
Безспорно по делото се установява, че с влязло в сила решение
№2904/28.09.2022г. по гр.д.№16956/2021г. на ВРС Дрийм Холидейс БГ ЕООД е осъден да
заплати на ищцата сумата от 2000лв., представляваща заплатена цена по по нереализиран
туристически пакет съгласно договор №3563/10.02.2020г., ведно със законната лихва от
предявяване на иска, като са присъдени и съдебни разноски в размер на 585лв.
От извършената справка в ТР се установява, че с решение № 334/10.03.2023г.
по т.д.№1719/2022г. по описа на СГС, е открито производство по несъстоятелност на Дрийм
Холидейс БГ ЕООД, като е определена за начална дата на неплатежоспособността
25.05.2021г., а вземането на ищцата е предявено и вписано в списъка на приетите вземания в
срока по чл.688, ал.1 ТЗ.
Няма спор още, че ищцата е отправила на 30.09.22г. до застрахователя
претенция за заплащане на застр.обезщетение по платен, но нереализиран турист.продукт,
по която застрахователят не се е произнесъл с краен акт.
За да отхвърли така предявените искове ВРС, позовавайки се на нормата на
чл.100 ЗТ, е формирал извода, че с постановеното осъдително решение срещу туроператора
претенцията на ищцата следвало да се приеме за удовлетворена, което обосновавало
неоснователност на иска спрямо застрахователя. Тези изводи на съда не се споделят от
настоящата инстанция. Разпоредбата на чл.97, ал.1 ЗТ предвижда изискването за ежегодно
сключване на договор за задължителна застраховка "Отговорност на туроператора" със
застраховател по смисъла на КЗ от туроператор, установен в РБ. Видно от ОУ към
4
процесната застр.полица предмет на застраховката е отговорността на туроператора за
вреди, причинени на потребители на организирани групови и индивидуални пътувания с
обща цена, вследствие неразплащане от страна на туроператора с негови контрагенти и/или
доставчици, включително при негова неплатежоспособност и несъстоятелност.
Съобразявайки задължителният характер на тази застраховка, както и нейният обект може
да се изведе извода, че тази застраховка е вид застраховка "Гражданска отговорност".
Съгласно мотивите на ТР №2/06.06.2012г. по тълк.д.№1/2010г. на ОСТК на ВКС,
независимо, че деликтното право и прякото право принадлежат на едно лице и възникват
едновременно с общи елементи във фактическия състав, който ги поражда, от различните им
основания следва, че при отсъствието на изрична законова разпоредба, уреждаща
поредността или връзката помежду им в съотношение на кумулативност, евентуалност или
солидарност, те съществуват успоредно, като конкуриращи се, а не взаимно изключващи се
и се погасяват в един и същи момент. Прието е още, че с упражняване на деликтното право
от увредения не се погасява прякото му право срещу застрахователя и обратното, като
изборът на предпочетен ответник е въпрос на едновластна преценка на техния носител,
характерна за всички субективни права, независимо от принадлежността им към един или
друг отрасъл на обективното право. С оглед на тези принципни разрешения, дадени с
тълкувателното решение досежно деликтната отговорност като вид гражданска отговорност,
и отчитайки както обезщетителния характер на отговорността на ответника по
задължителната застраховка "Отговорност на туроператора", така и предвиденото в чл.100,
ал.3 ЗТ пряко право на пътуващия да иска репариране на претърпените от него вреди и от
друго задължено, наред с туроператора, лице, настоящият състав намира, че няма пречка
ищцата да предяви прекия си иск срещу застрахователя при уважен иск спрямо
туроператора. Значение има единствено факта на евентуално пълно удовлетворяване на
ищцата чрез извършено от туроператора или от застрахователя плащане на претендираната
сума, тъй като това би довело до погасяване на претенцията й. В случая от ответната страна
не са наведени твърдения, нито са ангажирани доказателства за настъпването на този факт,
поради което и наличието на влязло в сила решение спрямо туроператора само по себе си не
е обстоятелство, което да обуслови неоснователност на настоящата претенция.
Спорен по делото се явява и въпросът налице ли е настъпило застр.събитие,
което да съставлява покрит риск съобразно сключения застр.договор.
Съгласно нормата на чл.103, ал.1 ЗТ застраховката по чл.97, ал.1 обезпечава
възстановяването на всички плащания по договор за туристически пакет, направени от
пътуващите, в случаите, когато съответните услуги не са били изпълнени напълно или
частично в резултат на неразплащане с контрагенти, неплатежоспособност или
несъстоятелност на туроператора. Изхождайки от преназначението на самата уредба на тази
застраховка, а именно да обезпечи задълженията на туроператора и да гарантира на
потребителя бързо и сигурно възстановяване на внесените суми за туристически пакети, то
следва извода, че застрахователната защита покрива както обезщетяването на вредите от
непредоставянето на турист.услуги, така и възстановяването на получените от туроператора
суми по неизпълнени туристически пакети в случаите на невъзможност той да се разплати.
Видно от изложеното неплатежоспособността на туроператора съставлява самостоятелно
покрито застрахователно събитие, различно от несъстоятелността, и в конкретната уредба то
следва да се разбира като невъзможност на длъжника да изпълни задължението си.
След като организираното пътуване не е осъществено не по вина на
потребителя, за туроператора е възникнало задължение да възстанови платените суми по
неосъществения договор за туристически услуги, като безспорно се установява, че това не е
сторено поради неплатежоспособността на туроператора. Налице е покрит риск, съгласно
уговореното в раздел II, т.1, т.1.1 от ОУ към застрахователния договор, съгласно която
5
застраховката „Отговорност на туроператора“ покрива възстановяване на платените суми от
потребителя по договора за организирано пътуване преди започване на пътуването, в случай
че то не се осъществи не по вина на потребителя. В този смисъл съдът намира за установен
факта на настъпило застрахователно събитие. Реализирането на покрит застрахователен
риск е породило за ответника задължение да плати застрахователно обезщетение на
потребителя на туристически услуги. Съответно възражението на ответника за липсата на
настъпил застрахователен риск по сключения между него и туроператора застрахователен
договор се преценява като неоснователно.
Както бе посочено вече процесният договор за туристически пакет е сключен
на 10.02.20г., т.е. в срока на действие на застраховката. Съгласно разпоредбата на чл.103,
ал.5 от ЗТ застраховката по чл. 97, ал. 1 от ЗТ покрива отговорността на туроператора за
причинени вреди на пътуващите по договори за туристически пакети, сключени и заплатени
в периода на нейното действие, включително и при прекратяване на договора за застраховка.
Посочената разпоредба е специална по отношение на нормите на КЗ, регламентиращи
имуществените застраховки, и следва да се тълкува в смисъл, че застрахователят по
застраховката „Отговорност на туроператора” поема риска от настъпване на
застрахователното събитие за всички договори за туристическо пътуване, които са сключени
и заплатени в периода на действие на застраховката, макар и застрахователното събитие
/неизпълнението на договорните задължения на туроператора/ да настъпва след
прекратяване на застраховката. Под „прекратяване на договора за застраховка” се има
предвид не само предсрочното прекратяване /например поради неплащане на вноски от
застрахователната премия/, но и изтичане на срока на застрахователния договор.
Разпоредбата на чл. 103, ал. 5 от ЗТ е предвидена в интерес на потребителя на туристически
услуги и с оглед особеностите на задължителната застраховка „Отговорност на
туроператора” . След като сключването на договора и неговото заплащане от потребителя е
настъпило по време на действие на застрахователния договор, застрахователят по този
договор дължи заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице.
Неоснователно е позоваването на клаузата на раздел II, т.2 от ОУ, доколкото същата
противоречи на чл.97, ал.4 от ЗТ.
След като договорът за туристически пакет е сключен само от ищцата, а
останалите посочени в него лица имат качеството на трето ползващо се лице, и тя е лицето,
заплатило сумата по договора съгласно приложените фактури, то именно ищцата се явява
легитимираният ищец по делото, комуто се дължи връщане на сумата, и спрямо нея е
отговорен застрахователят на туроператора. Безспорно от гореописаните фактури се
установява, че ищцата е заплатила в полза на туроператора сумата от общо 2000лв като
депозит по сключения договор. Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице
предпоставките за ангажиране на гаранционната отговорност на застрахователя за
възстановяване на причинените вреди в резултат на неизпълнение на задълженията на
туроператора поради неговата неплатежоспособност, възлизащи на сумата от 2000лв.
Що се касае до сумата от 585лв, претендирана като обезщетение за вреди,
6
изразяващи се в сторени разноски по воденото дело срещу туроператора, то съдът намира
тази претенция за неоснователна, доколкото тези вреди не съставляват покрит застр.риск
съгласно раздел II, т.1 от ОУ. В този смисъл позоваването на нормата на чл.101, ал.2 ЗТ е
несъстоятелно.
С оглед на горното съдът намира предявеният иск за заплащане на
застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди за основателен и доказан до
размера от 2000лв, до който същият следва да бъде уважен. Решението на ВРС като
неправилно в тази част следва да се отмени.
За горницата над 2000лв до пълния претендиран размер от 2585лв искът се
явява неоснователен. Решението на ВРС като правилно в тази част следва да се потвърди.
Що се касае до претенцията за заплащане на законната лихва върху
присъденото обезщетение, то съдът съобразява разпоредбата на чл.429, ал.3 КЗ, съгласно
която лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2 на чл.429 КЗ, за които той отговаря
пред увреденото лице, се плащат от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" / каквато е и застраховката по чл.97 от ЗТ/ само в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат
само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, точка 2
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-рА.. В случая ищцата е уведомила застрахователя за
настъпилото застр.събитие на 30.09.22г., поради което и съдът счита, че върху присъденото
обезщетение се дължи законна лихва, начиная от 30.09.22г. Изчислена чрез лихвен
калкулатор за исковия период от 30.09.22г. до 08.03.22г. законната лихва върху присъденото
обезщетение възлиза на 94,18лв и в този размер претенцията се явява основателна.
Решението на ВРС като неправилно в тази част следва да се отмени.
За горницата над 94,18лв до пълния претендиран размер от 114,89лв същата
като неоснователна подлежи на отхвърляне. Решението на ВРС като правилно в тази част
следва да се потвърди.
Следва да бъде присъдена и законната лихва върху обезщетението, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 08.03.2023г. до окончателното плащане на
задължението.
В съответствие с този изход на спора в полза на ищцата следва да се присъдят
разноски за първоинстанционното производство, като същите, съразмерно с уважената част
на исковете, възлизат на сумата от 584,38лв. Разноски за първа инстанция се следват и на
отв.страна, като съобразно отхвърлената част от исковете същите възлизат на 150,50лв.
Съответно за въззивното производство в полза на въззивника, съобразно обжалвания с
въззивната жалба интерес и уважената част, се следват разноски в размер на 447,32лв, а на
възз.страна – в размер на 150,50лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №3604/09.11.2023г., постановено по гр.д. №2822/2023г. на
7
ВРС, в частта му, в която са отхвърлени предявените от Х. Б. И., ЕГН **********, срещу
ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 103, ал. 1, вр. чл. 97, ал. 1 и чл. 100, ал. 3 ЗТ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2000лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, настъпили поради неосъществено пътуване по Договор за продажба на
туристически пакет №3563 от 10.02.2020 г., изразяващи се в платена сума по туристическия
пакет в размер на 2000лв. на туроператора „Дрийм Холидейс БГ“ ЕООД, невъзстановена
вследствие на неплатежоспособност на туроператора, отговорността на който е обезпечена с
договор за застраховка „Отговорност на туроператора“ с полица №***** от 13.01.2020г.,
сключен с ЗАД Алианц България АД, за което е образувана преписка по щета №**** от
30.09.2022 г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 08.03.2023г. до окончателното плащане на задължението, и
сумата от 94,18лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 30.09.2022г. до 08.03.2023г., както и в частта му, в която са присъдени разноски
в полза на ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ АД, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София,р-н Лозенец, ул.Сребърна №16, ДА ЗАПЛАТИ на Х. Б. И.,
ЕГН **********, с адрес ****, СУМАТА от 2000лв / две хиляди лева/, представляваща
застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди, настъпили поради
неосъществено пътуване по Договор за продажба на туристически пакет №3563 от
10.02.2020г., сключен между Х. Б. И. и туроператора Дрийм Холидейс БГ ЕООД, както и
СУМАТА от 94,18лв / деветдесет и четири лева и 18ст/, представляваща обезщетение за
забава за периода от 30.09.2022г. до 08.03.2023г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.03.2023г. до
окончателното плащане на задължението, на осн. чл.103, ал. 1 във вр. чл.97, ал.1 ЗТ и чл.86,
ал.1 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение №3604/09.11.2023г., постановено по гр.д.
№2822/2023г. на ВРС, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София,р-н Лозенец, ул.Сребърна №16, ДА ЗАПЛАТИ на Х. Б. И.,
ЕГН **********, с адрес ****, СУМАТА от 1031,70лв, представляваща сторени за
първоинстанционното и въззивното производство разноски, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК.
ОСЪЖДА Х. Б. И., ЕГН **********, с адрес ****, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД
АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София,р-н Лозенец, ул.Сребърна №16, СУМАТА от 301лв, представляваща сторени за
първоинстанционното и въззивното производство разноски, на основание чл.78, ал.3 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгл. чл.280, ал.3 ГПК.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9