Р Е
Ш Е Н
И Е № 198
гр.Белоградчик, 02.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Белоградчишкият районен
съд, 4 – ти състав в публично съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АННА КАЙТАЗКА
при участието на
секретаря Наташа Стефанова, като разгледа докладваното от съдия Кайтазка НАХ
дело № 246 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е
по жалба на М.П.П. ***, с ЕГН ********** срещу НП № 693/11.09.2019 г. на Зам.Директора на
РДГ – Берковица, с което му е наложена „глоба” в размер на 300 лв. на основание
чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ, за нарушение на чл.207 от ЗГ.
В жалбата се излагат доводи за не
законосъобразност на наказателното постановление и се иска отмяната му, поради
липса на авторство на извършено нарушение. Твърди се, че жалбоподателя е имал правото
единствено да издава превозни билети, но не и да маркира добитата дървесина. В с.з. вместо жалбоподателят , се явява изрично упълномощен представител – адвокат, който поддържа жалбата и доводите в нея, а
допълнително навежда и нови – липса на компетентност у актосъставителя и
лицето, издало НП, добив на дървесина от общински поземлени територии, поради
което счита, че е не приложим чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ, липсата на оправомощаване у
жалбоподателя да ползва и полага общинска марка, липсата на качеството
„лесничей“ също, както и процесуални нарушения, свързани със съставяне на
констативен протокол от проверка, преди подаване сигнала за нарушението.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща представител в с.з., но в представени поделото подробни писмени
бележки изразява становище по същество на казуса – смята, че нарушението е
доказано безспорно, установени са извършителят му и неговата вина, а при
съставяне на акта и издаване на НП – са спазени законовите изисквания.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намери от фактическа страна
следното:
След подаден
сигнал да нерегламентирано извозване до домовете на хора в с. П., обл. В. на дървесина
– в частност немаркирана с някаква марка, на 22.08.2019 г. св.И.Б.И. – горски инспектор при РДГ-Берковица, решил да
извърши проверка и посетил с. П.. Там намерил и жалбоподателя М. П.,***, отговарящ
за добива на дървесина от общински земеделски имоти и служители на полицията от РУ-Белоградчик.
Тъй като в сигнала били заявени конкретни лица, получили дървата, то св. И.
искал да разбере откъде точно са добити доставените им такива. Жалбопод. М. П., отвел
св. И. и полицаите до терените, от които била добита дървесината –
общински такива, но не горски територии, а земеделски, като за сечта в тях
имало и издавани отделни Разрешителни за сеч по реда на ЗОСИ. За извършеното до тук – добиването на
дърветата, св. И. не открил никакви нарушения, и съставил констативен протокол
№ 141491/22.08.19 г.,
в който посочил номерата на обходените имоти, местонахождението им, извършената
в тях сеч и основанието за това – налични Разрешения по чл.32 ал.3 от ЗОСИ.
На следващия ден, 23.08.2019 г., отново
свид. И. Бл. И., в присъствието на кметския наместник
на с. П., посетил домовете на хората, за които се отнасял подадения преди това
сигнал. Така в имота на Вл. Колов в селото,
констатирал наличието на 10 куб. м. дърва за огрев – от вида цер и благун. Вл.К.предоставил
превозни билети с № 7377/00724 от 21.08.2019 г. и № 7377/00725 от 21.08.2019 г.,
в уверение законността на доставените му дърва, издаден от жалбопод. П.. Съствни бил нов
протокол - № 141495, който бил подписан от И., К. и присъствалия кметски наместник на
селото – С. С., а в него
съставителят му И.И. направил извод, че следва да
се съставят АУАН на лицето
извозило дървата от сечището до селото и
на М. П. .
Предвид
всичко установено, на 22 и 23.08.2019 г. , св.И.. Бл. И., съставил и АУАН № 693 от 26.08.2019 г. на М. П. , в неговото присъствие : за това,
че “ на 21.08.2019
г., като лесничей към общ. . не е
маркирал с ОМ - общо 10 пр. куб. м. дърва за горене цер и благун, за които е издал превозени билети № 7377/00724 от 21.08.2019
г. и № 7377/00725 от 21.08.2019 г./ за по 5 куб.м.
дърва всеки от тях/ , а мястото на нарушението е посочено
като „с.П.“. За нарушен
от извършителя е посочен чл.207 от ЗГ. Актът е съставен в присъствието на
един свидетел, отбелязан като такъв на констатиране на нарушението и същевременно
и съставяне на акта.
На 11.09.2019 г. въз
основа на горепосочения акт и констативните протоколи от 22-ри и 23-ти август 2019 г., е издадено обжалваното НП № 693/2019 г. на Зам. Директора на
РДГ-Берковица.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а
разгледана по същество е основателна,
макар и не поради всички адргументи, изтъквани от старна на жалбоподатля.
Съдът няма причина да не приеме, и приема, за достоверни
показанията на свид.И. Бл. И., относно това, какво е
констатирал при неговите проверки на 22.08.19 г. и 23.08.19 г. в
землището на с. П. – в поземлени имоти, собственост на Община Белоградчик и в
частни имоти – на граждани, в самото с. П.. А именно : че относно имоти №
076013, 076014, 076031, 076033, 076027 и 076059 в землището на с. П., общ.
Белоградчик, е имало издадени Разрешения по реда на чл.32 ал.3 от ЗОСИ, за сеч
на дървета от тези имоти. Разрешенията били издавани от жалбопод.
М. П.. Също така, че в имот на В. Б.К. в с. П. – са доставени общо 10 пр. куб. м. дърва за огрев, добити от
посочените общински имоти, без тези дърва да са били маркирани надлежно – със
задължителната в случая общинска марка, въпреки иначе издадените превозни билети
/№ 7377/00724 от 21.08.2019 г. и № 7377/00725 от 21.08.2019 г./ за извозването
на тези дърва до селото от имота, място на добива им. Тези показания на свид. И.И. не се и оспорват от страните по делото, в
частност от жалбоподателя – нито имотите, от които са добивани дърва – общински
земеделски такива, нито че П. е издавал Разрешенията за сечта, или пък превозните
билети за транспортна на дървата. Обстоятелствата относно издадените билети –
конкретно за дървата, доставени на Колов, се установяват и от писмените
доказателства – разпечатка от системата на ИАГ / регистъра / на самите билети.
За съда, при възприетата по-горе фактическа обстановка,
така подкрепяна от приетите писмени и гласни доказателства, няма съмнения нито
къде, нито кога е извършено административно нарушение по чл.207 от ЗГ, нито ,
че тази именно норма от този нормативен акт е приложимата в случая / по повод
доводите, изтъквани от въззиваемата страна в писмените й бележки по казуса/. На
първо място, в констативния протокол от 22.08.2019 г. / № 141491 /, съставен в
присъствието на самия жалбоподател, като последният дори е съпътствал и
съдействал / указвал/ лично на проверяващия И. Бл. И. – да установи имотите, от
които са добивани дърва, безспорно са посочени тези имоти. Както спомена
по-горе съдът, не се и оспорва от страна на жалбоподателя видът и собствеността
на същите, респ. редът по който е следвало да се осъществи достъпа и
провеждането на сеч в тях – ЗОСИ. От превозните билети с № 7377/00724 и № 7377/00725 се изяснява и кои Разрешения
по чл.32 от ЗОСИ обуславят законното добиване на дървата - № 002056/21.08.19 г.
и № 002057/21.08.2019 г. Поради това , въпреки не представянето на самите
разрешения и скици на имоти евентуално / или документ за собственост/, ведно с
не оспорването на същите факти от М. П. – според съда, за самия жалбоподател
следва да е несъмнено ясно къде е извършено нарушението – в землището на с. П.,
и имота/имотите. Не са накърнени по никакъв начин правата му да разбере това –
тъй като сам е издавал, както разрешенията за отсичане на дървета, така и
превозните билети за транспорта им. По същите съображения, жалбоподателят е
информиран за обстоятелството – местонарушение, и
чрез записа в АУАН и НП на издадените от него превозни билети. / Съдът констатира
след справка в информационната система на ИАГ – регистър на издадени превозни
билети, че билетите наистина фигурират там, със същите данни, като
представените по делото/. С втория КП № 141495/23.08.19 г., свид.
И., е установил в самото с. П. – липсата на поставена ОМ върху вече извозени дърва от
мястото на добива им.
На второ място, според съда принципно правилно е
определена както нарушената законова норма, така и санкционната такава. Чл.207
от ЗГ регламентира именно реда за законосъобразното транспортиране на
дървесина/дърва за огрев, добити от негорски територии, респ. въвежда начин на
контрол върху подобна дейност – предвиждайки задължително изрично
оправомощаване на служител на общинската администрация, който да може да маркира
с марката, собственост на общината тази дървесина. Няма съмнение, че в такива
случаи – при надлежно издадено разрешение по ЗОСИ за отсичане на дървета,
находящи се в поземлен имот, то те следва да са маркирани не с горска или
производствена, а с „общинска“ марка, от оправомощено за това лице, което ако
не спази това си задължение – да постави марката преди транспорта/извозването
на дървата, то следва да понесе отговорност по чл.257 от ЗГ. Това е така, тъй
като чл.257 от ЗГ предвижда санкция при неправомерно поведение на лица,
нарушаващи задължения, вменени с този именно закон – ЗГ, или подзаконовите нему
нормативни актове. В ЗОСИ е уреден начинът на позволение да се сече в поземлен
имот / чл.32 ЗОСИ, както и наказание за сеч без това разрешение - чл.40 ЗОСИ /,
а в ЗГ – е уреден редът да се контролира подобна сеч, след като е позволена
вече, вкл. контрол над транспорта й. И именно тъй като чл.207 ЗГ въвежда
задължението за маркиране – то неизпълнението на последното влече и
отговорността за нарушаване на този – ЗГ – закон / в частност чл.257/.
Безспорно е на следващо място за съда – какво качество
има жалбоподателят М П. – „гл. специалист“ в отдел „Управление и стопанисване
на общински гори“ при Община Белоградчик и въз основа на какво – трудов договор
с посочената община. Този договор, макар и сключен като срочен през 2018 г., очевидно е продължен като безсрочен
такъв, както твърди представителя на жалбоподателя, съобразно самите клаузи на
договора. Или към датата на нарушението – М. П. е продължавал да работи по
същото трудово правоотношение – това между другото не се и оспорва от въззиваемата
страна АНО.
Не се доказа обаче по делото, П. да е заемал
длъжността „лесничей“ при Община Белоградчик. Напротив, длъжността му е друга, а в трудовата
характеристика на П. са посочени неговите права и задължения. Длъжността
„лесничей“ в Общ. Белоградчик е заемана от други три лица, за които бяха
представени доказателства – Заповеди на Кмета на общината, чрез които им се
възлага изрично, съобразно изискването на чл.207от ЗГ – с конкретно посочена
„общинска марка“ да извършват маркиране на дървета, добити от извън горски
територии, собственост на общината. В правата и задълженията на М. П., очертани
в длъжностната му характеристика - подобно оправомощаване липсва, нито има
представено друго писмено доказателство – че му е поверена „общинска марка“.
Т.е. съдът не може да приеме за установено : да ме у вменено принципно
задължението да борави с определена общинска марка, и в частност - да е бил
длъжен да поставя такава на дърветата, добити в землището на с. П. въз основна
на разрешителните, за които е издавал превозни билети, вкл. дървата предмет на
АУАН и НП – разглеждани по делото.
Посочените
обстоятелства, правят необосновано обвинението към М. П. - че в качеството му на лесничей, е извършил някакво нарушение по ЗГ. И то не толкова защото качеството на лицето е друго –
чл.257 ЗГ вменява отговорност на всяко оправомощено длъжностно лице или лице, упражняващо
лесовъдска практика , т.е. и на лесничея и на друг вид лица – стига
да са оправомощени, а поради недоказаното предоставяне на П. на общинска марка и вменяване на
задължение да работи с такава / да извършва и маркиране/.
За да се ангажира отговорността на едно лице към някакво
противоправно деяние, то следва без всякакво съмнение да бъдат доказани вината
му и авторството към конкретно, надлежно описано, с всички съставомерни
признаци деяние, а в казуса - това не е така.
При така установеното
нарушения на материалния
и процесуалния закон при съставянето на акта и при издаването на
наказателното постановление, съдът приема, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде
отменено. Водим от горното и на осн.
чл.63 ал.1 от ЗАНН
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 693/11.09.2019 г. на Зам. Директора на РДГ-Берковица, с което на М.П.П. ***, с ЕГН **********,
е наложена „глоба” в размер на 300 лв. на
основание чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ, за нарушение на чл.207 от ЗГ.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен Съд
- В. в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: