Протокол по дело №1103/2023 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1533
Дата: 31 юли 2024 г. (в сила от 31 юли 2024 г.)
Съдия: Ангел Ташев
Дело: 20235220101103
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 март 2023 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 1533
гр. Пазарджик, 31.07.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
Сложи за разглеждане докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20235220101103 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
Ищецът М. Г. М. - уведомен от предходното с. з. чрез процесуалния си
представител, не се явява. За него се явява адв. А. Д. от САК - надлежно
упълномощена отпреди.
Ответникът ГД „Изпълнение на наказанията“- София – уведомен от
предходното с. з. чрез процесуалния си представител, се представлява от юрк.
Д. Й. - надлежно упълномощен отпреди.
Вещото лице Л. С. Ц. – уведомен от предходното с. з., се явява лично.
АДВ. Д.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална
пречка.
ЮРК. Й.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
СЪДЪТ докладва депозирано заключение от в.л. Л. Ц. с вх. №
18364/16.07.2024
СТРАНИТЕ /по отделно/: Да пристъпим към изслушване на
заключението на в.л. Ц., запознати сме с него.
ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ ЗАКЛЮЧЕНИЕТО НА ВЕЩОТО
1
ЛИЦЕ ПО ДОПУСНАТАТА СЪДЕБНО-ИКОНОМИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:
Л. С. Ц. – на 62 години, българин, български гражданин, женен,
неосъждана, без родство и служебни отношения със страните по делото.
Вещото лице предупредено за отговорността по чл. 291 от НК.
В.Л. Ц.: Известна ми е наказателната отговорност, която нося.
Поддържам изцяло изготвеното от мен писмено заключение.
АДВ. Д.: По въпрос № 2 /цитира въпроса/. Разработил сте два варианта
на изчисление. Добавеното време като извънреден труд ли е изчислено?
В.Л. Ц.: Добавеното време съм го изчислил като изработено.
АДВ. Д.: Има ли как в съдебно заседание да изчислите левовата
равностойност на тези часове труд, ако ги приемете като извънреден труд?
В.Л. Ц.: Няма да мога да ги изчисля, защото ставката за всеки период е
различен.
АДВ. Д.: Един вид ще трябва да се постави допълнителна задача значи?!
На доста места сте цитирал чл. 16д от ППЗИНЗС /цитира/. Ако следваме
последователността заложената в правната норма означава ли, че часовете
положен труд първо се изчисляват, после се отчитат и чак на последно място
се сумират?
В.Л. Ц.: С допълнителна задача бих могъл. Това мисля, че е правен
въпрос и не мога да отговоря.
АДВ. Д.: Този алгоритъм, който сте внесли от служителите на
изпълнение на наказанията ли ви беше внесен, тъй като и те по този начин
изчисляват и отчитат положения труд?
В.Л. Ц.: Аз създадох собствен алгоритъм за изчисляване на извънредния
труд, но този алгоритъм се използва и от ГДИН.
АДВ. Д.: Във вашата практика имали ли сте друг случай, в който да
изчислявате отработено време или извънреден труд за по-малко от 1 час? Да се
отчита в минути?
В.Л. Ц.: Досега не си спомням да съм имал такова изчисляване по-малко
от един час.
АДВ. Д.: Нямам повече въпроси към вещото лице.
2
ЮРК. Й.: Отчитането на първото и последното тримесечие на исковия
период съобразено ли е с обстоятелството, че при първото тримесечие
обхваща периода от 24.03.2020 г., а пък последното тримесечие на исковия
период е до 24.03.2023 г.? Приспаднати ли са тези дни след 24.03.2020 г. от
общия норматив?
В.Л. Ц.: Да, приспаднати са. Може да видите таблица на стр. 10 и във
втория вариант на стр. 12. За месец март на 2020 година съм взел 7 работни
дни, които се отнасят за периода от 24-ти март -31-ви март, и за първо
тримесечие на 2023 г. за м. март 2023 г. съм взел 17 работни дни, вместо 22
работни дни.
ЮРК. Й.: Това при каква норма е, не от 504 часа?
В.Л. Ц.: Не е при 504 часа.
ЮРК. Й.: Нямам повече въпроси към вещото лице. Да се приеме
експертизата.
АДВ. Д.: Господин съдия, считам, че така изготвеното заключение на
практика не дава отговор на поставения въпрос № 2 към нея, а именно:
/цитира въпроса/. В самият въпрос е включено понятието извънреден труд, а
на практика изчисления за извънреден труд и в двата варианта липсват.
Считам, че в тази му част заключението е неправилно и като такова не следва
да се приема. Именно, дали се полага извънреден труд от ищците за всеки
един наряд е същината на спора между страните по делото. Такива изчисления
на практика липсват, поради тази причина моля вещото лице да изготви
повторно заключение в тази му част, като приеме, че за всеки наряд ищецът е
полагал общо 1 час извънреден труд за наряд, от които 30 минути са по
Заповедта за удължаване на работното време и 15 минути преди работното
време и 15 минути след края на работното време. Или по друг начин казано, в
случай, че се приеме, че ищецът е положил 1 час извънреден труд за всеки
наряд, какъв ще е размерът на сумата за доплащане и съответно размерът на
лихвите? Такива изчисления са ни необходими според мен също и с оглед
факта, че в българското законодателство, а и съгласно законодателството в цял
свят най-малката мерна единица за труд е един час. В ППЗИНЗС ясно е
казано, че положения труд се изчислява и отчита в часове, а не в минути. Т.е.
тук дали ищецът си е тръгнал и един път е работил 57 минути, друг път 50
минути, а пък друг час и пет минути, според мен трябва да бъде прието, че той
3
има един час извънреден труд и съответно да имаме изчисления в тази посока,
в случай, че съдът приеме тези изводи на ищеца за правдоподобен да имаме и
такива изчисления, на които евентуално да стъпи бъдещото решение.
ЮРК. Й.: Уважаеми господин председател, възразявам по това искане да
бъде допуснато като допълнителна задача, тъй като вещото лице е направило
изчисленията съобразно чл. 16д от ППЗИНЗС, а именно сумарно изчисляване
на работното време на тримесечие, за да може коректно да изчисли колко е
извънредния труд. Смятам, че заключението е изготвено коректно и в
контекста на задачата поставена от уважаемия съд.
В.Л. Ц.: На стр. 13 в таблица № 2 е посочена тарифната ставка за 1 час
извънреден труд за съответното тримесечие. Т.е., ако се прецени, че се дължи
1 час извънреден труд той ще съответства от съответното тримесечие при
всеки един наряд. Ако се твърди, че има това 30 минути по Заповедта и 30
минути, които се твърдят от ищцовата страна, става 1 час и всеки един наряд
по един час допълнително трябва да се умножи първото тримесечие. Пример:
ако имаме 10 наряда ги умножаваме по 1 час, което е равно на 10 часа и ги
умножаваме по тарифната ставка.
Настоящият съдебен състав счита за неоснователно искането на адв. Д.
да се предостави допълнителна възможност на вещото лице да даде отговор в
цялост на поставения въпрос № 2 от СИЕ, като затова съдът съобрази
констативно съобразителната част на депозираното заключение, в което
вещото лице е посочило подробно броя на нарядите, тарифните ставки при
евентуално положен извънреден труд, както и съобрази днес заявеното от
вещото лице. При необходимост настоящият съдебен състав, при произнасяне
по съществото на спора може да извърши допълнителни изчисления.
Воден от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВА без уважение искането на адв. Д..
ПРИЕМА заключението на изготвената от вещото лице Л. С. Ц.
съдебно-икономическа експертиза.
На вещото лице Л. С. Ц. да се изплати възнаграждение в размер на 250
лв., съгласно представената справка-декларация от бюджетните средства на
съда.
4
АДВ. Д.: Нямам искания по доказателствата. На основание чл. 214 от
ГПК и съгласно приетата СИЕ, бих искала да допуснете изменение на иска
досежно неговия размер, като считате същия за предявен вместо за сумата в
размер на 5200 лева, за предявен в размер на 1000 лева, а размерът на
претендираната мораторна лихва да бъде считан за предявен вместо 500 лева
за 200 лева. В останалата част оттеглям исковата си претенция.
ЮРК. Й.: Не възразявам по искането за изменение на исковата
претенция. Не се противопоставям по направеното оттегляне в останалата му
част.
Настоящият съдебен състав намира за основателно направеното искане
с правно основание чл. 214 от ГПК от адв. Д. за изменение на исковите
претенции чрез тяхното намаляване, като претенцията за главница да се счита
за предявена за сумата в размер от 1000 лева, а обезщетението за забава в
размер на 200 лева.
Основателно се явява и направеното искане с правно основание чл. 232
от ГПК за оттегляне на исковата претенция за главница за сумата над 1000
лева до първоначално претендирания размер от 5200 лева и за обезщетението
за забава за сумата над 200 лева до претендирания размер 500 лв.
Водим от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА изменение на исковата претенция за главница от 5200 лева
на 1000 лева и обезщетение за забава от 500 лева на 200 лева.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по делото в частта, в която се
претендира главница за сумата над 1000 лева до претендираната първоначално
сумата от 5200 лева и в частта, в която се претендира обезщетение за забава за
сумата над 200 лева до претендираната първоначално сумата от 500 лева,
поради оттегляне на исковата претенция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта на прекратяването подлежи на обжалване с
частна жалба в едноседмичен срок от днес пред ОС- Пазарджик.
СТРАНИТЕ /по отделно/: Нямам искания по доказателствата. Да се
приключи делото.
АДВ. Д.: Представям Списък на разноските по чл. 80 от ГПК и договор
за правна защита и съдействие.
5
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. Д.: Уважаеми господин председател, моля посредством съдебния
акт, който ще постановите по настоящото дело да уважите изцяло исковата
претенция, като съображенията за това са ми следните. В хода на делото бяха
събрани безспорни доказателства, които подкрепят наличието на всички
законови предпоставки за уважаване на иска. Безспорен е фактът, че между
страните е налице действително служебно правоотношение. Основното
задължение на служителя да престира труд е изпълнено, като в процесния
период е положен извънреден труд. Работодателят от своя страна не е
изпълнил задължението си за заплащането на уговореното допълнително
възнаграждение за положения извънреден труд. Основният спор между
страните беше концентриран върху въпроса за реалната продължителност на
всеки един наряд на ищеца. Именно в тази връзка бяха допуснати свидетели
по един на всяка една от страните. В случая единственият разпитан свидетел в
наряд беше Красимир Добрев, а от ответната страна не беше разпитан
свидетел, който да работи в наряд. Считам, че единствено и само служителите,
които работят в наряд биха могли да имат преки и непосредствени
впечатления относно времето на пристигане, времето на тръгване и начина на
протичане на целия работен процес. Разпитаният свидетел на ответника е
служител от редовна смяна, който няма преки и непосредствени впечатления,
осъществява основната си дейност от личния си кабинет и няма преки
наблюдения. Неговите наблюдения се осъществяват чрез проверка евентуално
на видеозаписите, които няма как да бъдат преглеждани непрекъснато,
постоянно и спрямо всичките служители. Относно представените видеозаписи
считам, че същите не следва да бъдат приемани като годно доказателство в
процеса. Използването на видеозаписи и звукозаписи като доказателствени
средства в гражданския процес е допустимо, но преди съдът да ги приеме е
необходимо извършването на експертиза и целта на тази експертиза е да се
докаже автентичността на записа. Съгласно константната практика на ВКС е
възможно приемането на това доказателство и без експертиза, но ако
отсрещната страна не е оспорила това доказателство. В случая такова
6
оспорване от нас беше направено, а експертиза от ответна страна не беше
поискана. В хода на делото беше изготвена СИЕ от вещо лице, но както се
установи от разпита на вещото лице в днешното с. з. в самата експертиза
изчисление за извънреден труд за всеки полаган наряд липсват. Разработените
варианти дават изчисления за отработено време, а исковата претенция е, че
същият полага извънреден труд за всеки един наряд, тъй като работи над
нормативно установените 12 и 24-часови смени всеки ден. Всичко над тези 12
часа и 24 часа считам, че следва да бъде отчетено като извънреден труд.
Считам, че преди да бъде извършено сумирането тези 30 минути от Заповедта
следва да бъдат отчетени не като отработено време, а като извънреден труд.
Няма как Заповедта на началника на Затвора да отмени разпоредбите на КТ и
ППЗИНЗС свързани с продължителността на работния ден. Тази Заповед не
може да даде указания за начина на заплащане на часовете труд, тъй като това
е уредено в Закон и Заповедта не би могла да противоречи на Закона. Считам,
че Заповедта на началника на Затвора, с която се удължава работното време на
служителите в наряд с 30 минути е противозаконна и с нея се заобикалят
разпоредбите на КТ. Същата е оспорвана от Синдиката на Затвора, но е
останала непроменена. ППЗИНЗС позволява работното време на служителите
на наряд да бъде различно от това на останалите държавни служители, но това
не означава, че времето над 12 и 24 часа не следва да се отчита като
извънреден труд. Такава законова забрана липсва. Такова тълкуване на
разпоредбите на ППЗИНЗС би било порочно и би поставило в неравностойно
положение служителите на ГДИН спрямо останалите държавни служители и
по-конкретно служителите на Затвора. Същите биха били поставени и в
неравностойно положение и спрямо служителите на МВР. Моля да имате
предвид, че такова удължаване на работното време се прави само на
служителите на Затвора, защото само те правят отводи и разводи. Поради тази
причина считам, че към момента липсва съдебна практика по този въпрос, а
самият начин на заплащане на тези часове труд, които се полагат във всеки
един наряд следва да се отчитат като извънреден труд. Считам, че се касае за
празнота в Закона, която следва да бъде попълнена със справедливи съдебни
решения. Затова се бори и ищецът, тъй като досегашния начин за изчисление
на положен извънреден труд веднъж го ощетява, тъй като не му се заплаща
извънреден труд в действително отработения размер и от друга страна го
ощетява чисто физически, като същият бива принуждаван да дава дежурства
7
през почивните си дни, тъй като по този начин на изчисление същият не е
успял да достигне тримесечната норма и се налага да дава такъв тип
дежурства. Това неименуемо се отразява както на психиката, така и на
здравето. Считам, че този принцип, който е установен на работа в Затвора е
противозаконен и нарушава правата на служителите на ГДИН, поради което
следва да бъде променен. Поради тази причина моля да постановите съдебно
решение, с което да уважите исковата претенция на ищеца в пълен размер,
ведно с лихвата за забава. Относно разноските моля на основание чл. 38 от
ЗАдв да ми се присъди адвокатско възнаграждение, което да е съобразено с
Наредба № 1. С оглед размера на исковата претенция минималното адвокатско
възнаграждение се оказа в твърде висок размер и беше непосилно за
заплащане от доверителя ми, поради тази причина представлявам същия
безплатно. В тази връзка представям списък с разноски, ведно с договор за
правна помощ.
ЮРК. Й.: Уважаеми господин председател, вземам становище най-
напред по отношение на направеното искане за адвокатско възнаграждение на
колегата Д.. Ищецът получава редовно месечно възнаграждение, което е
средно за страната. Няма данни и доказателства по делото той да е затруднен
финансово. В тази връзка смятам направеното искане за неоснователно. Ако
определите възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв, моля да съобразите
това съгласно Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 на СЕС.
Посочените възнаграждения в Наредба № 1/2024 г. не са обвързващи за съда,
както и обстоятелството, че заведените от адв. Д. искове са с идентичен
предмет и нямат фактическа и правна сложност. Продължавам да поддържам
доводите си в ОИМ по депозираната ИМ на ищеца. ИМ е необоснована,
неоснователна и недоказана в хода на настоящото производство. Видно е, че
на ищеца по време на исковия период са му изплащани всички положени от
него часове труд, както и по Заповедта за работното време допълнително 30
минути над нормативно установените 12 и 24-часа, като в конкретния случай
това зачитане се отчита сумарно на тримесечие съгласно чл. 16д ППЗИНЗС.
Не се доказа изложеното в ИМ, че служителят е полагал между един и два
часа труд допълнително към всеки наряд, който е давал. Дадените показания
пред нас на свидетелите и от двете страни на процеса също не потвърдиха
това нещо. Снетите и представени като доказателства по настоящото
производство видеозаписи от системата за видеонаблюдение на Затвора също
8
ни наведоха на този извод. Установи се също така, че времето за сдаване и
приемане на 12 и 24-часов наряд е идентично и в никакъв случай не
надвишава тези 30 минути. От събраните писмени и гласни доказателства, в
това число и от приетото заключение на СИЕ не се доказа в пълен размер иска.
Моля да оставите без уважение ИМ предявена срещу ГДИН като
неоснователна, необоснована и недоказана.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК в случай, че обективно
претенциите на ищеца бъдат отхвърлени или уважите частично,
претендираното юрисконсултско възнаграждение да бъде съразмерно
отхвърлената част от иска в полза на ГДИН. Моля за срок, в който да
предоставя писмени бележки.
АДВ. Д.: В случай, че съдът приеме, че следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в законовия минимум, то моля да бъде определено
юрисконсултско възнаграждение в минимум от 100 лв.
СЪДЪТ обяви устните състезания за приключени.
ПРИОБЩАВА представения от адв. Д. днес Списък на разноските по чл.
80 от ГПК, ведно с договор за правна защита и съдействие.
СЪДЪТ предоставя 7-дневен срок на страните от днес за депозиране на
писмени бележки и обяви, че ще се произнесе със съдебен акт в
законоустановения срок.
Протоколът написан в с. з., което приключи в 10:30 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
9