Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….. / ……………… 2020 година
гр. В.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Варна,
І-ви касационен състав в публично съдебно заседание на пети
ноември през 2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Деница Кръстева и
прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия Чолакова КНАХД № 2077/2020
година по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл.208 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна, чрез мл. експерт с юридическо
образование Вълчева, против Решение № 98/11.08.2020 г., постановено по НАХД № 128/2020
г. по описа на Районен съд Девня, с което е отменено издаденото от и.д.
директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” Варна НП № 23-0000191/02.03.2020
г., с което на „Девня Транс“ ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1
000 лева, на основание чл.104, ал.1 от ЗАвПр, за нарушение на чл.10, §2, изр.1,
предл.2 от Регламент 561/2006 във връзка
с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр. С жалбата се поддържа касационното основание на
чл.348,ал.1,т.1 от НПК , приложим по препращане на чл.63,ал.1 от ЗАНН –
неправилно приложение на материалния закон. Счита, че въззивният съд неправилно
е приел, че случаят попада в хипотезата на чл.28 от ЗАНН. Сочи се, че строгите
изисквания на законодателя, към посочената дейност са оправдани, като се има
предвид, че същата представлява източник на повишена опасност за живота и
здравето на участниците в движението по пътищата. В подкрепа на своето
твърдение, касаторът се позовава на т.19 от Група №1 от Приложение №1 от
Регламент 2016/403 на ЕСП, според което настоящото нарушение представлява
„много тежко нарушение”. Моли решението на Районен съд Девня да бъде отменено и
да се потвърди наказателното постановление. В съдебно заседание касаторът не изпраща
представител.
Ответникът „Девня Транс“ ЕООД, чрез
депозиран писмен отговор на касационната жалба изразява становище за неоснователност
на жалбата и за оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира се
присъждане на разноски.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и за оставяне в сила
на въззивното решение.
След преценка на изложените от страните
доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за
процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ
на касационен контрол съдебен акт.
С процесното НП „Девня Транс“ ЕООД е
санкциониран за това, че при проверка на дружеството, водачът на т.а
„Скания“ с рег.№ **** Т. Т. Д. за 24 ч. период на управление на автомобила, започващ
в 06.19ч. на 08.05.2019г. на водача не е осигурена намалена дневна почивка от
поне 9 последователни часа, като му е осигурена почивка от 08 ч.и 23
мин. на 09.05.2019г., като намалението е с 37 минути. За така установеното
нарушение на въззивника бил съставен АУАН, а в последствие било издадено и
атакуваното НП. Поведението на превозвача е квалифицирано като нарушение на чл.10,
§2, изр.1, предл.2 от Регламент 561/06 във вр. чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр, за
което му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 000 лева, на основание
чл.104 ал.1 от ЗАвПр.
Въззивният съд е приел, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН, същите
не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно
законоустановените форма и съдържание. Приел е за безспорно установено
нарушението извършено от дружеството.
За да отмени обжалваното НП, районният съд
е приел, че липсват данни и доказателства административно-наказващия орган да е
направил преценка за приложимостта на чл.28 от ЗАНН. Приел е, че формалните
нарушения не са изключени от приложното поле на чл.28 от ЗАНН. След анализ на
доказателствата по делото, въззивният съд е приел, че нарушението представлява
маловажен случай, поради което неправилно административно-наказващия орган е
издал наказателно постановление. Предвид факта, че водачът е прекъснал
почивката си само за 6 минути и то поради разпореждане на органите на полицията
да премести камиона на друго място, въззивният съд е приел, че това са
доказателства, които сочат на по-ниска степен на обществена опасност на
извършеното деяние. В потвърждение на този довод е изтъкнат факта, че след
преместване на камиона шофьорът е продължил почивката си, но поради
особеностите на монтирания тахографски апарат той е регистрирал режим „работа”,
но не и режим „управление”, което означава, че водачът е продължил почивката и
нарушението обхваща период от 6 минути.
Решението на Районен съд Девня е правилно.
Приетата от съда фактическа обстановка,
изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото
доказателства и се споделя изцяло от касационния съд. Правилни са и правните
изводи на въззивния съд.
В случая, както правилно е преценил районният съд, установените по
делото факти сочат еднозначно на осъществен състав на нарушение на чл. 104,
ал. 1 от Закона за автомобилните превози. Посочените в решението на Районен съд Девня
съображения относно ниската степен на обществена опасност на деянието дават
основание да се приема, че настоящият случай е от тези обхванати в нормата
на чл. 28
от ЗАНН. Съгласно
разпоредбата на чл. 28,
б. „а“ от ЗАНН за
маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение, ще му бъде наложено административно
наказание. В този смисъл са и разясненията, дадени с Тълкувателно решение №
1/12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., НК на ВКС на Република България.
Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС, преценката на административно-наказващия орган
за маловажност на случая по чл. 28
от ЗАНН се
прави за законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол.
Деянието е с по-ниска степен на обществена
опасност от типичните за този вид нарушения, предвид това, че прекъсването на
почивката на шофьора е породено от разпореждане на органите на полицията. Друг
съществен довод за прилагане на института на маловажност на нарушението е
факта, че почивката е била прекъсната за период от 6 минути, колкото е било
необходимо да се извърши маневра – преместване на автомобила – камиона. Предпоставка
на тахографския лист да е отразено, че шофьора е продължил да работи, е
специфика на монтирания в камиона тахографски апарат. Същото не е причинило
пряка вреда, но нарушението е от категорията на формалните и вредоносния
резултат не е елемент от фактическия му състав. След като лицето е почивало с 6
минути по-малко от предвиденото, това по никакъв начин няма да повлияе на
способностите и качеството на работа на шофьора. Именно предвид този факт,
правилно въззивният съд е определил деянието, като маловажно.
Поради изхода на спора , основателно е искането на ответника
за присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Предвид
което на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН следва да се присъдят разноски в полза
на ответната страна в размер на 250 лв., представляващи платено адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.221
ал.2 , изр. І-во, предл. І-во от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд Варна, І-ви касационен състав,
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 98/11.08.2020
г., постановено по НАХД № 128/2020 г., по описа на Районен съд Девня.
ОСЪЖДА Регионална
дирекция „Автомобилна администрация” Варна да заплати на „Девня транс” ЕООД ЕИК
****** направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250
/двеста и петдесет/ лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.