№ 23
гр. Силистра , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и седми
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Людмил П. Хърватев
Членове:Анелия Д. Великова
Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Данаила Т. Георгиева
като разгледа докладваното от Людмил П. Хърватев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213400600081 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №14 от 08.03.2021г. постановена по НОХД №577/2020г.,
Силистренски районен съд е признал подсъдимия Р. СЮЛ. Н. за виновен в
това, че на 02.07.2019г. около 22.41 часа, извън населено място на
територията на общ.Силистра, по път II-21, при км. 114+930 при управление
на МПС-л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.№ СС 7354 АМ е нарушил правилата за
движение по пътищата, както следва: чл.5, ал.1, т.1 и ал.3, т.1 от ЗДвП; чл.6,
т.1 от ЗДвП; чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.21, ал.1 от ЗДвП, с което по
непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди в общ размер на
12 490 лева, поради което и на основание чл.343, ал.1, б.“а“, вр.с чл.342, ал.1
му е наложил наказание пробация със следните пробационни мерки:
-задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от девет месеца с
периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или друго
упълномощено от него лице два пъти седмично;
-задължителни периодични срещи с пробационнен служител за срок от
девет месеца;
-поправителен труд по месторабота в размер на 20% удръжки върху
трудовото му възнаграждение за срок от девет месеца.
На основание чл.343г, вр.с чл.37, ал.1, т.7 НК е лишил подсъдимия от
правото да управлява МПС за срок от една година, като е приспаднал времето
през което той е бил лишен от това право по административен ред.
1
Осъдил е подс.Н. да заплати на гражданските ищци причинените им
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта.
Осъдил е подс.Н. да заплати ДТ върху уважената част на гражданските
искове и направените по делото разноски.
Съдът се е произнесъл и по отношение на веществените доказателства.
Срещу присъдата е подадена жалба от адв.Я., защитник на подс.Р. СЮЛ.
Н., който счита, че при постановяване на присъдата са допуснати съществени
процесуални нарушения и е нарушен материалния закон. В допълнени към
жалбата се изтъква, че с допуснатото съществено процесуално нарушение е
нарушено правото на защита на подсъдимия, тъй като в съдебно заседание не
е дадено право на подсъдимия да се изкаже в рамките на съдебните прении.
Освен това според адв.Я., е нарушен реда при установяване концентрацията
на алкохол в кръвта на подсъдимия, който е регламентиран в Наредба
№1/2017г.
Адв.Я. оспорва и вмененото нарушение на подсъдимия по чл.21, ал.1
ЗДвП, което според него не е в причинно следствена връзка с настъпилия
съставомерен резултат. С оглед на това, жалбоподателя иска от въззивната
инстанция да отмени присъдата на първоинстанционния съд и постанови
нова, с която да оправдае подсъдимия, и алтернативно, да я отмени и върне
делото за ново разглеждане от първата инстанция.
Редовно призован, подсъдимия Р.С.ов Н. се явява лично в съдебно
заседание и заедно с адв.Я., който заявява, че поддържа изцяло подадената
жалба, като към направените вече искания отправя и още едно, за изменение
на присъдата.
Гр.ищец СТ. Б. ХР. се явява в съдебно заседание, гр.ищец СТ. Т. К. не се
явява. За двамата се явява адв.В., който счита, че първоинстанционната
присъда е правилна и законосъобразна и иска от въззивната инстанция да я
потвърди. Претендират се и направените разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура-Силистра счита жалбата за
неоснователна. Според прокурора, първоинстанционния съд е положил
максимални усилия за установяване на обективната истина по делото и е
постановил добре мотивиран съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Силистренски окръжен съд на основание чл.314, ал.1 НПК извърши
цялостна проверка на обжалваната присъда, и след като взе предвид доводите
изнесени в жалбата, становището на страните и доказателствата по делото
констатира следното:
От фактическа страна първоинстанционния съд е установил, че на
02.07.2019г. около 22.41ч. св.Стайков управлявал л.а. „БМВ-740“ с рег.№
СС8956АР, собственост на постр.Х. по път II-21 в посока гр.Русе към
гр.Силистра. Управлявал автомобила със скорост от около 73,62 км/ч. В
2
същата посока зад този автомобил се движил и св.К. управлявайки л.а. „Опел
Вектра“ с рег.№ ТХ2784АН със скорост от около 74,27 км/ч. С него пътувала
и св.Игнатова.
По същото време но в противоположна посока се е движил и подс.Н.
управлявайки л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.№СС7354АМ. Непосредствено
преди мястото на ПТП, на км.114+930 подсъдимия управлявал автомобила
със скорост от около 111,92 км/ч. Пътната настилка била суха, атмосферните
условия добри. В района на местопроизшествието подсъдимия следвало да
премине през лек десен за него завой, съответно ляв за движещите се
срещуположно автомобили. Радиусът на завоя бил с дължина около 261,02м.
и напречен наклон на пътното платно от 6% от десен ръб на ПП към центъра
на завоя.
Около средата на завоя подсъдимия изгубил контрол над управлявания
от него автомобил и навлязъл в насрещната лента за движение, където са се
движили другите два автомобила. Следствие на това, подсъдимия ударил с
предната лява част на своя автомобил лявата странична част на л.а. „БМВ“.
От съприкосновението между двата автомобила, задното ляво колело на БМВ
се откъснало от мястото си на закрепване и паднало на пътното платно, а
автомобилът продължил движението си напред и на ляво през пътното
платно, с едновременно завъртане около вертикалната си ос на около 198
градуса обратно на часовниковата стрелка, и се установил в покой върху
левия банкет с предната си част насочена към гр.Русе. В следствие на удара
автомобила на подсъдимия получил значителни увреждания, като предното
ляво колело се обърнало назад към вътрешния калник и блокирало. Това
завъртяло автомобила обратно на часовниковата стрелка около вертикалната
му ос с едновременна транслация, т.е. продължил движението си напред но
със задната си част. След около 15 м.последвал удар и с л.а. Опел, който
получил значителни деформации в предната си лява странична част, като се
отклонил в дясно и спрял върху десния банкет. Автомобила на подсъдимия
получил деформации по дясната си част, продължил известно време, пресякъл
пътното платно и се установил в покой върху левия банкет с предната част
насочена към гр.Силистра. Свидетелите Игнатова, К. и Стайков успели да
излязат от автомобилите, К. звъннал на тел.112, а Игнатова се приближила до
автомобила на подсъдимия. Тя отворила предната лява врата и забелязала
подсъдимия, който седял нетипично почти на задната седалка с крака между
предните и държащ ключовете на автомобила. Св.Игнатова помогнала на
подсъдимия да излезе от автомобила през задната врата. Подсъдимия
изпитвал болки в областта на гърдите и тялото и имал кръв по лявата ръка.
Малко след това на местопроизшествието пристигнал полицейски патрул в
състав от свидетелите Вълчанов и Илиев. Виждайки полицейския автомобил,
подсъдимия побягнал към намиращата се наблизо овощна градина. Св.Илиев
настигнал и задържал подсъдимия на около 30-40м, след което го върнал на
местопроизшествието. На място пристигнал и екип на ЦСМП. Понеже имал
болки в гърдите подсъдимия не е бил изпробван за наличие на алкохол с
техническо средство. Съставен бил талон за медицинско изследване и от
3
подсъдимия била взета кръв за медицинско изследване, едва след като бил
настанен в ХО в МБАЛ-Силистра.
От извършената КАТМЕ е видно, че към момента на ПТП
концентрацията на етилов алкохол в кръвта на подсъдимия е била 0,95
промила.
Ценова експертиза установила, че щетите нанесени на л.а. „БМВ“
възлизат на 11 660 лева, а тези по л.а. „Опел“ възлизат на 830 лева.
Според въззивната инстанция подадената жалба е процесуално
допустима, а по същество частично основателна.
Категорично не може да бъде споделен довода, че в хода на съдебното
производство е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до
нарушаване правото на защита на подсъдимия.
Действително, при съдебните прении съдът не е предоставил
възможност конкретно на подсъдимия да изложи своето становище, което би
могло да се приеме за нарушение, но то не е от категорията на съществените.
Непосредствено преди това, при приключване на съдебното следствие,
съдът изрично е предоставил възможност на подсъдимия в условията на
чл.277, ал.2 НПК да даде обяснения и изложи своите виждания за случилото
се. Подс.Н. е декларирал, че не желае да дава обяснение.
В предоставеното му право на последна дума, подсъдимия отново е
заявил, че няма какво да каже и изразява желание единствено да бъде
оправдан. Съгласно правилата на чл.297, ал.2 и чл.298, ал.1 НПК,
подсъдимият е имал безграничната възможност да изложи своето становище
в тази процедура.
Предвид това развитие на процеса и демонстрираното поведение на
подсъдимия, категорично не може да се приеме становището, че той е
ограничен в правото му да организира своята защита.
Неоснователно е искането и за оправдаване на подсъдимия предвид на
това, че в случая са налице безспорни доказателства досежно съставомерно
поведение от негова страна. Подсъдимия е нарушил конкретно правило от
ЗДвП, което е в причинно следствена връзка с настъпилия съставомерен
резултат. Предвид на това не е налице нито една от предпоставките за
приложение разпоредбата на чл.304 НПК.
Обективните данни по делото водят до несъмнения правен извод, че
подс.Н. е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП, която вменява на
водачите непрекъснато да контролират управляваното от тях МПС.
В случая е налице безпричинно отклоняване на л.а. „Фолксваген Голф“
от праволинейното му движение, загубата на устойчивост и невъзможност от
възстановяване на контрола над него от страна на подс.Н.. Това очевидно
4
показва, че той не е следил всеобхватно и непрекъснато пътната обстановка, и
не е бил фокусиран върху управлението на МПС-во. В случая не са били
налице обективни причини за това, и възникналата конфликтна ситуация се
дължи изцяло на неправомерното поведение на подсъдимия. Върху
поведението на Н. не са оказвали въздействие никакви други фактори, които
да провокират действията му. Както е установено по делото, пътните и
атмосферните условия са били много добри /за условията на нощно
шофиране/, а не са налице данни и за внезапно възникнало препятствие.
Пътното платно в този участък е с широчина от 7,90м. и подсъдимия е
трябвало да преодолее лек десен завой, критичната скорост за
преодоляването на който според вещите лица изготвили КАТМЕ е 161, 06
км/ч.
Според въззивната инстанция, причините за произшествието от
технически характер са единствено действията на водача Н., който не е
управлявал устойчиво автомобила, а е позволил неговото отклоняване и
навлизане в лентата за насрещно движение. Съдът допуска, че
непосредствено преди отклоняването на автомобила, Н. е извършил някакви
действия по управлението на автомобила, като например действия с
кормилото, със спирачната система или педала на газта, които са провокирали
загубата на устойчивост и нарушаване на праволинейното движение на
автомобила. Възможно е подсъдимия да е отклонил вниманието си за момент,
извършвайки манипулации и с други системи на автомобила, примерно
радиото или използването на мобилен телефон, и това да е повлияло на
обективните му възможности на техническото овладяване на автомобила чрез
системите за управление, което е довело до загубата на контрол и
невъзможността да задържи автомобила в неговата лента за движение. По
делото няма данни други участници в движението или препятствия да са
ограничавали видимостта пред водача на л.а. „Фолксваген“. Не са налице
данни и за конкретни технически причини, които да са допринесли за
устойчивостта на лекия автомобил. Видно от КАТМЕ, л.а. „Фолксваген Голф“
е преминал технически преглед и вещите лица приемат, че той е бил
технически изправен.
В случая, ПТП-е на конкретното място, при конкретните пътно
климатични условия е нормално предотвратимо, като причините за
допускането му е единствено поведението на подс.Н..
Според въззивната инстанция обаче, възраженията на защитата на
подсъдимия досежно реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта са основателни.
Тук следва да се отбележи, че иззетите количества кръв съответстват на
изискванията на чл.15, ал.2 и ал.3 от Наредба №1/2017г. и в тази част
възраженията са несъстоятелни. Видно от протокола за медицинско
изследване са иззети следните проби: кръв 2х7мл. и 2х10мл., което е
съобразено с изискуемия от Наредбата обем, съответно при изследване за
употребата на алкохол се вземат две проби кръв с обем не по-малък от 4мл., и
5
за изследване на наркотични вещества-две проби кръв с обем не по-малък от
7мл.
Въззивната инстанция констатира обаче сериозни несъответствия в
хронологията на събитията и действията, обиктивиращи процедурата по
вземането на кръвните проби, намерили израз в представените по делото
писмени документи, които несъответствия опорочават тази процедура. В този
смисъл правния извод на първоинстанционния съд, че не е допуснато
нарушение на изискванията на Наредбата е необосновано.
Както е установено несъмнено по делото, на местопроизшествието
подсъдимия не е бил изпробван с техническо средство за установяване на
алкохолно съдържание, поради изпитващата силна болка в областта на
гърдите. Прави впечатление, че след пристигане на екипа на ЦСМП,
св.Вълчанов им е разпоредил да вземат кръвна проба от подсъдимия. Това
разпореждане няма никаква правна стойност, но за сметка на това,
св.Вълчанов не е издал тогава талон за изследване. В съдебно заседание дори
изобщо не споменава, че именно той впоследствие е издал процесния талон.
Прави впечатление също така неговото изявление, че не знае кога е взета
кръвната проба, а видно от представените документи, талона който той е
издал е със същия час когато е взета и кръвната проба.
От представения журнал /л.147 СП/ е видно, че при приемането в 23.50ч.
на 02.07.2019г. е отразено, че подс.Н. е отказал да даде кръвна проба. Това
съответства на изискването по чл.13 от Наредбата. Това е станало в
присъствието на д-р Едже, който е взел и кръвните проби на подсъдимия, т.е.
в случая той е мед.специалист по чл.12, ал.1 от Наредбата. В чл.13 е отразено,
че се отбелязва и номера и датата на издаване на талона за изследване. Видно
от журнала /л.146 СП/, стикер съпътстващ талона за изследване е поставен на
03.07.2019г. в 01.55ч. Видно от талона за изследване обаче, същият е издаден
от св.Вълчанов на 03.07.2019г. в 01.57ч., т.е. в журнала е поставен стикер
преди да е издаден талон за изследване.
От историята на заболяването /л.132 СП/ става ясно, че подсъдимия е
приет в ХО на МБАЛ-Силистра в 01.00ч. на 03.07.2019г. Там е подписана
декларация за информирано съгласие и са отбелязани предвидените
процедури, които ще се извършат, включително вземането на кръв, урина и
др.. Вземането на кръв в този случай е свързано за установяване диагнозата на
заболяването и провеждането на лечение, а не е част от процедурата и реда по
Наредбата №1/2017г. Видно от тази декларация /л.141 СП/, подсъдимият не я
е подписал, а това е сторил негов законен представител.
Както бе отбелязано, в 01.57ч. на 03.07.2019г. св.Вълчанов /който не си
спомня за това/ е издал талон за изследване, в който е отразил, че подсъдимия
не е в състояние да се подпише, което противоречи на чл.6, ал.6 от Наредбата.
Това формулиране на липсата на подпис, не съответства на изискванията на
чл.6, ал.8 от Наредбата. Предвид изразения изричен отказ да бъде изследван,
е логично да се приеме, че подсъдимия е отказал да подпише талона за
6
изследване, а причината не е поради това, че не е в състояние да го подпише.
Още повече, че в същият час 01.57ч на 03.07.2019г. според обвинението и
първоинстанционния съд, той е бил в състояние да положи подпис в
протокола за медицинско изследване. Това е изключително нелепо и
невероятно.
Ето защо въззивната инстанция приема, че е налице отказ от страна на
подсъдимия да подпише талона за изследване, което е следвало да се
установи посредством процедурата по чл.6, ал.8 от Наредбата, а именно:чрез
подписа на един свидетел. Видно от талона за изследване обаче такъв липсва,
а е налице още веднъж подписа на св.Вълчанов.
Освен това, при съгласие за медицинско изследване и получаване на
талон за изследване, при оформяне на протокола по чл.14, ал.2 от Наредбата,
не се изисква подписването му от изследваното лице, а това се извършва
единствено от медицинския специалист. Това е логично, след като в този
протокол се отразяват единствено медицински манипулации, които се
удостоверяват именно чрез подписа на медицинския специалист. Подпис на
изследваното лице се изисква в случаите, когато то междувременно откаже да
бъде изследвано. Това отново се удостоверява с подписа на свидетел-чл.15,
ал.7 и 8 от Наредбата.
Така изложените данни подчертават изключително смущаващи
несъответствия противоречащи на установения ред в Наредба №1/2017г., с
който компетентните лица /органите на полицията и медицинските
специалисти/ следва да се съобразяват. В обобщен вид това са:
Прилагане на стикер за връчен талон за изследване в медицинския
журнал преди той да е издаден, предвид отразените часове в тези документи.
Издаване на талон за изследване, вземане на кръвни проби и съставяне на
протокол за медицинско изследване в един и същ час-01.57 на 03.07.2019г.
Нарушена процедура по издаване на талон за изследване.
Наличието на един единствен подпис на подсъдимия на место, на което
не е необходим. И това при положение, че той е изразил категоричен отказ от
вземане на кръв, отразено в медицински журнал, и твърдение /изложено в
талона за изследване/, че подсъдимия не е в състояние да положи подпис в
същия този час.
Всичко това, наред с обстоятелството, че вземането на кръвни проби е
станало след приемането на подсъдимия в ХО и извършването на действия за
лечение на получените от ПТП увреждания, навеждат на сериозни съмнения
за манипулиране и компрометиране на процедурата установена от Наредба
№1/2017г.
Освен това, в последващите действия на органите на досъдебното
производство за финализиране на процедурата по установяване алкохолното
7
съдържание в кръвта на подсъдимия, също се наблюдават недостатъци,
влияещи върху обосноваността на приетия правен извод.
По делото липсват данни, от кого и по какъв начин е възложена първата
ХЕ за определяне концентрацията на алкохол. Тази експертиза е изготвена от
Миглена Николова химик от МБАЛ „Св.Анна-Варна“. Това произтича от
изискването по чл.19, ал.2 от Наредбата. В експертизата е отбелязано
единствено, че пробата се изпраща от РПУ-Силистра на ръка. Освен това там
се сочи, че пробата се придружава с медицински протокол от
03.07.2019г./№0024395.4, а видно от представения такъв е, че той е с
№0024395.3.
По отношение на изготвената втора ХЕ за определяне концентрацията на
алкохол, е налице вече надлежно постановление за назначаване на
експертиза. В него липсва обаче обосновка защо се налага повторна ХЕ, тъй
като такава се назначава в случаите, когато заключението на първоначалната
не е обосновано и са възникнали съмнения за неговата правилност.
Впоследствие липсва аргументация защо се приема именно заключението на
повторната ХЕ, като изходна данна за КАТМЕ, установила алкохолното
съдържание към момента на възникване на ПТП. Крайния резултат едва ли би
бил по-различен, предвид близките стойности установени от двете ХЕ, но
задължението всеки акт да се мотивира не се отнася единствено до съда, а и
до органите на досъдебното производство.
За разлика при назначаването на първоначалната ХЕ, при повторната е
налице и постановление с правно основание по чл.218, ал.2 НПК съобразено с
изискванията на чл.19, ал.2 от Наредбата. Това постановление обаче с оглед
отразеното в него е постановено на 10.09.2018г. /преди инкриминираното
деяние/, а срока за изпълнение на задачата е до 30.08.2019г. В повторната ХЕ
не е посочен номера на стикера на пробата и придружаващия го талон за
изследване.
Неправилно първоинстанционния съд е приел, че е извършено
медицинско освидетелстване легализиращо вземането на кръвните проби, тъй
като видно от представените документи /т.1, л.44/, освидетелстването е
извършено в периода от 02.25ч до 03.00ч. на 03.07.2019г., т.е. след вземане на
кръвните проби, което е станало в 01.57ч. От протокола материализиращ
освидетелстването става ясно, че то е извършено за установяване
уврежданията по подсъдимия получени при ПТП, и целта му не е
принудителното вземане на кръвни проби.
Предвид на това, въззивната инстанция счита, че реда за установяване на
алкохол в кръвта на подс.Н. е сериозно компрометиран, и извода на
първоинстанционния съд, че е допуснато нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП
е необоснован. Процедурата в Наредба №1/2017г. за реда за установяване
употребата на алкохол или наркотични вещества от водачите на МПС е
строго формална, и в еднаква степен обвързва отговорностите, както на
полицейските служители, така и на медицинските лица, ангажирани с тази
8
дейност, а и до голяма степен е тест и за тяхната компетентност. Ето защо
неизпълнението на което и да е от процедурните задължения на отговорните
лица, води до нарушаване правото на защита на подсъдимия, респ. до
постановяването на необоснован и незаконосъобразен акт.
Както бе посочено, създалата се непредотвратима пътна ситуация е
изцяло вследствие неправомерното поведение на подс.Н., и проявеното от
него нехайно отношение към основно правило от движението по пътищата,
каквото е задължението му да контролира непрекъснато управляваното МПС.
С оглед на гореизложеното въззивната инстанция намира, че не е налице
причинно-следствена връзка между останалите вменени като обвинение на
подсъдимия нарушения от ЗДвП, и настъпилия вредоносен резултат.
Чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП изисква от участниците в движението по
пътищата с поведението си да не създават опасности и пречки за движението,
и да не поставят в опасност живота и здравето на хората. Тази норма
регламентира общи задължения на водачите на ППС, без да им предписва
конкретно поведение-действия или бездействия, поради което няма
отношение към създалата се конкретна пътна обстановка, и не е в причинно
следствена връзка със съставомерния резултат.
Идентично е положението и с нормата на чл.6, т.1 от ЗДвП. Подсъдимия
е пресякъл непрекъснатата осева линия на пътното платно вследствие на
допуснатото нарушение по чл.20, ал.1 ЗДвП, а това не е осъзната от него
самостоятелна неправомерна проява.
Според въззивната инстанция, установената скорост на движение на
подсъдимия от 111.92км/ч, също не е в причинно следствена връзка със
съставомерния резултат. Действително тази скорост е по-висока от
разрешената за конкретния пътен участък /от 90км/ч/, но и при установената
скорост, при техническото състояние на л.а. „Голф“ /който е бил технически
изправен/, и при конкретните пътни и атмосферни условия, ПТП е било
предотвратимо, ако подсъдимия е контролирал непрекъснато управлявания от
него автомобил. Несъмнено е, че подсъдимия е имал техническата
възможност да преодолее десния за него завой при установените параметри
на същия, и обстоятелството /установено от АТЕ/, че критичната скорост за
преодоляването му е 161, 06км/ч.
Както отбелязват вещите лица в КАТМЕ, водачът на л.а. „Голф“ от
техническа гледна точка е имал възможност да възприеме от достатъчно
разстояние насрещно движещите се МПС и да предотврати ПТП, чрез
адекватни действия без да навлиза в насрещната лента за движение, тъй като
скоростта му на движение непосредствено преди ПТП, е била по-малка от
граничната скорост на загуба на странична устойчивост, т.е. изключва се
възможността скоростта да е повлияла на загубата на устойчивост. Това е
станало както бе посочено единствено вследствие поведението на
подсъдимия, който не е следил всеобхватно и непрекъснато пътната
9
обстановка, не е бил фокусиран върху управлението на автомобила, което е
довело и до загубата на контрол и невъзможността да задържи автомобила в
неговата лента за движение.
С оглед на гореизложеното въззивната инстанция намира, че подс.Н.
следва да бъде оправдан в това да е нарушил правилата за движение по
пътищата по чл.5, ал.1, т.1 и ал.3, т.1 от ЗДвП, по чл.6, т.1 от ЗДвП и по чл.21,
ал.1 от ЗДвП, тъй като тези нарушения не са в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилия съставомерен резултат, и в тази част присъдата следва да
бъде изменена.
Тази корекция на присъдата не води до изменение на вида и размера на
определеното на подсъдимия наказание. В случая правната възможност по
чл.78а НК е неприложима, тъй като щетите от престъплението не са
възстановени.
Водейки се от тези си съображения и на осн.чл.337, ал.1, т.2 НПК,
Окръжния съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда №14 от 08.03.2021г. постановена по НОХД
№577/2020 на Силистренски районен съд, като оправдава подс.Р.С. Назив в
това да е нарушил правилата за движение по пътищата по чл.5, ал.1, т.1 и
ал.3, т.1 от ЗДвП, по чл.6, т.1 от ЗДвП и по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Осъжда подс.Р. СЮЛ. Н. да заплати на частните обвинители СТ. Т. К. и
СТ. Б. ХР. сумата от по 300 /триста/ лева, представляваща направени от тях
разноски във фазата на въззивното съдебно производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10