Присъда по дело №7/2023 на Районен съд - Велики Преслав

Номер на акта: 5
Дата: 15 март 2023 г. (в сила от 31 март 2023 г.)
Съдия: Дияна Димова Петрова
Дело: 20233610200007
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 януари 2023 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 5
гр. Велики Преслав, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Дияна Д. Петрова
при участието на секретаря Женя С. Проданова
и прокурора Калоян Огн. Вълков
като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Наказателно дело от общ
характер № 20233610200007 по описа за 2023 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата В. С. В. с ЕГН **********, роден в гр.Бургас,
българска гражданка, с постоянен адрес с.***, общ.***, обл.Шумен,
ул.“***“№* и настоящ адрес с.***, обл.***, ул.“***“№*, с начално
образование, неомъжена, неосъждана, ЗА ВИНОВНА в това, че за времето
от 01.05.2019 г. до 11.12.2022 г. в с.Иваново, общ.Върбица, обл.Шумен, след
като е осъдена с решение по гр.д.№310/2016 г. по описа на ВПРС, влязло в
сила на 19.01.2017 г. и решение по гр.д.№173/2019 г. по описа на ВПРС,
влязло в сила на 05.06.2019 г., да издържа своя низходящ В. Р. В. с ЕГН
**********, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от
две месечни вноски – 44 месечни вноски от по 200.00 лв. – 8800.00 лв.,
поради което и на основание чл.183, ал.1 от НК и чл.54 от НК, Я ОСЪЖДА
ОСЕМ МЕСЕЦА “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК, ОТЛАГА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на
наложеното наказание “Лишаване от свобода” за срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в сила.
ЗА ВИНОВНА в това, че за времето от 01.05.2019 г. до 11.12.2022 г. в
с.Иваново, общ.Върбица, обл.Шумен, след като е осъдена с решение по гр.д.
№310/2016 г. по описа на ВПРС, влязло в сила на 19.01.2017 г. и решение по
гр.д.№173/2019 г. по описа на ВПРС, влязло в сила на 05.06.2019 г., да
1
издържа своята низходяща А. Р. В. с ЕГН **********, съзнателно не
изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски – 44
месечни вноски от по 160.00 лв. – 7040.00 лв., поради което и на основание
чл.183, ал.1 от НК и чл.54 от НК, Я ОСЪЖДА ОСЕМ МЕСЕЦА
“ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК, ОТЛАГА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на
наложеното наказание “Лишаване от свобода” за срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК, определя ОБЩО НАКАЗАНИЕ на
подсъдимата В. С. В., за престъпленията по настоящата присъда в размер на
ОСЕМ МЕСЕЦА“ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”.
На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на така
определеното общо наказание “лишаване от свобода” на подс. В. С. В. за срок
от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Присъдата може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от днес
пред Окръжен съд град Шумен.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
2

Съдържание на мотивите


От Районна прокуратура Шумен, Териториално отделение - Велики Преслав е внесен в РС
- гр. Велики Преслав обвинителен акт по ПД №5/2023 г. по описа на ВПРП, ведно с ДП№317/2019
г. по описа на РУ гр.В.Преслав, по който в същия ден е образувано производство пред първа
инстанция срещу: В. С. В. с ЕГН **********, роден в гр.Бургас, българска гражданка, с постоянен
адрес с.***, общ.***, обл.***, ул.“***“№* и настоящ адрес с.***, обл.***, ул.“***“№*, с начално
образование, неомъжена, неосъждана, ЗА ВИНОВНА в това, че за времето от 01.05.2019 г. до
11.12.2022 г. в с.Иваново, общ.Върбица, обл.Шумен, след като е осъдена с решение по гр.д.
№310/2016 г. по описа на ВПРС, влязло в сила на 19.01.2017 г. и решение по гр.д.№173/2019 г. по
описа на ВПРС, влязло в сила на 05.06.2019 г., да издържа своя низходящ В. Р. В. с ЕГН
**********, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски –
44 месечни вноски от по 200.00 лв. – 8800.00 лв.- престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.
В разпоредителното заседание, делото е насрочено за разглеждане по общия ред.
Съдебното заседание по същество е разгледано в отсъствие на подсъдимата, която се представлява
от редовно назначен защитник.
В хода на съдебните прения представителят на Прокуратурата поддържа обвинението,
пледира подсъдимата да бъде призната за виновна и съдът да й наложи наказание „Лишаване от
свобода“ в максималния предвиден в закона размер на една година, поради наличието на
множество отегчаващи отговорността й обстоятелства, изпълнението на което да бъде отложено за
срок то три години на осн.чл. 66, ал. 1 от НК.
Защитникът на подсъдимия намира, че обвинението спрямо подзащитната му е по
несъмнен начин, но счита че предложеното наказание от прокурора е прекомерно и моли съдът да
се произнесе с присъда, с която да наложи същото по вид наказание, но в минимален размер,
изпълнението на което да бъде отложено за срок от три години.
Подсъдимата не се явява в съдебното заседание и не дава обяснения по повдигнатото й
обвинение.
Съдът, като обсъди всички доказателства, събрани по делото – показанията на разпитаните
свидетели и приложения по делото писмен доказателствен материал, намира за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимата В. С. В. с ЕГН ********** била регистрирана с настоящ адрес в с. ***, общ.
***, обл. **, ул. „***" № *, в дома на родителите си, но установено с разследването същата не
пребивава на този адрес. Констатирано по делото, че редовно сменяла местоживеенето си, както в
страната, така и в чужбина (ФРГ).
През 2008 г., свидетелят Р. В. В. от с.***, общ.***, обл.*** отишъл да работи в село ***,
обл. *** и там се запознал с обв. В. С. В. (жител на посоченото населено място). Двамата
установили интимна връзка помежду си, след което заживели във фактическо съжителство. От
съжителството си имали родени две деца син В. Р. В. (род. 08.09.2009 г.) и дъщеря А. Р. В. (род.
12.05.2012 г.). След раждането на първото дете, свидетелят В. и подс. В. се преместили да живеят
в село ***, общ.***, обл. *** на административен адрес ул. „***" № *. Тогава се родило и второто
им дете А. В.. След това отношенията между двамата съжители се влошили. През месец април
2016 г., подсъдимата напуснала домакинството им и отпътувала за чужбина. С грижите за децата
останал ангажиран св. Р. В. - техен баща.
С Решение № 332/2016 г. на Районен съд - В.Преслав по гр.д. №1 310/2016 г., обвиняемата
била осъдена да заплаща месечна издръжка за децата си в размер на 105,00 лева за всяко дете. Тъй
като подсъдимата не заплащала присъдената издръжка за малолетните си деца, свидетелят В.
депозирал жалба в РП - Шумен за извършено престъпление по смисъла на чл. 183, ал. 1 от НК.
Образувано било досъдебно наказателно производство, като до приключването му подс. В. В.
изплатила дължимите от нея суми за издръжка наведнъж до месец април включително. Поради
което и на чл. 183, ал. 3 от НК наказателното производство срещу нея било прекратено.
Междувременно, по инициатива на св. Р. В. било образувано второ гражданско дело (гр.д.№
173/2019г. на ВПРС), по което било постановено Решение № 123/2019 г. (влязло в з.с. на
05.06.2019 г.) за увеличаване размера на издръжката за всяко от децата В. В. и А. В.. За малолетния
размерът на издръжката бил увеличен на 200,00 лева, а за сестра му - на 160,00 лева месечно. Във
1
връзка с необходимостта за събиране на присъдените суми било образувано изп.д.№ 70/2019 г. на
СИС при ВПРС. В хода на разследването било установено, че по това дело няма постъпили суми
за погасяване на задължението по изпълнителното производство, съотв. по сметката на PC
В.Преслав.
След погасяване на първоначалните си задължения за издръжка до месец април 2019 г.,
подсъдимата В. преустановила плащанията и от 01.05.2019 г. до 11.12.2022г. (датата на последното
й привличане в качеството на обвиняема), не е изплатила нито една парична вноска по
задължението си за издръжка на двете си деца. Не контактувала с децата си и не им пращала пари
или подаръци. Поддържала спорадични телефонни контакти с бившия си съжител – бащата - Р. В.
по телефона, като в случаите, когато не криела номера от който се обажда, за последния било
видно, че тя телефонира от Германия, след това от Швейцария, от Кралство Нидерландия и отново
от Федерална република Германия (в разстояние на продължителни периоди от време).
Бащата св.Р. В. не получавал нужната подкрепа в грижата за децата си от майката- бившата
си съжителка, бил принуден да се обърне към Община - Върбица за съдействие. Така, считано от
месец октомври 2019 г., същият бил подпомаган от Общината в грижата за децата си, получавайки
месечни парични суми в размер на 80,00 лева за всеки от малолетните (по реда на Наредба за
определяне на реда аз изплащане от държавата на присъдена издръжка). В хода на досъдебното
производство не били установени сключени трудови правоотношения на подсъдимата В. В. с
работодатели в Република България. Предвид обстоятелството, че установено с разследването
същата пребивавала основно във Федерална република Германия, били предприети усилия за
установяване на адреса й на местоживеене в тази държава, съответно събиране на доказателства за
получавани доходи там. В резултат не само не били установени получавани доходи от посочената,
но не били и установени трайни адреси на местопребиваване. В случаите, когато В. била засичана
от немските органи, същата заявявала адреси на местоживеене, на които впоследствие след
излъчваните от страна на РП - Шумен европейски заповеди за разследване не била установявана и
не била позната като наемател на съответните адреси. На посочените от нея адреси: „Берлинер
Щрасе" № 50, 16321 (Бернау бай Берлин), „Леополдщрасе" № 23, 44147 Дортмунд (заявен при
засичане на обвиняемата на летище Дортмунд), „Орас", Дортмунд ФРГ (в случая обвиняемата
била засечена при влизане в Република Румъния, управлявайки лек автомобил с № DW8EJ73),
след изискано по надлежния ред от немските власти призоваване на лицето за явяване в Република
България и ангажирането му за участие в наказателния процес, е връщан отговор, че В. не живее
на тях и не е позната като наемател там.
С оглед така установеното в хода на разследването, може да бъде направен обоснования
извод, че подсъдимата В. В. разполага с доходи, позволяващи й да организира редовни пътувания
на териториите на държави от Западна Европа, България, Румъния и Унгария, както с автомобил,
така и със самолет. В снетите обяснения от подсъдимата в качеството й на обвиняема, същата не
отрича съществуващото си задължение да издържа своите малолетни низходящи В. В. и А. В.. Не
сочи наличие на заболявания, които да й пречат да изпълнява тези задължения. В защитната си
версия пред разследващия орган, на 11.12.2022г. изтъкнала липсата на парични средства, които да
й позволяват да издържа децата си, без да обосновава защо не работи за конкретен работодател и
без да уточнява по какъв начин реализира доходи за своята собствена издръжка и честите си
пътувания в чужбина и в България.
От анализа на целокупния доказателствен материал по делото може да се заключи, че
подсъдимата е в млада работоспособна възраст и няма налични заболявания, които да препятстват
влизането й в трудови правоотношения с работодатели в страната или чужбина, съответно
реализирането на доходи, с които да погасява задълженията си за издръжка. С делото е установено,
че същата умишлено укрива адресите си на местоживеене във ФРГ с цел препятстване
възможността на органите на досъдебно производство да установят наличието на доходи,
получавани от лицето без наличие на редовно установено правоотношение. Съгласно установената
за страната съдебна практика, след като задълженото лице не се ползва от законно предоставените
му възможности да търси работа или пък да иска намаляване размера на присъденото в негова
тежест задължение за издръжка, то следва да отговаря на общо основание за извършено
престъпление по смисъла на чл. 183, ал. 1 от НК. Задължението на родителя за издръжка на
2
низходящ е безусловно и алиментно по своя характер. То е основно родителско задължение. Има
пряко отношение към конституционно установените принципи за осигуряване на особени грижи за
децата. Не са установени алиментни задължения към други лица.
С разследването е документиран инкриминиран период от време, през който не е била
заплащана нито една парична вноска за издръжка на всеки един от малолетните низходящи на
подсъдимата В.. Това е периодът от 01.05.2019г. до 11.12.2022г. В този период същата въз основа
на съдебни решения с № 332/2016 г., влязло в з.с. на 19.01.2017 г. (гр.д.№310/2016 г.) и с №
123/2019 г., влязло в з.с. на 05.06.2019 г. (гр.д.№ 173/2019 г.), е следвало да плаща, но не е плащала
дължимата издръжка за сина си В. Р. В. в размер на 44 /четиридесет и четири / месечни вноски от
по 200,0 /двеста/ лева всяка или общо за периода сума в размер 8 800,00 лева (осем хиляди и
осемстотин лева), и за дъщеря си А. Р. В. (пак въз основа на двете посочени съдебни решения на
PC -В.Преслав) - 44 (четиридесет и четири) месечни вноски от по 160,00 (сто и шестдесет) лева -
общо за низходящата 7 040,00 лева (седем хиляди и четиридесет лева).
Не са събрани доказателства за получаването от подсъдимата доходи в процесния период
от време, но в конкретиката по случая, настоящата инстанция приема че подсъдимата макар и да
не е получава редовно трудови доходи, поради временна нетрудостпособност за кратки периоди от
време, е вбила работоспособна възраст и от представените писмени доказателства няма данни да
страда от здравословни проблеми, които да възпрепятстват възможността й да упражнява
общественополезен труд, поради което не са били налице обективни причини, пречещи му
своевременно да заплати дължимата издръжка.
В подкрепа на приетата за установена фактическа обстановка са свидетелските показания
на Р. В. В., подкрепени от писмените доказателства, включително и социалния доклад, изготвен от
ДСП-В.Преслав. С тях се установяват отделни елементи от състава на престъплението – времето
на неговото осъществяване, мястото, предмета на посегателство и авторството му. Същите
допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото чрез съдържащите се в тях
непротиворечиви и взаимнодопълващи се данни за събитията по време и следващи извършването
на деянията. Посочените показания са логични, последователни, непротиворечиви, кореспондират
както помежду си, така и с останалия оценен като достоверен доказателствен материал, и взаимно
се допълват.
За изясняване на обстоятелствата относно личността на подсъдимата, имащи значение за
отговорността й, допринася справка за съдимост.
Като обсъди всяко от установените и изброени по-горе обстоятелства, прецени ги в
тяхната съвкупност и взаимовръзка и във връзка с подлежащите на доказване по делото
извършване на престъплението и участието на подсъдимата в него, съдът счита, че същите в
своето единство са безпротиворечиви и водят до единствено възможния и непораждащ никакви
съмнения извод, че подсъдимата за времето от 01.05.2019 г. до 11.12.2022 г. в с.Иваново,
общ.Върбица, обл.Шумен, след като е осъдена с решение по гр.д.№310/2016 г. по описа на ВПРС,
влязло в сила на 19.01.2017 г. и решение по гр.д.№173/2019 г. по описа на ВПРС, влязло в сила на
05.06.2019 г., да издържа своя низходящ В. Р. В. с ЕГН **********, съзнателно не изпълнила
задължението си в размер на повече от две месечни вноски – 44 месечни вноски от по 200.00 лв. –
8800.00 лв.
За да е съставомерно едно деяние по чл. 183, ал. 1 НК е необходимо от обективна страна
издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима по силата на влязло в сила
решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна
страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото алиментните задължения
лице. Престъплението по чл. 183 НК е продължено престъпление, което се осъществява с едно
деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време.
Началото на престъплението по чл. 183 НК е след изтичане на срока, от който нататък осъденият
да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става неизправен длъжник най-
малко за две месечни вноски. Същото престъпление се явява довършено в момента, в който по-
нататък деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде погасено, при хипотезите
посочени в Семейния кодекс.
3
Продълженото престъпление е осъществено чрез бездействие от страна на подсъдимата.
Престъплението е резултатно, като престъпния резултат е отрицателен по своето съдържание – не
плащане в размер на две месечни вноски; престъпния резултата настъпва по местоживеене на
кредитора, тъй като паричното задължение е носимо.
С деятелността В. С. В. е осъществила състава на две престъпления по чл. 183, ал. 1 от НК
за всяко едно от двете си деца, пренебрегвайки задълженията си на родител и пренебрегвайки
установените по съдебен ред свои задължения към тях за плащане на дължима месечна издръжка
за подпомагане на децата в тяхното отглеждане и развитие. Подсъдимата е пълнолетна и
работоспособна, а задължението е парично такова, поради което липсата на средства не
освобождава кредитора от плащане, позовавайки се и на чл. 143, ал. 2 от СК, съгласно който
родителите дължат издръжка на непълнолетните си деца независимо дали са работоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си. В конкретния случай съдът съобрази и
задължителната практика, обективирана в ППВС № 5 от 1970 г., съгласно което Постановление
задължението за изплащане на издръжка не се погасява завинаги при наличие на обективна
невъзможност за неговото изпълнение от страна на длъжника, а временно съответно докато е
налице подобна обективна невъзможност. Такава обективна невъзможност според
Постановлението е например ефективното лишаване от свобода, през който период от време
длъжникът е обективно възпрепятстван да получава доходи, респективно навременно да изпълнява
задължението си. Каквито обстоятелства по делото не бяха установени.
Престъплението по чл. 183 НК, което засяга обществените отношения в семейството, в
инкриминираната в обвинителния акт форма на изпълнителното деяние, се осъществява чрез
бездействие – неизпълнение на влязло в сила съдебно решение за плащане на издръжка, в размер
на две или повече месечни вноски и такива факти по делото са установени – подсъдимата не е
изпълнила задължението си за плащане на издръжка на малолетните си деца в размер на повече от
две вноски, а именно не е платила 44 месечни вноски.
За ангажиране на наказателната отговорност на извършителя на посоченото продължено
престъпление е необходимо да се установи, че неизпълнението на алиментното задължение е
съзнателно. Последното индицира на субективната страна на инкриминираното посегателство,
като за доказването му е необходимо да се установи обективна възможност за изпълнение на
задълженията и липса на пречки от непреодолимо естество, препятстващи заплащането на
месечната издръжка. В тази връзка по делото липсват данни през инкриминирания период
подсъдимата да е била препятстван по обективни причини - поради неработоспособност или др. –
да работи, респ. да получава доходи, с които да обезпечи изпълнението на алиментните
задължения, за които е осъден, поради което е била налице обективна възможност той да
изпълнява алиментния си дълг.
Престъплението е извършено в с. Иваново, обл. Шумен с оглед настоящия адрес на
малолетните пострадали В. В. и А. В. - низходящи на обвиняемото лице, живущи на адрес ул.
„***" № 1 заедно със законния си представител - баща св. Р. В., т.к. задължението за плащане на
издръжка е парично, т.е. носимо и следва да бъде изпълнено по местоживенето на кредитора /арг.
от чл.68, б.“а“ от ЗЗД/.
От субективна страна, подсъдимата е извършила деянията с пряк умисъл, знаела е че като
не изпълнява своето задължение по изплащане на издръжките, нарушава влезлите в сила съдебни
решения, съзнавала е общественоопасния характер на деянието, разбирала е това и е желаела
настъпването на общественоопасните последици. Още повече, че същата веднъж е платила
задълженията за издръжка, след образуване на друго досъдебно производство наведнъж, което е
било прекратено на осн.чл.183, ал.3 от НК.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че подсъдимата следва да носи наказателна
отговорност по цитирания по-горе законов текст.
Причините за консумирането на престъплението се коренят в липсата на самосъзнание.
При определяне размера на наказанието, съдът прецени обществената опасност на деянието
и личната опасност на подсъдимата, оцени отегчаващите и смекчаващи отговорността
обстоятелства, съобразно изискванията на закона.
4
Подсъдимата В. С. В. с ЕГН **********, роден в гр.Бургас, българска гражданка, с
постоянен адрес с.***, общ.***, обл.Шумен, ул.“***“№* и настоящ адрес с.***, обл.**, ул.“***,
№*, с начално образование, неомъжена, неосъждана.
При индивидуализацията на наказанието и неговото определяне по вид и размер, съдът
отчете като смекчаващи вината и отговорността обстоятелства чисто съдебно минало на
подсъдимата. Като отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът прецени продължителността на
неплащане на издръжка и по отношение на две деца и размера на натрупаните задължения, за
които има образувано и изпълнително производство, прикриване на доходите с цел неплащане.
Предвид изложеното, настоящият състав прецени, че по отношение на подсъдимата не са
налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, нито изключителни такива. Ето защо,
настоящият състав, определи наказанието за всяко от престъпленията по чл.183, ал.1 от НК на
основание чл.54, ал.1 от НК по вид „лишаване от свобода” малко над средния предвиден в закона
размер, а именно осем месеца. В случая не следва да се налага наказание „пробация“, не само
поради неизвестното местопребиваване на подсъдимата, но и предвид начина на извършване и
тежестта на престъпленията.
На осн.чл.66, ал.1 от НК, съдът постанови и отлагане на изпълнението на наложените
наказания „лишаване от свобода“ за срок от три години.
На осн.чл.23, ал.1 от НК, съдът определи общо наказание на подсъдимата за
престъпленията по настоящата присъда в размер на най-тежкото – осем месеца „лишаване от
свобода“.
Съдът, като взе предвид, че в случая са налице предпоставките за приложението на чл. 66,
ал. 1 от НК и за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдената не е
наложително да изтърпи наказанието, отложи изпълнението на наложеното общо наказание
“Лишаване от свобода” за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Определеният размер на наказанието, съдът намира за справедлив и съответстващ на
тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да
повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на
осъдената. Съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху
нея и ще й се отнеме възможността да върши други престъпления, а освен това ще въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
5
Съобщи за изтекли лични данни