Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 09.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV - Д въззивен състав в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Цветомира
Кордоловска
мл.с-я Боряна Петрова
при секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от
мл. съдия Петрова в.гр.д. № 9632 по описа на СГС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
С решение № 397077 от 30.04.2018г.,
постановено по гр.д.№ 49057 по
описа за 2016г. на СРС, 66-ти състав, е била осъдена С.О.на основание чл.213,
ал.1 от КЗ (отм.)във вр. чл.49 и чл.45 от ЗЗД да заплати на „З.Л.И.“ АД сумата
от 3 184,62 лева, явяваща се регресно вземане по заплатено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за вреди на л.а. БМВ 740 рег.№ *******за
ПТП, настъпило на 27.04.2014г. в
гр.София, заедно с разноски за определянето му в размер на 20 лева, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 29.08.2016г. до погасяване на задължението; на основание чл.86, ал.1
от ЗЗД сумата в размер на 620, 02 лева – мораторна лихва за периода от
26.09.2014г. до 29.08.2016г., както и разноски, сторени в производството пред
СРС, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК в размер на 507,38 лева.
Недоволен от така постановеното решение, ответникът С.О. го обжалва в срок с въззивна жалба.
Поддържа, че същото е неправилно, тъй като първодинстанционният съд не е взел
под внимание, че застрахователното обезщетение е изплатено без годно правно
основание, т.к. водачът на увредения автомобил, като е нарушил правилото на
чл.20, ал.2 от ЗДвП, а именно да съобрази при движение скоростта си с
атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното
средство, сам е допринесъл за настъпване на процесното ПТП, защото не е положил
дължимата за това грижа и не е избегнал и преодолял препятствието.
Застрахователят, като е изплатил процесното застрахователно обезщетение,
въпреки виновното поведение на застрахования, е платил без основание и затова
не може да бъде държан отговорен ответникът. Искането към съда е атакуваното
пред въззивния съд решение да бъде отменено изцяло, а предявеният иск -
отхвърлен.
Въззиваемата страна, З. „Л.И.“АД, в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е
депозирала отговор, с който е взела становище по неоснователност на въззивната
жалба. Излага доводи за правилност и обоснованост на атакуваното
първоинстанционно решение. Твърди, че правилно СРС е приел за установен
механизмът на настъпило ПТП, размерът на вредите и причинноследствената връзка
между тяхното настъпване и ПТП – то, както и неизпълнение от страна на
ответника да поддържа пътната мрежа, като не е обезопасил или сигнализирал
дуката на платното за движение.
Въззивната жалба е
подадена в съответния срок, от легитимирана страна, срещу съдебен акт, който
подлежи на обжалване и като процесуално допустима, следва да се разгледа по
същество.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира решението за валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални
норми, за правилното прилагане на които въззивният съд също следи
служебно. По отношение
правилността му, по наведените от въззивника – ответник доводи за неправилност,
настоящият състав приема от фактическа и правна страна следното:
На 27.04.2014г. К.Б., управлявайки лек автомобил БМВ, модел 740, с ДК № *****, движейки
се по ул. „Александър Екзарх“в посока от бул. „Ботевградско шосе“ към ул.
„Тодорини кули“ и срещу блок **, попада в несигнализирана и необезопасена дупка
на пътното платно. При описания механизъм настъпват увреди в автомобила,
изразяващи се в повреда на предна лява гума, предна лява джанта, ляв фар –
паднала лупа, не свети.
Механизмът на настъпилото ПТП и последвалите от него увреди по процесния
автомобил се установяват от приетата и неоспорена по делото Съдебно –
автотехническа експертиза, която категорично се подкрепя от свидетелските
показания на разпитаните в открито съдебно заседание пред първа инстанция
свидетели – св. Б.. Видно от приложената по делото застрахователна полица
„Каско“, към момента на ПТП л.а. БМВ, 740, с ДК № ***** е имал сключена валидна
имуществена застраховка, предвид което при ищеца била заведена щета №
000-1261-14-251536 за обезщетяване на имуществените вреди. Одобрено за
изплащане по имуществената застраховка „Каско“ било обезщетение в размер на 3 164,62лева,
съгласно методика, прилагана от застрахователя. Ремонтът, на посочената стойност,
е извършен в оторизиран сервиз – Дару Кар АД. На 22.07.2014г. сумата е била
платена по сметка на сервиза Дару Кар АД.
Видно от регресна покана с изх.№ 2604/26.09.2014г. ищецът е поканил С.О.да
възстанови сумата от 3 164,62лева лева за отремонтиране на БМВ, модел 740,
която сума ответникът не е заплатил.
Съдът намира, че е сезиран с искове с правно основание 213, ал.1 от КЗ (отм.)във
вр. чл.49 и чл.45 от ЗЗД и иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД. За да е
основателен предявеният иск по чл.213, ал.1 от КЗ (отм.)във вр. чл.49 и чл.45
от ЗЗД, следва да са налице валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Каско“, покриваща съответния застрахователен риск; настъпване на
застрахователно събитие; изплащане на застрахователно обезщетение в полза на
застрахования; отговорност на ответника по предвидения ред на чл.49 от ЗЗД.
При обсъдената доказателствена съвкупност настоящият
въззивен състав намира предявената
ищцова претенция за основателна. Ето защо, той възприема извода на първоинстанционния
съд, че ответникът дължи на ищеца претендираната сума за заплатено обезщетение
по повод настъпило застрахователно събитие, за
правилен, поради което напълно споделя и изложените от него мотиви за това.
За пълнота на настоящото изложение, по направените от страна
на въззивника оплаквания, въззвният съд намира за нужно да отбележи следното:
Неоснователно е твърдението, че плащането от ищеца в полза
на собственика на автомобила е извършено без основание по непокрит
застрахователен риск. Съгласно пар.6, т.30 от ДР на ЗДвП – ПТП е всяко събитие,
възникнало в процеса на движение на ППС и предизвикало нараняване или смърт на
хора, повреда на ППС, път, пътно съоражение, товар или други материални
щети. Съгласно клауза 1, пар.1, т1.3. от
Допълнителни покрити рискове от Общите
условия, неразделна част от сключения застрахователен договор, именно това е и
покритият застрахователен риск, за
застрахования лек автомобил – ПТП по време на движение и /или в паркирано
положение.
Установено
е по делото, че пътнотранспортното
произшествие е станало на път в рамките на населено място – гр.София. Съгласно
чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП, службите за контрол, определени от кметовете
на общините, контролират в населените места изправността на състоянието на
пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка, като администрацията
сигнализира незабавно за препятствията и ги отстранява във възможно най-кратък
срок. Следователно, по силата на ЗДвП на С.О.е вменено задължение да стопанисва
и поддържа улиците в София, което включва и недопускането, съответно
отстраняването на дупки по тях. С.та изпълнява тези дейности чрез служителите
си или други лица, на които е възложила изпълнението на посочените задължения,
като носи обективна гаранционно - обезпечителна отговорност при
действията/бездействията на лицата, натоварени с извършването на възложената
работа по поддръжката на улиците на територията на съответното населено място.
Според даденото в т.3 от ППВС № 4/30.10.1975 г. разрешение, собственикът на
вещта, отговаря по чл. 45 ЗЗД, съответно по чл. 49 ЗЗД, при възможност за
обезопасяване на вещта, ако това не е направено, като отговорността по чл. 50 ЗЗД е в случаите на невъзможност да се обезопаси вещта, в която хипотеза
вредите са причинени от присъщите на вещта свойства. В настоящия случай,
ответната С. е и собственик на улицата, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС вр.
§ 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, като с нормата на чл.31 ЗП й е възложено
задължението за изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища. С
оглед на това, че наличието на дупка на пътното платно, явяваща се причина за
ПТП, е резултат от бездействието на длъжностните лица, на които СО е възложила
изпълнението на очертаните по-горе задължения, която освен това е и собственик
на улицата, при наличие на обективна възможност за обезопасяването й, С.та
отговаря спрямо увреденото лице на основание чл. 49 ЗЗД.
Възражението
на ответника за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
водача - участник в ПТП, е останало недоказано, тъй като липсват доказателства
автомобилът да се е движил със скорост, която не е позволявала на водача да
забележи своевременно дупката върху пътното платно, за която е установено по
делото, че не е била поставена сигнализация.
Доколкото
въз основа на свидетелските показания, констативния протокол за ПТП и приетата
автотехническа експертиза е доказан механизмът на ПТП, противоправното
бездействие на служители на С.О.- неотстранили, съответно необезопасили
неравност върху пътна настилка на път в населено място, част от общинската пътна мрежа, наличието на която е довело до
увреждане на автомобила - настъпване на посочените в описа на застрахователя
щети върху автомобила, както и действителният размер на вредата, заплатен за
нейното отстраняване, следва че на
основание чл. 213 КЗ /отм./ вр. чл.49 и 45 от ЗЗД, застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу С.О.за вредата до размера на платеното
обезщетение 3 164 лева и 20 лева ликвидационни разходи. Следователно
предявеният иск с правно основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./ е изцяло основателен
и следва да бъде уважен.
Предвид
основателността на главната претенция, основателна се явява и тази за мораторна
лихва в размер на 620,02 лева, считано
от датата на поставяне на длъжника в забава – 26.09.2014г. до предявявана на
иск - 29.08.2016г.
Предвид
съвпадението в изводите на двете съдебни инстанции, възивната жалба следва да бъде
оставена без уважение, а решението на Софийският районен съд, като правилно,
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход
на спора пред въззивната инстанция, право на разноски има ответника по
въззивната жалба – З. „Л.И.“
АД.
Същият прави искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода на спора и на основание
чл.78, ал. 8 от ГПК във вр.с Наредбата за заплащане на правната помощ се явява
основателно и следва да бъде уважено до размера от 100 лева.
Предвид изложените съображения, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, IV- Д въззивен състав
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 397077 от 30.04.2018г.,
постановено по гр.д.№ 49057, по
описа за 2016г. на СРС, 66-ти състав.
ОСЪЖДА С. О., с БУЛСТАТ : ********, да
заплати на З. „Л.И.“ АД, с ЕИК: ******** сумата от 100 (сто) лева,
представляваща разноски за юрисконсулт, сторени в производството пред
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, по аргумент от чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: