№ 946
гр. П., 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря Г.Н.Т.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20221720102585
по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
чл.439 от ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
В. С. С., ЕГН ********** и С. С. С., ЕГН ********** – малолетни чрез
тяхната майка и законен представител Й. Б. М., ЕГН ********** и трите с
адрес: гр. П., ***, в качеството им на наследници на С.С.П., ЕГН **********,
починал на 05.09.2019 г. чрез адв. А., срещу „***.” АД, ЕИК***, със
седалище/адрес на управление: гр.П., кв. „***“, с която са предявени
обективно съединени искове с правно основание чл.439 от ГПК, с които
ищците искат да бъде признато за установено спрямо ответника, че не му
дължат сумата от 1505.01 лева от които, сумата в размер на 1187.59 лева,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр. П., *** за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г.,
сумата от 189.87 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 08.07.2013 г. до 25.09.2015 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
19.11.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените
1
разноски по делото в размер на 100.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение и 27.55 лева – държавна такса, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 21.01.2016 г. по гр.д. № *** г. на ПРС, и е образувано
изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ – С.Б., като им се присъдят
сторените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че процесните суми са погасени по
давност.
В законоустановения срок ответникът „***”АД не са подали отговор на
исковата молба и не са взели становище по иска.
В съдебно заседание ищците чрез адв. А. поддържат предявените
искове и молят съда да ги уважи, като им се присъдят сторените по делото
разноски. Представят списък на разноските.
Ответникът в съдебно заседание чрез ю.к. М. оспорва предявения иск и
моли съда да го отхвърли като неоснователен, и им се присъдят сторените по
делото разноски. Представят списък на разноските.
*** районен съд, като взе предвид становището на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените обективно съединени искове с
правно основание чл.439 от ГПК са допустими, поради което и следва да се
произнесе по същество. Съдът определи тази правна квалификация на
предявените искове, доколкото в исковата молба са изложени факти за
погасяване на обективираното в процесния изпълнителен лист вземане, въз
основа на който при ЧСИ – С.Б. е образувано изп.д. № *** г., за което няма
спор между страните.
По основателността:
От приложеното към исковата молба копие на изпълнителен лист се
установява, че на 21.01.2016 г. по ч. гр. д. № *** г. на ПРС на основание
заповед № *** от 20.01.2015 г. в полза на ответника е бил издаден процесният
изпълнителен лист, с който С.С.П., ЕГН **********, е осъден да заплати на
ответника сумата от 1187.59 лева, представляваща главница за неплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г., сумата 189.87
2
лева - законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
08.07.2013 г. до 25.09.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от
1187.59 лева, считано от датата на подаване на заявлението - 19.11.2015 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по
делото в размер 27.55 лева държавна такса и 100.00 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
Не се спори, а и от приложеното към исковата молба копие от молба от
06.04.2016 г., се установява че по молба на „***“ АД и въз основа процесния
изпълнителен лист на 06.04.2016 г. при ЧСИ – С.Б. е образувано
изпълнително дело № *** г. По делото няма доказателства кога и какви
действия са извършвани от ЧСИ по образуваното при него изпълнително
дело.
От приложеното към исковата молба удостоверение за наследници от
09.09.2019 г. се установява, че С.С.П. е починал на 03.09.2019 г., като след
смъртта си е оставил за свои законни наследниците ищците – В. С. С. –
дъщеря и С. С. С. – дъщеря.
Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство
може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията
му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт.
Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него
ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по
изпълнителното дело, вследствие на новонастъпили след постановяването на
съдебния акт факти, е престанало да съществува, или че изпълняемостта му
не е настъпила.
От приложения изпълнителен лист се установява, че същият е издаден
въз основа заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По аргумент от
разпоредбата на чл.416 от ГПК с изтичането на срока по чл.414, ал.2 от ГПК и
влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК настъпва
стабилитетът на последната и оспорването на фактите и обстоятелствата,
относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират.
Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на
възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, респ. води
до невъзможност да се обсъждат доводите, основани на факти, несъвместими
с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила
3
заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и
са изключени от съдебна проверка, поради което и не следва да се обсъждат.
Подлежат на преценка единствено фактите, настъпили след влизане в сила на
заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Настоящият състав намира, че в случая е приложима общата пет
годишна давност по следните съображения:
Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
В случая има издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, а
разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, постановява, че ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет
години. В заповедното производство издаването на изпълнителен лист се
предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение,
чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно
изпълнително основание по аргумент от чл.404, т.1, предл.3 от ГПК.
Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични
на последиците на влязло в сила съдебно решение, поради което и заповедта
има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните.
Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на
задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били
известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до
изтичането на срока за възражение. Установеното със заповедта вземане не
подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи,
лимитативно очертани в чл.423 от ГПК и чл.424 от ГПК, аналогични на
чл.303, ал.1, т.1 и т.5 от ГПК.
Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на
заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е
допустим и иск по чл.439 от ГПК, макар да не е било проведено съдебно
дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила
заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането,
защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и
атакуването на влезли в сила решения. Вземането за периодични плащания,
установено с решение, постановено по реда на чл.422 от ГПК след подадено
по реда на чл.414 от ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата
4
5-годишна давност, и в случай, че се приеме, че същото вземане би се
погасило с кратката 3-годишна давност, ако срещу заповедта не е подадено
възражение и същата е влязла в сила, то това би създало ситуация в която
обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от
процесуалното поведение на длъжника. В този смисъл е и постановеното по
реда на чл.290 от ГПК решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020
г.на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021
г.на ВКС, ГК, IV г.о., също постановено по реда на чл.290 от ГПК.
Процесната Заповед за изпълнение е влязла в сила на 21.01.2016 г.,
когато е издаден и изпълнителния лист, въз основа на който, при ЧСИ Б. е
образувано изпълнително дело № *** г., която дата е и по – късната дата,
доколкото липсва отразяване в изпълнителния лист относно датата на влизане
в сила на заповедта за изпълнение. От този момент съдът намира, че започва
да тече срока на новата погасителна давност относно вземанията, посочени в
нея, и в издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
От датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение - 21.01.2016 г.
до образуване на изпълнителното дело - 06.04.2016 г. е изминал период от
около три месеца и половина. Съгласно разясненията дадени в т.10 от
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително
изпълнение на вземането, като давността се прекъсва с предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ.
В конкретния случай, видно от приложеното към исковата молба копие
на молбата на ответника, въз основа на която при ЧСИ е образувано
изпълнителното дело, в нея взискателят – ответник е насочил изпълнението
чрез налагане на запор върху секвестируем трудов или приравнен на трудов
доход, както и пенсия, поради което, с депозиране на молбата пред ЧСИ
ответникът е прекъснал давността на 06.04.2016 г. След тази дата по делото не
са ангажирани доказателства, от които да се направи извод дали ответникът е
предприел други действия насочени към спиране или прекъсване на
давността, поради което и следва да се приеме, че след тази дата няма
предприети други действия, годни да прекъснат давността. В този смисъл от
06.04.2016 г. е започнала да тече нова пет годишна давност, която е изтекла
към 06.04.2021 г.
5
С разрешенията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015
г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не
е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години и изпълнителното производство е прекратено по силата на закона – на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (чл.330, ал.1, б. „д” ГПК (отм.)), нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В
мотивите на посоченото тълкувателно решение е разяснено, че за разлика от
исковия процес, където давността за вземането се прекъсва еднократно - в
началото на процеса, то при изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. Новата давност започва да тече от този момент и с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение се прекъсва.
В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да
избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още
не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни
способи).
Видно от приложеното копие на молбата, въз основа на която при ЧСИ
е образувано изпълнителното дело и липсата на други доказателства, от които
да се направи извод, че ответникът е предприел действия годни да прекъснат
давността след 06.04.2016 г., то и от тази дата, в продължение на две години
(считано от 06.04.2016 г.) от взискателя по изпълнителното дело не е
поискано извършването на изпълнителни действия, поради което и по силата
на даденото разрешение в т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г.
по т. д. № 2/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС, изпълнителното производство е
прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК към 06.04.2018 г., поради
перемпция. В съответствие с т.10 от посоченото Тълкувателно решение, без
правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй
като прекратяването на изпълнителното производство става по право, като
новата давност започва да тече от предприемането на последното по време
валидно изпълнително действие.
В горния смисъл след прекъсване на давността на 06.04.2016 г. е
започнала да тече новата пет годишна давност по чл.111, б. „в“ от ЗЗД, която,
6
както вече бе посочено е изтекла към 06.04.2021 г., а искът е предявен на
13.05.2022 г. При това положение и следва да се приеме, че процесните
вземания са погасени по давност към 06.04.2021 г. – преди предявяване на
иска – 13.05.2022 г.
Съдът намира, че независимо от липсата на висящо изпълнително
производство за събиране на вземането към настоящия момент, правната
сфера на ищците, в качеството им на наследници на С.С.П. се явява
накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш
взискател) изпълнителен титул спрямо наследодателя на ищците, и доколкото
няма твърдения ищците да са се отказали от оставеното им от наследодателя
наследство, то и следва извода, че ищците са наследили и пасивите на
същото. Доколкото давността е материалноправен въпрос, то ищците имат
интерес да установят със сила на присъдено нещо невъзможността за
принудително изпълнение на процесния изпълнителен титул спрямо тях, в
качеството им на наследници, призовани към наследяване на С.С.П..
В горния смисъл съдът намира, че следва да бъде признато за
установено, че ищците, в качеството им на наследници на С.С.П. не дължат на
ответното дружество процесните суми, тъй като същите са погасени по
давност.
По разноските:
Ищците претендират присъждане на направените по делото разноски, за
което са представили списък на разноските по чл.80 от ГПК. В съответствие с
представения списък ищците претендират присъждане на сумата в размер на
60.20 лева – заплатена държавна такса по сметка на ПРС, и сумата от 340.00
лева – адвокатско възнаграждение.
Предвид изложеното и съдържащите се в делото доказателства за
извършени от ищците разноски в хода на настоящото производство, същите
са в общ размер на 400.20 лева, които с оглед изхода на делото следва да
бъдат възложени върху ответната страна.
Водим от горното, *** районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 от ГПК, по
7
отношение на „***.” АД, с ЕИК***, и адрес на управление: гр.П., кв. „***“, че
В. С. С., ЕГН ********** и С. С. С., ЕГН ********** – малолетни,
представлявани от тяхната майка и законен представител Й. Б. М., ЕГН
********** и трите с адрес: гр. П., ***, в качеството им на наследници на
С.С.П., ЕГН **********, починал на 05.09.2019 г. НЕ ДЪЛЖАТ на „***.”
АД изпълнение на сумата от 1505.01 лева от които, сумата в размер на
1187.59 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. П., *** за периода от 01.05.2013 г. до
30.04.2014 г., сумата от 189.87 лева, представляваща законна лихва за забава
на месечните плащания за периода от 08.07.2013 г. до 25.09.2015 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 19.11.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направените разноски по делото в размер на 100.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение и 27.55 лева – държавна такса, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 21.01.2016 г. по гр.д. № *** г. на ПРС, и е образувано
изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ – С.Б., поради погасяване на
вземанията по давност.
ОСЪЖДА „***.” АД, с ЕИК***, и адрес на управление: гр.П., кв. „***“
ДА ЗАПЛАТИ на В. С. С., ЕГН ********** и С. С. С., ЕГН ********** –
малолетни, представлявани от тяхната майка и законен представител Й. Б. М.,
ЕГН ********** и трите с адрес: гр. П., *** сумата в размер на 400.20
(четиристотин лева и двадесет стотинки) лева, представляващи разноски по
производството за държавна такса, и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8