РЕШЕНИЕ
№ 4088
гр. София, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110118682 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на М. Т. Н., ЕГН: **********, с адрес:
АДРЕС срещу ПРБ Ищцата твърди, че на 15.10.2014г. била привлечена от СРП като
обвиняем по Досъдебно производство №15303/13г. по описа на 0* РУП-СДВР, пр.пр. №
14744/13г. по описа на СРП. С обвинителен акт било повдигнато и обвинение за
престъпление по чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, по който било
образувано наказателно производство пред Софийски районен съд по НОХД № 21920, НО,
12 състав по описа за 2014г. на СРС. Делото било върнато делото на СРП за отстраняване на
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство. Сочи
се, че на 16.03.2015г., СРП внася отново в СРС досъдебно производство ЗМ №15303/13г. по
описа на 0* РУП-СДВР, пр.пр. № НСН 55/15г. по описа на СРП, ведно с обвинителния акт,
като е образувано НОХД № 4052 по описа на СРС. Съдът отново върнал делото на СРП за
отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа се, че на
27.01.2016г., Софийска районна прокуратура внася за трети път обвинителния акт, ведно
като е образувано НОХД 1536 по описа за 2016г. на CPC, като производството е прекратено
и делото е върнато на делото на СРП за отстраняване на допуснати съществени нарушения
Твърди се, че на 02.08.2016г. Софийска районна прокуратура внася за четвърти път
обвинителния акт. Било образувано НОХД 13872/2016г.на СРС. Съдебното производство
протекло в четиринадесет заседания, от които шест пъти не се дало ход на делото, като
ищцата твърди, че не създала пречки за отлагане на делото и е присъствала на всички
съдебни заседания.
Сочи се че делото приключило с постановяване на оправдателна присъда на
23.01.2020г., а в проведеното по делото последно съдебно заседание, прокуратурата не е
поддържала внесения обвинителен акт срещу подсъдимите по делото за извършени от тях
престъпления и специално по отношение на Н. за престъпление по чл. 201. вр. чл. 26, ал. 1.
вр. чл. 20. ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
1
Поддържа се, че по време на проведеното наказателно производство по отношение на
ищцата била взета мярка за неотклонение „Гаранция в пари” в размер на 500 лева, като
същата беше намалена до 100 лева.
Сочи се, че са претърпени неимуществени вреди, в пряка и непосредствена последица
от повдигнатото незаконно обвинение - било злепоставено и опозорено доброто име, честта
и достойнството на ищцата, тя станала обект на подигравки и унижения от страна на бивши
колеги и близки, била уволнена дисциплинарно от „ХК” ЕООД. Твърди се, че са били
преживени негативни емоции и създадени психологически проблеми, отрицателно били
повлияни контактите и отношенията на ищцата в обществото, което е изпитвало недоверие
към нея.
Претендира се сумата от 18 000 лева- неимуществени вреди и 2300 лева - имуществени
вреди/ разноски за наказателното производство/, ведно със законната лихва от 08.02.2020 до
окончателното плащане на сумата.
Претендират се направените в настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който ответникът оспорва
исковете като неоснователни, недоказани и завишени по размер. Отрича твърдяните
имуществени и неимуществени вреди да са пряка и непосредствена последица от
незаконното обвинение. Излага съображения, че не са представени доказателства органи на
прокуратурата да са извършвали спрямо ищеца действия, извън правно регламентираните.
Твърди, че претенцията на ищеца за обезщетение за неимуществени вреди е завишена и не
съответства на претърпените вреди и икономическия стандарт в Република България, както
и на съдебната практика по аналогични случаи.
Предявените искове са с правно основание в чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл.86, ал.1 от
ЗЗД.
В съдебно заседание се поддържат от адвокатския пълномощник на ищеца, който
ангажира доказателства и моли за уважаването им.
Представителят на ПРБ оспорва исковете по съображения, подробно развити в
отговор, депозиран по реда на чл.131 от ГПК.
Въз основа на наличните по делото писмени и гласни доказателства, Софийският
районен съд намира за установени следните факти, имащи отношение към правилното
решаване на спора:
С постановление от 14.12.2013 г. е образувано Досъдебно производство №15303/13г.
по описа на 03 РУП-СДВР, пр.пр. № 14744/13г. по описа на СРП.
В рамките на образуваното досъдебно производство ищцата първоначално е била
разпитана като свидетел на 24.01.2014 г.
С Постановление от 09.10.2014 г. по досъдебно производство №15303/13г. по описа на
0* РУП-СДВР, пр.пр. № 14744/13г. по описа на СРП, ищцата е привлечена като обвиняем за
престъпление по чл. 202, ал.2, т. 1, във вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1
от НК
Постановлението е предявено на обвиняемия на 15.10.2014 г. в присъствието на
защитник – адв. С., като по досъдебното производство е представен и Договор за правна
защита и съдействие между ищцата и Адвокатско дружество „С. и Ч“с предмет защита по
д.п. №15303/13г. по описа на 0* РУП-СДВР, пр.пр. № 14744/13г. по описа на СРП при
договорено възнаграждение в размер на 500 лева. В бланката на договора липсва посочване
за начин на плащане на уговореното адвокатско възнаграждение.
Веднага след това е проведен разпит на обвиняемия и ищецът се е възползвал от
правото си да откаже да дава обяснения.
В рамките на досъдебното производство не са извършвани други действия по
2
разследването с участието на ищцата в качеството й на обвиняем.
По делото не са приложени НОХД № 21920, НО, 12 състав по описа за 2014г. на СРС,
НОХД № 4052 по описа на СРС за 2015 г., НОХД 1536 по описа за 2016г. на CPC, като не се
спори, че три пъти е внесен обвинителен акт, като в проведените първи по делото заседания/
преди измененията в НПК от 2017 г. и въвеждане на разпоредителното заседание/ делата са
връщани на СРП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.
На 02.08.2016 г. е внесен обвинителен акт и е образувано н.о.х.д. №13872/2016 г. на
СРС, с който ищцата е обвинена за извършено престъпление по чл. 201, във с. чл. 26, ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК- за това, че при условията на продължавано престъпление –
със 48 деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление,
извършени са през продължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите – на различни дати в периода от 29.05.2012 до 06.01.2013
г., в гр. София, кв.Сердика, ул.Гюешево, бл.№12, в магазин на „ХК“ ЕООД, в съучастие като
извършител с ЕЛИ, в качеството си на длъжностно лице – касиер е присвоила чужди пари
на обща стойност 3482.02 лева.
Делото е насрочено за 09.11.2016 г. от 13:30 ч. за предварително изслушване на
страните по реда на глава 27 НПК- съкратено съдебно следствие. Потвърдена е мярката за
неотклонение спрямо ищцата „Гаранция в пари“ в размер на 500 лева.
По делото са проведени 13 открити съдебни заседания, в които ищцата в качеството на
подсъдима се е явила лично.
М. Т. Н., е призната за невиновна и оправдана с Присъда от 23.01.2020 г. по НОХД №
13872/2016 г. по описа на СРС, влязла в законна сила на 08.02.2020 г. – по арг. от чл. 319 от
НПК поради липса на жалба или протест от страните.
В рамките на съдебното дирене в настоящото производство е разпитана като свидетел
СКС. Тя сочи, че познава МН., от 38 г., като са близки, контактуват и живеят през няколко
блока в ж.к. „Л“. Разказва, че знае, че Н. е била е съдена за това, че е откраднала пари, но не
вярва тя да е сторила това. Сочи, че Н. била принудена да замине за чужбина, защото в Б
нямало как да си намери работа защото била съдена и искали свидетелство за съдимост.
Свидетелката разказва, че делото започнало през 2014 г. и продължило 2-3 години и накрая
тя била оправдана. Н. заминала да живее в Италия и да работи сезонна работа. Свидетелката
сочи, че винаги се виждала с ищцата като се връщала в Б, тъй като тя нямала родители и се
опирала на свидетелката, а и била спряла водата и тока в жилището си, за да не се трупат
сметки и затова отсядала при свидетелката. Тя определя ищцата като психически
разстроена, „все едно не е този човек, все едно някаква травма й е нанесена“. Сочи, че тя
била депресирана. Не знае срещу ищцата да се е водело друго дело.
Представени по делото са освен първоначалния договор за правна защита и
съдействие между М. Т. Н. и Адвокатско дружество „С. и Ч“ и още два договора, видно от
които е заплатено допълнително възнаграждение в размер на 800 и 1000 лева, като е
отбелязано че е налице плащане в брой съответно на 14.02.2015 г. и 08.11.2016 г.
От заповед за дисциплинарно уволнение от 11.03.2013 г. се установява, че трудовото
правоотношение между ищцата и ощетеното юридическо лице – „ХК“ ЕООД е прекратено
на осн. чл. 330, ал.2, т. 6 от КТ , тъй като работникът е дисциплинарно уволнен поради
неявяване на работа в течение на два последователни работни дни. Посочено е, че има
разкрита процедура в обвинение за присвояване на материални ценности, собственост на
работодателя.
Така изяснената фактическа обстановка води до извод за частична основателност на
иска за имуществени вреди и частична основателност на иска за неимуществени вреди.
Както предвижда чл.1 от ЗОДОВ, Българската държава е отговорна за вредите,
3
причинени на граждани от незаконосъобразни действия/актове на свои органи. Поради тази
законодателна уредба, отговорността на последната е обективна, гаранционна,
обезщетителна, като за наличието на неимуществени вреди е достатъчно наличие на
незаконно обвинение.
В настоящото производство се установиха предпоставките на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ,
имащи обективен характер и ангажиращи отговорността на Държавата за обезвреда -
ищецът е привлечен като обвиняем за извършване на престъпление, след което
наказателното производство е приключило с оправдателна присъда, с която ищецът е
признат за невиновен.
Имуществени вреди са установени в своето основание - изразяват се в заплатени
адвокатски хонорар за защита срещу незаконно поддържаното обвинение, т.е. поставят се в
причинно следствена връзка от същото. Установен е и техния размер - 1800лв., неоспорен в
настоящото производство от ответната страна, а и ненадвишаващ разумния и обичаен
размер на дължимите адвокатски възнаграждения, поради което искът за репарирането им се
явява изцяло основателен. За първоначално уговорения в договора от 25.10.2014 г. размер от
500 лева-адвокатски хонорар няма доказателства за извършено плащане, договора не служи
за разписка, не е представено доказателство за плащане на сумата по банков път, съответно
не е доказано настъпването на тази вреда в размер на 500 лева в имуществената сфера на
ищцата.
По отношение на неимуществените вреди съдът отчита, че справедливостта не е
абстрактно понятие - ПП № 4/1968 год., ВС на РБ, а винаги е свързана с преценката на
конкретни, установени по делото обстоятелства, с цел адекватно овъзмездяване на
пострадалия, без същия да се обогати неоснователно. Обезщетението за неимуществени
вреди и в хипотезата на чл.2 от ЗОДОВ се определя съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД
- по справедливост. Размерът на обезщетенията се определя след преценка на всички
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, с оглед особеностите на всеки
конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на
правозащитните органи, в който смисъл са и задължителните постановки на ППВС № 4 от
23.12.1968 г. и Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г.,
ОСГК ВКС. Обстоятелства от значение за размера на обезщетението са тежестта на
престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение; продължителността на
незаконното наказателно преследване; интензитета на мерките на процесуална принуда;
броят и продължителността на извършените с негово участие процесуални действия;
начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и
начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на
пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му
емоционална сфера, здравословното му състояние и пр. фактори, които следва да се
преценяват съобразно конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. Наред с тези
обстоятелства, при определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и обществените
критерии за справедливост, свързани с икономическите условия в страната и жизнения
стандарт на населението за съответния период, следвайки принципа за пропорционалност
между претърпените от пострадалия неимуществени вреди и паричното им
обезвъзмездяване, в който смисъл е и константната съдебна практика - решение № 358 от
16.01.2015 г. по гр. д. № 2026/2014 г. IV г. о. ВКС; г. IV г. о. ВКС; решение № 709 от
15.11.2010 г. по гр. д. № 178/2010 г. III г. о. ВКС; решение № 232 от 25.07.2011 г. по гр. д. №
1381/2010 г. III г. о. ВКС; решение № 242 от 13.11.2012 г. по гр. д. № 19/2012г. III г. о. ВКС.
От събраните гласни доказателства се установява характера и интензитета на
страданията, респ. неудобствата, претърпени от незаконното обвинение. В тази връзка,
свидетелските показания носят нужнaта степен за целта на доказването информация за това,
че Н. е изпитвал известни негативни преживявания от воденото срещу нея наказателно
4
производство, за времето от привличането й като обвиняем на 15.10.2014 г г. до
постановяването на окончателно оправдателното съдебно решение – 08.02.2020 г. В
рамките на досъдебното производство с нейно лично участие е извършено само едно
действие- привличането й като обвиняем, а в съдебната фаза са проведени общо 16 открити
съдебни заседания като подсъдимата се е явила на всички от тях. Срещу ищецът е било
повдигнато обвинение за престъпление, което е тежко по смисъла на чл.93, т.7 НК. Воденото
срещу нея наказателно производство е продължило около 5 години и половина, за който
период спрямо ищцата е била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“
Доказва се от показанията на свидетелката Стоянова, че наказателното производство е
причинило на ищцата притеснения от това да не бъде осъдена, раздразненост, влошило е
психичното й състояние. Съдът не кредитира показанията на свидетеля, че поради това, че е
било повдигнато обвинение на ищцата, тя не е могла да си намери работа и била принудена
да се премести в чужбина, доколкото наличието на висящо наказателно производство не се
отразява в свидетелството за съдимост и липсва причинна връзка между трудовия статут на
ищцата и заминаването й в чужбина от една страна и незаконно повдигнато обвинение от
друга.
От приложените по наказателното производство справки за съдимост се установява, че
ищцата е неосъждана, съответно повдигнатото обвинение е било инцидентен сблъсък за нея
с осъществена наказателна репресия, годна да създаде вреди в по-голяма степен от тези на
лице с обременено съдебно минало.
Ето защо отчитайки гореизложеното на основание чл.162 от ГПК съдът счита, че в
процесния случай, справедливо по см. на чл.52 от ЗЗД би било обезщетение в размер на
5500 лв.
Предвид частичната основателност на исковете, основателен се явява и иска по чл.86,
ал.1 от ЗЗД - за мораторна лихва, начислена върху основателния размер на обезщетението,
за периода от 08.02.2020 год. до окончателното му изплащане.
Ето защо, следва да се постанови решение, с което исковете на М. Т. Н. да се уважат
до основателните им размери, като на същата, се присъдят деловодни разноски в размер на
729.21 лв., в т.ч. държавна такса/ 10 лева- изцяло съобразно чл. 10, ал 3 от ЗОДОВ/ и 719.21
адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете на основание чл.78,
ал.1 от ГПК и чл. 10, ал 3, изр. 2 от ЗОДОВ.
Воден от горните мотиви, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Софийският районен
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРБ, АДРЕС, да заплати на М. Т. Н., ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС,
на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 5500 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди - негативни емоции, стрес и притеснения, както
и сумата от 1800 лв. - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено
адвокатско възнаграждение, претърпени в резултат на незаконно обвинение по досъдебно
производство №15303/13г. по описа на 0* РУП-СДВР, пр.пр. № 14744/13г. по описа на СРП
, ведно със законната лихва върху посочените обезщетения, начиная от 08.02.2020 год .
до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди
за горницата над уважения -5500 лева до пълния предявен размер от 18 000 лв., иска за
обезщетение за имуществени вреди за горницата над уважения -1800 лева до пълния
предявен размер от 2300 лева, както и иска за мораторна лихва, начислена върху
неоснователните части на претендираните обезщетения.
ОСЪЖДА ПРБ, АДРЕС, да заплати на М. Т. Н., ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС,
5
съдебно-деловодни разноски в размер на 729.21 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския градски съд, в
двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6